Д-р Тинка Троева: „Никой не трябва да се страхува, че ще го предадат на прокуратурата, защото е спасил детски живот.“

Eфективен ли е фондът за лечение на деца? Защо отново има бум на дарителски кампании? Какви ще са последствията от преминаването на фонда към Националната здравно-осигурителна каса? Тези въпроси коментирахме с д-р Тинка Троева, бивш директор на ЦФЛД. Тя бе уволнена от предишния министър на здравеопазването проф. Николай Петров след изпращането на 5-месечно бебе за лечение и трансплантиране на черен дроб в Германия. Официалният мотив за освобождаването й бе „системни нарушения на Правилника за дейността и организацията на работата на Фонда“.

Д-р Троева, как се произнесе прокуратурата по казуса със „системните нарушения“, в които Ви обвини бившият министър на здравеопазването проф. Николай Петров?

Бившият министър Николай Петров обяви публично, че предава цялата преписка по случая с бебето, което беше лекувано и трансплантирано в Германия, на прокуратурата заради съмнения за схеми – с едни и същи външни експерти, с едни и същи клиники у нас и в чужбина, с една и съща държава, която независимо, че не я спомена, ставаше ясно, че е Германия. Това е учудващо за всички и най-вече за мене. Той какво, иска да обвини държавата Германия в корупция ли? Чува ли се какво говори? Та тази цялата преписка беше изпратена в прокуратурата, аз дадох сведения, майката на трансплантираното дете е дала сведения. Аз дори се срамувам да кажа, че трансплантацията на едно дете е повод за уволнение. Това в една нормална държава не може да се случи. Очаквах резултат все пак. Направих постъпки, след консултация с адвокатите, които съм наела, за да поискам достъп до преписката. Така разбрах, че прокурорът отказва да образува досъдебно производство срещу мен, администрацията на фонда и Обществения съвет поради липса на доказателства.

Вашият случай много напомня на историята с един предишен директор на фонда - Павел Александров. Макар че него го изведоха с белезници, но и той беше обвинен в схеми. Впоследствие обаче спецсъда върна делото на прокуратурата заради неясноти в обвинението и противоречия.

Имаме една българска поговорка: „Не е виновен този, който е изял зелника, виновен е този, който му го е дал.“ Не може да има безотговорност от страна на лицата, които си позволяват по този начин да действат срещу хора, дали всичко възможно за този фонд. Колегата Александров не го познавам лично. Никога не съм го виждала през живота си. Аз поех длъжността от проф. Пилософ. През моето съзнание не може нито за миг да мине мисълта, че един директор на фонд може да направи каквото и да е, за да злоупотреби със здравето на децата. Това не може да се случи. А пък хората, на които им минават мисли, че директорите на фонда за лечение на деца са оплетени в някакви схеми, вероятно съдят по себе си. Ние видяхме какво се случи после с този министър (б. р. Николай Петров) и защо той си подаде оставката. И всички в един глас започнаха да го защитават – това било един морален акт. Какъв морален акт е това да дадеш на кандидат-зет си близо милион и двеста хиляди незаконосъобразно и в същото време, когато знаеш, че прокуратурата те разследва, да скачаш срещу един директор на фонд, който си е сложил подписа своевременно, за да спаси едно дете?

Настоящият директор на Център фонд за лечение на деца каза в интервю наскоро, че от него и екипа му нищо не зависи, те само придвижват документите на децата. Като слушам Вас оставам с впечатление, че това не е точно така. Има ли директорът на фонда все пак някакъв инструмент за въздействие?

Въпросът ви е изключително на място и изключително правилен. Аз, слушайки това интервю, но най-вече познавайки този човек, не се изненадвам от думите му. Малко по-нататък той каза и нещо друго, нещо, което ако обществеността не беше заета толкова много с протеста на майките на деца с увреждания, може би щеше да чуе и това щеше да е причина за друг протест. Каза, че той и служителите на фонда са като „боксови круши за родителите“. Един директор, който се изживява като „боксова круша“ и едни служители, които мислят по същия начин, нямат място във фонда. Там нямаш ли душа, нямаш ли съпричастност, няма какво да правиш. Самото определение „боксова круша“ обяснява защо на всички въпроси отговаря с „нямам никакво влияние“, „не знам“. Ще ви кажа какво пише в правилника, който беше променен почти изцяло по предложение на екипа, който ръководих, с помощта на много компетентния адвокат на фонда тогава (следващата директорка го уволни). Ние дадохме много добри предложения, от които, слава Богу, 40-45 % бяха приети. Една от промените е точно тази. В предишния правилник директорът имаше право, когато установи някакъв пропуск, да върне на следващо заседание заявлението и цялата документация на детето за разглеждане отново. И тогава вече, второто решение на Обществения съвет не се оспорва. По наше предложение беше направена една поправка: ако директорът установи правен, административен или какъвто и да е пропуск, има право да върне заявлението на следващото заседание на съвета, ако и тогава сметне, че в решението на Обществения съвет има някакъв пропуск, да поиска от Министерството на здравеопазването да образува комисия по съответния случай, която е длъжна да се произнесе в съответния срок, мисля че беше 14 дни. Така че това не е вярно, инструменти има и то какви.

Не ви ли се струва, че това, което сега се случи с фонда, беше един много логичен край? В последните години има тенденция, той да бъде поставен в негативна светлина, обвиняван е, че не работи ефективно.

Аз съм много добронамерен и позитивно настроен човек. Не бих се изразила по този начин, но бих казала следното – когато има политическа воля този фонд да съществува и да работи, той не се атакува от всички страни. Тук се намесиха прекалено много външни фактори, да доказват как фондът не работи. Защо тези външни фактори не се намесиха конструктивно? Аз, говоря за моето време, защото преди това нямам наблюдения, имам поне 10 писма написани до ръководството на министерството, в които казвам, че нямаме кадрови капацитет, не ни достига работното време, нямаме капацитет във външните експерти, защото заплащането им е унизително ниско, по-голямата част от тях бяха казали: „Ние ще работим без пари, но моля ви се, тези 30 лева не ги искаме.“ В коя държава един висококвалифициран експерт в съответната област получава 15 евро за консултация или за експертно мнение? Преводачите, които ползваме, могат да разкажат много неща. Миналата година те написаха оплакване до министъра, на тях не им се плаща редовно. Нашият екип въведе ред по договорите им, за да могат хората да си получават парите своевременно. Правеше се така, че във фонда да не се създаде един систематичен ред, а да се работи на парче.

Малката Марая има шанс

c2ff80da91ee5dbb2c1264f28a25a8c3 XL

Защо, на кого пречи добрата работа на фонда?

Аз свързвам проблемите в работата на фонда с две думички – морал и пари. На първо място е здравето на детето, здравето на пациента и не знам защо, вместо да стои думичката „морал“ на първо място стои думичката „пари“. Със самото ми постъпване, предишният министър, по-точно не лично той, а неговите експерти, ми поискаха пълна справка за лечението на Байрям. Тогава беше нашумял случаят. Изготвих и предадох справката, но не получих никаква обратна връзка. И съвсем случайно, срещайки се с министъра в неформална обстановка след 3-4 дни, попитах: „Г-н министър получихте ли справката?“ – „Да, получих я, благодаря!“ – Отново попитах: „Мога ли да знам какво или кой провокира това?“ – „Едни хора ми казаха, че сме дали страшно много пари за Байрям.“ Попитах кои са тия хора, но той махна с ръка. За Байрям от немската клиника ни поискаха по системата за координация (с формуляр S2), ако си спомням добре, около 53 000 евро. Донор беше неговата баба. Една година преди това той беше лежал в тази болница, беше отишъл на преглед колегите да се ориентират какво и как ще се прави, от това посещение бяха останали около 26 000 евро. Така че за Байрям българската държава е платила 53 000 евро с остатъка, който беше в клиниката. По-нататък вече не можах да проследя случая, но до 10 седмици след това те са длъжни да ни изпратят отчет, какво точно е останало, дали имаме да доплащаме или да ни върнат пари.
Аз заварих едни доста високи суми по системата за координация, невърнати от веригата болници Аджи Бадем, във връзка с децата лекувани в турските клиники. Но ние си поискахме тези пари, няколко пъти, и получихме обратно 180 хиляди долара. Върнаха ги хората, въпросът е да бъдат върнати своевременно и да знае администрацията къде какво има да взема или да дава. Затова се иска много прецизна структура на фонда, да не се работи случай по случай, да бъде изградена система. Всичко това бях докладвала на зам. министъра на здравеопазването по онова време Мирослав Ненков. И първото нещо, което предложих тогава, беше да бъдат направени срещи с дипломатите, които отговарят за този ресор във всяко посолство, да разговаряме, да получим пълните списъци на техните клиники, които лекуват деца, за да знаем кои от тях какви възможности предлагат. Бившият министър, най-вероятно пак под нечие влияние, поиска да изготвим справка за всички деца, които са оперирани в чужбина, средствата, които са били отделени за това и резултата от лечението.

Иска се информация за децата, които са лекувани в чужбина. А за тези, които са лекувани у нас?

Ние като фонд сме длъжни да имаме тази информация. Какво е лечението, какъв е резултатът. Но за чужбина тази информация се иска тенденциозно. Което за мен е един дискриминационен факт. Защо ще искаш информация само за децата лекувани в чужбина? Което ме връща още веднъж на това, което Ви казах. За мен моралът и медицинската етика в здравеопазването стоят много по-високо, отколкото финансирането. Виждате какво се получава. По тази справка ние работихме почти четири денонощия, защото до момента систематизирана информация и за резултатите от лечението нямаше. За парите имаше – кое дете, диагноза, болница, в която е изпратено, процедура, лечение. Но резултати нямаме, няма такава система. Справката беше за 2015, 2016, 2017 година. Това означаваше на всички тези деца, лекувани в чужбина, ние да им отворим окончателната диагноза, да проследим прегледите. Установихме, че над 90 % от тях са излекувани или подобрени.

Това може ли да се твърди за българските болници?

Много кратко ми беше времето, за да мога да дам такава оценка.

Защото това е основният проблем, няма статистика, няма достъпна информация за резултатите от лечението на децата у нас. В други страни има годишни доклади за резултатите при трансплантираните пациенти например.

Държавата Германия не само прави доклади за извършените трансплантации, тя прави доклади и за качеството на трансплантациите и това е въведено със закон и затова аз недоумявам как сега се говори толкова много за трансплантации, за липса на органи, за липса на донори, след като ние нямаме такава система. След като не сме въвели изисквания за качеството на трансплантациите, което качество включва и предтрансплантационния и следтрансплантационния период. Знаете ли на какво се натъкнах аз като директор? Това също съм докладвала на тогавашния министър на здравеопазването. От една германска клиника ми написаха: „Уважаема г-жо Троева, ако продължавате да не изпращате донорите с формуляра (б. р. живите донори на деца трансплантирани с формуляр S2), за да можем да проследяваме тяхното здравно състояние, ние ще преосмислим политиката за приемане на вашите деца за трансплантация в нашата клиника.“ Не може българските експерти да определят това! След като сме казали А, ще кажем и Б. Могат ли да си представят нашите трансплантатори, когато детето е трансплантирано тук и когато донорът е от България, че на другата година той няма да дойде при тях да му направят изследвания, ами ще отиде в някоя друга държава? Те как ще си отчетат успеваемостта? Това се включва в системата за оценка на качеството. Ама ние сме можели тук да направим всички изследвания. Можем, но ние трябва да се съобразяваме с това, което правят хората, с тяхното законодателство и с техните изисквания. Ние сме включени в един регламент по системата за координация и социална сигурност и сме длъжни да го изпълняваме. Който не разбира това, не му е мястото в здравеопазването.

Да поговорим за качеството на трансплантациите у нас при най-малките пациенти, до 3-годишна възраст. Напоследък споделяме дарителски кампании на деца в тази възраст. Оказва се, че има легенди около успеваемостта при най-малките, но трудно можем да достигнем до информация каква точно е тя.

Това е свързано с докладите за качеството, за които ви казах по-рано. Докато у нас не бъде въведена тази система, аз лично не се доверявам на нищо. Защото трансплантацията може да е успешна, но периода на проследяване по-нататък, такъв какъвто хората на Запад са установили с техните критерии за качество и стандарти, тук все още го няма. Ние не сме видели, както Вие казахте, един доклад, един анализ за качеството на трансплантациите в България. Аз поне не съм видяла. Така че една таблица, в която е написано „днес три трансплантации, утре… “ за мен не е доказателство. Аз съм човек, който 10 години е работил в научен институт и се отнасям много сериозно към статистически данни и анализи. Такава статистика аз не приемам. Много време ме нямаше в България, така че не съм проследила целия период на трансплантациите у нас. Твърдя, че имаме прекрасни специалисти и чакам в тази органна трансплантация да настъпи такъв консенсус, какъвто имаме при децата, които са за костно-мозъчна трансплантация.

Още преди две години от Пациентски организации „Заедно с теб“ заявиха, че върху фонда се оказва натиск от български клиники и лекари, които имат финансов интерес децата да не бъдат изпращани в чужбина, а да бъдат лекувани у нас. Вие усетихте ли такъв натиск?

Аз не усетих такъв натиск, но и не бих се поддала. Отидох във фонда в момент, в който беше вече оказан натиск във връзка с процедурата по лечението на Байрям. Три са клиниките в България, които правят бъбречни трансплантации – Александровска болница, „Пирогов“ и УБ „Лозенец“. За Байрям „Пирогов“ и Александровска бяха дали становище, че те не са трансплантирали от 8 или 10 години деца, нямат опит с такива пациенти и препоръчват детето да бъде трансплантирано в чужбина. Единствено от болница „Лозенец“ беше дадено становище, че те могат да извършат тази трансплантация. Но след тези становища Обществения съвет (ОС) реши да изпрати детето в чужбина. Няма как на две положителни становища и то така както е записано в правилника, от институции, които трябва да дадат становище, съветът да гласува против.

Ние следим случая с малката Таня, която подлежи на чернодробна трансплантация. Решението за това дете се бави. То е на възраст, за която у нас няма достатъчно опит. Това е констатирано и в експертното решение на болницата, в която е поставена диагнозата и в която е било лекувано детето. Стана ясно, че намеренията са да бъде трансплантирано в УБ „Лозенец“ като бъде поканен проф. Масимо Малаго, макар че и това не е окончателно.

Аз по-късно научих за становището на покойния вече доц. Желев от болница „Проф. Иван Митев“, че деца до 3-годишна възраст би следвало да се трансплантират в чужбина. Това го разбрах от коментари в различните медии. Даже и да не го знаех, не бих се поколебала за това дете първо, и второ, пак стигаме до преценка на финансирането. Във връзка със случая, при който изпратихме бебе за трансплантация в Германия, преди да бъда уволнена, се поиска становище от проф. Спасов. Ако ви покажа това становище… ¾ от него е обвинение към мен в самоуправство (това никой не му го е искал) и една трета е абзацът, в който се казва, че след като детето е в чужбина и е в критично състояние, защото то беше в такова, той дава съгласие да бъде трансплантирано в Германия. Това беше ясно в самото начало. Защото в заявлението на родителите пишеше, че детето е за трансплантация. Много внимателно следях какво пишат медицинските ни специалисти и какво пишат родителите. Защото съгласете се, че на един родител, който няма познания в тази област, някой може да му е казал, че детето му е за трансплантация, но това не е лекуващият лекар. Затова много внимателно проследявах какво пише в епикризите и в заявлението на родителите. Когато изпратихме документите в германската клиника, колегите оттам изпратиха становище, според което има неизчерпани клинични възможности при това дете, т.е. може да бъде лекувано консервативно, затова искаха разрешение да опитат да го лекуват по този начин. Тогава аз коригирах сумата за клиниката, защо да изпращаме по-голямата сума като тя не е необходима на този етап. Това никой не го оцени, защото поръчката вече беше Троева да бъде отстранена. След около един месец колегите от Хамбург се обадиха и казаха, че всички възможности за консервативно лечение са използвани и се налага трансплантация. Наложи се малко да изчакат, защото нашата процедура изисква време, но се опитахме да бъдем максимално бързи. Тогава поискахме становища и двамата национални консултанти отказаха да дадат, защото не са виждали детето. Аз това го намирам за логично и нормално, но описах подробно случая в писмо до министъра.

Но другата тема, която подхващате касае морала на колегите, защото здравето на децата трябва да е на първо място. Какво значение има една сума, колкото и голяма да е тя, когато спасяваш живота на едно дете? Още повече, че фондът ги има тези пари. Аргументът на проф. Спасов беше, че ще трансплантират детето за много по-малко пари (около 60 000 лева) и другите пари ще се използват за лечение на други деца. Да, аз съм напълно съгласна. Но не може едно дете, което вече е в риск, да го връщаш ти в България, да го види националният консултант и след това отново да го изпращаш, рискът да оцелее е минимален.

Другото, което споменахте, са дарителските кампании. За мен е недопустимо, когато във фонда ги има тези пари, хората да организират дарителски кампании, за да си лекуват децата в чужбина. Това е недопустимо.

Душа не се трансплантира

0120feb98838d333fb173acb9f52435c XL

Знаете ли, родителите споделят, че предварително им казват, че няма да получат разрешение за лечение в чужбина.

Недопустимо е да кажеш на един родител такова нещо. Недопустимо е за един лекар, за служителите на фонда. Всеки може да си подаде документите в този фонд и никой няма право да казва на родител, който трепери за живота на детето си, че това няма да се случи. Това за мен подлежи на проверка и съответно наказание. Фондът ги има тези пари. В годишния му отчет за миналата година пише, че са изразходвани над 9 милиона лева (точната сума не се сещам в момента), но аз много добре знам, че фондът миналата и тази година е получил 12 милиона лева. В сегашния проекто-бюджет пак са 12 милиона, а не 14, както бе съобщено в медиите. Двата милиона са за Комисията за лечение в чужбина (за пациенти над 18-годишна възраст). Аз питам - останалата неизразходвана сума прибавя ли се към 12-те милиона за следващата година или се връща?

Ако не се лъжа, се връща… спомням си, че имаше такъв случай преди години. (През 2009 година Сметната палата оповести резултатите от одит, според който от 2005 до 2009 година на бюджета са върнати над 25 милиона лева, които не са били усвоени от фонда.)

Това не желая да го коментирам.

Какви според Вас ще са последствията от „преливането“ на фонда в НЗОК?

Свикнала съм вече на нищо, което се случва в държавата ни, да не се учудвам. За мен на първо място трябва да стои здравето на децата, на семействата. Мисля, че и за българската държава това е на първо място. Наистина не се изненадах, че министърът на здравеопазването и директорът на НЗОК в момента влизат в противоречие. Те дори в това не са се разбрали. Това е една много отговорна стъпка. Да прехвърлиш един цял фонд за лечение на деца към НЗОК?! Това изискваше предварителни консултации, предварително експертно мнение, а не както е по нашенски – ние ще направим структурата, пък оттам-нататък ще му берем ядовете. Министърът каза, че мислят дали да се запази Общественият съвет или не (поне така прочетох в няколко интервюта), а директорът на Касата заяви, че няма да има никакъв Обществен съвет оттук-насетне.
Аз съм в много добри отношения с директора на касата и се учудвам например на идеята да привличаме чуждестранни специалисти тук и да обучаваме нашите млади специалисти, за да придобият опит и квалификация, особено в трансплантациите, защото те сега са най-коментирани. Ние имаме голяма потребност от повишаване на квалификацията на специалистите и от прилагане на съвременните методи на лечение. Аз обаче имам чувството, че това се коментира от хора, които никога не са стъпвали в една чуждестранна болница. Познавам проф. Масимо Малаго и бих казала, че той би направил една прекрасна операция, обаче пак поставяме интереса на детето на първо място. Какъв е рискът то да оцелее във времето, в което ние чакаме, защото проф. Масимо Малаго не го канят само в България, него го канят в цял свят. Това може да стане със всички други професори, които биха поканили. Какъв е интересът децата да чакат? Всеки водещ специалист в съответната област си има изисквания – за екип, за технологии, апаратура. В много български болници гостуват чуждестранни специалисти. От опит знам, че когато един специалист е поканен да оперира тук, той иска да знае какво ни е оборудването, какви технологии прилагаме, иска да му бъдат изпратени снимки на операционната зала и иска да знае с каква квалификация е екипът, който ще му асистира. Едва тогава казва, че ще прецени дали да не си донесе инструментариум, дали да не си води екип, за което също се плаща. Така че това е една много рискована крачка. Начинанието е добро, но изисква време, изисква изграждане на системен подход, изисква сключване на договори с тези специалисти, с определени срокове, за да сме сигурни, че когато поискаме съдействие ще бъде реагирано навреме. Някой помислил ли е за тези неща?

Някой помислил ли е какъв е капацитетът на този фонд сега и какъв е капацитетът на международната дирекция на НЗОК? Тия хора, и особено директорът на международната дирекция, за мен са най-компетентните по координацията на системата в областта на здравното осигуряване. Няма по-добри. Те обаче се задъхват от работа. Как може, когато ние от фонда искаме да бъде издаден един формуляр S2 за два часа, те да го правят и как може когато поискаме същия формуляр от министерството на здравеопазването, да го бавят четири седмици?

Така че в Касата също нямат достатъчно капацитет. Някой помисли ли, че като отиде капацитетът на фонда там, тези хора трябва да синхронизират дейността си. Натоварването на едните и другите ще бъде още по-голямо, отколкото досега. В никакъв случай по-малко, ако не се назначат допълнително експерти. Някой помисли ли за това? Това също струва много пари.

Да дариш живот

07da00e383d0881ed3ca8a8acbeba107 XL

Ако няма Обществен съвет, как ще има контрол над решенията и прозрачност?

Аз ви казах вече. Те не са се разбрали. Министърът говори едно, директорът на Касата друго. В нормалните държави обществените средства винаги са под обществен контрол. Трябва да се направи така, че да има някаква функция, с която обществото да може да разбира какво се случва с тези пари. Биха могли да кажат, че това ще става с отчети и доклади, които ние ще виждаме, което не знам дали ще бъде достатъчно. Един прост пример. Децата за лечение в чужбина не кандидатстват само при нас. Те кандидатстват директно и в Касата. Процедурата долу-горе е същата, защото и те имат външни експерти, и те работят с националните консултанти, председателите на дружества и т.н. Те си имат вътрешна комисия, която одобрява, отхвърля или решава частично да заплати лечението, но контактът между нас липсва и това също съм го отчела пред министъра. Ние не знаехме колко деца до 18-годишна възраст са получили формуляр S2 от Касата и са финансирани директно. Има контакт само когато ние изпращаме нашите деца, подали заявление във фонда. Имахме случай, в който ние бяхме отказали да финансираме може би 10-ия контролен преглед на дете, след като в правилника пишеше до три контролни прегледа, макар че това е много бюрократична процедура, защото никога не знаеш как ще се развият нещата при малките пациенти. Сумата за въпросното дете не беше висока. Родителите настояваха, написаха жалба, която ние разгледахме. После кандидатстваха в НЗОК и одобриха молбата им. Така установих тази липса на информация между нас. Касата също работи по тази координационна система за лечение на преференциални цени в ЕС. Тя е длъжна да приеме заявлението, да даде решение. Тогава бях говорила с директора на международната дирекция на Касата, да изготвим механизъм, така че да знаем кои деца се финансират от тях и кои деца, които са получили отказ при нас, кандидатстват там. Уви, не ни стигна времето.

Какви са шансовете на децата за лечение на чужбина след преминаването на фонда към НЗОК? Намаляват ли?

Не бива да намаляват. Всяко дете трябва да има шанс. Затова си позволявам да се обърна към всички родители, на които децата подлежат на лечение – да нямат абсолютно никакви съмнения, че трябва да подадат документи за лечение на техните деца. И още веднъж се връщам към дарителските сметки. Защо са необходими след като този фонд има достатъчно средства на този етап, за да бъдат лекувани тези деца?

Д-р Троева, предполагам знаете какво се случва с тримесечното бебе, което чака за чернодробна трансплантация. Операцията му трябва да бъде извършена възможно най-скоро. Родителите направиха предварително проучване и установиха, че няма шанс детето да бъде изпратено в чужбина. За да не губят време в процедури стартираха дарителска кампания.

Пак ви казвам, това не бива да се случва, никой не бива да влияе върху тези хора, да твърди, че тяхното заявление няма да бъде одобрено и детето няма да бъде лекувано в чужбина,. Това не е в интерес на детето. Всеки има право и трябва да се възползва от това право. Неслучайно в заявлението има точка – „къде желаете да бъде лекувано вашето дете“. Родителят има право да изрази мнението си. Той е човекът, който е най-близо до това дете, това е неоспоримо. Оттам-нататък се включва експертизата, която трябва да бъде колегиална, трябва да бъде морална, която трябва да бъде дадена от висококвалифицирани специалисти, които с ръка на сърцето да кажат: „Да, това го можем!“ – или – „Не, това не го можем!“ В тази връзка ви казвам за още един случай, на едно момиченце, което заварих с документи от 2015 година, за бъбречна трансплантация. Майката няколко пъти идва при мен. Накрая ми каза, че е намерила пари детето й да бъде трансплантирано в една клиника в чужбина и в крайна сметка ще се съгласи тези хора да платят трансплантацията, но трябва ли да става така. Тогава й казах, че няма да връщаме детето. Исках да разбера защо то не е трансплантирано досега. Оказа се, че майката не е била подходящ донор за трансплантация, която е трябвало да се състои във Франция, колегите там са отказали. Оттам-нататък нищо не беше придвижено. Ние започнахме наново процедурата, с подходящ донор и т.н. Взехме офертите. Пак дадоха една много прилична оферта, от същата клиника, където беше трансплантиран Байрям, и всичко вървеше добре. Стигнахме до момента, в който се иска становището на центровете, които правят бъбречни трансплантации на деца у нас. И пак, по същия ред както при Байрям, двете болници – Александровска и „Пирогов“ казаха „да“ на лечението в чужбина. Проф. Спасов поиска детето да лежи при него и то отиде, за да го изследват. Там колегите откриха някои неща, които бяха лекувани после в Педиатрията (болница „Проф. Иван Митев“). Професорът каза, че детето може да бъде трансплантирано в болница „Лозенец“. Имайки предвид случая с Байрям, грабнах цялата документация на това дете, отидох при ресорния заместник министър, г-н Ненков, и му съобщих, че на детето е събрана цялата документация, чака много отдавна и майката вече е на нокти. Исках съвет, защото не можеше да се протака повече. Той разгледа документацията, отиде при министъра, върна се и каза, че ако Съветът съди обективно за това дете, при две положителни становища за лечение в чужбина и едно, което е нито „не“ нито „да“, би трябвало да даде решение в полза на лечението в чужбина. Предложих детето на следващото заседание, обърнах внимание на ОС какво са отговорили две водещи наши клиники, които са го написали черно на бяло. Общественият съвет съвсем обективно си взе решение детето да бъде изпратено в чужбина.

Д-р Троева, ако директорът не обърне внимание на ОС, при две становища от клиники за лечение в чужбина и едно за лечение у нас, каква е вероятността ОС съвет да не гласува детето да бъде изпратено?

Когато отидох във фонда, се опитаха да ми кажат, че ще имам голям проблем с ОС, че с него се работи много трудно. Че там има хора неспециалисти, че си позволяват да изразяват мнение, което не съответства на мнението на експертите. За шестте месеца, в които бях директор на фонда, не видях нито един член на ОС да застане срещу решение на външен експерт или пък да не се съобрази с мнението на двама или трима водещи специалисти, което е в полза на здравето и живота на детето. Не видях такива случаи. Имаше спорове, имаше понякога стресови ситуации, имаше моменти, в които някои от членовете на ОС напускаха, но в крайна сметка всичко се решаваше в полза на детето. Дори съм чувала членове на съвета, които не са медицински специалисти, да казват: „Добре, какво правим сега, пак сме на кръстопът, нека да кажат колегите експерти, какво да правим в този случай?“ - Винаги са се съобразявали с мнението им. И пак трябва да се има предвид, че при едно тежко болно дете 2 и 2 не е 4. Дори две отрицателни мнения да имах и едно положително, аз бих върнала това решение, ако е отрицателно, на следващия съвет, и както сега дава възможност правилника бих го изпратила за комисия. На първо място е интересът на детето.

Значи се върнахме в началото на разговора, на темата за морала.

Да, морала. Аз ви казах – морал в здравеопазването, медицинска етика и най-накрая идва финансирането. Но според мен тези неща се обърнаха някак си, макар че не искам да приема тази мисъл. И нещо много важно: Никой не трябва да се страхува, че ще го предадат на прокуратурата, защото е спасил детски живот.

Интервюто взе Янка Петкова


За д-р Троева:

Troeva


Д-р Тинка Троева е завършила медицина в Медицинска академия - София през 1979 г., специализира "Детски болести". Има магистратури по "Международни икономически отношения" от УНСС и "Обществено здраве" от Университета Билефелд, Германия. През 1986 г. тя придобива и специалност по "Социална медицина", а през 1989 г. - по "Медицинска информатика" и "Здравен мениджмънт" в София. До 1996 г. д-р Троева има редица специализации по промоция и превенция на здравето в Люнебург и в Кралския колеж в Кеймбридж, Великобритания, по социална педиатрия в Германия и Австрия, както и по управление на здравното осигуряване в Германия, Холандия и Чехия. Била е съветник в Комисията по здравеопазване в 37-то Народно събрание и главен съветник в 38-то Народно събрание. Осем години е ръководител на Службата по трудовите и социалните въпроси към Министерството на труда и социалната политика. Експерт е в областите на координацията на системите за социална сигурност в ЕС - пенсионно, здравно осигуряване, обезщетения при заболяване и майчинство, семейни обезщетения, лечение и превенция на български граждани в ЕС, трудова миграция и интеграция. През 2001 г. д-р Тинка Троева е избрана за Жена на годината от Американския библиографичен институт за цялостен обществен ангажимент и принос към отделните обществени групи. През 2012 г. КНСБ я награждава за активно съдействие и подкрепа на българските работници в Германия. Оглавява фонда за лечение на деца от март до септември 2017 г.


:

 

Последно променена в Вторник, 30 Октомври 2018 21:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам