За будителите - забавно!

  • 01 Ное, 2018

Автор: Валентина Вълчева

Току ни отмина Националната седмица на четенето и ето ни в Деня на будителите! Разбира се, традицията повелява по това време на годината да ставаме свидетели на голямото „яхане на метлата” от привърженици на набедения за американски Хелоуин и такива на изконно българското. Сякаш едното непременно изключва другото.

Но да се съсредоточим върху будителите!

Пак традиционно някак си, повечето от нас, когато стане дума за „будители”, инстинктивно се сещат първо за онази картина с Паисий, преклонил глава над писалището в Зографския манастир, с перо в ръка. Будителите са хора съзерцателни, потънали в своя си възвишен свят на литература и гениалност.

И да, те са гениални. Но само гениалността не е достатъчна, за да пробуди интереса на тийнейджърите днес например. Всъщност гениалността им изобщо не е била достатъчна, за да бъдат оценени по достойнство приживе, в резултат на което Елин Пелин например веднъж припада от глад, Димчо Дебелянов работи като репортер в цирк, Алеко описва липсата на пари дори за тютюн в цял фейлетон, първото издание на „Бай Ганьо” докарва до фалит издателя си, Чудомир веднъж плаща за храна с фалшива двулевка…

Вчера, признавам си, се постарах да вдигна кръвното на противниците на Хелоуин. Днес да приемем, че е време за малък реванш! Понеже вече получихте съвети как да накарате децата да намразят Хелоуин, може би е време за няколко идеи как да ги накарате да заобичат пък Деня на будителите. Сериозна съм! Наистина… Нищо че се подсмихвам, докато пиша.

Ще ви подскажа малко, ако се чудите как да направите днешния празник поне малко интересен за наследниците:

Направете будителите интересни!

Защото те са. Те са, освен будители, преди всичко хора. Хора страстни, хора грешащи, хора с чувство за хумор, хора със своите си „идиотски” моменти, със своите си лудости.

paisii1

Вазов - с двойка по литература

Мога да припомня например историята с прословутата двойка по литература на Иван Вазов върху собствения му шедьовър „Под игото”. О, да. Вазов може и да е бил гениален творец, но като литературен критик е бил под всякаква критика. Това се случило през 1919 г., а учителят, който преценил, че Вазов хал хабер си няма какво е искал да каже в собственото си произведение, се казвал Велико Йорданов. Темата трябвало да бъде написана всъщност от племенника на Вазов – Александър, но той имал и друг ангажимент като вратар на един от двата тогавашни футболни отбора в София. Затова помолил чичо си и Вазов се заел да спасява семейната чест. Та кой по-добре от самия автор на „Под игото” може да разкаже за „Под игото”! Обаче домашната работа на Александър получила „слаб 2”, а учителят Йорданов гневно обяснил, че тя е пълна с нелепи приумици, които по никакъв начин не били съобразени с неговия учебник, който на всичкото отгоре бил спечелил дори конкурс и одобрение от Министерството на просветата. По-късно историята се разчула и Велико Йорданов дълги години не говорел с Вазов, обиден от „номера”, който му спретнали чичо и племенник.

И ако си мислите, че това е изолиран случай в литературната ни история… Ами не е. За свой срам гениалният Ивайло Петров също е отнесъл веднъж двойката върху свое произведение и то не за кое да е, ами точно за „Преди да се родя и след смъртта ми”. Така де, дъщеря му София получила слаба оценка заради съчинението на баща си.

Славейков и Вазов - съперници

Ако останем още малко в компанията на дядо Вазов (струва си – той бил голям чешит всъщност), ще трябва да споменем категоричния му отказ да приеме в живота си тази „дяволска работа” телефона например, който той определил като „най-неприятния подарък”. Също така и дуелът, който си спретнал на младини с Петко Р. Славейков заради една засукана красавица. Е, дуелът така и не се състоял, благодарение на верни приятели на двамата гении, които в последния момент разтурили работата, а като във всяка такава история, в крайна сметка хубавата Пелагия зарязала и двамата си ухажори и се омъжила за някакъв руски офицер – явно по-перспективна партия от вечно безпаричните поети. „Човешко, твърде човешко”, би казал Ницше. Но пък кой знае колко от най-хубавите стихове на двамата поети са се родили след тази история!

vazov

Славейков и Яворов - ужасът на артистичния ни елит

И ако, все пак продължавате да мислите за поетите като за нежни души, непознаващи правилата на бойния клуб „Живот”, то да ви кажа – в голяма грешка сте. Защото точно двама от най-нежните ни поети – Пенчо Славейков и Пейо Яворов – са останали в архивите на Народния театър „Иван Вазов” като ужасът на артистичния ни елит в началото на ХХ век. На 1 април 1908 г. Пенчо Славейков става директор на Народния театър в София, а за секретар е назначен Яворов. По това време в театъра цари меко казано творчески хаос и липса на дисциплина, но много скоро артистите разбират, че в лицето на двамата поети са си намерили майстора. Парадоксалното е, че по това време Славейков, който не се обичал твърде много с Вазов (може би покрай историята с дуела за хубавата Пелагия), сваля неговите пиеси от сцена с мотива, че нямали литературна стойност, а години по-късно същият този театър вече носи името именно на Иван Вазов. (Толкова за преклонението пред будителите!) Скоро Славейков вече е взел страха на всички в театъра и успява да въведе казармен ред и дисциплина не само сред самозабравилите се артисти, но и сред всички останали персони, гравитиращи покрай театъра. Яворов пък си поставя амбициозната задача да изчисти говора на артистите, голяма част от които говорели на диалект.

Елин Пелин - ой, шопе, шопе...

И като заговорихме за диалект… Бардът на българското село Елин Пелин имал доста тежък шопски говор в ежедневието си. Споменавам го, в случай че си мислите за тези хора като за ходещи правоговорни речници. И почти като анекдот е една случка, когато солидно почерпени с художника Константин Щъркелов тръгват посреднощ да се прибират, ама нали… така… със стъпка „оверлог” дето се вика… Та Елин Пелин по едно време въздъхнал философски: „Кочо, оно и двамата не живееме далеко, ама бая одене че подне.” Да, същият – авторът на „Гераците” и „Ян Бибиян”.

Аз лично имам особено отношение към диалекта (абе откровено си ме вбесява, най-вече когато изхвърчи от устата на някой от синовете ми), но в случая си ми стои направо бисерно!

Мога да продължавам с още и още истории, но нека остана вярна на себе си. Надявайки се да съм подразнила нечие любопитство, ви предизвиквам да откриете будителите отново, но не като портрети от стената и имена от библиотеката вкъщи, а като хора – живи, дишащи, забавни, тъжни, грешащи, смешни, от плът и кръв!

Предизвиквам ви да разкажете на детето си за двойката на Вазов! За пиянската вечер на Елин Пелин – от мен да мине – може да изчакате във времето удобен момент.


Препоръчваме ви още:

Няколко тенденции в българския патриотизъм

Войната на езиците

"НЕграмотен" е една дума, за разлика от "НЕ знам"

 

Последно променена в Четвъртък, 01 Ноември 2018 08:55
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Да не дава Господ!

Да не дава Господ!

23 Окт, 2018 Истории

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

И Европа изкрещя

И Европа изкрещя

24 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам