Автор: Валентина Вълчева

Знаете ли коя е връзката между кортизона, биоразградимите препарати против насекоми и хапчето антибебе? Вероятно се сещате. Това е откривателят им проф. Карл Джераси.

Син на български лекар дерматолог от еврейски произход – Самуел Джераси и на австрийската гражданка Алис Фрийдман, той е роден във Виена на 29 октомври 1923 г. Родителите му се запознават в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. Заради брака си Алис губи своето австрийско гражданство и получава българско. Въпреки това тя се отнася с известна надменност към България и неслучайно два месеца преди раждането на Карл заминава за Виена с идеята детето да се появи на бял свят именно там.

Първите пет години от живота си именитият учен прекарва в България, след което заминава с майка си за Виена, когато родителите му се разделят, и до 14-годишната си възраст учи в Реалната гимназия на Фройд. След развода със Самуел, Алис възвръща австрийското си гражданство, но такова е отказано на Карл и той остава български поданик, което му помага да се връща безпрепятствено в страната на баща си. Идва за по-дълго време едва през 1938 г., за да избяга от нацистката заплаха, която надига глава в Западна Европа. След присъединяването на Австрия (Източния Райх) към Голяма Германия, баща му набързо се жени отново за майка му, за да може Карл да се върне в България с нея, където са в относителна безопасност. Впоследствие се оказва, че семейството се е разминало почти на косъм със случилия се няколко месеца по-късно антиеврейски погром в Кристалната нощ.

Започва да учи в Американския колеж в София, а през това време майка му заминава за Лондон, където прави всичко по силите си да си уреди имигрантска виза за САЩ. Задачата е трудна, защото визите за австрийски граждани вече са изчерпани заради многото желаещи да избягат по-далеч от конфликта.

На 16 години с българския си паспорт Карл Джераси действително поема към САЩ. Пристига там с майка си и двамата разполагат само с 20 долара.

Самият Джераси описва майка си като изключително обсебваща личност, която така и не успява да обикне САЩ така, както преди е отказала да обикне и България.

Там той успява да продължи образованието си като изучава химия в „Кениън Колидж” в Гамбиер, Охайо, и го завършва с отличие.  Всъщност приемането му в „Кениън Колидж” става погрешка, защото в САЩ решават, че Американският колеж в София е висше учебно заведение, каквато е практиката с колежите в САЩ. Така вместо да довърши първо средното си образование, Карл Джераси е записан направо да следва висше. Но се справя повече от блестящо и получава бакалавърска степен по органична химия. През 1945 г. получава и докторска степен от Университета на Уисконсин в Медисън. През същата година придобива и американското си гражданство.

Четири години по-късно Самуел Джераси също емигрира в САЩ, но двамата с Карл поддържат връзка почти само чрез писма, защото се оказва, че живеят доста далеч един от друг.

През 1949 г. Карл постъпва в „Синтекс” в град Мексико като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц.

Карл Джераси е откривателят на прословутото хапче „антибебе”, макар самият той никак да не одобрява това име за откритието си. „Бяхме екип, а това не е хапче против бебета, а против аборти.” Това свое откритие той прави през 1951 г., когато успява да синтезира progestin norethindrone, който за разлика от прогестерона, действа дори при орално приемане и е в пъти по-силен от естествено съществуващия хормон. Откритието действително прави в екип с мексиканците Луис Е. Мирамонтес и Хорхе Розенкранц. Професор Джераси винаги е твърди обаче, че когато започват работата върху проекта, далеч не са имали идея да налагат контрол върху раждаемостта.

Именно заради това свое откритие, през 1968 г., той е на път да спечели дори престижната Нобелова награда, но Ватиканът се намесва решително и излиза с енциклика, която заклеймява хапчето, което е в пълен разрез с идеите на религията и с догмите на католицизма. В резултат кандидатурата му е отхвърлена от комитета за наградите. Със или без Нобелова награда, факт е, че „вълшебното хапче” променя завинаги както демографията, така и сексуалния морал по света. Променя идеите за свобода на избора и дава на жените възможност още малко да се приравнят с мъжете в това отношение.

Карл Джераси обаче не само не се главозамайва – самият той предрича, че най-късно до 2050 г. неговото изобретение ще стане напълно излишно, защото в бъдеще бебетата в западния свят вероятно ще се раждат почти винаги след инвитро процедури заради динамичния начин на живот на хората и желанието на жените първо да направят кариера и да си осигурят някаква стабилност в живота и едва след това да имат деца.

Разбира се, изобретяването на хапчето „против аборти” моментално се сдобива и със своите противници, които твърдят, че учените като Карл Джераси са се самозабравили и се бъркат в делата на Майката Природа. Самият Джераси коментира този род изявления като казва, че днес очевидно има много хора с антинаучна позиция, които страдат от „наукофобия”. Факт е обаче, че към днешна дата откритието на Карл Джераси спасява хиляди, може би дори милиони животи на жени, които по една или друга причина не би трябвало да забременяват, и по този начин предотвратява хиляди трагедии годишно.

Дилемите за морала на съвременните научни изследвания той влага и в своя роман „Дилемата на Кантор”, където разглежда въпроса през погледа на главния си герой доктор Кантор.

За сметка на това „Лондон Таймс” го обявява за една от 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие, редом с Шекспир, Дарвин, Коперник, Нютон и Айнщайн.

У нас е удостоен с орден „Мадарски конник”, връчен му от президента Петър Стоянов, и с титлата „доктор хонорис кауза”. Получава и Национален медал за наука на САЩ. през 1973 г., връчен му лично от президента Никсън, и Национален медал за техника през 1991 г. Носител е на над 30 почетни докторски титли.

След смъртта му се оказва, че в завещанието си е оставил значителна сума на Американския университет в България.

Професор Карл Джераси умира след дълго боледуване на 30 януари 2015 г. на 91-годишна възраст. През май тази година синът му Дейл, който е продуцент в Холивуд и внукът му Александър бяха в България, за да валидират марка с лика на учения, който не забрави корените си.

Прочетете още:

Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят

Снимки: интернет