Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Доктор Иван Митев - българският откривател в световната медицина

  • 07 Ян, 2018

Автор: Валентина Вълчева

За последните сто години едва ли има друга наука, отбелязала такъв невероятен прогрес, както медицината и може би IT-технологиите. На фона на днешното... да го наречем объркано състояние на здравеопазването в България, ни е трудно да повярваме, че и тук има хора, които не само са добри специалисти, но дори успяват да изненадат света с нещо ново и неочаквано.

Един от тези хора е д-р Иван Митев.

Роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско, Иван Митев участва в боевете през Втората световна война като доброволец. Завършва медицина в София през 1950 г. и специализира за педиатър-кардиоревматолог. Десет години по-късно, през 1960 г., става научен сътрудник в Националния съвет по педиатрия. През 1972 г. вече е старши научен сътрудник, а след още шест години е назначен за ръководител на Детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания. Пет години по-късно става директор на Научния институт по педиатрия и главен специалист по педиатрия до пенсионирането си през бурната 1989 г.

Д-р Иван Митев записва името си в историята на медицината с едно откритие, което прави през 1972 г. почти случайно - открива шестия сърдечен тон.

За да осъзнаем по-добре постижението му, трябва да знаем някои основни неща за сърдечните тонове. Това са звуците на биещото сърце и те са един от основните диагностични показатели в кардиологията. Първите два тона се чуват с просто ухо, т.е. това е познатото ни туптене на сърцето. Със стетоскоп се чуват третият и четвъртият, понякога и петият тон. Петият се долавя ясно чрез фонокардиография и е открит от френския кардиолог Карло през 1951 г. Шестият сърдечен тон е единственият, открит по време на систолата (съкращението на сърдечните камери) между първия и втория. Той е нискочестотен и не може да се улови по друг начин, освен с помощта на фонокардиограф. Фонокардиографът е широко използван съвсем доскоро, но в последно време инвазивната кардиология го измества.

През 1972 г., докато преслушва свой пациент, д-р Митев долавя особен шум между първия и втория сърдечен тон. Той не подлага на съмнение, че чува отделен от останалите тонове звук, но си задава въпроса дали това е самостоятелен тон, неизвестен дотогава на медицината. Осъзнавайки това, той самият не може да повярва, че е станал откривател на нещо ново и непознато.

В едно свое интервю казва:

Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон. Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно.”

Две години по-късно, през 1974 г., въпреки съмненията си, той описва своите наблюдения в статия за бр.4 на списание „Педиатрия”:

„За изясняване на находката, направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон.”

Естествено, статията моментално добива популярност в медицинските среди. Оказва се, че все пак д-р Иван Митев е открил нещо ново. Редица лекари от СССР, САЩ и Франция потвърждават предположението му, че това е самостоятелен сърдечен тон, непознат до момента. Докато това се случва по света, в България вече тече процедура по регистриране на откритието в Института за изобретения и рационализации. Лично тогавашният държавен глава Тодор Живков връчва на Иван Митев Диплом №2 с приоритет от 23. 07. 1973 г. за неговото откритие.

Защо №2? На практика шестият сърдечен тон, наречен „тон на Митев” е първото българско откритие в областта на медицината и второто българско изобщо, след откритието на Георги Наджаков на фотоелектретното състояние на веществата, което също е вписано в Института. Диплом №1 е връчен на Георги Наджаков.

За шестия сърдечен тон днес знаем, че не се среща при деца, а при възрастни се долавя в около 15 % от случаите. При някои патологични състояния като недостатъчност на аортната клапа (аортна инсуфициенция) той се долавя в над 50 % от хората. Поради това д-р Митев допуска наличието не на един, а на два шести тона – нормален и патологичен.

Същата година Български пощи пускат в обръщение пощенска марка с изображение на човешко сърце в чест на откритието. Това всъщност е първата в света марка, посветена на кардиологията, което я превръща в колекционерска ценност за филателистите. На името на доктор Митев е наречен и един ледник – Митевият ледник – на остров Брабант в архипелага Палмър, Антарктида.

За сърдечните тонове все още се знае малко, но кардиолозите предполагат, че информацията ще става все по-обширна и важна с времето. Пред бъдещите лекари стои задачата да открият реалната диагностична стойност на сърдечните тонове. И на шестте. Но в момента работата по същността им на практика е спряла по една проста причина – те се регистрират с помощта на фонокардиограф, а той вече не се използва заради модерната инвазивна кардиология. Само за произхода и причината за първия сърдечен тон например до 50-те години на ХХ век има над 40 теории, нито една безспорно доказана.

Разбира се, съвсем по нашенски, откритието е свързано и с поне един куриоз. С концепцията си за шестия сърдечен тон д-р Митев се явява на защита за докторска степен, но тогавашният директор на Института по педиатрия организира преместването на специализационния съвет от съвета към педиатрията към съвета по вътрешни болести и избират четири рецензента, което е прецедент. В крайна сметка защитата на доктор Митев е провалена, без откритието му да бъде потвърдено или отречено.

По-късно обаче д-р Митев минава през Висшата атестационна комисия (ВАК) и защитава докторската си степен. Въпреки това у него остава трайно огорчението от факта, че колеги са се опитали да го провалят.

Известният медик умира на 15 април 2006 г.

Източници:

Кънчев, Иван и др. Българската история в 100 събития / Иван Кънчев, Ивомир Колев, Марио Мишев, София: БГ Учебник Прес, 2015 г., 328 с.

Шестият сърдечен тон – българското научно постижение на ХХ век

Снимка: интернет

 

Последно променена в Неделя, 07 Януари 2018 12:37
Прочетена 35 пъти