Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Да си самотна майка на 20

Автор: Вероника Венчева

Да се влюбиш безкрайно силно в правилния човек за теб, когато си съвсем млад, е и милувка от Съдбата, и същевременно наказание.

Особено ако тази любов не издържи на изпитанията на съдбата и… родителския контрол.

Бях едва на 19 години, когато го срещнах. Моят лъч светлина! Моята първа любов и таткото на принцесата ми!

Бяхме щастливи и мечтаехме някой ден да имаме свой собствен дом и наши деца. Като първото бебче ще е момиче. Задължително!

И така… до момента, в който не видях онези две черти на теста за бременност. От този момент – нашата мечта отчасти стана нашият кошмар.

Моите родители ме подкрепиха изцяло в избора ми да задържа малката "голяма беля". Неговите високопоставени родители бяха твърдо за аборт. Притиснат от тях, лъжейки ме в очите, той се отрече от мен и от нашата мечта.

По време на бременността ми тайно идваше понякога и се виждахме. Бяхме „заедно“ докъм първата година на малката принцеса.

Тези 9 месеца, и първата година на малката госпожица, ни промениха. Обстоятелствата, различните животи, които живеехме, всеки със своето семейство, другите изпитания и разбирания, които ни се изпречиха… Всичко ни отдалечи един от друг. Бавно, но сигурно!

И така аз стигнах дотук - да бъда самотна майка.

Измина време преди да напиша това, поради редица вътрешни прегради, ограничено мислене и липса на смелост да изляза от зоната си на комфорт. Но ето че и с това се преборих!

Да си майка е най-прекрасното нещо, което може да се случи на една жена, но е и най-трудното, особено когато не е подготвена за това събитие, няма половинка до себе си и е едва на 20 години.

Е, аз го изживях и все още го живея. Все пак това бе моят личен избор!

Наложи ми се да порасна още веднъж в моя живот, преди връстниците си. Трябваше бързо да взема решение, което преобръщаше живота ми на 180 градуса. Да се преборя с егоизма си, характерен за 90% от младежта на 21-ви век и с безброй други проблеми: финансови несгоди, хорско мнение, работа, образование, изоставяне от половинката, емоционални прегради… Имах нови проблеми, казах „сбогом“ на съня до късно и безотговорното излизане с приятели по никое време. Но най-трудната мисъл за мен беше, че детето ми ще расте само с мен, отхвърлено от собствения си баща. Това тормози душата ми и до ден днешен.

Трябваше да се преборя също и с вкоренените в мен думи като „не мога“, да ги преобърна в „трябва и мога“. „Боже, а какво ще кажат хората?“ в „Не ми пука кой какво ще каже. Аз живея за себе си и детето си!“.

Да се простя със свободното си време, дори и с някои мечти. Защото, за да си майка в пълния смисъл на тази дума, се изискват жертви.

Всекидневно се изправям пред избори и задължения като всички родители – какво да яде или да не яде дъщеря ми; как да се грижа да е здрава; колко често ходи до тоалетната; как да я възпитам; как да й осигуря социалния кръг и как финансово да я подкрепям.

Родителите знаят безкрайния списък на задължения. За мен той е по-дълъг. Аз играя двойна роля - на нежната и любяща майка и на строгия баща, с непоклатимите решения. Аз нямам почивка и време за себе си. Буквално си крада време, ако се отвори възможност за развлечение или почивка.

Постоянно съм на гребена на вълната. Ежедневието ми не е леко, но нима в днешно време има човек с прекрасен живот без никакви проблеми?!

Да си майка на 20 години си е лудост, но и голяма смелост и любов в едно!

И най-често чувам от хората, когато им разказвам своята история: „Браво, че си я родила! В днешно време абортът, в твоята ситуация, е за предпочитане, а ти си дала живот на едно прекрасно дете!“

И това е истината, убедих се! През безбройните безсънни нощи, когато тя плаче заради колики, зъбчета или просто, защото е болна и танцуваме на една и съща песен, за да й е по-леко. През дните, когато гледам как връстниците ми се забавляват, по типичния за младежта начин, и леко им завиждам. Това не може да бъде сравнено с усещането, че един човешки живот се развива в теб, после расте пред очите ти и иска да е самостоятелен. А най-прекрасното от всичко се случва вечер, като се прибера у дома след тежкия ден, да видя едно малко усмихнато личице, което се затичва към мен, клатушкайки се като пингвинче, обхваща врата ми и ме гушва с нежните си малки ръчички и ме нарича „ мамо“! Безценен момент, който избутва на заден план всичките ми тревоги и проблеми. Просто чиста обич!

Да, липсва ми (на моменти) свободния и леко безотговорен живот на младежките години. Липсва ми свободното време за себе си, времето с приятели, липсва ми харченето на пари за себе си – за пътувания или глезотийки и най-вече ми липсва любовта, подкрепата и помощта на силната половинка.

Защото е тежко да гледаш детето си на системи и да се чувстваш безсилен, с нищо да не можеш да му помогнеш, да чакаш баща му да дойде и да те прегърне с думите: „Спокойно, всичко ще бъде наред!“, но да не се случи. В такъв момент ми се наложи да бъда силна – за себе си и за детето си!

Така превъзмогвам ежедневно собствените си страхове и ставам майка-тигрица, за да бъде дъщеря ми добре. Но едновременно с това се появяват нови, непознати за мен страхове.

Наложи се да ми премахнат жлъчката. Никога досега не ме е било страх от операция. С вълнение и любопитство влизам в операционната зала, но в онзи ден, лежейки на операционното легло, преди да ме приспят, усетих страх…. “Ами, ако не се събудя, ако не оживея….!? Не, трябва да мине всичко перфектно. Дъщеря ми се нуждае от мен, защото има само мен! Ще живея!“ По-късно, когато се събудих, разбрах от лекаря ми, че с мен са се мъчили 1 час и 30 минути. Съдба!?

Да си самотна майка на 20 години е тежка, самоотвержена мисия, но изпълнена с безкрайна любов! И ако се върна отново в онзи момент, седяща в парка, гледайки снимката от ехографа с онази малка черна точица върху нея и някой ме попита какво избирам… Отново ще избера да бъда майка!

 

Препоръчваме ви още:

Скъпи Дядо Коледа, намери ми друг татко

Самотни майки няма

Самотна майка

Последно променена в Понеделник, 05 Февруари 2018 10:55
Прочетена 9111 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Апелът на една майка

Апелът на една майка

09 Фев, 2018 Здраве

Моля ви, тръгнете си!

Моля ви, тръгнете си!

14 Фев, 2018 Отношения

Мамо, живей си живота!

Мамо, живей си живота!

27 Ян, 2018 Възпитание

Така, както всички мъже правят

Така, както всички мъже правят

03 Фев, 2018 Отношения

Мразя разходките

Мразя разходките

12 Фев, 2018 Забавно

Гавраджии

Гавраджии

23 Фев, 2018 Забавно

Образова ли ни образованието?

Образова ли ни образованието?

23 Фев, 2018 Образование

Какво се чува в Космоса

Какво се чува в Космоса

23 Фев, 2018 Актуално

Ние, несръчните

Ние, несръчните

23 Фев, 2018 Истории

Facebook