Ninja Editor

Ninja Editor

Няма по-забавно четиво от детските писма до Дядо Коледа. Всеки от нас е писал, чел и изпълнявал желанията в тези писма. Има обаче и такива, които дори Дядо Коледа не може да изпълни. Подбрахме няколко забавни разказа на родители за този важен момент от подготовката за празниците.

Синът ми пише писмо до Дядо Коледа. До него в креслото си почива свекървата.

Той:

- Бабо, ти ще пишеш ли писмо на Дядо Коледа?

- Не.

- Защо?

- Ами нищо не ми е нужно.

- И нова лопата ли не искаш?

Баба му е страстна градинарка:

- Е, лопата може и да ми трябва.

На другия ден откриваме писмо, написано от грижовния внук: „Скъпи Дядо Коледа, казвам се Лидка, на 60 години съм. Подари ми, моля те, нова лопата за Коледа.“

***

Говорим си със сина ми:

- Трябва да напишем писмо на Дядо Коледа, диктувай ми. – казвам аз.

- Добре, пиши: „Скъпи Дядо Коледа, искам хеликоптер с дистанционно.“

- Хм, трябва да му дадем някакъв резервен вариант, ако му свършат хеликоптерите?

- Мамо, ти пък. Той е вълшебник!

- И все пак…

- Добре, добре, пиши, ако няма хеликоптери, тогава сурикат в клетка.

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

bdc461eaf996b173ad0fb6c6f846ce76 XL

В навечерието на Коледа дядото на сина ми (4 г.) му купува играчката, която отдавна иска. Детето не е на себе си от щастие:

- Еха, вече няма нужда да пиша писмо на Дядо Коледа!

***

Дъщеря ми (6 г.):

- Такааа, написахме писмото до Дядо Коледа, сега да решим какво ще ми подарят тате, баба, дядо, леля, чичо и, разбира се, ти, любима мамо!

***

Преди Коледа дълго и упорито уговарям детето да напише писмо на Дядо Коледа. Казвам:

- Ако не напишеш писмо, няма да получиш подаръци.

Две седмици преди Коледа синът ми казва:

- Мамо, не искам да пиша никакво писмо, имам си достатъчно играчки, стигат ми.

***

Преди години аз и по-малката ми сестра пишем писмо до Дядо Коледа. В него разказваме, че цяла година сме ходили на детска градина без да плачем, не сме се карали, изяждали сме си супата, изпивали сме си млякото… В края на писмото го молим да ни подари живо пони (което ще живее на балкона, проверили сме, има място). Даваме писмото на мама и чакаме.

На следващия ден тя ни носи отговор: нашето писмо, в което с червен химикал са поправени всички грешки. Накрая Дядо Коледа пише, че на деца, които още не са се научили да пишат добре, такива подаръци не се подаряват.

Деца пишат на Дядо Коледа

6ce40ca473ef510f24fbc7453f694e63 XL

Дъщеря ми (5 г.) пише писмо на Дядо Коледа: „Здравей, Дядо Коледа! Моля те донеси ми кукла Уинкс, бинокъл и конче Фили. Благодаря ти. Кира.“

Казвам:

- Дай да го пусна.

Чета, но не знам какво е това конче Фили. Все пак аз ще го търся по магазините. Питам:

- Кира, какво е това конче?

Тя ме гледа с недоумение, как изобщо мога да питам:

- Мамо, не гледаш ли телевизия?

После въздъхва тежко, трудно е с нас, възрастните…

- Надявам се, че поне Дядо Коледа знае!

***

- Мамо, аз ще видя ли Дядо Коледа?

- Не, той оставя подаръците през нощта, докато всички спят.

- Колко ще се изненада, когато му пиша: „Дядо Коледа, не ми носи подаръци, ела да се видим.“

***

В магазин за детски играчки е поставена кутия с писма за Дядо Коледа. Пристига момченце на около 10 години, с раницата, явно идва от училище и казва:

- Да видим сега…

Слага писмо в кутията и си тръгва. Малко преди да затворят магазина връхлита един забързан татко и пита:

- Къде събирате писмата до Дядо Коледа?

Оказва се, че като се прибрал, синът му казал:

- Да видим сега има ли Дядо Коледа, или не. Аз му пуснах писмото.

Бащата внимателно го разпитва къде е пуснал писмото и хуква към магазина. Продавачките отварят кутията, намират писмото и го дават на таткото. Той чете: „Скъпи Дядо Коледа, много искам Монсуно, козметика за мама и портфейл за татко.“

- Какво е това Монсуно? Имате ли такова при вас?

- Имаме.

- Дайте ми едно!

Бащата плаща и въздъхва:

- А на мен за какво ми е портфейл? Ще се наложи да си купя…

***

Дъщеря ми (8 г.) се скарва с по-големия си брат (13 г.). След около час влизам в детската и я виждам да пише писмо на Дядо Коледа: „Скъпи Дядо Коледа, моля те, донеси ми един нормален батко и вземи моя със себе си.“

Не разваляй дисциплината, Дядо Коледа!

8b48a3d3ff200010263c0fc8d232b3ac XL

Синът ми (9г.) е сериозен мъж… но от време на време детето в него все пак се проявява. Заявява ни, че вече не вярва в Дядо Коледа и че знае кой слага подаръците под елхата. Един ден по-голямата му сестра пристига вкъщи със специален плик за писма до Дядо Коледа. Нашето момче сяда и пише – разказва подробно подвизите си през изминалата година и иска за подарък футболни обувки. На сутринта сестра му отнася писмото. Отивам на работа, телефонът ми звъни на пожар. Синът ми, с отчаян глас, казва:

- Мамо, какво ще правим? Аз забравих да напиша кой номер обувки нося.

***

С дъщеря ми пишем писмо на Дядо Коледа. Питам я:

- Какво искаш за Коледа?

Тя, съвсем делово:

- Детски компютър, но предпочитам тате да ми го купи, а Дядо Коледа може да ми донесе бонбони или нещо подобно.

- Защо?

- Защото тате е по-сигурен.

***

Питам сина си (7,5):

- Ти ще пишеш ли писмо на Дядо Коледа?

- Защо?

- Ами не искаш ли подарък за Коледа?

- Добре, ще му напиша, но няма да ти покажа писмото, да го видим какво ще прави.

***

Дъщеря ми е на 3 години и 6 месеца. Обясняваме й, че трябва да напишем писмо на Дядо Коледа, да го сложим на перваза, за да дойде да го вземе. Тя седи, мълчи, явно не й е много ясно за какво става дума. Питам я:

- А ти искаш ли да помолиш нещо Дядо Коледа?

- Да! Да вземе писмото!

***

Дъщеря ми (4 г.) диктува писмото си до Дядо Коледа. Записваме подаръците, даже как трябва да бъдат опаковани. Запечатваме писмото. По някое време идва и допълва:

- И го пусни по имейла, мамо, да потвърди, че го е получил.

***

Готвим се за Коледа, синът ни (6 г.) активно пише писма на Дядо Коледа. Вече има три. Поръчва си играчки. После ме пита:

- А ти какво искаш?

- Нова рокля.

- Какъв подарък е това. Поискай нещо нормално…

После взема нов лист и пише „За мама и тате желая да са щастливи.“


Източник: интернет


Препоръчваме ви още:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Коледно джудже

Каквото сам си направиш и Дядо Коледа не може да ти причини

 

Болестите винаги ни изненадват. Те провалят крайни срокове, партита и почивки, съсипват не само физическото, но и емоционалното ни здраве. Сложно е да боледуваш, но още по-сложно е когато боледува детето ти. А когато се случи да боледуват всички накуп, става непоносимо. Затова споделяме с вас тези 10 добри (и не толкова добри) начина да не полудеем, ако цялото семейство се е тръшнало с температура, сополи и други типични и неприятни симптоми на грипа.

1. Да си направим кино маратон – с игрални филми или анимация

Основна препоръка на педиатрите и терапевтите при остри вирусни инфекции е да се пази леглото. Колкото по-малко енергия изразходваме, толкова повече ни остава за борба с болестта. Затова можем да изберем филми, които ще са интересни на цялото семейство и да забравим ограниченията, които сме поставили за времето пред екрана. Сега е моментът да предложим на детето любимите му филмчета. А ако ги гледате и без дублаж, ще е полезно за английския на детето, нали така?

2. Да си поръчаме храна за вкъщи

Разбираемо е, че в първите дни на болестта желанието да приготвим нещо напълно се е изпарило от високата температура. Безмислено е да си го причиняваме – първо, трябва да станем от леглото, второ, трябва да заседнем край печката, която е гореща почти колкото нас, децата, съпруга. Трето, не е ли яко да лежим и хапваме пица всички заедно, докато гледаме филми? 

3. Да сготвим

След като температурата се отдръпне трайно и се почувстваме повече хора и по-малко зомби, идва време да се захванем с нещо в кухнята. Няма смисъл веднага да се хвърляме в скучни рутинни дейности – например да белим картофи за супа. Бърза работа нямаме, значи можем да приготвим  някоя сезонна вкуснотия: да направим коледни меденки и да ги украсим; да измайсторим от тесто играчки за елхата и да ги изпечем. Избираме най-елементарните рецепти, с които ще се справят и деца (или боледуващи майки) и започваме да вдигаме облаци от брашно, както правят по филмите.

Съветите на лекаря за грипната ваканция

0561feaa86a9d43b7dc634e81b54e049 XL

4. Да почистим

Първо, по време на болест е полезно да се прави влажно почистване, да се проветряват стаите и да се овлажнява въздухът. Това е безценна помощ за организма, особено при температура и хрема. Второ, когато сме в болнични можем да намерим време да разчистим нещата, които сме оставяли за после. Децата могат да се заловят с играчките и книгите си, ние да подредим гардероба и аптечката, а на половинката можем да делегираме търсенето на изгубените чорапи (все пак те са някъде вкъщи).

5. Да се съберем около масата за игри

Болничните са отлична възможност да правим неща, за които обикновено не ни стига времето - да научим децата на нова настолна игра, да си организираме малък семеен турнир по скрабъл, монопол или нещо друго.

6. Да почетем книга

Четем за себе си, четем на децата, четем на котката. Особено подходящи по това време на годината са коледните истории; или защо не учебниците по биология – с разяснения какво се случва в тялото по време на болест. С помощта на подходящите книги, можем да обясним на детето защо се чувства зле в момента, защо има хрема, защо го боли гърлото, защо челото му е горещо.

Как да научим детето да не боледува

df635c58c6c7c16f9e0cf7d5b1fc53b0 XL

7. Да лепим, рисуваме и фантазираме

Разбира се, не си струва да строим Хогуортс от клечки (макар че можем да опитаме), но да направим гирлянди и снежен човек от пластилин едва ли ще е сложно. Освен това, ако вече сме се сдобили с коледен календар, можем да се включим в изпълнението на задачките в него, така ще помогнем на децата да си спечелят лакомството.

8. Да си направим палатка от одеяла

Защо да не направим на детето уютна бърлога от одеяла и възглавници, в която може да дремне, да почете, да майстори нещо? Може да вземе със себе си любимата си нощна лампа или фенерче, играчки, книги, сокче (да не забравяме колко полезни са течностите по време на болест) – така ще се получи една вълшебна палатка за комфорт и забавление.

9. Да поиграем на чичо Доктор

Не е тайна, че всяко дете мечтае да влезе в ролята на лекаря. Ще забележим с какъв сериозен вид ни мери температурата, дава ни „хапчета“ под формата на бонбонки, при нужда може да ни направи инжекция с молива. На нас също ще ни се наложи да влезем в тази роля, независимо дали искаме или не. Мерим температурата, даваме лекарства при необходимост, промиваме нослето със солен разтвор. Тази роля е подходяща за всеки член на семейството – ние капем капки на детето, то на нас, и всички са щастливи!

10. Да си организираме пикник

Когато температурата трайно спадне, апетитът се върне и започне да не ни свърта на едно място е време да си организираме малък пикник в парка. Зареждаме термоса с горещ чай, може дори и със супичка, сандвичи и лакомства, навън всичко е по-вкусно. Чистият въздух е отлично средство за борба с болестта. Най-важно е да не хукваме към къщи, ако детето кихне или започне да кашля. Това е нормално, дори полезно. Можем да останем навън, докато се чувстваме добре. Внезапните болнични не са най-приятното нещо на света, но пък са добър повод да прекараме повече време със семейството си, без да се разсейваме със служебни задачи и домакинска работа. Заникъде не бързаме и за нищо не закъсняваме. Кога друг път ще се съберем цялото семейство около кутията с хартиени кърпички?

 

Препоръчваме ви още:

7 причини да смените педиатъра

Скъпи майки...

Защо детето боледува често

 

Не се научих в този живот на нищо. Особено да не правя непоискано добро. Явно няма и да се науча. Да не си мислите, че съм добър човек или перфектен? Нищо подобно! Нищо човешко не ми е чуждо. Само дето обичам да правя изненади, да се смея, да се шегувам, да радвам хората по мой си начин. Да, обаче собственото мерило за добро не е същото като на тези, към които го отправяш. Това не бива да се забравя, знам го и въпреки това си блъскам главата в стената всеки път.

Преди време реших да поканя приятелка за съвместен бизнес. Знаех, че е зле финансово, че има нужда от помощ. Работим в една област, но всяка умее нещо съвсем различно от другата. Офисът от мен, клиентите също, наемът – символичен. Приятелството си е приятелство, но все пак нека не се чувства като на подаяния. Всичко тръгна добре. Пращах клиенти, всеки си вършеше работата. На нея на два пъти й се наложи аз да изработя нещо, което тя не може. Не се замислях, свършвах го. Пари? Абсурд! Не мога да взема пари на приятел.

Тази година обаче на мен ми се наложи да прибягна до нейните услуги. Знаех, че няма да ми откаже, но все пак това е труд и попитах за цената. Тя се усмихна и отговори:

- Ооооо, не се тревожи, няма да бъдеш ощетена. Ще ти взема, колкото и на другите, цената е същата и за теб.

Преглътнах, извадих точните пари, направо ме пареха по пръстите, нямах търпение да ги дам и да се махна, излязох и се разплаках с глас, ама в колата, та да не я обидя. И не, не ме разбирайте погрешно, въпросът не е в парите, а в отношението. След обидата дойде гневът. Край! Бях дотук! Никога повече няма да й пратя клиенти, няма да ползва повече офиса, стига! Писна ми!. После дойде и трезвото мислене. На кого се сърдех аз изобщо? На себе си! Та кой ми е крив, че не е такъв, каквато съм аз. Оттук идват проблемите ни. Всички очакваме хората да реагират като нас. Но ние сме различни, няма как да стане така.

25 добрини, които можете да сторите не само по Коледа

dobrina2

Убедена съм, че всичко се връща, и че Вселената не търпи празно място. След няколко дни ми се обадиха за две огромни поръчки, в пъти по-скъпи от сумата, която аз й дадох. Но не това е важното. Малко по-късно излезе страхотен проблем, който трябваше да реша в рамките на 24 часа. Никакви пари нямаше да помогнат. Тогава с мен се свърза човек, когото не познавам. С две думи реши ситуацията и ме остави безмълвна. Върху мен се стовари с всичката си сила добро, което не очаквах, дори не знаех, че съществува! То ме намери в точния момент.

Всяка година имам по един клиент, когото изненадвам. Работата е дълга и позволява да се опознаеш с хората. Този, който не може да си позволи услугите ми, но така или иначе му трябват, ги получава безплатно. И това го разбира накрая. Няма по-голямо удоволствие от това да видиш две шокирани очи, после в тях блясва изненада, недоверие и накрая широка усмивка. Това е то. Има ли нещо по-ценно? За мен няма. Тази година ще изненадам не един, а двама. Надявам се да е приятно.

Когато правите добро, просто не се замисляйте. Хвърлете го и не го търсете. Не чакайте благодарност. То само ще ви намери. Сигурна съм! Продължавам да работя с тази жена. И не, няма да я изгоня, няма да спра да й пращам клиенти, защото тогава ще ми загорчи от мен самата. Денят ми започва с усмивка и мисъл – днес кого ще усмихнеш? А вашият? 

Това писмо за непоисканото добро ни изпрати Рая. Темата за непоисканото добро е обект на много афоризми, поговорки и вицове. Изводът, до който аз съм стигнала е, че човек прави добро не по задължение и не за благодарност. И колкото и странно да звучи, дори не за да помогне, а защото това го кара да се чувства щастлив. Да, когато някой е в нужда и му подадеш ръка, това доставя удоволствие на самия теб. Защото инстинктът да помогнеш на себеподобния е заложен в нас, защото съчувстваме и разбираме, защото искаме да бъдем по-добри хора. Затова може би не трябва да имаме никакви очаквания към отсрещния човек за благодарност или връщане на услугата. А Вселената наистина си знае работата. :) 

 

Препоръчваме ви още:

Добродейците, които владеят езика на човечността

ParaKids - за да спортуват всички деца

Тийнейджъри пишат за доброто

 

Автори: Мария Пеева и Люси Рикспуун

Двете с Люси обичаме да пишем заедно. И след като написахме цяла книга така, като две сестри от двете страни на океана, е нормално да се случва едни и същи мисли да ни се въртят в главата по повод и без повод. Когато ми предложи да напишем заедно идеи за добрини, които можем да сторим не само по Коледа, веднага прегърнах идеята. Защото Коледа, старата прекрасна любима Коледа наистина изкарва доброто у всички ни и ни напомня да зарадваме близки и непознати, но не е задължително да чакаме декември, за да го направим.

Предлагаме ви нашите идеи и ще се радваме да прочетем и вашите.

1. Подарете книга на приятел без повод. Няма нужда да е нова. Може да е книга, която сте прочели и харесали. Със сигурност ще е по-добре още някой да я прочете, отколкото да седи в библиотеката ви и да чака някой ден да я прелистите отново.

2. Изпечете сладки(ш) и го занесете на съседите. Бабата на Мими някога казваше, че съседите са по-близки от роднините и наистина е така. Ако имате нови съседи, зарадвайте ги и им помогнете да се почувстват добре дошли. Безценно е. Люси пък пече коледни сладки и ги оставя с картичка на праговете на съседите тайно.

3. Сгответе за приятел. Имате ли приятелки или приятели, които живеят сами и рядко се сещат да си сготвят? Поканете ги у дома на вечеря и им пригответе нещо любимо.

4. Нахранете бездомно животинче. Ей така спонтанно. Всеки ден срещаме по улицата безпризорни или изоставени гадинки. За жалост няма как да приберем всички у дома. Но един кренвирш е по-добре от нищо, нали така?

5. Изберете си кауза за редовна подкрепа. Има кампанийни каузи, например за лечение на болно детенце, но има и такива, които са през цялата година. Прочетете внимателно и изберете някоя, на която да помагате редовно, дори да е с левче. Свекърът на Люси от много години прекарва всяка събота в детското онкологично крило на местната болница – забавлява децата, чете им книжки, разговаря с родителите им. Преди години дори създаде организация в подкрепа на детското онкологично отделение, която подарява одеялце и плюшено мече с надпис „Вярвай!“ на всяко дете, което е прието в отделението.

6. Предложете на приятели или съседи да поливате цветята или да храните котката им, докато са на почивка. Повярвайте, ще са ви благодарни до края на живота си. Макар че вие няма да го направите затова. В зависимост от това къде живеете, това може да им спести много пари и притеснения за домашните им любимци.

7. Вземете приятел от летището. Тази година Мими го направи за нейна приятелка от детинство и видя колко щастлива беше. Досега винаги родителите й са я посрещали, когато си идва от Щатите на няколко години веднъж, но вече са твърде възрастни. Тя, разбира се, може да си позволи такси. Но усещането да видиш усмихнато, близко лице след дългия полет е прекрасно. И за госта, и за домакина.

Писмо до сестра ми

48062937 567287367065710 5987029963600035840 n

8. Заведете на обяд новия колега. Не е нужно да го харесвате или дори да станете първи приятели. Просто си спомнете колко изолирани се чувствахте, когато започнахте работа и никой не ви обръщаше внимание. Малко прекарано време и няколко полезни съвети биха улеснили изключително човек, който е започнал нова работа.

9. Подарете екскурзия на родителите си. Според възможностите си и здравето им, разбира се. Ще е страхотна емоция за тях, а и за вас. Мими го направи за баща си - изпрати го в Йерусалим и сбъдна неговата мечта. Това се случи малко преди да се разболее от деменция и може би е последният му истински спомен.

10. Организирайте парти-изненада на съпруга/приятеля/любимия. Поне веднъж в живота си го направете. Не знаем за кого емоцията ще е по-голяма - за рожденика или за вас. Незабравимо е!

11. Изпечете сладки и ги занесете в старчески дом. Празниците са много тъжно нещо в старческите домове – понякога ежедневието поглъща роднините, или пък роднини просто няма. Още по-добре, заведете и децата си, като ги доставяте. Така ще им дадете личен пример и ще ги научите на милосърдие. Това е планът на Люси за другата седмица.

12. Изслушайте някого. За Люси това е професия, за Мими обаче също е ежедневие, защото много хора търсят рамото или съветите й. Усещането, че имате значение и някой ви дава пълното си внимание, е безценно.

13. Отделете старите детски дрешки и ги дайте на сиропиталище. Не изхвърляйте омалелите детски дрешки, те често са почти нови. Дайте ги на някого, който има нужда. Попитайте деликатно как се отнасят към даването на носени дрешки и обяснете, че други на вас са давали и вие давате също. Така никой няма да се чувства унизен.

14. Организирайте безплатен пазар на стари дрешки и играчки. Организирайте приятелките си да отделят стари дрешки и ненужни играчки и ги изложете на безплатен пазар в някой парк. Идеята е, че всеки може да дойде и да вземе каквото му е нужно. Без да дава обяснения.

15. Направете кутия за прочетени вестници и списания пред дома си. Така минувач може да вземе вестник или списание, което вече сте прочели. Люси обича да чете списания и след това ги предава на съседите.

16. Направете комплимент на някого. Помните ли последния път, когато някой ви направи комплимент? Всички се радваме, като чуем нещо позитивно.

Писмо до сестра ми - Лора

48064153 374172943329064 3080412697162940416 n

17. Направете добрина на себе си и не гледайте новините една седмица. Добрите новини нямат място в новинарските емисии. Трудно е човек да запази вярата си в доброто, когато чува непрекъснато лоши новини.

18. Купете кафе на човека зад вас на опашката. Миналата година това беше популярна инициатива в Щатите. Някой плаща вашето кафе, вие пък плащате това на човека след вас.

19. Направете неочакван подарък на някого. Няма нужда да е скъп, достатъчно е да е от сърце.

20. Напишете писмо на някого и му напомнете за общ спомен и как ви е накарал да се чувствате. Мими и Люси умряха от смях в едно такси миналата година, докато Мими убеждаваше Люси, че трябва да започнат да пишат трилъри. Шофьорът ни слушаше много подозрително. Хубавите спомени топлят в студени дни.

21. Обадете се на някого да честитите рождения му ден. Забелязали ли сте, че вече няма нужда да помним рождените дни на приятели, защото Фейсбук ги помни вместо нас. Обажданията се заменят от смс-и, а истинските цветя – с виртуални.

22. Напазарувайте за съсед, който е трудно подвижен. Тази идея е на майката на Люси, която понякога прави това.

23. Поканете приятелчетата на детето си на обяд или вечеря. За съжаление не във всеки дом има топла храна, или каквато да е храна.

24. Изпратете картичка за Коледа на някого. Помните ли времената, в които изпращахме картички по пощата? Удоволствие е човек да получи красива картичка от някого.

25. Накрая… изречете на глас едно положително нещо за себе си. Самочувствието ни има нужда от подхранване и поливане всеки ден!

48358864 130066547887893 4449922758192660480 n


Снимката е от премиерата ни преди година. Цитатите са от книгата.

Препоръчваме ви още:

Писмо на Любчо до Дядо Коледа

Какво да правим с ненужните дрехи

Умора на съчувствието

„Много обичам децата. Дори малките деца. Дори собствените си малки деца. По принцип обичам и зимата. Даже студената зима. И студената зима, която започва през ноември и свършва през май. Трудно понасям обаче съчетанието „малко дете и студена зима“.“, признава младата майка Светлана.

Майката, която си позволява да излезе в отпуск по майчинство или да работи вкъщи, е същество, което не успява да остане насаме със себе си в светлата част на денонощието. От изгрев до залез тя носи едноличната отговорност за укрепването на здравето и емоционалното благополучие на рожбата си.

Това благополучие трябва да бъде осигурено във всяко годишно време с внимателно подбрани занимания в дома и ежедневни разходки на т. нар. чист въздух.

Какво представлява разходката с дете през зимата? На първо място, това е интелектуален труд. Майката внимателно подбира дрехи за себе си, трябва да е достатъчно топло облечена, за да не изстине в студа. Но не и твърде топло, защото ще й се наложи много да се движи. Това вече не е тривиална задача. Да се облечеш така, че да не се изпотиш, когато тикаш 20-килограмова количка с бебе по снега, но и все пак да не премръзнеш, ако ти се наложи да чакаш пред фурната за хляб, побутвайки количката с един крак.

Дрехите на детето се обмислят не по-малко внимателно – космонавтче, в което ще спи под одеялото в количката или космонавтче, в което ще се търкаля по снега, ще се напикава, ще си мокри краката, ще иска да бъде носено на ръце и ще цапа майка си.

Трябва да се вземат предвид всички варианти, включително и фактът, че през половината време от разходката детето ще спи под одеялото, втората половина ще скача из локвите, а третата – ще виси на врата на майка си, която тика количка по снега, към неработещия асансьор.

Мразя разходките

9d87a069489f64950d5506595641a422 XL

Не бива да забравяме, че под космонавтчето трябва да има и два слоя дрехи и памперс. Този памперс задължително трябва да бъде чист преди разходката. И така с чист памперс, чорапогащи, клинче, блузка и космонавтче детето се поставя в количката. Количката се покрива, за да не вали снегът в нея. Майката от своя страна слага шапка или взема чадър и вика асансьора. Докато чака обикновено чува характерен звук и усеща мирис, който я принуждава да измъкне детето от количката, космонавтчето, чорапогащите и клинчето и да го отнесе в банята, да го измие, да сложи нов памперс, да облече всичко останало отново и да установи, че се станала вир вода, докато е тичала по спешност с детето из къщи, в дебелото си яке.

Разходката с дете означава, че майката трябва да минава само оттам, откъдето може да мине количката. Като се има предвид, как паркират повечето граждани, тя трябва да бута количката по пътното платно, като своевременно подава сигнали при изпреварване на автомобилите. Само така ще има възможност да стигне до аптеката или хранителния магазин. При това маршрутът трябва да бъде такъв, че да не й се налага да минава през подлез, защото няма нито един подлез, в който обикновена количка може да бъде спусната или изтеглена от жена с нормална физика, а не от тежкоатлет-жонгльор, който може да балансира на едно колело. Някои майки предпочитат да се разхождат с децата си в колата. Много добре ги разбирам.

Обикновено след разходката на чист и студен въздух повечето хора се чувстват по-бодри, отколкото преди нея. При майките на малки деца е обратно – те се нуждаят поне от едноседмична почивка. Само че няма кога.

Трябва да се съблекат, да съблекат детето, да го нахранят, да гризнат и те нещо, да измият мръсната количка, да попият локвата от разтопения сняг по нея, да избършат своите ботуши и тези на детето… И ето че вече е вечер и мъжът й се прибира. Питая я защо е уморена, след като е седяла вкъщи и е ходила на разходка. А защо супата е безсолна?

Точно в такива моменти изниква мисълта за развод или битово убийство.

Имате право да изкукуригате!

b74e7f845f25fe403cf91ffa0d8e7c43 XL

Ако на майката й е провървяло, детето спи, а тя все още има някакви сили, за да приготви нещо по-сложно от сандвич, в главата й се вмъква вирусната програма „супа“. Случва се. Седиш вкъщи, готвиш супа. И е твърде вероятно да ти се получи, ако не се окаже, че ти е свършила солта. А ако е свършила, Истината за живота се изправя пред теб като неприятна старица в целия си ръст и с глас като драскащо по стъкло желязо ти съобщава: „Свършила е не само солта, свършил ти е безгрижният живот, свършило ти е времето, когато сама на себе си беше господарка и можеше да изчезнеш от домашното огнище, когато си поискаш. Сега си майка и дори на тоалетната чиния не си сама. Ха-ха-ха!“

Когато си с дете през зимата, трябва много внимателно да планираш маршрута си не само заради подлезите и паркираните навсякъде коли, но и заради проблема с осъществяването на естествените си нужди. Не дай, Боже, да се появят някъде далеч от къщи. Тоалетните по обществените места, ако ги има, са създадени така, че да ограничават раждаемостта в страната. Дори прогресивните компании, които правят тоалетни за инвалиди, ги „оборудват“ с такива чистачки, след които ти минава желанието не само да отидеш до тоалетна, но и да живееш.

И което също е „прекрасно“, в мъжките тоалетни няма места за преобуване на деца. Тоест малкото бащи, които се престрашават да предприемат обиколки по градските улици с количка, изобщо не могат да намерят адекватно място да сменят памперса на наследниците си.

Някога си бях съвсем наред

bf57a306d73d535c8ca073929ee09010 XL

Иска ти се да заплачеш, когато младият татко на момиченце стои край женската тоалетна и напрегнато драска с нокти по плочките. На самия него му се ходи до тоалетна. И детето има нужди. Той не може да влезе в мъжката. Там има писоари и мъже със свалени гащи. В женската опашката няма край. Но поне детето да бяха пуснали. Вие къде? Това е женска тоалетна! Не можеш да пуснеш детето с някоя непозната лелка, а и не всяка би се съгласила.

Ето я истинската причина защо толкова малко бащи се разхождат сами с децата си.

Всъщност за разходките с деца през зимата, лятото, пролетта, есента може да се напише още много. Но ще спра да мрънкам, защото знаех всичко това, когато очаквах третото си дете. И все пак куражът и деменцията победиха опита и предпазливостта с огромен резултат. Точно за тези безумни храбреци е този текст. И за още нещо.

Ако искате да ощастливите млада майка, но не знаете как да го направите, предложете й да поемете грижите за детето по средата на деня и я изгонете от къщи. Сама. Посред бял ден, докато все още слънчевите лъчи могат да синтезират в нея витамин Д за здрави кости и здрава нервна система. Дори да се съпротивлява вкопчена в детето. Почнете да я гоните на навън поне за 5 минути. После за 10. Тя ще свикне и ще си позволи да бъде разточителна – ще се разхожда по половин час, опиянена от щастие, със свободни ръце, без дете, без количка, с чисто яке. Възможно е дори да е с красиви ботуши. Възможно е даже да се научи да лови снежинки с уста и да се радва на зимата. Но това е само ако много, много й провърви.

 

Препоръчваме ви още:

Преди и ние бяхме като вас

14 признака, че имате двегодишно дете

Пазаруване с деца

Автор: Яна Пеева

Наскоро от LIDL ни поканиха да снимаме видео за бебешките им продукти Lupilu. И двете с Мими не сме спецове по телевизионните изяви и в началото бяхме малко неуверени. Но после си казахме - какво пък, след като така и така пазаруваме постоянно оттам, защо да не опитаме? Беше много забавно, макар и изморително. Мими ще ви разкаже повече за снимките. А аз ще споделя как се справям с майчинството и с работата вкъщи и най-вече как се чувствам като работеща у дома майка.

 

 

Всъщност все още съм в онзи период от майчинството, в който мога да прекарам часове без да се усетя, гледайки как Борис седи и ближе пода. Всичко е ТОЛКОВА интересно, че едва се откъсвам от него в моментите, в които си играе сам, за да свърша нещо. Успявам да работя, докато спи, тогава върша и каквато работа има вкъщи. Вечер често се случва да си доработвам, когато вече е в леглото. С Теодор сядаме един срещу друг на масата с лаптопите, довършваме, каквото ни е останало, и си говорим. Предстои ми и ходене на лекции, което също ще трябва някак да вмъкна в графика, но съм сигурна, че с малко нагласяне, правилни приоритети, помощ от семейството и доста кафе ще успея да се справя и с това. 

Относно домакинстването - нямаме правила все още. Доскоро бяхме само двама и ни беше много лесно да сме импулсивни. Обичам да готвя и да експериментирам и ми е много трудно да се придържам към планове в кухнята. Понякога ме хваща музата и отварям готварските книги, за да намеря някоя засукана рецепта, с която да ни поглезя. Друг път разчитам на любимите спагети карбонара, които се състоят единствено от пармезан, яйца и паста, панчета и много черен пипер. А понякога просто ядем пица. Откакто се появи Борис, се опитваме да структурираме по някакъв начин ежедневието, все още не съвсем успешно. Стремим се винаги да има качествени сезонни зеленчуци, които да му предложим, както и вкусен хляб. Ние сме домошари. И двамата с Теди обичаме да сме си вкъщи. След ден пълен със задачки или срещи с любими хора, най-хубавото нещо е да оставя Борис на земята, където да си бърбори на играчките, да седна на дивана, а кучетата да ми се свият в краката. В края на деня нямам търпение да седна на терасата и да погледам небето, докато нещо вкусно се пече във фурната.

Факт е, че откакто вкъщи има малък човек, който се запознава с храната, се стремим да сме много по-внимателни в избора на продукти. Наблягаме на сезонни плодове и зеленчуци, месо и риба, както и на био продукти. Важно ми е не само защото е по-добре за нас и за сега растящия ни син, но и защото вярвам, че био продуктите са по-добри и за околната среда в дългосрочен план. Нямам възможността да обикалям фермерски пазари и невинаги имаме собствени плодове и зеленчуци, на които да разчитаме, затова съм щастлива, че успях да открия своя магазин и продуктите, в които имам доверие. 

Вкъщи слушаме много музика и танцуваме. Преди само двамата, сега слагам Борис в раницата и той танцува с нас. И пеем, за ужас на съседите. Покрай многото задачи и отглеждането на малък човек, успяваме да си отделим време, за да седнем на терасата и да изпием по едно кафе или чай. Нашето си семейно време обаче е на масата. С изключен телевизор и вкусна храна си разказваме за това как е минал денят ни, докато Борис уж тайно храни кучетата с печени тиквички. 

Обичам да пека за хората, които обичам. Като цяло да готвя. Свързвам храната с времето, прекарано със семейството и обичам да я споделям с близки хора. 

Голямото семейство учи на компромиси и на спокойствие, както и на правилно менажиране на времето. Нямам предвид да пренебрегваш себе си заради другите, а да знаеш, че всеки има нужда от своя собствен миг внимание. Няма нищо по-хубаво от това хората около теб да са щастливи, защото се чувстват обичани, важни и ценени.


Препоръчваме ви още:

Захарче, сготви ми пак!

Тиквена работа...

Пай с мандарини и любов

Автор: Дарина Рангелова/ expatbgmum

Всяка година по това време чета из нета как в България коледните тържества в училище стават все по-пищни. А тази година разбрах, че на първолаци им правят тържество с DJ в нощен клуб, макар и през деня. Да не говорим за подаръците и за деца, и за учители, невероятни суми прочетох. И всичкото това невероятно разточителство на фона на добре известния ни стандарт на живот. За 10 години толкова много са се променили нещата в посока все по-голяма комерсиализация и показност! За всичките години в училище на Теди в България нито веднъж не е имало коледно тържество ИЗВЪН училището, а сега дори правят завършването на детска градина в ресторант!

Завършването на Теди, на детска градина, също беше малко в повече, но поне беше в Националния исторически музей и след това децата играха на детската площадка и разгледаха самолетите. Предвид че е възможно някои деца никога да не бъдат заведени, това си е плюс, което ме подсеща, че не съм водила Тони там.

Ето как се отбелязва Коледа в училище в това така комерсиализирано канадско общество. Общо взето целият месец е подвластен на Коледа: украсяват си стаите, имат разни пижамени дни, базари с благотворителна цел и всякакви такива неща. Тази година цялото училище събира детски играчки и ще ги дарят на организация, която ще ги раздава на бедни семейства.

Коледно джудже

71f8a7b9dfbdfa4a4502ebd60f17d2b5 L

Коледният дух е изцяло и в учебния процес. Тази седмица ще правят джинджифилова къщичка, която после ще изядат, но това всъщност е урок по математика! Докато правят тестото, ще трябва да измерват продуктите. За мерки и теглилки мисля, че учиха миналата година, но може би преговарят, не знам, защото както знаете няма учебници. Ако има някакво тържество, то е за цялото училище, провежда се в салона и не е повече от час. Иначе обикновено в последния учебен ден си правят „купон“ в стаята. Може да гледат някой коледен филм или да пеят коледни песни и да играят разни игри. Родителите изпращат по нещо за почерпка. Обикновено има списък какво да се прати и родителите отбелязват кой с какво ще участва - плодове, сирене, солени и сладки бисквити са стандартните неща.

Интересното е, че нещата, които се правят като курабии и сладки, държат да са домашно направени, а не купени. И не искат сертификат и проба от лаборатория, а само да е написано какви са съставките на съответните курабии, за да не ги яде дете, ако има алергия към някоя от тях. Децата с алергия тук са добре обучени, предполагам и в България е така, то си е необходимост. Моите деца нямат алергии и не знам как става, но децата сами си казват. При малките сигурно е проблем. Просто тук ми направи впечатление, когато Тони ставаше на 6, едно също 6-годишно детенце дойде и ми каза, че има алергия към пеперони. Родителят, като го доведе, нищо не каза, явно разчита, че детето си знае. Стана малко тъпо, защото това е любимата пица на Тони, но в крайна сметка той много добре разбра и сам предложи за всички да е вегетарианска, което е урок по емпатия. Аз пък доста бях изненадана от факта, че някой е алергичен към салам!

Да се върнем на Коледата. В детската градина/училището децата не получават подаръци от Дядо Коледа, това е за вкъщи. За учителите също не ми е известно да се събират пари за огромни подаръци. Който иска подарява, но е нещо символично. Та, вместо да получават подаръци, в училище децата изработват нещо за подарък за семейството си. Това е - учат ги и да дават, не само да получават.


Препоръчваме ви още:

Бай Ганьо ряпа да яде

Традициите не са това, което бяха

Нашата луда българска Коледа

Как да откъснем детето от компютърните игри и технологиите? Можем да опитаме, като му предложим играчките, които сме обожавали в детството си, според възрастта и интересите му.

1. Матрьошка

48356399 300457363907573 2447502575507865600 n

„Дъщеря ми е на 7 години. С удоволствие играе на електронни игри с таблета си, но когато видя матрьошки на един щанд, забрави за всичко друго. Умоляваше ме да й купя. Сега има няколко матрьошки и те са любимите й играчки. Спомням си колко ги обичах в детството си.“, разказва 42-годишна майка.

Гладките, изписани дървени куклички, които по някакъв вълшебен начин се скриват една в друга завладяват детето. Те са не само приятни на пипане, интересни за разглеждане, прибиране и изваждане, те са и уникално пособие за ранно развитие и за обучение в смятане и усвояване на понятията „повече“ и „по-малко“.

2. Неваляшка

 

48219113 232827587609464 8724867621033345024 n

Червената целулоидна неваляшка с лице на бебе е позната на много от съвременните баби. Разбира се, съветска, произведена през 1959 година, първият и най-разпространен модел се нарича Маша. Интересно е, че производството на неваляшки не спира и до днес. Заводът Котовск, Тамбовска област изнася неваляшки за САЩ, Канада, страни от Азия и Европа. Това е доказателство че ярката, гладка, клатеща се и издаваща мелодичен звук играчка се харесва и на днешните деца.

3.  Топка

3d beach ball on sand 58466 1378

Малка, голяма, гумена, кожена, надуваема, прозрачна – без топката не можем да си представим детството. Хлапетата с удоволствие я хвърлят, за да видят как ще отскочи; дриблират с нея, когато поотраснат; използват я за какви ли не подвижни игри. „Колкото по-примитивна е играчката, толкова повече простор има за фантазията на детето. Днешните деца, както и поколението преди тях, не могат да фантазират. За игра с компютрите и телефоните не им е нужна фантазия.“ – твърди психологът Юлия Кондратиева.

4. Кубчето на Рубик

rubik

Магическата главоблъсканица във формата на кубче с цветни детайли е изобретена от унгарския скулптор Арно Рубик и беше истински хит през 80-те години на миналия век. Тези кубчета бяха мечтата на всяко дете. Да можеш да подредиш тази главоблъсканица беше признак на интелигентност над средното ниво. С какво това кубче е полезно за днешните деца? С това, че развива моториката на ръцете, логиката, паметта, дикцията, умението да се концентрираш. Също толкова полезни бяха и събратята на Кубчето на Рубик – змеят и тетраедърът.

5. Училищен конструктор

Неслучайно конструкторът с метални части, окомплектован с гайки и болтчета, беше много популярен в часовете по трудово обучение през миналия век. Днешните деца обаче също могат да оценят възможностите му. „Примитивните метални конструктори развиват фината моторика, която е пряко свързана с речевия център на мозъка.“ – коментира психологът. – „Нито един сензорен екран не дава това на детето. Повече взаимодействие с малките детайли – по-добър почерк. Да не говорим, че възможността да конструираш невиждано превозно средство стимулира детската фантазия.“

47689140 449330648805049 7488065211862089728 n

6. Детска мебел и кукленски съдове

Всички деца изучават света, подражавайки на своите родители и другите възрастни в обкръжението си. Кукленските мебели и съдове, печките с тиганчета и тенджери, комплектът на „Чичо доктор“, инструментите на майстора – добре би било нашето дете да остави настрана смартфона, за да поиграе с тях. А най-добре би било да поиграем заедно.

7. Кукла от хартия с тоалети

Стремежът към творчество не може да бъде задоволен от никой компютър. Картонената кукла с хартиените тоалети сега може да бъде видяна само в някои музеи на играчките. Принципът на тази игра обаче сега се усвоява с ново поколение кукли с дрехи, които могат да бъдат избирани в интернет.

8. Ксилофон

xilofon

Децата обожават музиката. Едно е обаче да слушаш, припяваш и танцуваш, друго е да бъдеш музикант. Детският ксилофон, който издава нежен звук, малките китарки, дайрета и дрънкалки правеха децата щастливи. Нито една китайска пластмасова играчка, издаваща дразнещи звуци, не може да се сравни с възможността да създаваш собствена музика.

9. Калейдоскоп

Всичко е много просто – цветни стъкълца в тръбичка със система от огледала вътре. Това даже не е игра, а медитация – да гледаш изображения, които наподобяват разпръснати скъпоценни камъни. Всеки път с едно леко движение те се променят неповторимо като снежинки. Истинско вълшебство.

48085559 596293764158878 815520869676744704 n

10. Пластмасово конче на колела

„Заведох тригодишния си син на село, при мама. Тя извади отнякъде едно най-обикновено, избеляло конче, което му направи такова впечатление! При положение, че има само най-качествените, отбрани играчки. Седна на кончето и започна да се разхожда с него из стаите. Дори се съгласи да яде, ако го оставим на кончето.“ – разказва 39-годишен баща. С какво едно старо елементарно конче може да бъде интересно на днешните деца? С това че е масивно, стабилно, с него можеш да играеш без да се притесняваш, че ще се счупи. Освен това е било любимата играчка на тате, а това винаги прави впечатление.

11. Плюшеното мече

48123033 591251508011378 7990821671076364288 n

Мекото мече (зайче, коте и т.н.) дори не е играчка, а истински приятел. Него можеш да го учиш, да го лекуваш, обличаш, прегръщаш по време на сън. „Меките играчки са приятни на допир и са много полезни за тактилните усещания на децата. На кого ще му хрумне да спи гушнал лаптопа?“ – пита детският психолог Юлия Кондратиева.

12.  Пумпал

Една от най-старите играчки на света. Нейни разновидности са се изработвали в Китай, в страни от Европа. Много популярен е моделът от тънка ламарина, с прозрачен купол, в който конче преодолява препятствия, докато пумпалът се върти. Тази играчка е интересна и на днешните деца. С нея те развиват координацията на движенията си и се запознават с първите закони на физиката.

13. Фигурки от анимационните филмчета

chebur

Да започнем с най-важното – защо Чебурашка и Карлсон могат да конкурират Човека паяк или Батман? Защото забавните, талантливи и уютни филмчета и досега се радват на успех сред децата. Фигурките на любимците могат да бъдат гумени, пластмасови, текстилни – важното е да приличат на оригинала.

14. Настолен футбол

Какво иска от Дядо Коледа днешното задоволено дете? Настолен футбол, с какъвто някога са се забавлявали дядо му или баща му. И сега тази играчка е много популярна и може да се намери в магазините. Все пак трябва да се има предвид, че китайските й варианти са твърде чупливи.

15. Кубчета

48314903 272173520162191 3999227882495803392 n

Всичко гениално е просто. Точно затова добрите стари кубчета с букви и досега привличат децата. Особено интересни са им дървените, защото са гладки и приятни на допир. От тях могат да строят кули, домове, да съставят думички – не едно, а три в едно.

Източник: Wday


В Крокодил на плажа ви разказваме за интересната игра, която детската градина на Алекс приложи за радост на всички деца.

Препоръчваме ви още:

Моят живот със Спайдърмен

Защо изхвърлих всички играчки

 

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам