Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Ninja Editor

Ninja Editor

За първи път с вълнуващи забавления

 

След големия успех на Деня на бащата, музеят обръща специално внимание и на майката, в дните преди настъпващите празници, когато тя е сплотяващата сила в семейството.


Разнообразни атракции, арт-ателиета, танци и игри ще забавляват всички родители и малчугани, дошли в музея специално в този ден. Те ще се докоснат до магията на рисуването върху вода с техниката „ебро“, с жизнерадостни цветове ще могат да оживят малки камъчета, а най-сръчните ще събудят твореца в себе си и ще могат да си тръгнат с ръчно направени воини, балеринки и оригами. В работилницата за бижута всеки ще се превърне в автор на изящни украшения от мъниста, а обединяващата сила на хляба ще завладее малки и големи, които заедно ще замесят хляб.

Уроци по народни танци ще представят красотата на българския фолклор, а ефективните таекуондо техники за самозащита ще вдъхнат на посетителите самочувствие, че са защитени в критична ситуация. Друга наша естествена реакция – смехът, ще бъде представена със своята лечебна сила и как се повлияват децата и възрастните от методите на смехотерапията.


Забавления ще има и за по-любознателните сред гостите на музея. Те ще могат да премерят сили в семейна игра с въпроси от областта на историята, докато почитателите на модерните технологии ще управляват роботи по специално подготвено трасе с препятствия.


Артистичните умения както на майките, така и на децата ще бъдат провокирани от театър на движенията – завладяваща комбинация от песни, танци и актьорски игри. Музикалното пътешествие ще продължи с фрагменти от бродуейския мюзикъл „Ани“, в който публиката ще бъде предизвикана да се включи и да стане част от героите на сцената.


Професионален психолог
ще представи лекция за типовете доминиращи майки, в която анализира и ролята на свръхпротективните родители във формирането на рисково поведение у децата. Атмосферата в празничния ден ще допълнят и лекциите за здравословното хранене и за грижата за детската кожа. За финал всички ще могат да се насладят на куклената постановкаКой ще бъде цар?“.

Празникът ще се състои на 25 ноември (събота) 2017 г. от 10.00 до 18.00 ч. Входът за постоянната хронологична и външната експозиция на музея ще бъде свободен.

 

Препоръчваме ви още:

La La Land - концертът
Едно семейство в цирка
Нова строителна зона отваря врати в Музейко

Автор: Мария Пеева

Когато ме попитат за пакостите на моите момчета, не знам откъде да започна. Те не са една и две. Може направо роман да се напише, само че няма да е „Емил от Льонеберя“, а „Пееви от Пловдив“. Не ме разбирайте погрешно, добри са ми децата. Но пакостите, пакостите им и те са много добри… Ама от друга страна, може ли без тях? Какви деца ще са, ако не правят бели в крайна сметка? Няма да са деца, а просто скучни възрастни хора - съвсем като нас, само че дребнички на ръст.

Нали си имам четири броя малчугани, ще ви разкажа любимата ми пакост на всеки от тях, а вие преценете сами кой е най-големият “хулиган”.

Теди - 6-годишен. (Вече е сериозен мъжага на 23 и след два месеца ще бъде татко). Любим спорт - кеч. Леле, колко бяха запалени по кеч всички хлапета по онова време. Не стига, че разиграваха опасни кечистки схватки по детските площадки, ами и знаеха наизуст всички звезди на кеча и колекционираха списания с тях. През онова лято с нашия татко правихме ремонт в тогавашната ни квартира. Сменяхме тапети, мокети, каквото можем да си позволим. Цялата ни почивка отиде за това. Теди междувременно пратихме при баба му в Пловдив, за да приключим на спокойствие. А когато си го взехме на чистичко и подреденко, той беше много доволен. Толкова доволен, че на следващия ден като се върнахме от работа, ни беше подготвил мила изненада. По всичките стени на малкия апартамент, върху красивите новички тапети беше налепил със секундно лепило снимки на кечисти, изрязани от списанията. Казвам ви, плаках с глас. На всичкото отгоре нямаше как да ги свалим, тапетите се късаха с тях. И до края на престоя ни в онази квартира от стените ни гледаха смръщените физиономии на Скалата и разни други напомпани екземпляри с татуировки и лъскави впити гащета. Нищо, много скоро един новодошъл на белия свят малчуган ще почне да "изненадва" него :) Тогава ще му напомня тази история.

23113291 10208987952129837 1335227880 o

Косьо - моят настоящ тийнейджър. Изключително отговорен младеж и до ден-днешен. Най-забавната му беля се дължи точно на това чувство за отговорност. Като малък той много обичаше да рисува и имаше най-различни боички - акварелни, темперни, текстилни и какви ли не. Редно е да изтъкна факта, че за разлика от тримата си братя, никога не ми е рисувал по стените и винаги се е старал да е чисто след него. Веднъж споделих с баща му, че не мога да изпера една точица от флумастера му на новата ми бяла блузка и ще трябва да търся някакъв по-силен препарат. И моят отговорен младеж бързо измислил как да реши проблема и да ме зарадва. За целта нарисува едно огромно цвете върху бялата блузка, за да не се вижда малката точица. В интерес на истината беше сполучливо цветенце. Само където се размаза, след като я изпрах. Да бях си я носила непрана. :) 

60374 1516048734912 1470632 n

Коко - моят деветгодишен лайфхакер. Неговите пакости продължават. Веднъж ми каза: „Мамо, имам изненада за теб - направих “екскременти с лед”. Леле, изтръпнах. Слава богу, оказа се, че са “експерименти с лед”. Не че те бяха много по-лесни за почистване, но да речем, че не миришеха толкова лошо, колкото си представих, като чух за екскрементите. Даже ставаха и за ядене, ако някой обича заледен компот, заледен лимон, заледен домат, заледен чипс, заледено кисело мляко (опитай, мамо, също като сладолед е). И заледена спукана бутилка с газирано. Е, поне научихме някои неща за различните агрегатни състояния на храните. koko2

Стигнахме и до моя номер 4 - Алекс. Определено той е най-палавият ми малчуган. Всеки ден ни изненадва с нова пакост. Доскоро му беше любимо да ни залага “сладки бомби”. Намирах си топчета зърнена закуска в чантата (добре че и млякото не ми изливаше). Или отворя чекмеджето да си извадя блузка и открия на видно място… бисквитка, увита в салфетка. (Малко е нахапана, мамо, ама аз само да я опитам.) Най-любимата ми пакост е, когато задигна градинските лампи на съседа. Е, разбира се, върнахме ги и се извинихме, а на Алекс обяснихме, че не може да влиза в чуждите къщи, колкото и да иска да ни зарадва с някоя нова придобивка. Някой ден ще му разкажа тази история и се надявам да се изчерви поне наполовина колкото аз се червих, като връщах лампите на сърдитите съседи.
DAM 8753Ние с моя съпруг си имаме една мантра, която си напомняме всеки път, когато нещо се обърка. Казваме си, че ако някоя история след време може да се разкаже на маса и хората да се смеят, значи няма нищо страшно и ще се справим. И слава Богу, пакостите на децата ни са все такива - на момента може да ти се реве, но след някой месец всичките ти приятели ще се търкалят от смях, като им разказваш. А ти самият ще си кажеш: Е, какво толкова е станало? Нали сме живи и здрави. 13139014 10208358976465756 2436253510612205030 n

Затова, правете си пакостите, хлапета. Иначе ние големите ще си говорим само за досадни теми като работата, глобалното затопляне, политиката, или къде е най-добре да се пазарува зеле за туршия. Изобщо що за живот ще е това, ако ви няма вас, нашите малчугани-хулигани?

********************* 

Статията е по идея на Nestle Baby и е част от кампанията им #малчуганхулиган. Очаквайте съвсем скоро онлайн игра, следете страницата им и участвайте. Още за допълнителната грижа, от която се нуждае вашият малчуган, вижте тук.


Препоръчваме ви още:


Кое ти е любимото дете
Някой Божи ден...
Живот като на кино

Автор: Теодор Пеев

В Щатите като Black Friday е познат денят след Денят на Благодарността - началото на голямото пазаруване преди Коледните празници. В България Черен Петък може да е всеки един петък (понякога четвъртък, понякога цял уикенд), в който магазините са решили да направят масово намаление и разпродажба. И въпреки че при нас все още не е чак толкова разпространено да се пазарува онлайн, е хубаво да сме запознати с някои елементарни начини да се уверим, че сайтът, от който сме решили да пазаруваме, е надежден.

1. SSL сертификат

Наличието на SSL сертификат ни доказва, че връзката е криптирана (кодирана) и данните ни са в безопасност - не могат да бъдат засечени, откраднати и използвани от други хора. Хубаво е да избягваме да споделяме каквато и да е лична информация в сайтове без такъв сертификат, но най-вече информацията от кредитните и дебитни карти!

Можем лесно да разберем дали сайтът, който посещаваме има SSL сертификат, като погледнем URL-адреса му и какво пише преди него.

23805567 10208664542011078 953432803 n


В Google Chrome се вижда secure етикетът пред адреса, в Safari и в Mozilla Firefox за това сигнализира катинарчето пред него.
 

23798708 10208664542251084 1352598593 o

2. Език

Когато посещавате чуждестранни сайтове, обръщайте внимание на нивото на английския (или друг) език в тях. Следете за правописни, граматически и стилистични грешки. В голяма част от сайтовете-измамници нивото на езика, на който е написано съдържанието, е доста ниско.

3. Методи на плащане

Ако единственият начин на плащане е с кредитна карта, може би нещо не е наред. Причината за това е проста - повечето онлайн магазини се правят с CMS системи, а интегрирането на POS-терминал в такава система никак не е лесно. Много по-лесно е да се използва paypal, за който има готови модули. Това, че има повече методи на плащане, невинаги е гаранция, че сайтът е безопасен, но в повечето случаи е добра отправна точка.

4. История на сайта - www.scamadviser.com

В този сайт може да се провери наличната информация за сайта, както и какви потенциални рискове носи пазаруването в него.

5. Дублиране на сайтове

Няма как да не сте забелязали, че Фейсбук ви предлага реклами точно на нещата, които търсите или от които се интересувате. Ако се загледате в тях, ще забележите, че са много подобни. В зависимост от интересите ще виждате лаптопи, миксери или кафе машини. Възможно е те да са с различни имена, а всъщност да изглеждат по сходен или напълно идентичен начин. Това е сигурен знак, че нещо не е наред! 23804698 10214655706569332 609860146 n

 

Безспорно пазаруването в Интернет е удобство и удоволствие. Хубаво е обаче да сме внимателни и да помним, че това, че нещо изглежда страхотно, не винаги го прави страхотно, а някои топ оферти в Интернет са толкова невероятни, че просто няма как да са истина... колкото и да ни се иска да си купим миксер за 100 евро, вместо за 800.

Препоръчваме ви още:


Кибер сигурност за деца
Внимание! Интернет!
Как светът купува, взема назаем или инвестира

 Как да се примирим с мисълта, че наследникът ни не е гений

 

На всеки родители му се иска детето да притежава някакъв талант, да успява там, където другите не могат, да побеждава във всяко противоборство. Не, не го казваме на глас и даже пропъждаме подобни мисли, но подсъзнателно таим надеждата, че в един прекрасен ден то ще смае околните с постиженията си. И все пак, ако това не се случи? Какво да правим, в случай че детето ни се окаже „най-обикновено“? И изобщо толкова ли е страшно това?



1. Да се примирим

Всъщност да си „обикновен“ е нормално. Според статистиката само 5 % от децата са истински таланти и това е толкова очевидно, че не може да бъде пропуснато.

2. Да се зарадваме

Животът на семействата, в които расте талант, е подчинен на строг график, всичко е съобразено с нуждите на младия гений, който трябва да се развива. Търсят се най-добрите преподаватели, пътува се за занимания, инвестират се сили и време за сметка на останалите членове на семейството. Освен това малките гении не са задължително щастливи деца. Те често нямат много време за игри, общуване с връстници и социализиране. Вие колко истински щастливи гении познавате?

3. Да оценим пропуските

Увлечени в ранното развитие на детето и търсенето на неговите изключителни способности, рискуваме да пропуснем нещо важно в останалите области. Умее ли то да разбира чувствата и емоциите на другите? Знае ли какво е приятелство? Способно ли е да съчувства на разстроената си майка или на обидената си сестричка? Знае ли с какво наистина му се иска да се занимава? Какви навици има – може ли само да прибира играчките си, да сложи приборите си на масата, да избегне локва в дъждовно време? Не е ли по-добре да се захванем с развиването на социалния му интелект и емоционалната сфера?
cute boy drawing with color pencils kid learning concept 1384 256

4. Да се водим от правилните примери

Всъщност как стои въпросът с талантите в нашето семейство? Имат ли мама и татко някакви изразени способности? Имат? Много добре! Но още по-добре е да не ги даваме за пример на децата си. Може и да се изненадаме, но те изобщо не са длъжни да последват нашия път, нищо че е проверен и утъпкан. Комбинациите от гени могат да бъдат най-причудливи и у двойка с изразен афинитет към хуманитарните науки да се появи наследник, който е сръчен с отвертката, а дъщерята на отявлени техничари да се окаже привърженичка на модата. Нямаме подходящ семеен пример? Нищо драматично! Ще си обичаме децата такива, каквито са.

5. Да помним, че всичко се променя

Децата порастват невероятно бързо и също толкова бързо се променят интересите и възможностите им. Може днес малчуганът ни да е източник на разочарования, но не можем да знаем какво ще се случи след година, пет или десет. Нашата задача е да го подкрепяме и да му създаваме условия за развитие, ако поиска. Ако желае да се занимава със скално катерене - да му намерим подходящ клуб; ако го влекат чуждите езици - да открием нужните курсове. А най-важното е да не изискваме бързи резултати.

6. Да забравим за оценките в училище

В крайна сметка те не са от толкова голямо значение. Двойкаджията може да се превърне в ярка индивидуалност, а многото шестици може да са само доказателство за отлична кратковременна памет и добри отношения с учителите.

7. Да не идеализираме

Нека не преувеличаваме способностите и талантите на детето. Не е нужно на всяка рисунка да възкликваме: „Бъдещият Рембранд!“ (така заблуждаваме и него), а ако наведени над прахосмукачката мечтаем за Нобелова награда, добре ще е да се поотпуснем малко. Струва ни се, че детето ни има талант? Да се допитаме до професионалистите и ако се окаже, че сме се лъгали, да не го преживяваме особено.

8. Чии са амбициите?

Дали мислейки за бъдещето на детето, не проектираме в него собствените си мечти? Ако сме максимално честни пред себе си, може да си спомним, че ние самите като деца сме искали да станем прима балерини, шампиони по художествена гимнастика или да разплитаме криминални загадки. Нека не забравяме, че нашите деца имат право на собствен път, собствени планове и собствено бъдеще.

9. Обратен ефект

Ако сме мислили, че детето ни е гений, а то се окаже „най-обикновено“, съществува рискът да се разочароваме. Но ако приемем, че е обикновено дете, постиженията му ще ни радват и ще носят удовлетворение и на него. И все пак, трябва да сме внимателни с радостта, защото има вероятност да си помисли, че го обичаме заради успехите му. И в известен смисъл ще има право, ако маминото настроение зависи от броя на шестиците му или от това дали е преминало в следващия кръг на олимпиадата по математика. Да не забравяме, че безусловната любов е отлична основа за живота на детето като възрастен.

kid blond child looking adorable 1098 5398

В рисковата група ли сме?

Очакваме от детето си повече, отколкото може, ако:

- в доучилищна възраст амбицирано сме се занимавали с ранното му развитие: то се е учило да чете и смята по специална методика; вкъщи има множество развиващи пособия; дори играчките му са максимално полезни;

- освен с учене, малчуганът се занимава със спорт, музика, рисуване, роботика и китайски език и всички тези форми сме му избрали ние;

- ставаме нервни, виждайки детето ни да лежи на пода с поглед вперен в тавана. Губи си времето и не се занимава с нищо полезно и развиващо!

- настояваме да е отличник, поне по предметите, които му се удават без усилие или ни е любим въпросът: „Защо 5, а не 6?“;

- убедени сме, че детето може да научи и „попие“ всичко, стига да положи достатъчно усилия. Усилията са главно от негова страна, разбира се.

- докато се радваме на някакъв негов успех, не пропускаме да констатираме, че може и повече, че има какво още да усъвършенства.

 

Прочетохте ли моята история

с Малките гении?

 

Препоръчваме ви още:

Помагаме или пречим?

Кога ранното развитие забавя развитието

Защо да сравняваш деца невинаги е лошо 

 

Статията е по идея от goodhouse.

Автор: Калоян Явашев


След масовите бунтове пред блока, демонстративното горене на купони за детската кухня и късането на бодита, памперси и лигавници, склоних да открехна още малко вратата на нашия личен живот, с риск Росито да ме изгони. Пак!

В началото на родителстването ни, най-ярък спомен за мен ще си остане липсата на каквито и да е спомени. Докато не станаха на 6 месеца, аз не съм сигурен къде съм бил, какво съм правил, какво съм бил. Периодът между октомври 2015 и април 2016 е черна дупка в битието ми. Недоспал, оповръщан, недоял, брадясал, вмирисан, вечно лекьосан горд баща на близнаци. Още в началото на съвместното ни съжителство, двата вързопа загатнаха за съществени промени в живота ни. В интерес на истината, се справяхме доста добре и на всеослушание обявявахме желанието си да имаме още две. Изключение беше случаят, когато по погрешка една седмица ги хранехме с мляко за 2-годишни.

Сега си задавам въпроса, къде изчезнаха онези сладки бебоци и откъде дойдоха тия динозаври на тяхно място. Сигурно същите динозаври са ги изяли. Щото те ядат всичко! Кабели, уплътнения, лайсни, паркет, судокрем, пластмаса, хартия. Само малка част от менюто. Затова много от нещата в нашата къща липсват. Или вече са ги изяли или ако си ги купим, ще ни ги изядат. Научили сме се да оцеляваме с наличното. Онзи ден гледам женското да яде тапета. Не се шегувам! Стеле (хазяйката), извинявай!


В началото реших да ги възпитавам като папагали. Професията ми е дресьор на папагали. Сериозно, да! Да бе, не се шегувам. Един от похватите ми е да оставя папагала гладен и на тъмно известно време и след това той е много отзивчив към дресиране и възпитание. Пробвах с децата! Затворих ги в стаята и загасих лампата. Въпреки звуците отвътре, държах затворено 5 минути. Отворих вратата предпазливо. Животът ми се промени. Никога повече няма да спя на тъмно, никога няма да ги оставям сами в стая, ще си лея куршум, ще пия, докато изтрия тази гледка от съзнанието си. Как тези уж малки човечета, могат да предизвикат такива щети? Съседът се изнесе. В друг град.


Мъжкото приличало на мен. Ако е така, се чудя как съм взел книжка. Връх на веселбата за него е да си блъска главата във вратата. Умира от смях. Бум-хаха-бум-хаха. Умен е в лошия смисъл, само за бели му щрака мозъчето. Сеща се как да си подложи камиончето, да се качи на плота, да събори купата със салатата и да изиграе един танц върху марулите, а като го питаш на колко годинки е почва едно мислене, изчисляване, чудене. След 3 часа, когато си забравил, че си го питал, той идва с гордо вдигнат пръст и ти се чудиш тавана ли сочи, думата ли иска или си е бъркал някъде и ти дава да помиришеш. Преобличането е друг наболял проблем при нас. Всеки път играем съчетание на халки, успоредка и кон едновременно. Как не миряса веднъж бе! Нашмъркана маймуна ще е по-кротка. Жена ми толкова е задобряла, че може да смени памперса и да намаже задника на Йордан Йовчев, докато изпълнява съчетание, без той да усети.

Женското е по-загадъчно и винаги те изненадва. В нашия случай, почти винаги неприятно. От сутринта тя иска музика, ядене и пак ядене. Разкарва се из апартамента с около 8-9 лъжици в ръка и търси. Не подбира. Освен тапетите, много обича да хапва гумирана постелка от "Джъмбо". Метаболизмът й е бърз и често прелива от памперса. Тя е по-тромава от брат си, но при пряка схватка компенсира с тегло. Схватките са сравнително често явление и поводите са най-разнообразни. Най-често се бият без повод.

Привличат ги мръсни и опасни места. Тераси, стълби, отходни шахти. Не помня къде им хвърлихме пъпчетата. Няма да се учудя и да сме ги хапнали, то нали нямаме спомени. Обожават да ходят със свалени гащи. Мъжкото може и да го е наследило от баща си, ама женското си ги сваля навсякъде. Как да й обясня, че това е лош старт в живота за едно момиче.


Наред с придобиването на двойка близнаци,
родителите придобиват и редица умения и навици. Най-очевидното е скоростта, с която вече действате. Все едно досега сте живели на 2-ра скорост и изведнъж сте на 6-а. Още със събуждането, екшънът започва. Събуждането е соната в два гласа, с изключително високи тонове, наподобяващи колене на прасе и рязане с флекс на ламарина. Нямате време даже да изпсувате, а почвате автоматично да преобличате, сменяте памперси, ритате играчки и да приготвяте закуската им. През това време, двата звяра вият на умряло. Вие не виете, а запазвате видимо спокойствие и си правите ирландско кафе. Първото за деня!

Оставянето на вещи в обсега на 80-сантиметрови клептоманчета е абсолютно за ваша сметка. Придобивате навика да държите всичко ценно в джобовете си. Дистанционните, телефоните, портфейла. Като врани са, всичко бляскаво ги привлича.

След като деня е минал и са заспали, започвате да броите жертвите и да се радвате на оцелялата покъщнина. Това е времето, когато можете да се видите с жена си и да си ъпдейтнете взаимно информацията. Например аз разбирам, че жена ми е с нова прическа, цвят на косата и си е свалила брекетите. Тя разбира, че сме продали колата преди 3 месеца, а от 1 месец сме с нова кола, която за разлика от старата, е с автоматични скорости. Тя невинно се усмихва и ми споделя, че не е разбрала, ама й харесва цвета. Нямам сили, дори да я попитам как е шофирала днес до детската кухня!

Току-що Росито остана без телефон!

Искам да поздравя всички, които са се борили, борят се или им предстои да се борят за привилегията да бъдат родители!

 


Препоръчваме ви още:

Денят с главно "Д"

Ужасен ужас
Не е лесно!
Децата мълчат - значи ядат тебешир

Автор: Калоян Явашев

 

След 1 година и 4 месеца мога да споделя мнение за семейството, което с г-жа Явашева създадохме. Макар че, гледайки как децата ядат банан в този момент, семейство е силно казано. По-скоро глутница маймуни с нагласата на футболна агитка и енергията на стадо глигани. Това са нашите деца. Много родители се оплакват от децата си, но ние сме на следващото ниво и просто ще се опитам безпристрастно да опиша живота ни. Не че нашето е живот. Това е каторга, в която обличаш, миеш, храниш, миеш, чистиш, миеш... собствените си надзиратели. Ние сме родители на близнаци. Момче и момиче.


Първо искам да кажа на родителите с едно дете, които ме убеждават, че тяхното било едно, ама щуро за пет, да отидат да се гръмнат.
Характерно за децата е съществуването на тъмна сила в тях, която се проявява с различна интензивност всеки ден. Например едно дете три дена ще е спокойно, после един ден ще е проклето и изобщо с едно дете се наблюдава цикличност при проявата на тъмна сила. Нашите близнаци са като скачени съдове. Ако едното е спокойно, това автоматично е знак за другото да ни побърка. Нивото на тъмни сили при нас никога не намалява, никога не изчезва. Например ако едното стои кротко и си играе културно, другото със сигурност бърка в контакта, опитва се да ти изяде телефона, събаря телевизора, маже някаква храна по стената и това, всичкото, го прави едновременно. Ролите се сменят внезапно и без предупреждение, така че винаги трябва да сте нащрек дали кроткото допреди малко дете не е решило изведнъж да пренареди чекмеджето с ножовете.


Когато си родител на близнаци, трябва да умееш бързо да вземаш решения и да можеш да оценяваш щети мигновено.
Например едното дърпа пълна тенджера от печката, а другото е хванало портфейла ти и яде пари, карти, визитки. Трябва бързо да решиш кое да спасиш. Двете едновременно не може. Манджата и кухнята или портфейла. Ако едното прави беля в кухнята, другото прави беля в най-далечната точка на апартамента. Природен закон, сравним със закона за гравитацията.


Редът и чистотата ужасяват нашите деца.
Да е чисто и подредено, го приемат като лична обида и предизвикателство към същността им. Задължително ареала, който обитават, трябва да е разхвърлен, мокър и осеян с остри предмети. Когато постигнат този фън-шуй в апартамента, решават да го гарнират с изпрани и чисти дрехи, които си набавят от шкафове или директно от простира. Затова у нас всичко е овързано с ластици, въжета и колани. Пробвахме с ключалки и катинари, но ги счупиха. После ги изядоха. Сега връзваме всичко с моряшки възли.

Нивото на шум при нас е винаги високо. Вечно някой има претенции за собственост, местоположение, храна или е направил нещо и му се крещи. Не знам как са ни изгледали без "YOUTUBE". На нас той ни осигурява между 3 и 4,5 минути свобода на ден. Нищо че после сънувам само жаби жабурани, калинки с пъстри пелеринки и котки с книжки.


Синът ми си ползва главата си за много неща, но не и за мислене.
Тя му служи за вход на храна, изход на звук и сополи, оръжие, подпора и му осигурява относително равновесие като бяга. Повечето време не знае какво иска и се чувства задължен да ни го покаже. Току-що направи суплес на сестра си.


Сестра му е относително по-спокойна.
През деня. През светлата част на денонощието, нашата щерка трупа калории, за да има енергия вечер. Яде всичко. Тасманийски дявол с памперс. Дебитът храна погълната за час е впечатляващ. Всяка свинеферма би се гордяла с нея. Затова, когато дойде време за лягане, тя има сили и упорито не заспива.


Бъдете внимателни с родителите на близнаци
. Когато им говорите, те често се оглеждат, понеже имат параноя от спокойното общуване с други човешки същества. Тишината е неестествена за тях и ги прави страхливи и подозрителни. Чистият и подреден апартамент е като Марс. Знаят, че съществува, но няма да го видят в този живот. Да отидат до тоалетна сами и да си свършат работата без прекъсвания е забравен лукс. Ако ги оставят сами в тоалетната, и не ги прекъсват, получават запек от напрежението. Често при употребата на алкохол в големи компании, се отнасят в свой си свят и се усмихват безпричинно. Не ги закачайте, те не са тук. Те мечтаят за Марс!


Препоръчваме ви още:

Денят с главно "Д" 

Привилегията да бъдем родители

Млъкни и яж каквото ти дават!

След раждането

 

Есента превзе улиците и парковете с шарената си хубост. Порадвайте й се и се възползвайте от възможностите за децата и семейството през следващите дни.

За цялото семейство/ за родители:

10.11. - 03.12.2017 - Цирк "Балкански" - Малките любопитковци ще могат да гледат лазер шоу, водно шоу, гимнастика по опъната тел, гимнастика на върлина, трапец, дресура на котки, дресура на пони и още спиращи дъха номера с актьори от различни страни.

18.11. - 20.12.2017 - Немски Коледен Базар - Любимият на всички Немски Коледен Базар и тази година ще радва малчуганите със срещи с Дядо Коледа, театрални представления, работилнички за деца и, разбира се, сладки и солени изкушения, подаръци и играчки.

18.11.2017 - ПредКоледен Базар на Изкуствата - Sofia Live Club

20.11.2017 - Концерт по случай Деня на християнското семейство - Дом на културата Надежда

0-3 години:

17,18,19.11.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала - представленията са всеки петък, събота и неделя

19.11.2017 - Ден за най-малките (0-5 г.) на 19-и ноември - Програмата в Музейко


19.11.2017 - БЛАГУНИТЕ НА ЖИВО – „ОЩЕ ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН“ - Театър "Сълза и смях", Открита сцена

20.11.2017 - Уебинар "Всичко за захранването" - Безплатно

21.11.2017 - Във форма след раждането - мисия възможна? - BG-Mamma Office


21.11.2017 - Видове алергии - The Mall

22.11.2017 - Работа и родителство - мисия възможна? - ФОКС - училище за родители

22.11.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон "Гурко"

3-7 години:

18.11.2017 - Социализацията и отделянето на бебето и детето от родителите - Шарено детство

18.11.2017 - Брашнянка - Под дъгата

18.11.2017 - Музейко в града: научни експерименти в ИКЕА

19.11.2017 - Музикален куклен театър "Маша се разделя с първото зъбче" - Приказка без край


19.11.2017 - Рисувам с мама - Пеперуда - Вълшебната къща на Ема

19.11.2017 - Златното петле - Държавен музикален и балетен център - Камерна сцена


19.11.2017 - ДЖУДЖЕТО ДЪЛГОНОСКО - Театър "Възраждане"

21.11.2017 - Хензел и Гретел - Софийска опера и балет - камерна зала

17-23.11.2017 - Детската програма на кината

7-12 години:

18.11.2017 - Спортни състезателни игри за деца - Decathlon - Подуяне

18.11.2017 - Коледата творчески възможна - Арт клуб Рояна

18.11.2017 - Вълшебен квадрат - Национална галерия „Двореца“


18.11.2017 - Продаденият смях - Столичен куклен театър - салон "Гурко"

19.11.2017 - РОБОработилнички за деца - Мега мол

19.11.2017 - Детска кулинарна работилница Little Chefs – домашна бисквитена торта - Creative House – детски парти център и занималня


19.11.2017 - Новите дрехи на краля - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

19.11.2017 - ПИПИ - Премиера - Театър "София"

17-23.11.2017 - Детската програма на кината

Препоръчваме ви още:
La La Land - концертът
Малки чудеса
Джар и блатното чудовище

„По-рано децата търсеха вниманието на родителите, сега родителите се борят за детската любов.“ - твърдението е на Марина Мелия, автор на книгата „Бедните ни богати деца“. В нея, психоложката, която е майка на три деца, коментира как са се променили тези отношения през годините.

Бащата се връща от поредната продължителна командировка. Четиринайсетгодишната дъщеря му хвърля бегъл поглед, след като не вижда чанти с подаръци в ръцете му смутолевя едно „здравей“ и се прибира в стаята си. След известно време решава да проговори на баща си: „Ще отидем ли да купим дънки и кецове?“. В колата момичето слага слушалките, пуска плейлистата на телефона си и през целия път не проронва дума. В магазина мълчаливо избира новите си придобивки, а когато баща му ги плаща, най-сетне сваля слушалките и го целува. Поглеждат се за около секунда. На връщане дъщерята отново „потъва в себе си“. Таткото тъжно си мисли, че от няколко години в отношенията им няма топлота, привързаност и обич. Че тя му обръща внимание само, когато й купува нещо: „Като че ли освен за пари, за нищо друго не й трябвам.“


Много родители се тревожат, че порасналите им синове и дъщери се държат хладно, високомерно и егоистично с тях. Дистанцирани са, но ги използват без никакво притеснение. Като чужди. Излиза, че ние за децата си правим всичко. А те за нас – нищо.


Нова епоха, нови отношения

В последните десетилетия във взаимоотношенията между деца и родители се появиха няколко нови тенденции: кардинално се промени положението на детето в семейството, разместват се приоритети, позиции, традиционни семейни роли. Ако по-рано децата търсеха вниманието на своите родители, сега е точно обратното, ние, възрастните, се борим за любовта на децата си, но като че ли не ни стигат време, сили и желание да общуваме с тях. Чувствайки се виновни, компенсираме недостига на внимание с подаръци, вещи, пари.


Детецентризъм

Все по-актуално става семейното планиране. Двойките решават отрано колко деца ще отгледат, за да имат възможност да им осигурят достатъчно любов и грижа. Разбира се, невинаги е било така. През 19 век в бедните семейства детето се е смятало за „още едно гърло“, а в богатите домове родителите са имали "по-интересни" занимания от възпитанието на наследниците си, затова са прехвърляли грижите по децата на гувернантки и бавачки. В центъра традиционно е бил „главата на семейството“. Родителският авторитет не е бил подлаган на съмнение. Но времената се менят и детето бавно и сигурно се премести от периферията в центъра на тази малка общност.

Когато поставим детето в центъра, то волно или неволно ни измества от нашата естествена, заложена от природата позиция, а това означава, че вече не можем да изпълняваме основната си функция – да възпитаваме. Това се проявява във всичко, дори в наглед дребните неща.

Веднъж, в един ресторант, станах свидетел на следната сцена. За обяд пристигна познато семейство – баща, майка и две момиченца. Майката седна на един стол, но едно от децата, които бяха тръгнали да се разхождат из заведението, дотича и заяви, че това е неговото място. След това дойде другото дете, което също поиска майката да му отстъпи мястото си. Жената мълчаливо се подчини. Попитах я: „Това е вашето място, как може детето да ви гони от него? Първо едното, после другото, а вие безропотно им се подчинявате – защо?“ Отговорът й беше: „Защо да се карам с тях за подобни дреболии? Ще започнат да капризничат и ще провалят обяда.“
Майката не иска да влиза в конфликт, да разстройва децата. Притеснява я тяхното мрънкане, оплакванията, агресията им (особено пред свидетели), бои се, че нейните изисквания и ограничения ще бъдат възприети от момичетата „на нож“ и ще я отхвърлят. Тя иска да е идеалната майка, която дъщерите гледат влюбено в очите, а околните се възхищават: „Колко ви обичат!“


Емоционалният глад

Живеем в неспокойни времена. Преследват ни проблеми – финансови, професионални, лични. Изтощени сме от ежедневното натоварване – емоционално и психическо. Масло в огъня наливат и медиите, които непрекъснато ни бомбардират с тревожни новини. Истински топлите отношения, семейни и приятелски, днес са голям дефицит. Всичко това потиска психиката ни и създава усещането за приближаваща катастрофа. Започваме да търсим опорна точка, емоционално убежище, в което да се скрием от бурите, които бушуват навън, и го намираме най-често в детето. За сметка на любовта си към малчугана и неговата любов към нас ние се опитваме да попълним дефицита на емоции. Затова въпросът „обича ли ме, или не ме обича“ излиза на преден план и му придаваме огромно значение. Хващаме се за любовта като за спасителна сламка и ставаме заложници на отношенията си с децата. И за миг не допускаме мисълта, че можем да загубим обичта и привързаността им: „Струва ми се, че синът ми не ме обича. Постоянно ми се сърди. Може би наистина съм лоша майка?“- и веднага следва въпросът: „Какво да направя, че да ме обича повече?“


Страхувайки се, че няма да са достатъчно обичани, майките и бащите започват да се държат „неродителски“ – опитват се да удовлетворят всяко желание на детето, само за да не го разстроят. И всички средства са позволени. В резултат, всичко се обръща с главата надолу: възрастният се държи като дете, което търси любов и поставя обекта на любовта над себе си, а детето заема позицията на възрастния. То вече не е просто нашето слънчице, то е Кралят Слънце. Поставяме го на трона, овластяваме го, то става владетел на малкото семейно царство, получава изключителните права да заповядва, диктува, взема решения.


От една страна, изпадаме в зависимост от децата; от чувствата им; от отношението им към нас, а от друга ги правим отговорни за снемането на безумната тежест от раменете ни; за компенсирането на отношенията с приятелите, с близките, дори със съпруга или съпругата ни. Любовта ни към децата не е безкористна – ние изискваме взаимност, постоянно търсим потвърждение на любовта им към нас. Излиза, че решаваме собствените си проблеми за тяхна сметка.


Отношенията като бизнес


В някои семейства отношенията се изграждат на принципа „ти на мене – аз на тебе“: мъжът осигурява на жена си безгрижен живот, висок статус, изпълнява желанията и капризите й, участва в съвместните „дефилета“ в обществото, а тя му дава пълна свобода, не изисква привързаност, нежност и други „сантименталности.“ И няма „сърдити“. Това е своеобразен психологически договор, който се основава на разбирането, че отношенията са бизнес, в който всичко си има цена. А реалните ценности - привързаност, любов, приятелство не подлежат на внимание, защото нямат количествено изражение. По същата формула се изграждат отношенията и с детето: ние ти създаваме прекрасни условия за живот, затова ще ни обичаш, ще правиш каквото кажем, ще приемеш нашите норми и правила. Постепенно то разбира, че който дава повече, обича по-силно.

„Тате не ми донесе шоколад, значи днес не ме обича.“

За обичта и вниманието на децата се води състезание. Всеки родител се стреми да набере повече „червени точки“. Оказало се между два огъня, хлапето бързо се научава да извлича полза от ситуацията и да манипулира родителите си. От това то няма никаква полза. Възприема родителите си само като обект на манипулация. И в крайна сметка не се чувства защитено, защото и най-малкото дете усеща, че този когото можеш да манипулираш, е слаб. Слабият не може да те защити. А защитата е една от основните родителски функции.

 

Препоръчваме ви още:

Обидно
Между два века
Дали родителите са свръхтолерантни?

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

Facebook