Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Ninja Editor

Ninja Editor

Един от най-интересните и популярни съвременни философи в Испания Хавиер Гомá, ще гостува за първи път в България с лекция в София.

 

Испанският философ ще ни въведе в неговата „всеобща философия“ чрез размисли върху различни аспекти на ежедневието. Философията, предложена от мислителя, е „всеобща“ в две направления: от една страна, се обръща към всички, а от друга, се опитва да наблюдава света в неговата цялост. Според Гомá, философията следва да бъде не само рационална, а и общопонятна.

Хавиер Гомá е включен в списъка за най-влиятелни ибероамерикански интелектуалци през 2012 и 2014 г. на списание Foreign Policy. Многократно награждаван автор; изнася лекции по света; сътрудничи за различни радиоканали, лидер на мнение в испански издания.

Javier Gomá Lanzón2Хавиер Гомá е роден в Билбао през 1965 г.  Започва да пише на 15 годишна възраст, доктор по философия, завършил класическа филология и право. Основните му философски трудове са събрани в две книги - „Всеобща философия“ и т.нар. „Тетралогия за образцовост“. Автор е на театралния монолог „Неутешим“ , публикуван в Ел Мундо (2016), който в момента се играе на сцената на Националния драматичен център в Мадрид (2017). Автор е също на книгите „Придобита наивност“ и „Образът на твоя живот“. Носител на Националната награда за литература на Испания за 2004 г. - раздел "Есета" - за първата му издадена книга „Имитация и опит“.

Хавиер Гомá: „Философията не е гарант за щастие, но помага да придаде значимост и дълбочина на живота, да го направи по-достоен, за да бъде живян. Кара те обаче да изживяваш повече спънките му, да изпитваш съчувствие за несправедливостите, основната, от които е смъртта.“

Лекцията ще се състои на 29.11.2017 г. от 18.30 ч. в Софийския университет "Св. Климент Охридски",  зала 272 (Северно крило). Входът е безплатен за всички желаещи да чуят неговите възгледи.

 

Препоръчваме ви още:

Да изживееш този град
5 книги на любими български автори
Как започват разделите - Мая Дългъчева

От 27 ноември веригата пуска в продажба серия играчки от естествена дървесина за децата

 

В навечерието на коледните празници, Lidl ще изненада най-малките със специална колекция играчки от естествена дървесина. Дървена къща, пълна с мини мебели и задружно мини семейство, дървено влакче, магистрала или железопътен прелез с автомост ще пренесат децата в света на майстор Джепето и ще предизвикат не само тяхното въображение, но и това на родителите им.

В продължение на редицата инициативи, с които Лидл България фокусира усилията си върху грижата за децата и тяхното пълноценно израстване, веригата затвърждава дългосрочния си ангажимент в тази посока и с подбора на продукти. С колекцията дървени играчки децата научават нови неща, а знанието се превръща в приятно и лесно приключение.
Durveni igrachki 1Предизвикателство за малките кулинари ще е дървената кухня, в която ще могат да приготвят закуска, сандвичи, торта или пица, а любознателните бъдещи инженери ще открият тайните на механиката с помощта на атрактивни дървени играчки и конструктори.

Освен забавна, новата серия дървени играчки учи децата и на любов към природата. Те са произведени от естествена дървесина, с изключителна грижа за гората. Всичките продукти в серията са сертифицирани с FSC сертификат за отговорно горско стопанство. А за спокойствието на родителите играчките са проверени от TÜV Rheinland и са сертифицирани за сигурност и безопасност при употреба от малки деца.

Повече информация потребителите могат да намерят на lidl.bg.



За Лидл България

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа, част e от немската Schwarz-Gruppe и присъства в над 25 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 86 магазина в 45 града и над 2 300 служители, а марката Lidl е затвърдила водещата си позиция на пазара на хранителни стоки. Лидл България е носител на 7 медала Best Buy Award PRIVATE LABEL Bulgaria 2017/2018 за най-добро съотношение цена-качество на продукти със собствена марка и 7 отличия QUDAL – QUality meDAL 2016/2017 за най-високо качество на продукти със собствена марка в България.

 

Препоръчваме ви още:

La La Land - концертът
Ден на таланта - Lidl Неделя в Музейко
Ден на майката в Националния военноисторически музей

 

Автор: Ина Зарева

Цели 81% от българите смятат, че жената трябва да е домакиня. Разбирате ли – трябва! Независимо колко способна, талантлива, мечтаеща, успяваща, креативна, образована, квалифицирана е тази жена, тя трябва да е домакиня! Домакинстването е различно от това да приготвиш ухаеща на любов и отмиваща умората гозба. Домакинстването не е да шиеш цяла нощ костюм на кокиче за тържеството в детската градина. Домакинстването не е да грабнеш костюма на съпруга си и да ходиш с него по магазините да му купиш нов за важно събитие, защото той няма време. Домакинстването не е да изчистиш кучешките косми и детските играчки от дневната така, че да се откроят предимно розите във вазата. Не, домакинстването не е тази грижа, предизвикана само от любов и желание да зарадваш другия. То е онова пренебрежително „нареждане” – „Глей си там кухнята и не ми се меси!”; „Пак закъсняваш с яденето!”; „Защо не си ми изгладила ризата?”, „Разкарай го това дете оттук, искам да спя!” В това „домакинстване” майките са смъртно уморени, бащите – смъртно отегчени, а децата се опитват да растат под товара на бремето: „съсипал живота на родителите си”.


Синът ми беше на 7, когато веднъж по време на вечеря, без дори да ме поглежда, нареди:

- Мамо, донеси ми вода!

Аз поех дълбоко въздух, и докато всеотдайната майка и бунтарестата жена в мен си скубеха косите коя да надделее, съпругът ми реагира:

- Тук никой не слугува на никого. Когато си жаден, ще станеш, ще си сипеш вода и ще предложиш на останалите. Майка ти не е нито сервитьор, нито прислуга. Извини й се!

Съпругът ми изключително рядко се кара на децата ни, разбира се, те го обожават; разбира се, той е причина за много скандали в познатите ни семейства, защото съпругите вечно го дават за пример; разбира се, аз мразя това негово обожествяване, за сметка на моето вещерство – яхнала метлата на справедливостта, непрекъснато каканижа около децата ни и въздавам правосъдие. Но в този момент му простих всичко - ролята на светец; ината; влудяващото му спокойствие, докато аз изпадам в паника; несполучливите подаръци; шофьорските забележки и дори онази новогодишна нощ, в която насочи пиратките от терасата вместо навън, навътре към хола (но това е друга една история), защото осъзнах колко много свободна съм с него.

Свободата е най-важното нещо в живота ми. Тази свобода, в която имам правото да открия себе си, да избера какво, кога и как да го реализирам, и то по моя си начин, с всичките си грешки и провали, които да нося гордо на раменете си и да казвам – Да, но са си лично мои!

Тази свобода, в която имам правото да се заявя такава, каквато съм, с това което мога и не мога, с което искам и не искам.

Тази свобода, в която компромисите са взаимни и общи, а нареждания и изпълнения не съществуват.

Тази свобода, в която мога да имам очаквания и да споделя разочарованието си, когато не се сбъднат.

Тази свобода, в която знам, че точно колкото свободна съм аз, толкова свободен е и другият.

В нея не се случва нищо ужасно, ако той сготви или простре прането, а аз боядисам кухнята за един следобед. Никой не е обиден, ако няма вечеря, защото сме работили до късно. Никой не е пренебрегнат от това, че другият е посветил вечерта на сглобяването на конструктор или сплитането на коса на двадесет плитки. Никой не се чувства разпределен, задължен, вменен за конкретно определени дейности и ангажименти.

Всеки е свободен да заяви, че е уморен, че е натоварен, че е избрал да дочете книгата си пред това да готви 3 часа и затова няма тристепенно меню.

В тази свобода „трябва!” е заменено с „можеш ли?”.

В нея никой от двамата не стига до състояние на смъртна умора, защото има тайно съревнование за партньорство и всеки се опитва да отмени другия в колкото се може повече неща.

В нея никой не е принуден да краде време за себе си и да бива наказан за това.

В нея никой не се чувства виновен или длъжен.

В нея ничии грешки не се натякват, разказват иронично пред приятели или размахват пред децата като лозунги.

В нея всеки може да развива себе си, докъдето му стигат мечтите, без да се чувства ужасно, че не е изчистил или не е поправил щепсела. Защото другият също ги умее тези неща.

В нея има едно непрекъснато предаване на щафетата - аз поемам сега, ти по-нататък.

В нея и двете аларми са настроени с десет минути по-рано, за да приготвят кафето на другия и да посрещнат деня си заедно.

В нея децата се чувстват свободни да опитват, да грешат, да си признават и да споделят и с двамата поравно.

Тази свобода не идва даром и не е късмет, както повечето хора мислят.

Тази свобода е плод на стотици разговори до 4 сутринта; на важни лични и общи избори; на непрекъснати анализи на себе си, на другия и на вас двамата.

Тази свобода е важна дори не толкова заради нас, колкото за децата ни - за примера, за смисъла, за изборите в бъдеще.

Тази свобода почива на простичко правило – каквото и да правя, да не е за сметка на останалите в семейството ми.

И тогава всичко е лесно – казва се, обсъжда се, преразпределят се ангажиментите, а после заедно се празнуват победите, защото те са общи и на свой ред вълнуват и подтикват към следващи.

Изборът на това, което те прави пълноценен, щастлив със себе си, реализиран и удовлетворен е най-важното право от всички човешки права, за които са се водили духовни, физически, политически и психологически борби векове наред. Независимо дали искаш да си цар на фондюто, повелител на думите, вдъхновител на ученици, дресьор на лъвове, бизнес гуру, кранист, професор, чистач, спортист, шофьор или „просто родител”, твоят избор трябва да е личен, свободен и подкрепен, независимо от пола ти, а трудът ти да бъде ценен и уважаван.

Няколко седмици след онази вечеря чух сина ми да казва на сестра си:

- Можеш ли да ми сипеш вода, а аз ще вдигна чиниите от масата? Благодаря!

 ******************

Прочетохте ли Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала?

 

Препоръчваме ви още: 

Истинска жена

20 сексистки фрази

Трудът е силно прехвален

Защо жените са по-добри от мъжете

За първи път с вълнуващи забавления

 

След големия успех на Деня на бащата, музеят обръща специално внимание и на майката, в дните преди настъпващите празници, когато тя е сплотяващата сила в семейството.


Разнообразни атракции, арт-ателиета, танци и игри ще забавляват всички родители и малчугани, дошли в музея специално в този ден. Те ще се докоснат до магията на рисуването върху вода с техниката „ебро“, с жизнерадостни цветове ще могат да оживят малки камъчета, а най-сръчните ще събудят твореца в себе си и ще могат да си тръгнат с ръчно направени воини, балеринки и оригами. В работилницата за бижута всеки ще се превърне в автор на изящни украшения от мъниста, а обединяващата сила на хляба ще завладее малки и големи, които заедно ще замесят хляб.

Уроци по народни танци ще представят красотата на българския фолклор, а ефективните таекуондо техники за самозащита ще вдъхнат на посетителите самочувствие, че са защитени в критична ситуация. Друга наша естествена реакция – смехът, ще бъде представена със своята лечебна сила и как се повлияват децата и възрастните от методите на смехотерапията.


Забавления ще има и за по-любознателните сред гостите на музея. Те ще могат да премерят сили в семейна игра с въпроси от областта на историята, докато почитателите на модерните технологии ще управляват роботи по специално подготвено трасе с препятствия.


Артистичните умения както на майките, така и на децата ще бъдат провокирани от театър на движенията – завладяваща комбинация от песни, танци и актьорски игри. Музикалното пътешествие ще продължи с фрагменти от бродуейския мюзикъл „Ани“, в който публиката ще бъде предизвикана да се включи и да стане част от героите на сцената.


Професионален психолог
ще представи лекция за типовете доминиращи майки, в която анализира и ролята на свръхпротективните родители във формирането на рисково поведение у децата. Атмосферата в празничния ден ще допълнят и лекциите за здравословното хранене и за грижата за детската кожа. За финал всички ще могат да се насладят на куклената постановкаКой ще бъде цар?“.
djepeto

Празникът ще се състои на 25 ноември (събота) 2017 г. от 10.00 до 18.00 ч. Входът за постоянната хронологична и външната експозиция на музея ще бъде свободен.

 

 

Препоръчваме ви още:

La La Land - концертът
Едно семейство в цирка
Нова строителна зона отваря врати в Музейко

Автор: Валентина Вълчева


Предполагам, че всеки, който се е сдобил с деца в детската градина, рано или късно, се е озовавал в класическата ситуация цял ден да се бъхти в кухнята, да сготви най-здравословната и по възможност достатъчно вкусна манджа – поне като за английската кралица... и ТО да се нацупи над чинията вечерта и да измрънка: „Гадост! (Любимата думичка на големия ми син в такива случаи!) Не е като мусаката на леля Ванче в детската градина. Не го искам.” И сте дотук. От този момент насетне просто не съществува природна или божествена сила, която да го накара да вкуси дори една-единствена лъжичка.

Общо взето, нямате много опции в този случай. Казвам го от опит.

И не, леля Ванче няма да ви свърши работа, дори и да ви е съседка и първа приятелка и лично да дойде вкъщи да ви извърти въпросната мусака. Защото тук не става дума за мусаката на леля Ванче, а за мусаката на леля Ванче В ДЕТСКАТА ГРАДИНА.

Вие може три години преди това да сте го хранили само със специално селектиран сорт ориз, с най-крехкото месце от хималайски муфлон и с най-чистата безглутенова не-знам-си-каква азиатска пшеница, но-о-о... в мига, в който детето ви опита храната В ДЕТСКАТА ГРАДИНА, нещата тотално се прецакват.

Всъщност храненето на малко дете си иска сериозна подготовка, в това число солидни познания в областта на психологията и цирковото изокуство. Ако ви се е случвало да водите преговори по време на заложническа криза с полудял въоръжен маниак... ами горе-долу същото е. Но на вас, както и на мен, едва ли ви се е случвало.


Психолозите казват, че за да свикне с една храна детето, трябва да я опита поне 40 пъти. 40!!! Ама как да проведете въпросните 40 битки, докато го накарате да я опита, никой не казва. М-не, натискането с коляно в гърдите, докато му тъпчете нещо си там в устата, а то пищи на умряло, не е вариант.

Все още си спомням, не без доза съчувствие, един особено горещ летен ден по обед, всичко живо е притихнало от горещината, сякаш целият квартал дреме блажено... и един женски крясък, някъде отвъд последните изпокъсани нерви от горните етажи на един блок: „Зини, ма!”, последван от детски рев.

О, колко ги разбирам и двете!

Ще споделя малко личен опит на майка ми. Във въпросната възраст, съм била много, ама много злояда. От днешна гледна точка мога да ви кажа, че и досега не хапвам мед, чушки, моркови и каквито и да било тестени глезотийки от рода на кифли, бухти, кексове и прочие. Да де, ама според мама точно гореизброените храни са видиш ли много, ама наистина много полезни и необходими и въобще без тях не е възможно съществуването на живот на Земята. Особено медът. Грях ми на душата, но ми се повдига от мед. Това е положението! Но когато си на две-три години, никой не те пита дали ти харесва или не – просто трябва да го изядеш. Няма да изброявам случаите, в които се е налагало да си пълня джобовете и пазвата с мекици, парчета кекс, баклава и щрудел (Гадост наистина!) и какво ли още не, за да се отърва от поредното силово тъпчене. Ще спомена обаче една практика, която доста често даваше добри резултати – яденето у комшиите винаги е по-сладко от вкъщи.

Та значи мама се изхитри и започна да си забърква каквото там се сети вкъщи, след което храната се носи у леля Мичка и това се оказваше вълшебната добавка, която превръщаше дори най-гадната филия с масло и мед в най-изтънчена вкусотия. Така че за известен период от време, леля Мичка беше моята вълшебна „леля Ванче”.

Разбира се, и това е довреме, но може да свърши работа при някоя изчерпана откъм идеи мама.


При големия ми син например начинът се оказа различен. Няма значение какво има в чинията си, готов е да омете дори сухия хляб с малко вода, стига да го убедиш, че това е „храна за юнаци”. Защото той иска да е „юнак като Спайдърмен и оня, дето лежи с пушката и пъшка”. Засега все още не се е сетил да пита защо винаги манджата за юнаци включва точно нещата, които не обича особено много. Ама иска цял ден да кара на две мекици? Негова воля! До вечерта задължително ще е изгладнял като вълк и няма да се сеща вече да пита: „Спайдърмен боб яде ли?“.


Но да се върнем в детската градина!

Когото и от познатите си да питате днес, едва ли ще намерите дори един, който да не се сети за нещо, което не е ял, откакто е завършил детска градина. За мен това въпросно нещо е щруделът. На 40 години станах (почти и една), а и досега миризмата на това кулинарно чудо ми действа като активен въглен. Не съм психолог, но съм убедена, че има нещо общо със силовото тъпчене. (Горе-долу по същия начин си обяснявам и неприязънта ми към жени с дълга права черна коса, но това е друга история.)

Когато си поставен пред ситуацията да ядеш нещо, което по една или друга причина не харесваш, си е изпитание за волята дори на възрастен човек. Колко пъти ви се е налагало да ядете насила нещо, което иначе не бихте опитали, дори само за да не обидите домакинята например? А представете си децата, които чисто и просто са принуждавани да омитат всичко, което им се поднася, без никой да ги пита дали точно сега им се яде, дали точно това им се яде и дали изобщо харесват това ядене или не!

Затова и не се впечатлявам особено, когато госпожите и леличките в детската градина ми съобщават, че за пореден път моето чудо не си е изяло следобедната закуска. Ами не е болка за умиране, бе, хора. Майка ми все така изпада в паника, ако детето откаже третото парче баница или изяде само една супа с три филии хляб за обяд. Че то това ядене ли е? Ми то ще се разболее от това НЕядене! Зърнени закуски евентуално сутрин? Глезотии! Кой ви даде на вас деца да гледате, моля ви се!

Но ако трябва да съм малко по-сериозна, бих ви посъветвала (пак от опит) да не разчитате, че в детската градина някой ще се съобразява с изискванията ви пилешкото месо непременно да е от щастливи кокошки, а млякото – от истински швейцарски крави с доказано родословие. Защото в групата има още двадесет деца с двадесет майки, с двадесет различни разбирания за здравословно хранене. Непосилно е, пък си има и правила, които жените в кухнята са длъжни да спазват, независимо дали това ни харесва или не.


Всъщност, признавам си, аз съм непретенциозна по отношение на храната. Важното е да е вкусно. И се чувствам като пълен идиот, когато някоя майка зададе въпроса: „А вие кога точно включихте глутена в храненето?” Мо-о-оля-а-а-?!

Когато преди пет години зададох подобен въпрос на моя доста по-възрастна позната, тя просто ме изгледа с някаква смесица от насмешка, съжаление и разбиране, след което каза: „Виж сега! Преди всичко не забравяй, че отглеждаш жив човек, а не лабораторна мишка.” Колкото и да се опитвате да държите под контрол всичко, което влиза в устата на детето, рано или късно то все пак ще попадне в детската градина и ще опита от мусаката на леля Ванче. И тя ще му хареса! Повече от всичките екзотики, които вие се опитвате да му осигурите, извършвайки чудеса от героизъм в кухнята. И, повярвайте ми, мусаката на леля Ванче, колкото и подозрителна откъм хранителна стойност да ви се струва, е нищо в сравнение с момента, в който ще се окажете изправени пред необходимостта да обяснявате защо чипсът и пуканките не са полезни, след като са то-о-олкова вкусни!

За шоколада да отварям ли дума?

Ами... това е положението!



Препоръчваме ви още:

30 съвета за злоядото дете
Детето не яде? 7 полезни съвета за родителите на злояди деца
Как се хранят малките европейци

Автор: Траяна Кайракова


Тази история ще ви разкажа точно така, както я записах. Няма да споменавам името на дамата по разбираеми причини. Изводите оставям на вас.


„Никой не вярва, че съществува такава болест, само тези, които са минали по този път или продължават да вървят и да се борят с нея. Ето затова я наричат невярна. Ако не бях се разболяла, аз бих казала същото. Често чувам отстрани – „лиготии, простотии, то в днешно време и в тоя стрес кой няма депресия, айде моля ви се“ - по адрес на някой, който се е осмелил да каже, че страда от депресия или поне така предполага. Аз не съм казала на никого. Не искам и не смея. Няма да ми повярват. Споделих само с една приятелка психолог, която всъщност ме прати на правилното място и разбра какво ми се случва.

По нищо не ти личи, ти си все същият човек, няма как другите да разберат какво се случва. Първо започва мълчанието. Не ти се говори, на събирания просто слушаш, почти не запомняш нищо от разговора, установяваш, че дори не те интересува това, за което се говори. Хората са така погълнати от себе си и искат да имат слушатели, че не забелязват, че от бърборко си се превърнал в ням слушател.

После идва занемаряването на външния вид и може би не точно това е думата. Хващах първата дреха, която мернех, навличах я и въобще не ме интересуваше коя е и как изглеждам. Бижутата и аксесоарите ми трайно прашасваха, гримовете се развалиха, ходех само с един чифт обувки. Не се вълнувах от нещата, които съм правила преди. Всяка жена се старае да изглежда добре, ако не за друго, поне за собствено самочувствие. Моето беше тотално изчезнало някъде в дълбините на болестта.


Забравях всичко на момента. Няколко пъти печката, ютията, какво ме питат, закъде съм тръгнала и безброй други неща. Най-страшен беше моментът, в който излязох от къщи, спрях пред входа и се разплаках, защото не знаех къде точно съм искала да отида. Върнах се, видях списъка с покупки на масата и тръгнах към магазина. Оттогава си правя списъци и нося два тефтера, в които си записвам всичко. Разплаквах се от всичко – радостно събитие, тъжно събитие, от нищо – просто ей така. В началото у дома се шегуваха с мен, после започнаха да се дразнят. Смятаха, че го правя нарочно, за да ги ядосвам. Колко грешаха само!


После идва сънят. Ставаш сутрин и не можеш да се надигнеш от леглото. Главата знае, че е време, но тялото се бунтува и отказва. Всичко в теб е „на желе“ и не можеш да помръднеш. Ставаш някак си, вземаш душ, лягаш за 5 минути, обличаш се, пак полягваш и така, докато не се сепнеш, че ще закъснееш. Само дето не ти пука. Какво от това, че си закъснял? Може пък да те изгонят от работа и по цял ден да спиш. Имаше дни, в които спях по 5-6 пъти. Нямаше значение в колко съм станала – дали в 10 или в 11 сутринта, след час лягах пак. Исках да спя безкрайно. В офиса тайно се заключвах в една от стаите, за да мога да дремна, иначе нямаше да издържа. Чувствах се уморена, толкова уморена от всичко, което всъщност не правех. С огромни усилия вършех елементарните домакински задължения, отлагах до последно всичко. Кошът да прелее от мръсни дрехи за пране, да няма нищо за ядене, да не можеш да стъпиш от разхвърляни дрехи навсякъде. И пак никой у дома не разбра, че нещо се е променило. То просто е невидимо, а за мен необяснимо – тогава.


Не само не ми се готвеше, а не ядях почти нищо. Пиех кафета, пушех и в крайна сметка за около месец свалих 10 килограма. Винаги съм искала да отслабна, но не на тази цена! Забравих да се усмихвам, да се шегувам, да бъда онази, която аз самата познавам. Обичам да пея, да танцувам, да се веселя. Всеки мой ден започваше с любим диск в колата до дупка, а аз пея до дупка. Повече от година не пуснах нищо нито в колата, нито вкъщи. Изпадах в ужас само ако нещо тропне, хлопне или някой повиши глас. Сърцето ми се разхлопваше, а краката и ръцете ми трепереха. Изпусках и чупех всичко. Най-лошото е, че главата и ръцете ми се тресяха така, сякаш имам тремор. Имах чувството, че всички ме гледат.

Няма да забравя как през един уикенд отидохме семейно на кино. Било някаква комедия. Децата, мъжът, аз, пуканките, филмът. Голямата част проспах, другата не разбрах и въобще не се смях. Накрая тръгнахме и аз се изцепих, че това е най-тъпият филм, който съм гледала. Обидиха се. Два дни не ми говориха. И знаете ли какво? Не ми пукаше.


Накрая дойдоха мислите за самоубийство. Стоиш си на прозореца или на терасата, гледаш и се чудиш как да стане. Как ще е по-безболезнено, но и сигурно. Доста време го мислих. Не намерих кураж, мисля, че тогава ме спаси мисълта за децата. И онази приятелка, за която ви казах. Само тя ме попита как съм и тогава не издържах. Плаках с часове и не можех да обясня какво се случва, защото аз самата не знаех. Тя ми каза, че не трябва да ходя на психолог, а на психиатър. Знаех разликата, знаех, че не съм луда, бях съгласна на всичко, за да върна живота си. Запазих си час при най-добрия лекар, описах всички симптоми и чух диагнозата – остра форма на депресия. Не беше ми минавало и през ум такова нещо. Бях готова на всичко. Взех рецептата и зачаках. Трябват поне 2 седмици лекарствата да подействат, защото са с натрупване. И наистина започнаха да действат – бавно, но все пак. След 3 месеца контролен преглед. Падна се през есента и всичко се срина. Нови лекарства, после пак, после пак. Пролет и есен тези заболявания се обострят. Накрая уцелихме лекарството и дозировката. Не си мислете, че обвинявам лекарката. Направи ми всички изследвания, винаги вдигаше телефона, превърна се в мой изповедник. Новото лекарство беше чудно. Ама в буквалния и преносния смисъл. Така се натрупа в организма, че излизах навън все едно с няколко чифта розови очила един върху друг. Не си спомням какво се случи, но беше нещо лошо, а аз го приех като незначителна смешка. Тогава разбрах, че нещо не е наред. Бях в постоянна еуфория, енергична, усмихната или както казва една приятелка „ постоянно включена в тока“. Не беше нормално. Отново сменихме лекарството, защото от прекалената еуфория можеш изведнъж да се сринеш в дълбокото.

Сега мога смело да заявя, че съм добре, че всичко е наред. Докога ли? Не знам. Не искам да мисля. Казват, че човек се пристрастява към този вид лекарства, че може да ги пие, докато е жив. Нека да е така, нека се пристрастя или да се излекувам. Искам да си остана вечната и непоправима оптимистка, усмихнатата и слънчева жена, грижовната майка, добрата съпруга, вярната приятелка… Ако цената са лекарства доживот, ще я платя.“

Препоръчваме ви още:

Когато шоколадът загорчи

Трите килограма, които убиват 

Депресия или емоционално "прегаряне"

Автор: Мария Пеева

Когато ме попитат за пакостите на моите момчета, не знам откъде да започна. Те не са една и две. Може направо роман да се напише, само че няма да е „Емил от Льонеберя“, а „Пееви от Пловдив“. Не ме разбирайте погрешно, добри са ми децата. Но пакостите, пакостите им и те са много добри… Ама от друга страна, може ли без тях? Какви деца ще са, ако не правят бели в крайна сметка? Няма да са деца, а просто скучни възрастни хора - съвсем като нас, само че дребнички на ръст.

Нали си имам четири броя малчугани, ще ви разкажа любимата ми пакост на всеки от тях, а вие преценете сами кой е най-големият “хулиган”.

Теди - 6-годишен. (Вече е сериозен мъжага на 23 и след два месеца ще бъде татко). Любим спорт - кеч. Леле, колко бяха запалени по кеч всички хлапета по онова време. Не стига, че разиграваха опасни кечистки схватки по детските площадки, ами и знаеха наизуст всички звезди на кеча и колекционираха списания с тях. През онова лято с нашия татко правихме ремонт в тогавашната ни квартира. Сменяхме тапети, мокети, каквото можем да си позволим. Цялата ни почивка отиде за това. Теди междувременно пратихме при баба му в Пловдив, за да приключим на спокойствие. А когато си го взехме на чистичко и подреденко, той беше много доволен. Толкова доволен, че на следващия ден като се върнахме от работа, ни беше подготвил мила изненада. По всичките стени на малкия апартамент, върху красивите новички тапети беше налепил със секундно лепило снимки на кечисти, изрязани от списанията. Казвам ви, плаках с глас. На всичкото отгоре нямаше как да ги свалим, тапетите се късаха с тях. И до края на престоя ни в онази квартира от стените ни гледаха смръщените физиономии на Скалата и разни други напомпани екземпляри с татуировки и лъскави впити гащета. Нищо, много скоро един новодошъл на белия свят малчуган ще почне да "изненадва" него :) Тогава ще му напомня тази история.

23113291 10208987952129837 1335227880 o

Косьо - моят настоящ тийнейджър. Изключително отговорен младеж и до ден-днешен. Най-забавната му беля се дължи точно на това чувство за отговорност. Като малък той много обичаше да рисува и имаше най-различни боички - акварелни, темперни, текстилни и какви ли не. Редно е да изтъкна факта, че за разлика от тримата си братя, никога не ми е рисувал по стените и винаги се е старал да е чисто след него. Веднъж споделих с баща му, че не мога да изпера една точица от флумастера му на новата ми бяла блузка и ще трябва да търся някакъв по-силен препарат. И моят отговорен младеж бързо измислил как да реши проблема и да ме зарадва. За целта нарисува едно огромно цвете върху бялата блузка, за да не се вижда малката точица. В интерес на истината беше сполучливо цветенце. Само където се размаза, след като я изпрах. Да бях си я носила непрана. :) 

60374 1516048734912 1470632 n

Коко - моят деветгодишен лайфхакер. Неговите пакости продължават. Веднъж ми каза: „Мамо, имам изненада за теб - направих “екскременти с лед”. Леле, изтръпнах. Слава богу, оказа се, че са “експерименти с лед”. Не че те бяха много по-лесни за почистване, но да речем, че не миришеха толкова лошо, колкото си представих, като чух за екскрементите. Даже ставаха и за ядене, ако някой обича заледен компот, заледен лимон, заледен домат, заледен чипс, заледено кисело мляко (опитай, мамо, също като сладолед е). И заледена спукана бутилка с газирано. Е, поне научихме някои неща за различните агрегатни състояния на храните. koko2

Стигнахме и до моя номер 4 - Алекс. Определено той е най-палавият ми малчуган. Всеки ден ни изненадва с нова пакост. Доскоро му беше любимо да ни залага “сладки бомби”. Намирах си топчета зърнена закуска в чантата (добре че и млякото не ми изливаше). Или отворя чекмеджето да си извадя блузка и открия на видно място… бисквитка, увита в салфетка. (Малко е нахапана, мамо, ама аз само да я опитам.) Най-любимата ми пакост е, когато задигна градинските лампи на съседа. Е, разбира се, върнахме ги и се извинихме, а на Алекс обяснихме, че не може да влиза в чуждите къщи, колкото и да иска да ни зарадва с някоя нова придобивка. Някой ден ще му разкажа тази история и се надявам да се изчерви поне наполовина колкото аз се червих, като връщах лампите на сърдитите съседи.
DAM 8753Ние с моя съпруг си имаме една мантра, която си напомняме всеки път, когато нещо се обърка. Казваме си, че ако някоя история след време може да се разкаже на маса и хората да се смеят, значи няма нищо страшно и ще се справим. И слава Богу, пакостите на децата ни са все такива - на момента може да ти се реве, но след някой месец всичките ти приятели ще се търкалят от смях, като им разказваш. А ти самият ще си кажеш: Е, какво толкова е станало? Нали сме живи и здрави. 13139014 10208358976465756 2436253510612205030 n

Затова, правете си пакостите, хлапета. Иначе ние големите ще си говорим само за досадни теми като работата, глобалното затопляне, политиката, или къде е най-добре да се пазарува зеле за туршия. Изобщо що за живот ще е това, ако ви няма вас, нашите малчугани-хулигани?

********************* 

Статията е по идея на Nestle Baby и е част от кампанията им #малчуганхулиган. Очаквайте съвсем скоро онлайн игра, следете страницата им и участвайте. Още за допълнителната грижа, от която се нуждае вашият малчуган, вижте тук.


Препоръчваме ви още:


Кое ти е любимото дете
Някой Божи ден...
Живот като на кино

Автор: Теодор Пеев

В Щатите като Black Friday е познат денят след Денят на Благодарността - началото на голямото пазаруване преди Коледните празници. В България Черен Петък може да е всеки един петък (понякога четвъртък, понякога цял уикенд), в който магазините са решили да направят масово намаление и разпродажба. И въпреки че при нас все още не е чак толкова разпространено да се пазарува онлайн, е хубаво да сме запознати с някои елементарни начини да се уверим, че сайтът, от който сме решили да пазаруваме, е надежден.

1. SSL сертификат

Наличието на SSL сертификат ни доказва, че връзката е криптирана (кодирана) и данните ни са в безопасност - не могат да бъдат засечени, откраднати и използвани от други хора. Хубаво е да избягваме да споделяме каквато и да е лична информация в сайтове без такъв сертификат, но най-вече информацията от кредитните и дебитни карти!

Можем лесно да разберем дали сайтът, който посещаваме има SSL сертификат, като погледнем URL-адреса му и какво пише преди него.

23805567 10208664542011078 953432803 n


В Google Chrome се вижда secure етикетът пред адреса, в Safari и в Mozilla Firefox за това сигнализира катинарчето пред него.
 

23798708 10208664542251084 1352598593 o

2. Език

Когато посещавате чуждестранни сайтове, обръщайте внимание на нивото на английския (или друг) език в тях. Следете за правописни, граматически и стилистични грешки. В голяма част от сайтовете-измамници нивото на езика, на който е написано съдържанието, е доста ниско.

3. Методи на плащане

Ако единственият начин на плащане е с кредитна карта, може би нещо не е наред. Причината за това е проста - повечето онлайн магазини се правят с CMS системи, а интегрирането на POS-терминал в такава система никак не е лесно. Много по-лесно е да се използва paypal, за който има готови модули. Това, че има повече методи на плащане, невинаги е гаранция, че сайтът е безопасен, но в повечето случаи е добра отправна точка.

4. История на сайта - www.scamadviser.com

В този сайт може да се провери наличната информация за сайта, както и какви потенциални рискове носи пазаруването в него.

5. Дублиране на сайтове

Няма как да не сте забелязали, че Фейсбук ви предлага реклами точно на нещата, които търсите или от които се интересувате. Ако се загледате в тях, ще забележите, че са много подобни. В зависимост от интересите ще виждате лаптопи, миксери или кафе машини. Възможно е те да са с различни имена, а всъщност да изглеждат по сходен или напълно идентичен начин. Това е сигурен знак, че нещо не е наред! 23804698 10214655706569332 609860146 n

 

Безспорно пазаруването в Интернет е удобство и удоволствие. Хубаво е обаче да сме внимателни и да помним, че това, че нещо изглежда страхотно, не винаги го прави страхотно, а някои топ оферти в Интернет са толкова невероятни, че просто няма как да са истина... колкото и да ни се иска да си купим миксер за 100 евро, вместо за 800.

Препоръчваме ви още:


Кибер сигурност за деца
Внимание! Интернет!
Как светът купува, взема назаем или инвестира

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

Facebook