Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Ninja Editor

Ninja Editor

Инициативата се провежда под мотото „Ваксините действат, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания“

От 23 до 29 април, за пореден път, в Европа ще бъде отбелязана Европейската имунизационна седмица. Инициативата се провежда от 2005 г. насам. Тя е подета и координирана от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (WHO/Europe) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). По този повод в столицата се проведе семинар "Ваксините действат, за да ни защитят!", организиран от Българското сдружение по иновативна медицина. 

Целта на Европейската имунизационна седмица - 2018 е да се подкрепи стремежът към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната теза тази година е, че всяко лице заслужава да бъде защитено от заболявания, предотвратими от ваксини, и играе жизненоважна роля в защитата на другите, като избере да се ваксинира.

За популяризиране на посланията са създадени и два хаштага #Vaccineswork и #immunizeEurope.

D r Angel Kunchev 1 MZ

Всяка година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са вследствие на заболявания, за които съществуват действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването на Националния имунизационен календар е от основно значение за поддържане на добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.

Провежданата у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола на ваксино-предотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар в България включва задължителни имунизации в детска възраст срещу 11 заразни болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно заболяване с имунизация е достигането и поддържането на висок имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпро­странение на съответната инфекциозна болест.

За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.

У нас съществуват и две национални програми за препоръчителни имунизации - Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020) и Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021). Те осигуряват безплатна имунизация за съответните целеви групи срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст и срещу ротавирусни инфекции за всички деца от 6-седмична до горна възраст според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната ваксина е единствената у нас, приемана през устата.

В България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:

  • Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на възрастови групи, различни от указаните в календара;
  • Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица, извън посочените в календара случаи;  
  • Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са ваксините за грип, хепатит А и др.

Deian Denev1 ARPharM

Грипът представлява значителна икономическа тежест за всяка държава, тъй като е причина за високи разходи за здраве, пропуснати дни на работа или в училище, общи социални смущения и загуба на продуктивност. Проучвания във Франция, Германия и САЩ показват, че общите годишни разходи, по време на грипни епидемии, варират между 1 и 6 милиона долара на 100 000 души, а непреките разходи поради грип при отсъствие от работа могат да бъдат 5 до 10 пъти по-големи от преките.

През последния грипен сезон (2017/2018 г.) у нас от грип и ОРЗ са се разболели 23-ма на всеки 1000 човека, по данни на Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ към НЦЗПБ. 80% от констатираните грипни случаи са причинени от грипни вируси тип В и основно от линия Yamagata, чиито антигени се съдържаха само в четиривалентната противогрипна ваксина през изминалия грипен сезон.

***

ПРАВО И ОТГОВОРНОСТ

Имунизацията е право и отговорност. Всеки човек заслужава да бъде защитен от ваксинопредотвратими заболявания и има жизненоважна роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира.

Ваксините работят, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания.

Всяко лице заслужава да бъде защитено от ваксинопредотвратими заболявания и с избора си да се имунизира играе жизненоважна роля в защитата на другите.

Когато всички отговарящи на условията хора са напълно имунизирани, те защитават и тези, които не могат да бъдат ваксинирани, благодарение на изградения колективен имунитет.

МОРБИЛИ

Морбили (дребна шарка) е сериозно силно заразно заболяване. То е 6 пъти по-заразно от грипа.

При един на всеки 5 случая може да се развие тежко заболяване или усложнения като ушна инфекция, пневмония, постоянна глухота, енцефалит или дори смърт.

Две дози ваксини срещу морбили осигуряват почти 100% защита срещу заболяването.

Благодарение на ваксината срещу морбили, броят на заболелите в европейския регион на СЗО е спаднал с над 90% от 90-те години на миналия век досега. Но вирусът все още се разпространява, там където има възможност.

Имунизираните хора предотвратяват появата на вируса при тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради отслабена или увредена имунна система.

За постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението.

РУБЕОЛА

Рубеолата е заразна болест, която може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане или вродени дефекти.

9 от 10 жени, заразени с вируса на рубеолата в началото на бременността си, губят бебето или го раждат със синдром на вродена рубеола.

Децата със синдром на вродена рубеола, могат да имат мозъчно увреждане, увреждане на слуха, дефект в очите и сърцето.

Ваксините срещу рубеола са безопасни и ефективни. Те се подлагат на стриктни тестове и имат много добри показатели за безопасност след близо 50-годишната им употреба.

Имунизацията осигурява почти 100% защита срещу рубеола и води до драстични намаляване на случаите на рубеола.

D r Maria Popova IAL

Имунизация на деца

- Всяко дете заслужава равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните стъпки за това.

- Децата под 5-годишна възраст попадат в особено висок риск от развитие на усложнения или дори фатален край при заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксина. Ваксините, включени в имунизационния календар на всяка държава, дават възможно най-добрата защита на децата и то, когато най-много се нуждаят от нея.

- Блокирайки по-нататъшното разпространение на болестта, ваксинираните деца помагат в защитата и на децата около тях. Това включва братя и сестри, които са твърде млади, за да бъдат ваксинирани, съученици със специални здравни нужди и възрастните баби и дядовци.

- Имунизирайки децата срещу хепатит В през първата им година на живот и срещу HPV в ранните юношески години, ще ги предпазим от бъдещо развитието на някои онкологични заболявания.

- Имунизирайки децата срещу патогени, причиняващи пневмония, помагаме да се намали употребата на антибиотици и по този начин намаляваме и заплахата от развитие на антимикробна резистентност.

- Новата препоръчителна ротавирусна ваксина, която стартира в началото на 2017 г. , осигурява безплатно ваксиниране на всички деца от 6-седмична до горна възраст, съгласно кратката характеристика на ваксината с цел да намали значително честотата на острите гастроентерити при кърмачетата.

Имунизация на подрастващи

- Ваксинирането не е само за деца. Реимунизациите и HPV ваксината продължават в юношеството и защитават децата и в бъдеще.

- Имунитетът срещу дифтерия, тетанус и коклюш може да намалее с течение на времето, и реимунизации с комбинираната ваксина (дифтерия / тетанус / коклюш) е  необходимо да се поставя по време на юношеството и отново в зряла възраст.

- Ранното юношество (9-13-годишна възраст) е препоръчителното време за прилагане на ваксина срещу човешки папиломавирус (HPV), което помага за предпазване от рак на шийката на матката и други свързани с HPV заболявания. HPV е широко разпространен вирус, предаван по полов път, а ракът на маточната шийка е водеща причина за смърт сред жените. HPV ваксината, приложена преди първата сексуална активност на човек, е първата стъпка в цялостната профилактика на рака на маточната шийка.

- Юношеството е времето, в което може да наваксате с всички ваксини срещу болестите, които са опасни за всяка възраст, в това число морбили, коклюш, рубеола, тетанус, дифтерия и менингит. Жените трябва да са особено запознати с риска от заразяване с рубеола на нероденото дете и да са сигурни, че ще получат ваксина срещу рубеола, преди да забременеят.

D r Valeri Tsekov1

Имунизация на възрастни

- Ваксините предлагат защита за всички възрасти. Посредством  ваксинациите защитавате себе си и околните от развитие на сериозни и потенциално фатални заболявания.

- Много хора, без да го осъзнават, са податливи на морбили и други заболявания, предотвратими от ваксини. Имунизационните календари са се разширили с течение на времето и на много от възрастните не са били предлагани наличните днес ваксини.

- Действието на някои от ваксините отслабва с течение на времето. Реимунизациите за дифтерия и тетанус в зряла възраст са необходими за осигуряване на защита през целия живот.

- Няколко ваксини се препоръчват за групи с особено висок риск поради тяхната възраст, професия, начин на живот или здравословен статус. Това включва ваксинация срещу грип, коклюш и тетанус за бременни жени; ваксинация срещу грип и в някои страни херпес Зостер за възрастни пациенти; ваксинация срещу хепатит В и менингококи за здравни специалисти, изложени на риск от заразяване.

- Здрави възрастни носители на заболявания могат да ги предадат на други по-податливи лица като бебета, имунокомпрометирани хора и възрастни над 65 години, като по този начин ги излагат на особено висок риск от усложнения.

- Ако не сме напълно имунизирани по действащия имунизационен календар, или не сме сигурни в имунизационния си статус, трябва да се посъветваме с нашия лекар за това кои са подходящите ваксини.


Препоръчваме ви още:

Още едно "безумно писание"

Природата ще реши проблема, но скъпо

Скъпи родители, лъжат ви!

 

Социално-спортното събитие се проведе в 4-те най-големи града у нас и събра над 600 позитивни колоездачи, които показаха съпричастност към хората с това заболяване!

За 3-та поредна година Българската асоциация по хемофилия организира Велопоход „Заедно“ в подкрепа на хората с хемофилия, който стартира точно в 11:00 ч. едновременно в 4-те най-големи града у нас – София, Пловдив, Варна и Бургас и премина под патронажа на Датското посолство в София и Министерство на Здравеопазването.

Над 200 души караха колело в събота сутрин в знак на съпричастност към хората с това заболяване от Пилоните на НДК до началото на Южния Парк , като част от кампанията „Споделянето е сила!“ и Велопоход „Заедно“ в град София! 

start2

Българската асоциация по хемофилия получи подкрепата на Столична Община, Министерство на Здравеопазването, както  на Датското посолство, като самият посланик Н.Пр. Сьорен Якобсен откри шествието и кара колело заедно с участниците в София. 

Асоциацията получи подкрепата и на множество неправителствени организации, както и на редица публични личности, които споделяха видеа в социалните мрежи, като част от тазгодишната кампания „Споделянето е сила!“ С тази инициатива публичния сектор и здравните институции бяха призовани да станат по-колаборативни с неправителствените организации, които работят в посока подобряване на условията на живот на пациентите с хемофилия.

e2a0429968f60193ed6193b91fd5e0b5 XL


Препоръчваме ви още:

Велопоход в подкрепа на хемофилията стартира на 21-ви април

Децата с хемофилия могат да имат пълноценен живот

Една инициатива на CredoWeb

Всеки, поне веднъж в живота си, е попадал на лекар, който приема проблема му като свой, който се бори, който дава надежда, който връща усмивката на лицето. Това е Лекарят, който никога няма да забрави.

Инициативата на CredoWeb има за цел да назове добрите лекари, да разкаже важните истории, които са белязали положително живота, и са накарали пациентите да повярват в чудеса. 

Споделете онези добри моменти и онези добри лекари, които са оставили ярък спомен в съзнанието ви, за да си припомним, че добрите дела са повече от онези, които оставят горчивина. 

Всеки, който изпрати история и тя бъде публикувана, ще получи малък подарък. Историите ще можете да прочетете на страницата на Инициативата „Добрият лекар“.

Как можете да изпратите своята история:

- на email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.със subject (тема): За инициативата "Добрият лекар"

- като лично съобщение в системата на CredoWeb/ до CredoWeb или CredoMedia: in focus

- като лично съобщение на страницата във Фейсбуксъс subject (тема): За инициативата "Добрият лекар"


Препоръчваме ви още:

Ваксини и автоимунни заболявания

Епилепсията - какво трябва да знаем

Къде да заведа детето на лекар?

 

Автор: Траяна Кайракова

Преместихме се в нов апартамент. Бреееей, голяма красота, голяма работа. Кефя си се аз, размахвам метли и парцали, крещя като малоумна (каквато съм, щом децата сгафят) никой да не пипа, да не цапа, да не диша! В техните стаи да развъждат, ако искат скунксове, ама в дневната да не припарват. Може да ядат (айде от мен да мине) ама обувки, прашоляци, с мръсни дрехи на дивана абсурд. Живи ги убивам. Първо се оказа, че бая зор ще видя с шкафовете. Ми аз ги избирах по цвят, не по удобство за чистене. Бе остават едни пръсти по тях само да минеш, камо ли да пипнеш, не ти е работа. Айде пак парцали, бърсалки, пришки и мазоли ми излязоха. Не ще и не ще. Мъжо се подсмихва и направо чувам какво си мисли: „На ти сега бордо и сиво! На ти сега модерна кухня, бърши като луда до края на живота си, щото друг ремонт йок за тоя век“. Тоз препарат, оня, трети, ракия, бира, амоняк, лимон, оцет, вино, хляб, пържоли, салати. Пфу, тука се отплеснах, то от толкоз бърсане ми премалява от глад. Като се развидели, лошо да ти стане. Слънцето се облещи срещу шкафовете и домашната картинка е мила и мазна - пръсти, капки, вадички, ама засъхнали, че още по зор да ми е. Накрая турих едни външни щори и кът блесне слънце, пукам си ги и нищо се не види, братче. По 2-3 месеца не чистя. Пък и то кво да чистя, новичко, още мирише на боя, освен при децата (туй го казах), като мухляса, ще го мисля. Тоз проблем се реши.

Сетне следващият. Не ща килими. Няма цял живот да тупам и пера. Аз съм родена за принцеса, ама пусто не уцелих века! Паркетец, сиво-бял, кът стъпиш и с кални обувки не си личи. Туй за мене важи. Ако децата и баща им стъпят, там не гледам, подушвам и стрелям! То хубаво, ама всеки ден валма и влакна. Бреййй, ай пак прахосмучи, бърши, реви, кихай. Пак щорите спасиха положението и много чехли за всички, плюс за гостите, да не се оплетат в косми и влакна. От мен да мине, на децата турих по едно килимче 50/50, та да обира, квото има, и сами да си го тръскат през джама, докато го изтърват и яхна метлата. То аз не слизам от нея, ама все пак по-лесно да я запаля.

Айде сетне стъклен гръб на плота. Видяла жабата вола, че и тя… Знаете лафа. Хиляда снимки в нета изгледах, хиляда пъти мери мъжо и пустосва (да не кажа псува, че някак си не е интелигентно). Разгеле, харесах. С орхидеи ще е. Не да се хваля, не, че нещо, обаче имам къде 30 броя. Цъфтят, та се пукат. Все ме питат как ги гледам. Ми само ги гледам с гьозове. Кът се сетя, ги поливам, кът не се сетя, не поливам. Гледам ги кът мушката. Нито торя, нито им бая. Сигурно им е ясно, че трябва да оцелеят, иначе си отиват и засега се държат прилично. Тъй де, че за гърба на плота, пак се отплеснах, ама пусто тя една ли е? Викам детето за справка, ама то каза, че тоз цвят нямал да отива на бордото. Бе айде бе, то ще каже. Далтонистка съм била. Може, но ще стане квот кажа! Поръчвам и се сещам, че май е право детето. Рекох да го сменя, ама – тц. Ще струва колкот целия ремонт. Тогиз ще преживея цвета. Иде гърбът, аз се потя и отварям осторожно. Ха съм го счупила или одрала, ще се самообеся безкрайно и ще счупя тоз телевизор! Идат едни красиви орхидеи, баш с моя цвят, мда, ама не са като шкафовете, Бе аз на гръб падам ли? Абсурд! На всички разправям, че е умишлено, кът акцент. Няма всичко да един цвят я! Детето се смее, ама като ми видя зверската физиономия, каза, че таман пасват, хеле кът акцент.

Тъй де, ама сега друг проблем. До тях горещо не се слага, че стъкларията ще се счупи. Мда, ама по сериалките съм гледала едни контакти, дето влизат в плота и само ги подигнеш и излизат. Пък една красота, не ти е работа! Мрънкам, мрънкам за тия ми ти контакти, от време на време пускам по една сълза или сопол, както дойде, и съпругът клекна. Де ще иде, само при мама си, ама май не му е твърде благоприятно. Реже новия плот, изрежда наум родата ми през вековете, ама станаха ажур! Гърбът е в капки, ама лесно се чисти. Духнеш с уста ху-ху, удариш един парцал и айде, Минке, толкоз. Има ли орхидеи? Има. Има ли контакти (не ги ползвам)? Има! Амин!

Сетне пердетата. Няма да са кви да е. Тез гледах, онез гледах – тц. Няма да са тия. Римска ли беше сега тъз щора, от Венеция ли беше не знам, ама чудна. Беличка, прозрачничка, само с орхидеи нямаше, ама карай. Пак нямаше да уцеля цвета, затуй не се циганих много. Чаках 250 дена, вече ми се изчака чакалото и дойде заветният ден! Както „Три деня младите дружини прохода бранят… “, аз браня джамовете, че са прясно измити. „Пристъпи ужасни, дванайсетий път“ младежът се качва и слазя, мъкне перделъци, платове, пръчки метални, залепващи ленти. Най-сетне превзе заветния таван. Майкооооо, 2 часа закачане, намушване на пръчки, залепване и квот се сетиш. Накрая той изпотен, аз в кома. Два часа сваляне, два слагане. Накрая единият край виси. Въх! Жива да бях, щях да умра! „Ми госпожа, има два варианта. Или тъй да си ги гледате, то е малко висенето, или да връщаме в цеха.“ Тия хора побъркани ли са, или сега ще полудяват? Хем не ща да ги връщам, че пак чакане 250 деня, хем съм дала хиляда - хиляди лева. Сваляй, младеж, и бегом в цеха. Ай пак два часа пот, пък мене ми иде с „нов дъжд куршуми, камънье и дърве“ да го бастисам. И него, и цялата им фирма с цеха барабар! Сетне се замислих с русата си глава. Понякога имам просветления, обаче винаги след сгафеното. Бе туй нещо как се пере сетне, бе? Намерих веднагически решение. Докът не окапят и пожълтеят сами, нямат мърдане от таваня! Да няма да се обръщам на Тарзан и без туй съм Годзила. Обаче красиво стоят да им се не знай. Мъжо се прибира и чуди що са тъй прозрачни и що няма да пазят от слънце. Алоуууу, туй е за красота бре, кво слънце, кви пет лева? Щори тъмни нали има отвънка, кво се чудиш? Ей, хептен ме взеха за мезе. Аз може да съм проста, ама добре, че не съм тъпа. Дето вика моя любимец Камен Донев: „Много е лошо да си прост. Ама още по-лощо е да си прост и бит!“. Не съм бита, засега туй е добре. Нататък не смея да прогнозирам.

Страстната седмица на една греховна домакиня

30825822 10214398262084122 1557446988 o

Сега за банята. Сещате се – китки-митки основно. Не цялата де. Тук-таме пана. Едните не се виждат, че са зад вратата, ама аз нали знам, че са там. Точка! Кът си навих на ината стъклена преграда да има, значи ще има! Хем няма да пръска, като си миеш туй-онуй, хем красота ви казвам. Ходих, зяпах и в един магазин и открих баш моята. Прозрачна и не задържа вода. Хем прозрачна, хем не задържа вода. Хем не задържа вода, хем прозрачна. Показват ми в едни шишаци как става. Въх! Чудничко! Поръчвам пак за хиляди левове, монтират я (добре, че няма да я демонтирам, кът я чистя). Едно къпане, второ, пето. Брееей! Бе ква вода не задържа бе, хора? Бигур и ужас ужасен. Десет препарата и няма очистване. Само за препарати дадох пари за половин ремонт. Накрая се отказах. Сега преградата е бяла от бигур, на черти и направо стои като декоративна! Хич не я пипам. Ще взема да й махна бигура, сетне как ще го слагам пак. Пак реших задачата. Ей, ако не съм аз в тъз къща, живи са умрели.

При децата пердета не сложих. Така е по-икономично и стратегично. Спестявам за рокли и обувки основно, чат-пат за кафета-мафета и цигари-мигари, пък децата стават с първи петли. Таман се развидели и блести в очите им, не ти е работа. Завиваха се с чаршафите, ама аз ставам преди изгрев и ги обирам. Завивайте се, де! Джук! Ай ще ви се не знай! Ако не съм аз, по 125 отсъствия ще надрънкат. Сетне проста съм била. Гадна съм, но проста никогиж! Да си сложат пердета, като се оженят, да не им пречат на интимния живот.

И тъй, остана терасата. Китки ли не щеш, теменужки, сакъзчета – бря, бря, цяла ботаническа градина. Таман покараха и бая се раззелениха – ята от гълъби! Серат гадовете, кълват китките ми, жива да не бях! Прането сиво-зелено. Ама аз съм оптимист. Поне омекотител, оцветител и мирисител са ми безплатно. Почнах да пера с нафта, ама й свикнаха, пък ний взехме да търсим дрога, че и ний свикнахме да ходим кът замаени. Сетне сложихме едни детски въртележи, дето се въртят на вятъра. То всичкото хубаво, ама като няма вятър, не се въртят. На цирк замязахме, пък пустите гадини и с тях свикнаха и като клончета ги ползват. Емен-емен и ще вземат гнезда да вият върху тях.

 Почвам да чета из нета, да ровичкам и решения, колкото ти душа сака:

„Стреляйте с въздушна пушка.“ Бе, аланкооолу! Аз живея баш на центрото. Ще ме опандизят дорде река „бум“!

„Отваряш частна поща или търсиш син гълъб.“ Туй не ми стана ясно кво е. За пощата светнах, ама за синия – не.

„Слагаш жив орел на терасата да ги гони.“ Ба, че и него да храня и да ми сере. А и де ще го ловя?

„Звукови апарати някакви.“ Аз на муха не спя, та на звуци ли? Абсурд!

„Провесени дискове, дето светят.“ И с тях свикнаха. Пък комшиите свикнаха да ме гледат покекерчена на терасата с развени гащи.

„ Отглеждай щъркели. Хем са готини, хем се плашат от тях.“ Айде сега и други да завъждам. Не, мерси“.

„Вземи си котка, ама може да падне от терасата.“ Бе вий луди ли сте? Баш на новия паркет? Йок.

„Сготви ги пълнени с много лук или на супа. Много са вкусни.“ Не мога да готвя, няма как, пък не ща да ги моря, само да ги няма.

„Инсталирайте градинска пръскачка, не обичат вода.“ Бе аз да няма басейн, че и къща. Само скромен апартамент от 300 квадрата.

„Сложете мрежа.“ Тъй де, ама китките ми де ще се пускат надолу и де ще търся алпинисти да я закачат?

„Сложете къщичка на сокол-скитник и край.“ Ми кът е скитник де да до диря, че и него, че и къщата му скитаща?

„Намерете жена, която крещи силно. Плашат се.“ Ако някоя ме надмине по писъци, да заповяда. Ще я храня безплатно!

„Намерете и сложете умрял разчекнат гълъб на терасата за няколко дни, те имат страшна памет и няма да дойдат повече.“ Сега де ще го търся, че и да го разчеквам не знам.

В интерес на истината, като ме видят, панически бягат. Знам, че съм плашило, ама не стоя вкъщи много, много. Кафенетата ще фалират, а това не е хубаво за бизнеса.

В крайна сметка, сега търся умрял разчекнат гълъб или друга, дето вие повече от мене!


Препоръчваме ви още:

Ужасен ужас

Никога вече домакиня

Трудът е силно прехвален

Автор: Яна Пеева

Имам безброй спомени от детството си. За ваканциите винаги ходехме някъде - или на вилата, или някъде на почивка с приятели. С другите деца имахме книжката “100-те национални туристически обекта” и се състезавахме кой ще събере първи всички печатчета. Имам бегъл спомен, че може би е имало някаква награда за това, но не помня каква точно. Като се замисля, с всичко е така. Не съм страдала от липса на подаръци, но помня много малко от тях (концертите и книгите главно). Вместо това имам много ясни картини в главата си на случки и емоции. Как стоя на прозореца в кухнята и гледам как мама прави вечеря или мие чиниите, докато слушаме музика от тумбестия сребърно-жълт CD плейър, който местехме от стая в стая. Как съм стъпила върху стол в хола и с баща ми гледаме снежинките на светлината от уличните лампи, докато чакаме мама да се прибере от работа. Първият ми концерт (на Щурците) и как мама и тати ме посрещат вкъщи след това и нямат търпение да им разкажа. Дядо, който ме е гушнал пред кайсиите на вилата, за да се снимаме - аз съм облечена в синьо-бяло костюмче, а той е със загоряла от слънцето кожа, заради постоянната работа в градината. Детството ми има вкус на препечени филийки, домашна лютеница и компот от праскови. Благодарна съм им, че са ме научили, че преживяванията и емоциите с близките хора, са много по-важни от това колко Барбита и конструктори имам. И точно чрез тези преживявания са ми направили най-хубавите подаръци:

1. Оптимизъм. Мама е съвършен оптимист. Аз не чак толкова, но има много малко неща, които могат да ме разклатят. Вкъщи Теди е песимистът, а аз съм тази, която повтаря, че всичко ще се оправи. Винаги. Не знам дали е полезно качество, но определено ме кара да се чувствам сякаш имам контрол над нещата и способността да ги направя по-добри.

2. Любопитство. Дядо ми беше много любознателен човек. Сигурно с часове е разказвал на мен и на Ники за инките, маите, древните египтяни. От него ни е любовта към енциклопедиите и към различните култури. Щеше да е най-гордият човек на света, ако беше тук, за да види жаждата на брат ми за нови изживявания и опознаване на различни хора.

Отговорът на Вселената

30776660 10214398031078347 160760386 n

3. Време заедно. Винаги сме се хранели заедно. Дори и някой да не е гладен, всички сядаме на масата. Винаги са ми били странни семействата, които ядат поотделно, когато могат да го правят заедно. Това ни е времето за разговори, за споделяне, за заедност.

4. Любов към природата. Въпреки че съм градско дете и не си представям (все още) да избягам на село, изпитвам едно страхопочитание към природата. Семейството ми не е на сериозни планинари, но винаги когато сме имали възможност, сме се радвали на зеленината около нас. Дали легнали под крушата на вилата, или докато сме на почивка в планината и сме решили да се разходим. Знам колко е красиво да си сред чистата природа, затова и винаги се опитвам да пазя чисто около себе си.

За стереотипите във възпитанието

31165617 10209573797141888 3773033730499674112 n

5. Възможност. Като малка постоянно съм се записвала на различни неща. Още от детската градина. На английски, на танци, на карате. Вярно, танците продължиха около 4 урока, а каратето ми омръзна за не повече от месец. Но нашите никога не са ме спирали и винаги са насърчавали любопитството ми и са ми давали възможност сама да реша какво искам да правя. Плуването си остана моето нещо. Както и четенето на книги с часове, загубила връзка с останалия свят.

6. Внимание. Невинаги са имали време за мен, случвало се е да са заети и да ми кажат “по-късно”. Но когато това “по-късно” дойде, винаги съм имала цялото им внимание. Дали за да ми помогнат с домашното по география или за да им се оплача от нещо - това си е било нашето време, непрекъсвано от нищо.

7. Поощрение. Малките (и големите също, естествено) ни успехи винаги са били награждавани. Едно простичко “браво” върши чудеса с несигурно дете (или възрастен).

8. Целувки и прегръдки. Няма нищо по-хубаво от това мама да те прегърне и да те целуне по челото. Или баба. Или татко. Или брат ти. Като цяло няма нищо по-хубаво от прегръдките и целувките!

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си

30776281 10214398084199675 376278447 n

9. Обич. Винаги сме знаели, че сме много обичани. И че в крайна сметка това е най-важното нещо.

10. Надежда. Знам, че се случват гадни неща в живота. Хората си отиват, понякога ни боли, понякога нищо не се получава такова, каквото ни се иска да бъде. Мама, която винаги е усмихната, ни научи, че няма нищо лошо в това да се надяваш, защото надеждата ни помага, когато е трудно.

Странно е как се замисляш, когато вече имаш собствено дете. Иска ми се да го научим да е безстрашен, обичащ и добър. И точно защото нашите родители са ни научили ние с Теди да бъдем такива, си мисля, че ще се справим… или поне ще дадем всичко от себе си.


Препоръчваме ви още:

Не случи на семейство, Яна!

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

Последните хора на света

Автор: Лени Рафаилова

Този въпрос ме стресира поне 5-6 пъти в годината, вече някъде десет години време. Ходенето на родителски срещи е вълнуващо преживяване, разнообразие и отдих, ама само за някои хора. Едни използват тия два-три часа за раздумка с класната, по отношение на новата й фигура и стайлинг, други страшно се кефят да нарочат някое по-така непослушно и палаво дете за най-черната от всички черни овце на тоя свят и да кроят разпалено пъклени планове за наказания, като съвсем не изключват инквизиция, гилотиниране, публичен линч или бой с камъни, а в най-лекия случай - ИЗКЛЮЧВАНЕ! НЕЗАБАВНО! Щото, какво е това безобразие да се слагат дъвки по столовете на отличниците, дето целият свят е вперил в тях поглед с надежда за избавление и нАучен просперитет? Още по-недопустимо е да вземе пък да пропее, това непослушното, в час, та да смути някоя гениална мисъл, дето прескача по първите чинове.

Аз много се напрягам от такива амбициозни родители и искам да си намеря сто и две извинителни причини, за да не присъствам на тези срещи. Ама винаги ходя, даже двама ходим, че да си пазим взаимно страх. Еми така де, някои се хвалят с ученолюбиви, безобразно талантливи, мирни и кротки деца-медалисти, аз пък се хваля с две инатливи бунтарчета, дето твърде рядко ще се хванат да четат, даже понякога си мисля, че са забравили от коя страна се отваря книгата, а пък още по-рядко, и с още по-неприкрито отвращение, се докосват до учебника по математика. Та и отгоре на това неведнъж са лепили дъвки и са пели песни в час.

Училището не е най-важното в живота

rod sreshta2

Такива са те, луди глави, дето както баба ми викаше, имат шило в задника. Не ги свърта на едно място, особено ако е и СКУЧНО, а СКУЧНОТО така неуморно ги преследва, че те полагат ежедневно нечовешки усилия да му избягат, па ако ще да им набиват после канчетата в кабинета на директора за нарушаване на вътрешния ред. Защото има ПРАВИЛНИК, а те само гледат да кривнат от него и да му врътнат ъглите с някой и друг градус отклонение, та вече да не е толкова ПРАВИЛЕН и съответно не толкова СКУЧЕН! Съответно, аз получавам обаждане от класната, а пък един път и от педагогическия съветник, щото една второкласничка си свалила гащите в двора на училището, ама казват, само мойто дете било там и логиката за неговата виновност се доказва с твърдението, че той бил седми клас, а пък и момче бил, че и хубав много, с тия сини очи дето всички ги обичали. А пък той, горкият, и хабер си нямаше за тая работа. Ни чул, ни видял, ни разбрал за какво иде реч. Ни момичето видял, още повече пък и гащите й. Така и не се разбра каква е тая работа. Само вдигнаха шум и ме навряха на… знаете къде.

Много случки съм имала по родителските срещи и много тежко ми е било понякога, но продължавам мазохистично да се явявам. Сядам си на последния чин, барикадирам се и не дишам. Особено тежко е до седми клас в основното. То е едно състезание между родителите, то е едно надцакване, едно показване, премятане и въртене на опашки, коя от коя по-хубава, скъпа и луксозно напудрена. А ние, с мъжа ми, си седим на последния чин с подвити опашки и чакаме да мине госпожата по литература, че само тя хубави работи ни говори. Много тъжно ми става, когато някои родители с по-големи възможности се присмеят на малкото букетче с рози на дъщеря ми. Гледат ме с надмощие през гората от лилиум и хризантеми, дето специално са поръчали за госпожата от най-лъскавия магазин за цветя в квартала. А па ние с някакви градински розички сме тръгнали… Смешници. Неудачници. Нещастници. Бедняци. Така говорят очите им, ама не ми пука. Мъчно ми е само, когато детето се опитва да подари цветята, а бива изблъскано встрани от едра блондинка с ягодово червило и обувки на Rossi… примерно. А пък на класната хич не й дреме, за детето, де… Размерът явно е от значение, все пак. Тогава ми е тъжно и ми иде да подложа крак на русокоската или да й извия врата, на нея и на класната също. Не, определено не обичам да ходя на родителски срещи и да слушам правилника за вътрешния ред от 18 страници, да търпя злобата на някои и пренебрежението на други. Така е до 7 клас… После е друго. Поне при нас.

Защо децата ни скучаят в училище и нямат търпение

rod sreshta3

 

Големият, този със сините очи, е вече в гимназия и не, не заобича математиката, едва връзва свещената тройка! ОБИЧАМ ВИ, ГОСПОЖО ПО МАТЕМАТИКА! Обаче пък прави това, което умее, това, за което има дарба, талант или както искате там го наречете. Един от най-щастливите ми дни, беше този, в който след някакво неистово чакане, разхождане, взиране в списъци с класирания - първо... второ… най-накрая телефонът ми звънна от Фотографското. Приет! Разревах се и още как! Той това си искаше. Еми, направи си го, нищо че е зле по математика. Сега е десетокласник и снима едни неща, дето заради тях, пак искам много да рева, защото си умирам от кеф и щастие. Онзи ден ме изненада, че имали родителска среща на следващия ден. Аз по навик изтръпвам и почвам 24-часова психическа подготовка. После се сещам, че тия родителски срещи са едни такива по-различни. Родителите са различни, учителите също. В това училище всички са някак малко луди, щастливо луди, художествено откачени и ми е добре сред тях.

На последния чин съм. Приближава госпожата по художествена фотография. Сърцето ми рязко си сменя ритъма и почва да хълца. Ето сега.

- Здравейте! Вие за кого?

- Ами.., аз... за Теди - мигам кротко като новородена пеперудка.

- Теди! Много съм доволна, много! Едни снимки предаде, които сега участват в конкурса, за който говорихме преди малко. Чакаме резултатите! Много е чаровен! С тези сини очи!

Аз изобщо не мога да си скрия сълзите, така долно ми се изплъзнаха от очите предателките. Теди, ако разбере, ще има да ми се подиграва поне една година. Ама то, как да не реве човек бе, като сърцето му трепти... трепти, ще хвръкне… Ша си рева пък… Кеф ми е, жесток!


Препоръчваме ви още:

За какво бих "убила" другите родители

Всеки сам си преценява

Нищо не го интересува

Автор: Калоян Явашев

Има мъже, които са толкова сръчни, че eдновременно могат да сменят горивна помпа на "Зил" и да настройват сателитна чиния. Посочваш им произволна гора и след половин ден са отсекли дървета, построили са къща от трупи и дори са направили секция и легло. 

Има друг вид мъже, които също се справят добре, но им отнема повечко време. Биха свършили всичко за една седмица, като през това време ще говорят редовно по телефона, ще си отварят биричка на всеки половин час и ще спират постоянно, за да си преглеждат и коригират плановете. 

Третият вид мъже са истинска напаст и освен че нищо не умеят да правят, също така представляват и сериозна опасност за себе си и околните. Искат собственоръчно да извършат работата и липсата на елементарни умения изобщо не ги притеснява. Напротив, колкото по-некадърни са, толкова по-настървено искат да майсторят.

Предстои ви ръчен труд, с който всеки себеуважаващ се мъж би трябвало да може да се справи, и вие сте на път да запретнете ръкави и да режете, ковете, заварявате, за да покажете на света какъв сръчен гений сте. 

30825317 10214397600507583 1612022430 o

Ще си позволя кратки инструкции, целящи да предпазят себеподобните ми братя от третия вид, към който несъмнено се числя:

1. Няма смисъл от списък, с който да отидете до железарията и да напазарувате всичко. Винаги нещо забравяте или нещо се разваля неочаквано и трябва пак да запалите колата, за да отидете и да го купите. Затова най-добре почнете да майсторите направо пред магазина. С предимство са големите търговски вериги, които разполагат с обширни паркинги и можете на спокойствие да си работите, ако си намерите ток отнякъде. 

2. Задължително си вземете аптечка. Със сигурност рано или късно ще се нараните и е хубаво да разполагате с медицински пособия за първа помощ. Разучете близките болници и най-краткия маршрут до тях. Постоянно се запасявайте с лед, който е нужен за транспортирането на случайно отрязани части от тялото ви. 

3. Изборът на музика е от изключителна важност и може да бъде фатален. В никакъв случай не пускайте салса, бачата или друга романтична музика. Рискувате да се разтанцувате с работеща дрелка или ъглошлайф, а тези танци изискват много плътен физически контакт. С две думи - като нищо ще прегърнете дрелката и после обяснявайте откъде са ви тези белези. Пуснете си "Металика" или "AC\DC" и не пропускайте всяко яко китарно соло с работещ флекс в ръка. Така ще се чувствате (и изглеждате) много мъжествен, а ако случайно отрежете кабел, стена или полилей не им обръщайте внимание, по-късно ще ходите до магазина и ще купите нови. Отрязаните крайници задължително сложете в лед. 

4. В никакъв случай, докато режете метал, не ползвайте предпазни очила. Най-много си сложете новия "Rayban", който са ви казали, че е с кварцови стъкла и не се драска. Или май не са ви го казвали!? Майната му, вече е късно. Ако нямате слънчеви очила под ръка, просто мижайте предпазливо с очи, докато искрите и стружките летят около вас. Ако нещо ви уцели в окото, в никакъв случай не преустановявайте работа, а затворете и двете си очи и продължавайте да режете по памет. Ориентирайте се по звука на отрязаните неща. Какво толкова може да се обърка?! 

30850423 10214397601387605 173883676 o

5. Когато някой заварява, не отделяйте поглед от дъгата, която се образува. Цял живот са ви казвали да не гледате, докато някой заварява, но сега сте голям мъж и никой не може да ви забрани. Ще си гледате колкото искате, напук на всички забрани. Когато приключи заваряването, е хубаво да изчакате около половин час без да мърдате. Зрението ви най-вероятно ще успее да се възстанови напълно. 

6. Запасете се с много и разнообразни псувни. Истинският майстор псува много и колкото е сръчен, толкова и псувните му са интересни и благозвучни. Не задържайте нищо в себе си и изкарвайте всичко навън с помощта на всеки цветущ израз, който сте чували. Не се притеснявайте да импровизирате, но бъдете и подготвен, за да не блокирате насред работата. Например разберете кой е измислил електричеството и ако (когато) ви шибне тока да знаете имената му, за да можете да конкретизирате безпогрешно родата му, с която ще искате пламенно да се сношавате и да обърнете най-вече внимание на майка му. 

7. Задължително режете дървото с диск за метал. Нали е по-меко? Какво ще му се случи? 

8. Не започвайте да си махате труднодостъпните косми по гърба с клещите. Пристрастяващо е и рискувате да изкарате целия ден в пощене.

9. Задължително, при рязане на метал, си сложете нови дрехи от леснозапалими тъкани. Искрите ще ги съсипят, но пък ще си личи колко здраво сте работили. 

10. Ако е възможно, записвайте всичко с камера. Много е вероятно да се получи забавен клип, с който да се прочуете. Може да го кръстите "Човек сяда върху включен винтоверт, докато отпива от бирата си и повръща върху разклонителя". 

11. След като свършите, в никакъв случай не почиствайте. Хаосът, който сте сътворили, е неоспоримо доказателство за подвига, който сте извършили. Кръвта ви по килима може да докара жена ви до бяс, затова пробвайте да го обърнете наопаки. Може и да не забележи?! 

Вече сте свършили работата и е време да се отпуснете. Отворете си една студена бира пред творението ви. Погледнете го и гордо въздъхнете. Да, беше трудно, но вие се справихте. Вие сте истински мъж. Исполин, който може да промени света с двете си невероятни ръце. Можете да създадете каквото поискате, защото вие сте творец. Като да Винчи, Едисон, Тесла и Меси. Този простир, който днес сглобихте съвсем сам, е плодът на вашата мъжка мощ. Игнорирайте досадните въпроси на възмутената ви жена: "Ти цял ден тоя глупав простир ли сглобява, бе? " Никой не може да ви смути. Иска ви се да й отвърнете: "Ми и ти ражда пет часа, ама аз нещо казах ли ти?" Недейте! Огледайте се. Имате простир, апартаментът е непокътнат (относително, но за повечето щети може да обвините децата), вие сте цял (кървите от шест места, но сте прекалено самодоволен от свършената работа, за да забележите) и сте останали жив, след като сте боравили с металорежещи машини. Животът е прекрасен, нали?


Препоръчваме ви още:

Алфа мъжкар

Татко е машина

Как да стана интелигентен колкото жената

Автор: Цветелина Камова

Днес трябваше да съм на конференцията за образование “Educate to Create” в София, която е ключово събитие в календара на българското председателство на Съвета на ЕС. Разбира се, темата за това как отглеждаме и образоваме създатели безспорно е важна за мен  -  занимавам се с нея всеки ден от вече три години. Регистрирах се за участие, въпреки че прегледах присъстващите и видях, че ги няма хората, които ще трябва да превръщат големите думи в реалност. Очертаваше се да видя и чуя много хора от горе, но не и тези от долу, които работят всеки ден децата ни да бъдат “по” (тук сложете дума от произволна образователна стратегия  -  можещи, креативни, предприемачески, успели, уверени и т.н.).

В крайна сметка, днес не отидох на конференцията.
И ще ви разкажа защо.

Скоро бях на среща с всички начални учители от обикновено държавно софийско училище. Отидох с невъобразима радост и ентусиазъм, а два часа по-късно с искрена тъга крачих бързо към колата.

Прекрачих в двора на училището и първо попаднах на деца, които крещяха в лицето на друго дете, подпряно на дърво. Огледах се и в двора имаше още няколко подобни сцени. Подминах бързо, за да не оставам в тази ситуация, защото щях да се намеся.

Завих към входа и попаднах на детенце, което се беше усамотило зад стълбите, и говореше с потиснат тон по не-умния си телефон: “Мамо, здравей, на обучение ли си? Само да ти кажа, че приключихме. Мамо, следобеда ще имаш ли обучение? Просто искам да ти звънна по някое време, ей така да си поговорим. Добре, дотогава!” Тук спрях, защото ми стана тъжно. Имам дете горе-долу на същата възраст и проявих много силна емпатия.

10325348 l

Останах така около минута и след това влязох в училището. Упътиха ме с думите, че “тук е изток, а аз трябва да намеря запад и там е кабинетът на директора”. Е, явно не отидох на запад (буквално и преносно), защото след завоя попаднах на сцена в дъното на коридора, където видимо не беше търсеният от мен кабинет. Учителка с деца около нея точно излизаха от стаята и явно едното от децата не искаше да си вземе суичъра (навън действително беше ужасно топло). Госпожата му крещеше силно в лицето с много заплахи, надвесена заплашително над него и даже не се притесни като ме видя на двайсетина метра от нея. Аз стоях и не можех да повярвам, гледах я, а тя не спря да крещи. Две жени спокойно почистваха стаите в този момент, все едно нищо необичайно не се случваше.

В един момент се обърнах и тръгнах по коридора, като обмислях дали изобщо да остана за срещата. За съжаление останах.

Беше грешка.

Стигнах до директорския кабинет и около мен единственото, което се чуваше, бяха викове на учители по коридорите и от стаите. Даже не чувах деца. Аз ходя в учебни заведения често и по принцип чувам основно децата  -  смях, игра, глъчка, гонене.

Срещата започна и през следващите 40 минути учителите ми се смееха, докато им говорех за проектно-базирано обучение, умения и компетенции. Темите за развитие на образованието, последните проучвания, препоръките на световни организации, категоризации на видове умения и грамотности… нищо. Видимо им беше ново, следователно ги беше страх, не искаха да знаят повече и избраха много добра защитна стратегия — да си проверяват контролни по време на нашата среща. Брилянтно!

В един момент влезе дете, което търсеще учител. И го изгониха. (А ти не виждаш ли, че има среща на учителите!). В този момент се разконцентрирах, защото ми се върнаха няколко такива неприятни ситуации, докато самата аз бях ученичка.

24489662 m 1

Всичко свърши някакси и аз побързах да си тръгна, подминавайки няколко унили фикуса (още един спомен от годините в училище). По стълбите хванах три малки момичета, които слизаха бавно, защото раниците им бяха огромни и видимо им тежаха. Аз ги изчаках и на партера забавих до тях и ги попитах: “Леле, тази раница сигурно тежи поне 5 кила?” Едното дете се усмихна, другите продължаваха да гледат в земята. Аз продължих: “Мога ли да видя колко тежи?” И трите деца се усмихнаха, свалиха раниците и започнахме да ги “мерим.” Действително тежаха доста и със смях излязохме от училището.

Развеселена от малчуганите си тръгнах, завих около олющената стена на сградата в очакване да намеря къде беше изходът и… спрях. През затворените прозорци на горния етаж се чуваха виковете на учителка. Аз бях отвън, до сградата, на затворени прозорци, но гласът й кънтеше с пълна сила.

Тогава осъзнах нещо важно. Учудих се защо беше трудно учителите да ме разберат по темата за уменията, като всъщност постоянно учат децата на ключови умения за живота. Всеки час, ден, седмица и година, децата усвояват най-ценния урок -  как бързо се решават най-разнообразни проблеми с викове, агресия, гняв и незачитане на останалите. Просто тези умения ги нямаше в схемата на Световния икономически форум за учене през целия живот и затова сигурно е станало разминаване. Но аз, още с пристигането си, видях колко добре децата са ги усвоили и как добре ги прилагат при първия удобен случай.

4871edc72c8925d024a55a86241dbd48 XL

Министър Вълчев,
Уважаеми участници в конференцията “Educate to Create”,

Чудесно е, че българското председателство е решило да проведе водеща конференция точно в сферата на образованието и точно за уменията да създаваме във все по-дигиталния свят. Но как тази конференция стои на фона на действителността не само тук, но и на много други места в Европейския съюз? Ясно е, че темата е модерна, по нея се говори и пише доста  -  особено в “западния коридор”, който аз така и не намерих в това българско училище.

От една конференция няма как да зависи създаването на бъдещето на децата ни. Защото всеки ден това бъдеще се създава в училището, в което бях и в много други като него.

Но някой трябва да слезе от сцената долу в тези училища. Да поговори с публиката. Да я чуе и да опита да я опознае. Да усети как дигиталните умения не са панацея и няма да решат с магическа пръчка незаинтересоваността на учителите, агресията на учениците и апатията към учебния материал. Да осъзнае, че в тази страдаща учебна екосистема няма как да “инсталираме” нова и лъскава дигитална екосистема и тя да работи добре.

За да бъдат здрави едни структури, всичко трябва да им е здраво  - като започнем най-напред от основите. Давам една начална препоръка от мен, понеже често съм на терена при публиката  - трябва ви каска, защото отвсякъде се руши.

Цветелина Камова е основател на Red Paper Plane, с който създава иновативни образователни програми с дизайн мислене за 4–10 г. деца  -  “Дизайн откриватели” за дома и Дизайн шампиони за учебна среда.

Източник: medium.com

 

Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Образова ли ни образованието?

Призванието да работиш с деца


  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on