Доника Ризова - Златното перо и Златното сърце

 

Всички знаят коя е Доника Ризова. Но освен че е топ журналист с множество престижни награди, сред които наистина има "Златно перо" и "Златно сърце", и любимо лице от екрана, тя е и майка на две прекрасни деца. Мама Нинджа я покани да разкаже как съчетава майчинството и кариерата, които при Доника вървят успоредно, все напред и нагоре, вече почти 20 години. И така - освен водеща на предаването „Медиите ON AIR” по национална телевизия Bulgaria ON AIR и CSR мениджър на Investor Media Group, коя е Доника извън телевизионното студио?

 

На 41 съм, семейна. Майка на Палома (18) и Грег (9). Добра дъщеря, сестра, приятелка. Зодия Рак. Имам куче Азар, голдън ретривър. Обичам да се грижа за орхидеите си, които упорито се съпротивляват, да се мотая в градината с ръкавици и ножица, да се грижа за обновяването на мебелите в селската си къща, да пътувам, да се срещам с други култури и с интересни хора. Слава Богу, професията ми позволява да не се застоявам дълго на едно място.

 

Кога журналистиката трябваше да отстъпи пред майчинството? В какъв момент се появиха децата ти?

 

16468666 10202778239773771 1521439137 nСтанах майка на 23 години, веднага след завършването на бакалавърската ми степен. Една година учих задочно и се грижих за дъщеря ми. Когато тя стана на годинка и девет месеца, започна да посещава детската градина пред блока ни, където бяха записани и всички съседски дечица. Аз започнах работа в Дарик радио и от време на време я взимах със себе си, ако изникваше извънредна работа. Така тя от малка се запозна с кухнята на медиите. Колегите я записваха за всякакви поводи, в които им трябваше детско гласче. Тя сричаше новините директно от листата на новинарите. На седем записа и първата си реклама. Няма да забравя колко се вълнуваше, че в рекламата Ники Кънчев беше неин татко, който и разказва за ползите от разделното събиране на отпадъци. Получи първия си хонорар и каза: „Мамо, да взема да се откажа от училището, да поработя, докато ме търсят… J))

Брат й се появи, когато Палома стана на 9. Заради него напуснах работа и четири дълги години се наслаждавах на майчинството. Водех кака му на английски и уроци по театрално майсторство, разхождахме се в парка, ходехме на кино и куклен театър, пътувахме много. Бяха чудесни години, в които изградихме много силна връзка между нас.

 

Как се промениха отношенията във вашата двойка и какво ново научи за себе си и партньора си след раждането?

 

 

Рядко подлагам на анализ връзката ни. Да кажем, че може би станахме по-организирани в ежедневните си задачи, когато станахме четрима.

 

Има ли право майката да бъде успяла жена? Гледа ли се неодобрително в медийните среди на жените, които правят кариера и въпреки това си позволяват да бъдат майки?

 

 

Ако някой изобщо си мисли да гледа неодобрително на работещата майка, да вземе да провери в кой век живее. А и ние не си „позволяваме“ да бъдем майки. Това са най-естествените процеси в живота ни. И разбира се, лично право е на всеки да реши дали да роди или не, както и на каква възраст, по какъв начин и от кого :)

 

 

Опитът с първото дете доколко беше полезен с второто? Какви разлики в подхода установи в отглеждането на момиче и момче?

 

Когато се роди Палома, нямах никаква идея дали ще се справя. Но майка се става веднага след като гушнеш детето си. Малко книги помагат (аз четях д-р Спок), бабините съвети по-често вредят (добре, че вече бяха измислили памперсите и не се налагаше да слушам съветите за повиване), а модните течения в отглеждането на деца по-добре да се обмислят хубаво преди да се прилагат (някои мои приятелки не даваха вода на децата си до 6 месечна възраст, запалени по американски метод). Когато се роди Грег, вече бях минала през всички страхове на високата температура, паданията и честите проверки дали „бебето диша, докато спи“ J)) Грег още от съвсем малък разполагаше със своя стая, заспиваше сам и се опитваше да се справя самостоятелно.

Не зная дали ги глезя по различен начин, защото са момче и момиче. Гушкам ги често, хваля ги за добре свършена задача, наказваме се някой път без компютър или без излизане. Опитвам се обаче да говоря повече с тях, да съм им приятел, опора. Мъжът ми често казва, че му е омръзнало все той да е „лошото ченге“ вкъщи. Явно аз съм по-меката във възпитанието им. Родителите ми много ми помагат. Без тях нямаше да мога да се дипломирам, да ходя в командировки или да съм на вечерни събития. Те са винаги насреща, за да гледат децата. Благодарна съм им за подкрепата.

 

 

Навиците на журналист помагат ли ти в „събирането на информация” за това, което се случва с децата ти? Как говориш с тях и как ги предизвикваш да се доверят?

 

 

Ха-ха :) Представих си се като някакъв шпионин, който обикаля около училището и разпитва тайно. Журналистите са любопитни хора, защото няма как да пишеш за нещо, ако не задаваш въпросите: как, къде, какво, кога, кой, защо…може и не в този ред. Доверието между родител и дете се гради според мен не с проверки, а с всекидневно доказване на лоялност. Веднъж хванах дъщеря ми, че е скрила оценка. Направих се, че не зная. Тя я поправи и дойде и си призна, че се е притеснявала да не ме разочарова. Казах и че съм разбрала по-рано, но не съм искала да я притеснявам. Беше много силен мотив за нея да знае, че няма смисъл да крие – повече, отколкото ако й се бях скарала веднага.

Когато обаче се появиха първите любовни драми. Е, тук се оказах неподготвена. Аз преживявам всяко скарване с гаджето и повече от самата нея :) Давам неадекватни съвети и тя само се шегува с мен: „Ти си виновна. Все ми повтаряше,че съм специална…“

А аз наистина вярвам, че всеки човек е специален, че заслужава да бъде специален за някого. За кого от двамата родителят е за споделяне на тайни?

Засега каката споделя по-често с мен.

 

Как поднасяш добрите и лошите новини у дома?

 

 

Направо. От вратата, пред всички. В това отношение нямам стратегия.

 

 

 

Успяваш ли да ограничиш негативното влияние на медиите върху децата си? В кои случаи си безкомпромисна?

 

 

16521578 10202778239413762 418235313 nТрябваше да огранича гледането на детски филмчета по специализираните детски канали, когато Грег беше на 2-3 години. Твърде многото телевизия му повлия негативно на способността да се концентрира, започна да казва само думи на английски и да отказва да си играе с деца за сметка на детските предавания.

Сега се боря и с таблета, смартфоните, компютъра. Новите технологии ни правят лениви. Съдя по-себе си. Аз също лесно се подхлъзавам да прекарвам твърде много време пред екрана.

 

Как да направим четенето конкурентно на технологиите и забавно за малчуганите? Какво четат твоите деца?

 

 

Аз ги стимулирам с личен пример. Всяка неделя сме в книжарница. Оставям ги да разглеждат, да си изберат. Всеки има в стаята си библиотечка. Все още четем вечер преди лягане с Грег. Той избира книгата, разбира се. Аз съм посланик на кампанията „Забавното четене“ на нашата медийна група, създадена по инициатива на детския ни сайт Az-deteto.bg, и лично се чувствам ангажирана с каузата за насърчаване на четенето сред децата.

 

Споделяш ли всеобщото неодобрение за случващото се в образователната ни система? Как вие като родители компенсирате несъвършенствата й?

 

Това е много широка тема. Образованието е ключово за развитието на всеки човек и на обществото като цяло. Силно вярвам, че един талантлив и мотивиран учител може сериозно да компенсира несъвършенствата на образователната система, която все повече се превръща в счетоводна книга. В известна степен и медиите могат да имат ползотворно влияние, затова образованието е кауза и на нашата медийна група. Но най-важна е ролята ни на родители - да осигурим на децата си възможност за допълнителни знания, да им помагаме в по-сложните проекти и да не изискваме на всяка цена висока оценка. За мен е по-важно да стимулирам любопитството на децата към света, да ги провокирам да приемат другостта, различията между хората. Искам да станат широко скроени хора, да са почтени и смислени. Не ги вкарвам в състезания и не ги сравнявам с другите деца. Вярвам, че всеки си има пътечка и че успехът може да се измери по много начини.

 

 

 

Кой, според теб, е въпросът, който най-често трябва да задаваме на децата си?

 

Задаването на въпроси е моята скрита сила. Най-често питам „защо“. Мисля, че ако по-често питаме децата си дали са щастливи, ще можем да разпознаем опасностите навреме.

 

Ти постоянно подкрепяш благотворителни каузи. Личният пример ли е единственият начин да научим децата си да бъдат добри хора? Кого им даваш за пример извън семейството, кои са съвременните икони на децата ни?

 

 

Личният пример е много важен, да. Децата виждат какво се случва в семейството и много бързо попиват и доброто, и лошото. Палома от малка участва в различни инициативи заедно с мен. И до ден днешен не изхвърля дрехи, играчки – старателно ги опакова и дарява. Наскоро разбрах, че тайно е помогнала на приятелка да си намери работа. Наскоро баба й си счупи ръката, а аз бях в чужбина. Палома се е грижила за баба си и брат си и бях много впечатлена, че дори не ни е казала, докато не се прибрахме. Преценила, че освен да се притесним и да си развалим почивката, едва ли ще можем да помогнем отдалеч. Мисля, че расте чувствително момиче. Не зная коя е нейната „икона“. Чете биографични книги. Като се замисля, най-често дава за пример постъпки на принцеса Даяна. Нормално е, може би. Момичетата се вдъхновяват от личности като Даяна. Принцесата с добро сърце остава в съзнанието ни още от детските приказки. За Грег е още рано да кажа дали Люк Скайуокър или Кайло Рен ще надделее. Борим се с разрушителната момчешка страна всеки ден. :) 

  

Снимките са от личния архив на Доника.

 

Последно променена в Четвъртък, 09 Февруари 2017 16:43
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам