Децата не са точка, те са двоеточие

Автор: Надя Колева

Повод да напиша тази статия е снимката на една прекрасна синеока баба и нейния прекрасен синеок внук. И по-точно един коментар под въпросната усмихната снимка.

Възникна въпросът трябва ли бабите да помагат от време на време с внуците, или „който има деца, да си ги гледа!“? 

Ще отговоря с това изречение:

Децата не са точка,  те са двоеточие!

Ако въпросната баба има желание и възможност, защо да не даде глътка въздух на младото семейство? От личен опит знам колко е натоварващо всичко около малкото вечно-ревящо-не-знам-си-защо човече. И колко хубаво е от време на време да има някой, който да ти „удари едно рамо“, да те отмени, макар и за час, в непрестанните денонощни грижи.

Може да ви прозвучи смешно, но когато се роди нашето дете, нямах търпение да дойде майка ми/сестра ми, въобще, който и да е, само ей така да идем да напазаруваме с мъжът ми в някой хипермаркет. Направо се чувствах като на екскурзия! След цял ден (и нощ) смяна на памперси, шишета с мляко и неотлъчно до ревящото бебе, буквално се чувствах като удавник на самотен остров, който само чака някой от някъде да се появи, за да излезе да глътне малко въздух, пък макар и за час.

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

41492559 m

И, за да бъда съвсем честна, трябва да си призная, че нещата не се промениха кой-знае колко с времето. Някак изобщо не ми пасна ролята на майка и домакиня, от тези, които си седят само вкъщи. Изобщо не се чувствах комфортно в тази роля, направо ще трябва да си призная, че изобщо не бях подготвена за цялото това обсебващо нещо, което ми се случи, след раждането на детето. Чувствах се така, сякаш само за една нощ някой е заличил целият ми предишен живот и ме е завързал неотлъчно до едно вечно недоволно бебе.

Не ме разбирайте погрешно  – това, че имам дете, е най-прекрасното нещо, което ми се е случило, но много ми се иска повече майки да разберат колко пагубно може да е за тях самите да ограничат всичките си мечти и очаквания и да ги вложат в едно малко, невинно същество, което впрочем съвсем не може да носи такава голяма отговорност – да бъде нечия единствена мечта!

Много се надявам да ме разберете правилно и за това ще кажа отново, че децата са без съмнение най-прекрасното нещо в нашия живот, но е хубаво да знаем, че когато се пови детето, това не означава автоматично, че целият ни предишен живот е зачеркнат завинаги.

Много е важно да помним, че преди децата да се появят, първо сме били самите ние като личност, после сме били двойка (аз и мъжът до мен) и след това вече се появяват и децата. Мислете за това като за една пирамида. Ако основата не е достатъчно стабилна, върхът ще се катурне. Ще го онагледя:

 Screen Shot 2018 06 09 at 10.31.30

Първата картинка е своеобразна пирамида на Маслоу и показва в най-общи линии моята идея, че преди двойката и преди детето стои личността, т.е., ако личността е силна и пирамидата ще бъде стабилна.

А какво се случва, когато обърнем пирамидата?

Screen Shot 2018 06 09 at 10.32.16

Случва се това, че децата няма да могат да понесат цялата тежест, която стоварваме върху тях, когато ги поставяме в основата на нашия живот.

Много ми се иска да бъда разбрана правилно, тъй като тази тема е изключително важна в нашето общество, в което от край време се счита, че след раждането на децата, ролята на майката се ограничава до отглеждане на потомството и домакинстване.

За да бъде силно едно семейство, много е важно отделните личности в него преди всичко да са силни личности, след това да е изградена стабилна връзка между двамата родителя и накрая – подчертавам – накрая – да се радваме на щастието, което ни носят децата!

Но е изключително пагубно да натоварваме децата си с отговорността на нашата връзка с другия родител, с отговорността на нашите собствени непостигнати цели и мечти. 

Нека децата са нашето двоеточие – нашето естествено продължение. Животът не свършва и не се ограничава до това да имаш деца. Нека не поставяме децата в центъра на нашия личен живот. В центъра трябва да сме само и единствено ние самите, колкото и егоистично да звучи това. Когато ние самите сме наясно какво искаме, когато сме в хармония със себе си и осъзнаваме, и не пренебрегвате своите собствени цели и желания, само тогава ще сме в състояние да дадем на децата си това, от което всъщност имат нужда те – сигурност и стабилност, обич и доверие.

Децата не са точка,те са двоеточие!

Прочетохте ли 

Трябваше да ми кажеш

Последно променена в Събота, 09 Юни 2018 10:50
Прочетена 4720 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на