Индулгенции за преводача

Автор: Мария Пеева

За разлика от превода на художествена литература, професията на филмовия преводач, особено на този, който работи със субтитри, има един голям минус или слабо място, което го прави доста уязвим на критики. Вече се досещате за какво става дума. Докато в книгата или в дублирания филм аудиторията не вижда, съответно не чува оригиналния текст, то в субтитрите е точно обратното. Докато диалогът върви на екрана, субтитрите изскачат отдолу един след друг и всеки владеещ езици човек много лесно може да направи сравнение между оригиналния текст и превода. Това не би било чак такъв проблем с филм на китайски или корейски, език, който малцина владеят. Но английски на някакво ниво говори почти всеки и затова ние, клетите преводачи, отнасяме толкова забележки и порицания, голяма част от които, смея да твърдя, са напълно незаслужени. Затова и понякога ми се иска да помоля скъпите зрители, за които с такова удоволствие работим, да ни опростят греховете, за които обичат да ни съдят. Може би ще им е по-лесно, ако знаят предизвикателствата, с които се сблъскваме в ежедневната си работа.

Да започнем от самото начало - от заглавието. Най-честата критика, която чуваме е, че заглавието е променено и е много далеч от оригиналното. Всъщност заглавието на филма не се определя от преводача. Решението за него се взима от маркетинговите експерти на разпространителя и се съгласува с компанията, на която е филмът. В повечето случаи филмът стига до преводача вече с готово заглавие. Понякога се случва от него да поискат идея, но финалното решение не зависи от него. За заглавието е важно да привлича вниманието, и то на конкретната аудитория. Затова и преди трилърите звучаха толкова еднакво - с еднотипни заглавия с думички като фатален, съдбовен, убийствен, опасен и тн. Просто маркетинговите проучвания показват, че любителите на трилъри се привличат от такива думи. Тук не мога да пропусна един прекрасен пример за заглавие, което буквално направи хит от филм, който иначе нямаше да бъде чак толкова популярен в България. Става дума за Cruel intentions, който Христо Дерменджиев, по онова време  директор на маркетинговия отдел в компанията дистрибутор, за която работех, преведе като “Секс игри”. Блестящо попадение, нали така? 

Втората най-честа критика, която отнасяме, е, че не превеждаме всичко, което се говори. Уверявам ви, че не го правим от мързел. Всъщност далеч по-лесно е да се превежда всичко наред. Съкращаването на текста и оформянето му, така че да стане годен за субтитри, отнема повече време и изисква повече усилия, отколкото ако просто превеждаме всичко, което се говори, дума по дума. Всъщност това съкращаване е абсолютно задължително по простата причина, че окото не може да възприеме толкова много информация и четенето е по-бавен процес, отколкото слушането. В един диалог двама актьори може за 4 секунди да изстрелят петдесет думи, но в писмен вид тези 4 секунди по стандарт се равняват точно на един двуреден субтитър, тоест на не повече от 70 знаци - което включва букви, но и пунктуация и интервали. И ако напишеш всичко, което се говори и го изстреляш в субтитри под секунда на екрана, в триредни субтитри, ефектът ще е същият като да не си превел нищо, защото зрителят няма да успее да го изчете и обработи. Можете да си представите какво сериозно съкращаване пада във филмите на Уди Алън, нали? Или в една най-обикновена комедия. Ами когато героите се прекъсват или двама-трима говорят един през друг? Тогава вече е голямото предизвикателство. Кой текст да оставиш, кой да премахнеш изцяло. Кое е ключово за действието и липсата му впоследствие ще направи сюжета неразбираем? Случвало ми се е да пропусна някоя фраза, която ми се струва несъществена, защото няма достатъчно време да се изчете, а после да се окаже, че тя е свързана с важен за действието момент. И по това си личи добрият преводач и отговорният преводач - те обръщат внимание на подобни детайли и се връщат да коригират. А понякога преводът изглежда изгладен, няма груби грешки, и все пак ви се струва, че нещо се губи в действието. Възможно е вината да е на преводача - пропуснал е някой привидно незначителен детайл, който се оказва фатален на по-късен етап. Това е като детективът да не обърне внимание на нищожната улика, която после ще разкрие извършителя на престъплението. Затова и работата на преводача изисква максимална концентрация - и в диалога, и в картината. 

Наскоро в една много любима група за обсъждане на филми прочетох забавен пост със сравнение на диалог от едновремешен пиратски превод и същия диалог в същия филм по национална телевизия в наши дни. В пиратското копие имаше тежка и цветиста псувня, която наистина звучи смешно. В превода в национален ефир същата псувня беше преведена “по дяволите”. Да, знам, че се губи от цвета и атмосферата. Но за разлика от пиратските времена, днес преводачът е длъжен да се съобрази с регулациите и стандартите за съответната аудитория. Това автоматично означава, че определени думички отпадат и се налага да ги заменяме с евфемизми. В моя личен списък примерно има поне десетина трибуквени и четирибуквени думи, с които мога да заменя съответните ругатни, с които изобилства всеки втори филм. Колкото по-забавни и оригинални, толкова по-добре. Като не можем да сме вулгарни, нека заменим попръжните с интересни изрази, доколкото и когато е възможно. 

Разбира се, понякога преводачът просто греши. Но повярвайте, работата му никак не е лека и ако не ви се вярва, ви предлагам да видите който и да е превод на пиратски филм, направен от непрофесионалист. Или още по-добре, да седнете и да опитате да преведете някой филм, а след два-три дни да си го изгледате. Обещавам ви, че не само ще си намерите поне двайсет грешки, но ще ви хрумнат и поне сто по-добри израза, които бихте могли да използвате, но не сте се сетили за тях. Ако все пак сте решили да ставате филмов преводач, нека това не ви плаши. Стига да имате афинитет към художествения превод, усет за атмосфера и стил, да обичате да се ровите с часове в интересните истории, които стоят зад всеки филм и да владеете силата на думите, добре дошли в професията.

Само не очаквайте похвали.

Добрият филмов превод всъщност си личи по това, че никой не го забелязва освен колегите. Той до такава степен се слива с филма, че става неделима част от него, лее се по екрана заедно с репликите на героите, не избързва и не изостава, не оригиналничи прекалено, но и не дразни с елементарна буквалност. Но най-важното е, че прави преживяването на зрителя, който не владее езика, удовлетворяващо и пълноценно. А ние, преводачите, сме щастливи, че сме част от творческия процес в създаването на това изкуство и в редките случаи, когато получим някоя добра дума, сме искрено признателни за нея.

Благодаря!

Публикуван със съкращения първоначално в "Българска реч", списанието за езикознание и езикова култура, издавано от факултет Славянски филологии при Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Прочетете повече за Професията на филмовия преводач.

Последно променена в Четвъртък, 24 Май 2018 13:56
Прочетена 6228 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на