Световете на Аглика


Аглика Пелтешки е необикновена жена. Всичко, до което се докосне, всичко, което направи, излъчва изящество, деликатност и красота. Тя вече ни е гостувала веднъж с една мила ученическа история. Вероятно сте попадали на сайта й, може би сте се възхищавали на рецептите й, на фотографиите, на историите, които разказва. Днес я поканих да ни разкаже за картините си.

Била съм капризно и гръмогласно плачещо бебе. Според днешните разбирания, била съм ужасно бебе, изискващо цялото внимание на околните. Някак ненормално рано проговарям - на 8 месеца, с цели изречения, което утежнява ситуацията. Защото на всичко отгоре съм започнала да бърборя безспир, разбира се, тогава, когато не съм плачела с цяло гърло. Майка ми казва, че на година и половина ми дали молив и лист и тогава настанала ТИШИНАТА. Благодатната тишина, за която бленувало цялото семейство! Проблемът внезапно бил решен, при това веднъж завинаги. Аз просто съм започнала да рисувам. Може би това е повратният момент, когато от изразен екстроверт, съм се превърнала в абсолютният интроверт (за радост на роднини и други). Шегувам се, нямам много познания по психология, но наблюдавайки се в годините разбрах, че за мен светът е малко място, с малко на брой приятели, уютен дом и понякога кратички пътешествия (дългите ме уморяват и ме натоварват).

agi8

Харесвам да повтарям неща
Да минавам по една и съща улица, да ходя на едни и същи места, да купувам едни и същи цветя, да нося едни и същи дрехи (в гардероба си често имам по 2-3 еднакви неща за носене, еднакъв модел обувки и т. н.) и още куп други еднаквости и повторения. Сигурно една от личностите в мен е аутист.
Да, аз знам, че в мен живеят няколко личности! Събития и факти са доказали това, но то е друга тема...

agi2agi5Не съм художник по професия
Някога опитах да попадна в училище за рисуващи, не се получи. Моментът е бил такъв, неподходящ сигурно... Известно време страдах, после кривнах в друга посока. Занимавах се с други неща, които ме отвяха на друг терен, където нямаше нито време, нито място за рисуване. Ако трябва да говоря в цифри - била съм в рисувателен антракт повече от 25 години. Разбира се, фантазията ми не е спирала своя ход и ме е съпътствала през целия период, но боите, моливите и листовете за рисуване бяха отишли сякаш в друго измерение. И долетях в Канада... Родих едно прекрасно момиченце, останах си вкъщи и се почувствах на мястото си. Една Коледна вечер получих за подарък професионален фотоапарат. И се започна едно трескаво снимане, едно вълнуващо пътешествие в непознати за мен дебри. Снимах и снимах, и снимах...

agi9

Тогава точно бях станала член на един симпатичен български сайт, пълен с мили момичета, които се занимаваха със семействата си, с готвене, с гледане на деца и споделяне на всичко това в мрежата. Сайтът се казваше Биберон и беше малък, спокоен оазис, който беше способен да дава отговор на какви ли не въпроси - знаете как е в мамешките сайтове, приличат на съвършената енциклопедия. Там се обособи малко фотографско клубче, там се запознах за първи път и с няколко програми за обработка на снимки...

agi10agi7Един семестър фотография и един - Фотошоп
Увлякох се. Беше ми доста трудно, трябва да призная, защото съм скарана с всякаква електроника, техника, компютри, а от вида на цифри направо ме боли! Независимо тези мои мъки обаче, снимането и обработката на снимки ми приличаше малко на рисуване и се потапях в това занимание с удоволствие и хъс. Стигнах дотам, че записах един семестър фотография в един колеж в Отава, а на следващата година и един семестър дигитална обработка с Фотошоп. Не, не, това въобще не ме прави фотограф, нито пък капацитет в обработването на снимки. Даде ми някаква свобода, продължих да снимам, но обработването после не ме водеше до резултат, който виждах в представите си. Въпреки това, бях поканена да участвам във фотографска изложба в Отава, в престижен Арт Център, където група български фотографи представяха творбите си. Малко преди това се запознах с една малка програма за рисуване на Apple. Костваше ми известни усилия и доста безсънни нощи, овладях я, но резултатите и с нея (поне за мен) винаги изглеждат различни от това, като да хвана четката и да разпилея боите и моливите наоколо.

agi3agi4agi6

„Започни с нещо обикновено.“
Тогава си казах, чакай, остави настрана всичко това и започни с нещо обикновено, като графика да речем. После реших, че не ми е достатъчно и влязох в най-големият магазин за художници в Отава и си купих платна, четки и акрил. После си купих акварели и добра хартия, сух пастел, фини писци за туш... Сега рисувам с акварел. Някак спокойна се чувствам с него и засега той е зоната на комфорта ми. Не знам докога обаче!? Напоследък все повече мисля за акрил и кой знае, някой ден може би пак ще разположа платната на статива и ще му се отдам... Все едно, разбрах, че няма значение какви ще бъдат средствата, с които ще разказвам за световете в мен, няма значение дали ще е с четка, молив, с компютърна програма или обектив! Важното е да се случва, защото това всъщност е онова страховито бебешко бърборене и гръмогласен плач, за които споменах в началото и, които никога не са ме напуснали. Сега просто изразните средства са различни и, надявам се, далеч по-приятни.

 

Препоръчваме ви още: 

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое

Художникът е оголен нерв

Обикновената жена

Към творците с любов

Последно променена в Петък, 22 Декември 2017 12:48
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

За Валери и Креслите

За Валери и Креслите

22 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам