Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Защото се заслужавате

Автор: Ина Зарева

Покрай закачките с пестенето и харченето около една жена, се завихриха много интересни и показателни коментари. Някои ме разсмяха, други ме вдъхновиха, а трети истински ме натъжиха.

Има ли жени, които дават такива големи суми за себе си? Разбира се, дори и много повече.

Ако имахме такъв бюджет, бихме ли го похарчили с кеф само и единствено за нас?

Ето тук е мястото, на което ние (независимо че раждаме, кърмим, недоспиваме, плачем, страхуваме се и обичаме по еднакъв начин), се разделяме в множество посоки. Противопоставяме мнения, мирогледи, ценностни системи. Гледаме се косо под строги (рисувани или рошави) вежди, обсъждаме се, укоряваме се, съдим се и накрая просто си завиждаме.

Харесвам добре поддържани жени. Уважавам и истински се радвам на всяка стилна дама, която изпълва пространството със себе си. Която излъчва увереност и радост от живота си.

Забавлявам се, когато видя жени, твърдо убедени, че точно те ще спечелят битката с времето. С нелепата си маскировка и несполучливия опит да са различни, млади, безсмъртни, всъщност само подчертават еднаквостта с нас - простосмъртните.

Изпитвам възторг към жени, които демонстративно са обърнали гръб на суетата. Живеят в пълна хармоничност с това, което природата им е дала и не се борят за нищо повече. Но само привидно. Под небрежната визия стремежите кипят бурно – професионална кариера, академични титли, множество хобита, деца, мъж, който ги обожава.

Защо при някои се получават шедьоври, с каквото и да се захванат, а при други всичко е карикатура? Защото ако се обичат и ценят, то с лекота ще открият какво искат, кога и как да го постигнат. И то ще им отвърне с обич. Но ако го правят само заради мъжа, децата, родителите, приятелките или който и да е извън тях самите, животът им се превръща в множество кръпки суета, в непрекъснато съшиване на цветни парчета, откраднати от нечий чужд живот.

Преобразявала съм себе си множество пъти. Винаги заради нещо и някого. Цветове на косата и множество прически; стилове на обличане; цветни лещи; много килограми в двете посоки. Нищо. Нищо не се е променяло в живота ми. „Заради проклетите последни 3 килограма е!“ - казвах си – „Докато не ги сваля, така ще е“. И се превръщах в нервна, злобна жена, която гледа задниците на останалите и се сравнява ли, сравнява. После се заканва през зъби над зелевата супа, как само още няколко дни и светът ще е в краката й.

И после пак нищо.

Било е празно. Било е просто суета. Не съм го искала, защото се обичам, защото е важно за мен, защото ще ме накара да се чувствам щастлива. Искала съм го заради сравнението с останалите, стремежа да ме забележат, харесат, признаят. Как кои?! Разбира се, че чуждите хора, кой ти вярва на близките?! Какво ще кажат хората – само това е важното. Помня как след първата бременност, обяснявах на всички, че съм дебела, защото току-що съм родила. Да не си помислят, че съм такава от мързел и лакомия. Обяснявах се, извинявах се, сравнявах се, измъчвах се, страдах. И всички около мен страдаха също.

Сега гледам снимките си от преди години и ми идва да се върна там и да си забия един звучен шамар. Толкова радост и любов съм пропуснала да получа и да дам, заради онези 3 килограма глупост.

Ако тогава някой ми беше дал една голяма сума пари само за мен, щях или да я пръсна по всевъзможни отслабващи процедури, или великодушно да я похарча за децата си, а аз тъжна и нещастна да продължа да варя онова средство за масово избиване, наречено „Зелева супа за отслабване“.

Днес ли? Днес бих взела тези пари и бих ги вложила в себе си и само в себе си. В нещата, които правят мен щастлива, ценна, присъстваща, жива и мечтаеща. Дали ще ги даря, защото така ще се почувствам добър човек; дали ще запиша китайски, защото все още не съм загубила любопитството си към света; дали ще пътувам; дали ще се погрижа за здравето и тялото си; дали ще направя ремонт на кухнята; дали ще подновя гардероба на цялото ни семейството или просто ще ги изхарча безразсъдно веднъж в живота си, това ще съм аз и никой друг.

Защото с времето, както казват психолозите, човек трябва да се разширява.

Не да се надпреварва с годините и животът му да прилича на бясно спускаща се нагоре-надолу ракета в увеселителен парк, на която той крещи с все сила и пътьом, докато почти се забива в земята, открадва още едно издигане с поредната пластична операция.

Не. Човек трябва да слезе спокойно от ракетата и да разгледа целия увеселителен парк. Да опита други забавления, да се научи най-накрая да стреля с пушка или да изяде цял захарен памук, без да го залепи на косата си и да му брои калориите. Да се пробва на останалите атракциони и да се застои на този, който го радва най-много, защото ракетата така или иначе няма да му избяга. Ракетите винаги са на изхода.

Дали под леглото ви ще има купища учебници по висша математика или брошури от козметични центрове; дали ще бъдете изкусен кулинар или ще сте венчани за кариерата си; дали ще покорявате върхове или ще сте абонирани за всички библиотеки в града; дали ще имате 7 деца или ще ползвате по 7 противозачатъчни едновременно, за да нямате никога; дали ще стопанисвате сама огромно ранчо или ще имате по една домашна помощничка за всеки домашен уред; каквито и да сте, с каквото и да се занимавате, моля ви, грижете се за себе си. Отделяйте по малко перо от бюджета, колкото и на червено да е той, за да направите нещо само за себе си. Няма да ощетите нито съпруга си, нито децата си, нито дори и дамите от „Топлофикация“, които всеки месец напомнят за неплатените сметки. Никого няма да ощетите, ако помислите по малко и за себе си.

Погрижете се за здравето си! Погрижете се за душата си! Развивайте се! Учете! Открийте какво истински ви радва! Подарете си го! Не защото така трябва, не защото съседката го има, не защото колежката ви гледа надменно и не защото „нищо пък няма да правя, нека му на мъжа ми, така му се пада“, и не от суета, и не от сравнение с останалите, и не като наказание. Направете го само от любов и само за себе си.

Защото се заслужавате!

Препоръчваме ви още Жената с търсещия поглед. А от същия автор може би ще ви е интересно да прочетете един интересен текст за живота след 40 години. 

 

Последно променена в Неделя, 04 Юни 2017 19:41
Прочетена 3725 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook