Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Нормално или секцио

Автор: д-р Баракова

Когато говоря за нормално раждане и ползите от него, непременно тези родили със секцио се обиждат, а когато спомена колко е болезнено нормалното раждане, веднага някой ще ми пожелае лека операция, защото плаша хората да раждат нормално. Вижте, не е важно как, колко и кога, а само да го правите, защото е прекрасно да си майка!

„Ужасно раждане“ или „УЖАС...Раждане“

 

Замислих се над един коментар на пациентка, чието раждане съм водила! Аз не помня конкретното раждане - явно по моите критерии не е било от „ ужасните“, защото тези раждания не се забравят..., но за пациентката е било!

 

Защо се получава това разминаване в усещанията за едно и също събитие, след като целта и желанията и на двете страни са еднакви?

 

Може би до някъде грешните очаквания и представи на родилките за нормалното раждане, за което сме виновни ние, че не сме подготвяли навреме и до пълно разбиране за същността или пък стоейки от другата страна губим усет за човешкото страдание и болка. Макар че как би могъл човек, когато толкова често на финала на раждането ни умоляват за секцио и въпреки това в интерес на жената трябва да устоим. Въпреки че всеки от нас лекарите знае, че няма гаранция до края, че ще стане по естествен начин!

 

Сигурна съм, че много от жените ни смятат за садисти, гледайки ежедневно, често пъти безучастно нечовешките мъки на някого и питайки се - защо сега не искат да ми направят секцио, не виждат ли, че страдам и не издържам и не мога повече!!!

 

Повярвайте не е лесно да убедиш някой истински страдащ, че тези болки, които са най-силните по принцип, които могат да бъдат изпитани, са „хубави".Изглежда вулгарно, ние не се радваме на страданието, а на това, че те водят до желаната цел - раждането на живо и здраво бебе! Точно това е нашата работа- да се намесваме, колкото е възможно по-малко, но когато трябва да го направим, това да е по най-добрия начин - без прекалена агресия, но не и по-малка от необходимата.

Слава Богу, повечето раждания протичат без усложнения, но и едно да се усложни създава огромен стрес за екипа - заложени са два живота, които са безценни, нямаш право на грешки, а усложненията стават за секунди и могат да бъдат фатални и тогава няма прошка - нито от обществото, нито от близките, нито от съвестта ти! За родилките се казва, че са „с единия крак в гроба“, а ние жонглираме ходейки по въже, обезопасяващият колан са нашите умения, познания и до някъде късмет, въпреки че вярвам, че „щастливите случайности се случват на подготвените умове“.

Ето защо нашата професия е изкуство. Нужно е нещо повече от това да прочетеш в интернет как става или да ти го разкаже приятел, трябва да имаш и да даваш душа за това, хората не те разбират не е и нужно, важно е само да ти имат доверие, а ти да се стараеш да си най-добрият! Понякога сме по-остри, може би обиждаме, опитвайки се да мотивираме и хората ни намразват или изпитват ужас от раждането, неразбирайки, че при всяко раждане даваме част от себе си.Няма значение, ако вие си тръгнете живи и здрави с хубаво бебе. Ние сме си свършили работата и сме готови пътят ни да се пресече със следващата родилка.

 

17634338 1309173905839767 2725078428895817481 n 1 

 

Защо нормалното раждане е по-добрият начин за раждане?

Дълго мислих как да ви обясня предимствата на нормалното раждане пред секциото. В предишната ми публикация за раждането разяснявам в подробности механизмът, продължителността и същността на този процес, но не и за ползите за плода от естественото раждане. В тази връзка искам да благодаря на д-р Сигридов , който по чудесен начин обяснява това в своя публикация в известно списание. Ето и част от статията:

„Задайте си въпроса, защо раждането при жената е болезнено и трае десетки часове, а не е кратко и спокойно, както например при котката? Това се дължи на факта, че новороденото коте не зависи от околната среда. С излизането си на бял свят, то е завършило голяма част от развитието си. На вашето дете обаче му предстои много по-дълъг път, докато достигне върха на еволюционната пирамида, като основите му се поставят именно по време на раждането. Това е дълъг процес на физиологичнo, метаболитнo и неврологичнo препрограмиране от страна на майката, целящо максималната адаптация на детето за живота извън утробата.

А той е доста по-различен! Вътре е топло, безтегловно, храната постъпва постоянно, без да се налага да се използва стомашно-чревният тракт, няма много сетивни стимули, белият дроб е пълен с вода, а не с въздух, а активно действаща имунна система почти няма. При преминаването през сравнително тесния таз на майката белите дробове се “изцеждат“ от околоплодната течност, която би пречила на дишането. Часове преди това, под контрола на кортикостероидните хормони, отделени от болката и страха, се е формирал сърфактантът, който ще покрие фините алвеоли и ще им попречи да колабират при контакта си с въздуха. Този сигнал от майката към бебето е проучен преди години и се използва при подготовката за живот на преждевременно раждащите се деца и на повечето от вас е познат като т.нар. инжекции за белите дробове.

Разбирането на този механизъм доведе до огромен спад на смъртността при по-рано родените деца. Имунната система също поставя началото на сложното си развитие в родилния канал. Това става, като бебето поглъща млечно-киселите бактерии, които са представители на нормалната вагинална флора, познати още като пробиотици. Тъй като чрез храната ежедневно в тялото ни постъпват множество бактерии и токсини, изграждането на тази първа защитна линия е от жизнено значение.

Какво обаче се случва при оперативното раждане?

Водата от белия дроб се премахва механично с помпа и нерядко бебето се поставя на кислород, докато се адаптира (няма го първото изречение от разговора между майката и плода). Освен това вместо с пробиотици, чревната флора се поселва с наличните болнични бактерии (от въздуха, повърхностите, персонала). Отношение към проблема има и отложеният старт на кърменето все пак първите 24 часа се прекарват в реанимационния блок. Основите на интелекта също се поставят предимно на финалната права, тъй като мозъкът на детето се развива изключително бурно именно в деветия месец, и то с над 2 милиона неврона на ден, като с раждането този процес приключва. Обемът на мозъчната кора (там, където се извършва висшата нервна дейност) в началото на 9-ия месец е все още наполовина спрямо термина.

Добре е да вземете това под внимание при избора на дата, когато секциото е неизбежно. А когато не е, помислете дали искате да си спестите този безмълвен диалог с дългоочакваното от вас дете, все пак следващият ще е след повече от година...“

 

НОРМАЛНО РАЖДАНЕ

Раждането е дълъг процес. При първораждащи продължава 10-12 часа, а при многораждащи 6-8 ч. Характеризира се с регулярни болезнени маточни контракции, които първоначално са на по-големи интервали 10 мин, след това зачестяват на 7-8, 5-6 и т.н. минути, постепенно стават по-продължителни и по-болезнени, докато накрая станат през една минута, по една минута и са най-силно болезнени (болката е съизмерима с бъбречна криза, панкреатит, жлъчна криза - отличава се по коликообразният характер и периодите на покой, в които нищо не се случва).

В хода на нормално раждане през около 2 часа следват гинекологични прегледи, ако нещо не налага да са по-чести, при които се оценява напредването на раждането (напредване на разширението, консистенцията на маточната шийка, слизането на главата в таза, целостта на околоплодния мехур). Разширението, нормално трябва да напредва със 1 см/час при първораждащи и 1,5 см/час при многораждащи, като до 4 см разширение е по-бавно, а след това една идея по-бързо. Слизането на главата при първескини е със скорост 1 см/час, а при многораждащи до пълно разширение може да се задържи високо в таза - това не е признак, че не напредва. При тези прегледи се назначават медикаменти, с които да се ускори или забави раждането, обезболяващи, спазмолитици и други и се оценява хода или се преоценява начина на раждане.


Във всеки момент на раждането, както в самото начало, така и в средата, при пълно разширение или по време на напъните може да се наложи да се премине към цезарово сечение, както по индикации на плода, на майката или при силно желание на майката, освен ако раждането не е много напреднало и няма никакви други причини - може желанието да не бъде уважено в интерес на раждащата.

 

За раждането се казва, че знаем кога и как започва, но не кога и как ще завърши.

 

Когато при прегледа установим пълно разширение (мат.шийка не се палпира и матката и влагалището станат общ канал) и главата е ниско в таза, жената започва да усеща напъни (като при голяма нужда) синхронно с болезнените контракции. Започва втори период на раждането - изгонването на плода. Жената се инструктира на пика на маточната контракция да поема дълбоко въздух, да затваря устата и без да издава звуци или издишва въздуха да се напъва като при тежък запек силно и продължително. Този период продължава до 2 часа при първораждащи средно 30-40 мин и до 30-40 мин при многораждащи средно 10-15мин. След раждането на плода трябва да се отлепи и роди и плацентата. Тя се сепарира след първите 2-3 контракции и се ражда обикновено без затруднения. До 30 минути продължава този период.

С раждането на плацентата приключва раждането и започва следродилния период. Прави се оглед на меките родови пътища, следи се контракцията на матката. Ако има разкъсвания или оперативно разширение на меките родови пъртища, те се възстановяват под венозна или местна анестезия.

Родилката остава под наблюдение в родилна зала 2 часа - следи се общото състояние, хемодинамиката и за кървене от матката; след това се превежда в структура за следродови грижи. В отделението жената може да се храни и приема тонизиращи течности, съблюдава се за скорошно възстановяване на спонтанна микция. В следващите дни се следи за признаци на инфекция, започване на лактацията, инволуцията на матката, възстановяване на дефекацията до 3-ти следродилен ден, хемодинамиката. Кърменето започва няколко часа след раждането. Конците след раждането се свалят на 8-ми ден. Изписването е на 4-ти ден, ако нещо не налага по-дълъг болничен престой.

 

ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ

 

Какво представлява?

Оперативно раждане през оперативно направен разрез на предна коремна стена, най-често напречен над пубиса. Извършва се под анестезия, която може да бъде спинална или обща, зависи от спешността, която налага секциото, преценяват се показанията, противопоказанията, желанието на жената, последно решението взема анестезиологът. Секциото продължава средно около 30-40 мин. До 5-та минута се вади бебето, след него плацентата, почиства се матката от кръв и съсиреци и се проверява разширението на маточната шийка. След това се възстановяват тъканите послойно.

Какво следва?

Операцията не е сложна като изпълнение, но крие рисковете както на операцията , така и на бременността и раждането, а също и на анестезията. След операцията жената се превежда в структура за следродови грижи - там се следят жизнените показатели- хемодинамиката, диурезата, правят се обезболяващи средства, медикаменти за поддържане на тонуса на матката, водносолеви и глюкозни разтвори и по преценка други медикаменти. На следвашият ден родилката се раздвижва, сваля се катетъра, ако всичко е наред, ако е възстановена перисталтиката започва да приема течности и да се храни с мляко и течна храна. До третия ден се съблюдава за дефекацията при невъзможност се подпомага. Редовната микция и дефекация са необходимо условие, което подпомага по-бързото прибиране на матката в малкия таз. Кърмата след цезарово сечение обикновено идва по-късно- след трети ден, но бебето се слага на гърдата още на втори, когато жената вече е раздвижена и може да го обслужва. Ранното поставяне на бебето на гърдата стимулира идването на кърмата и подпомага контрахирането на матката и прибирането и в малкия таз. Болничният престой след цезарово сечение е 4 нощувки, на 5-ти ден изписване, ако нещо не налага по-дълъг болничен престой. Свалянето на конците е на 8-ми ден. На 8-ми ден и на 30-ти ден след раждането, било то нормално или секцио трябва да се проведе гинекологичен преглед с ехография, да се проконтолират възстановителните процеси, кръвната картина и урината за отделяне на белтък (някои усложнения на бременността могат да се проявят до 40 дни след раждане и по двата механизма), следи се състоянието на гърдите, дават се съвети за кърменето, хигиената, грижите за детето, оценява се психиката- прави се профилактика на депресивните състояния.


Раждането е преломен момент в живота. Той е колкото естествен и нормален, толкова и крие огромни рискове за живота и здравето на млади, в повечето случаи здрави жени в трудоспособна възраст, и появяването на нов индивид- от друга страна, който също трябва да бъде физически и психически здрав. Ето защо на раждането винаги трябва да се гледа отговорно и с повишено внимание, да се поемат колкото е възможно по-малко рискове, да се прецизира всяко раждане по отделно. Това трябва да направят лекарят, който води женската консултация, този който ще води раждането и бременната жена, на която й предстои раждане. За този момент трябва да се говори от самото начало на бременността и до края, но най-късно в 34-36 г.с.

Раждането минава толкова по-леко, колкото психически и физически жената е по-подготвена за това, което ще й се случва в родилна зала - родилният процес върви по-гладко има по-малко усложнения и персоналът работи спокойно и концентрирано.

Когато няма категорични показания за Цезарово сечение, нормалното раждане винаги е за предпочитане.

То е бавен и труден процес, коства много физически и психически усилия часове наред, но след него родилката усеща себе си като същият човек все едно нищо не се е случило. Няма болка, само умора, може да става за да обслужва себе си и бебето, да се храни, да се къпе и да прави всичко, което желае. Второто и следващо, но не n на брой раждане е по-кратко и обикновено става по-лесно.

Много жени уплашени от мъчителното първо раждане при второ, искат секцио. Затова те трябва да знаят, че веднъж станало едно нормално раждане на термин е добър показател за следващото, че по-скоро ще стане отново нормално. Тазовото дъно е по-отпуснато и е по-малко травматично, разширението на канала става по-бързо и с малко спазмолиза и обезболяване и/или стимулация в подходящ момент, раждането в повечето пъти става без проблем. След секцио болката продължава, каквото и обезболяване да има - не с най-голям интензитет, но все пак болка при напън при кашлица, при движение-месеци. Раздвижването, захранването, махането на уринарния катетър- всичко е по-късно, кърмата идва по-късно, физически силите за грижи по новороденото идват по-късно. Натоварването с медикаменти е по-голямо.

 

Какви са рисковете?

Както се спомена по-рано в текста - рисковете са както на оперативната интервенция- инфекции, нараняване на съседни органи, кръвозагуба, тромбоемболия; така и на бременността и раждането-атонични кръвотечения, амниотична емболия, прееклампсия и еклампсия, HELLP синдром, инфекции на матката и други; а също и на анестезията - обща или спинална. Решението за секцио трябва да бъде разумно и осъзнато.

 

Мили майки, вие сте важни и аз вярвам, че в този най-прекрасен момент от живота вие заслужавате да бъдете информирани и да вземете най-правилното решение за вашето раждане. Надявам се тази публикация да е била полезна за вас, да не ви е изплашила, а само да ви е подготвила, за да запомните раждането, който е най-щастливият миг от живота на жената с чувство на гордост и удовлетворение.

Желая ви леко раждане!

 

15940849 1223409071082918 1761797914689303866 n

 

 

Д-р Антоанета Баракова, майка на три деца,

лекар по призвание и преди всичко добър човек

Благоевград, болница „Пулс“

о сме виновни ние, че не сме подготвяли навреме и до пълно разбиране за същността или пък стоейки от другата страна губим усет за човешкото страдание и болка, макар че как би могъл човек, когато толкова често на финала на раждането ни умоляват за секцио и въпреки това в интерес на жената трябва да устоим, въпреки че всеки от нас лекарите знае, че няма гаранция до края, че ще стане по естествен начин! Сигурна съм, че много от жените ни смятат за садисти, гледайки ежедневно, често пъти безучастно нечовешките мъки на някого и питайки се - защо сега не искат да ми направят секцио, не виждат ли, че страдам и не издържам и не мога повече!!! Повярвайте не е лесно да убедиш някой истински страдащ, че тези болки, които са най-силните попринцип, които могат да бъдат изпитани, са „хубави".Изглежда вулгарно, ние не се радваме на страданието, а на това, че те водят до желаната цел-раждането на живо и здраво бебе! Точно това е нашата работа- да се намесваме, колкото е възможно по-малко, но когато трябва да го направим, това да е по най-добрия начин- без прекалена агресия, но не и по-малка от необходимата. Слава Богу, повечето раждания протичат без усложнения, но и едно да се усложни създава огромен стрес за екипа - заложени са два живота, които са безценни, нямаш право на грешки, а усложненията стават за секунди и могат да бъдат фатални и тогава няма прошка - нито от обществото, нито от близките, нито от съвестта ти! За родилките се казва, че са „с единия крак в гроба“, а ние жонглираме ходейки по въже, обезопасяващият колан са нашите умения, познания и до някъде късмет, въпреки че вярвам, че „щастливите случайности се случват на подготвените умове“. Ето защо нашата професия е изкуство.Нужно е нещо повече от това да прочетеш в интернет как става или да ти го разкаже приятел, трябва да имаш и да даваш душа за това, хората не те разбират не е и нужно, важно е само да ти имат доверие, а ти да се стараеш да си най-добрият! Понякога сме по-остри, може би обиждаме, опитвайки се да мотивираме и хората ни намразват или изпитват ужас от раждането, неразбирайки, че при всяко раждане даваме част от себе си.Няма значение, ако вие си тръгнете живи и здрави с хубаво бебе. Ние сме си свършили работата и сме готови пътят ни да се пресече със следващата родилка.

 

Последно променена в Сряда, 12 Април 2017 10:41
Прочетена 10123 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook