11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка

След като разбрах, че съм бременна, не мина много време и започнах да чета, проучвам, да се подготвям физически, интелектуално и емоционално за това така привидно далечно приключение - родителството. Чак когато станах майка, 9 месеца по-късно, осъзнах колко много всъщност липсва от книгите: за бременността, за болницата, за страхотните, а понякога и страшни, моменти, които преживяваме покрай малкото човече.

Щях ли да повярвам, ако някой ми беше казал, че на първия си ден обратно в офиса ще съм абсолютно неутешима? Едва ли. Да се превърнеш в майка е придружено с куп изненади. Ето 11 неща, които бих казала сама на себе си, ако можех да се върна назад.

1. Дните преди да родиш са много странни

Няма много други такива моменти в живота - да си наясно, че нещо огромно и променящо целия ти живот ще се случи, обикновено тези неща те изненадват. Знаех, че идва промяната, но не знаех в какво всъщност се изразява тя, не знаех как ще се чувствам, не знаех в какъв човек ще се превърна. Трябваше да съм много търпелива и да изчакам нещата да се случат.

Само 1 от 30 жени ражда на термина си, така че в последния месец си в постоянно очакване. В моя случай това значеше “по някое време през юли”. По средата на лятото. Манхатън е странно място дори през нормалните летни уикенди, да не говорим за големи национални празници като 4-ти юли, когато хората се изнасят от големия град. Времето беше страхотно, но обстановката беше тиха, почти зловеща. Съпругът ми и аз се разхождаме из парковете в квартала ни, говорехме си за това, което предстоеше да се случи, радвахме се на последните си нощи здрав сън.

2. Бебето ще се появи когато и както пожелае

Почти ми изгориха малкото пръстче на крака по време на една от акупунктурните сесии, а дулата ми ме прекарваше през около 30 йога позиции на ден, само и само да накараме бебето да се обърне.

Беше застанала така, че малката й глава се намираше около ребрата ми, и нямаше намерение да се премести. Бях убедена, че ще се обърне, до самия край - водите ми изтекоха в 4 сутринта на термина. Когато пристигнах в болницата, отказах система, защото бях сигурна, че няма да се наложи да ме оперират.

Последният ехограф обаче ни показа едно бебе, което не се беше преместило и със сантиметър. Пет часа по-късно бях в операционната. Да лежиш на операционната маса, знаейки, че съвсем скоро и без никакви усилия от твоя страна ще се появи бебе, а ти ще се чувстваш ужасно (но също и прекрасно!) е изключително сюрреалистично.

3. Не можеш да планираш раждането си.

Не исках цезарово сечение. Бях абсолютно сигурна, че ще родя естествено. Правех всякакви упражнения, медитирах във ваната, за да се подготвя за раждането, упражнявах дишането си и бях напълно готова да впрегна тялото и ума си, за да облекча болката.

Не исках обезболяващи; исках да отложим клампирането на пъпната връв, за да може бебето да получи толкова важната кръв обратно в тялото си; исках да не я къпем веднага, за да се образува микробиомът й; исках да я сложа на гърда веднага и да напуснем болницата, колкото се може по-бързо. Вместо това ми биха спинална упойка и трябваше да се моля на анестезиолога да ми я даде, за да суче, докато бяхме все още в операционната (сестрата я взе секунди по-късно). В болницата ми казаха, че трябва да я изкъпя няколко часа след раждането, и трябваше да остана две нощи за наблюдение. Настоях да остане в стаята при мен през цялото време и се изненадах, когато в началото се възпротивиха. Принципно бебета спят в отделението, за да мога майките да си починат, но аз исках тя да остане с мен. И въпреки че технически това беше позволено, всеки пък, когато дойдеше нова сестра на смяна, ми казваха, че трябва да “проверят” дали бебето ми може да остане с мен.

Имах чувството, че нямам никакъв контрол над процеса, но и преживяното ме научи, че рядко можем да контролираме всичко. Надявам се следващият път да е VBAC (вагинално раждане след секцио), но всичко се случва…

12 причини да плачат

photo 1470116945706 e6bf5d5a53ca

4. Другите жени много обичат да казва “Но си заслужава!” на новите майки

Ето какво искам да кажа по въпроса: бих дала живота си за детето си. Но когато някой ме попита как се чувствам и отговоря, че ме боли, след като съм претърпяла коремна операция, не искам да чувам, че “все пак си струва!”

Знам, че си струва и бих го направила отново и отново, но нямам нужда сестрата на приятелката на майка ми да ми го обяснява в магазина, когато се срещнем случайно.

Близка моя, която скоро също стана майка, ми разказа за раждането си, когато е загубила толкова много кръв, че почти е починала. Ужасната история беше завършена с редовното ведро заключение “но пък си заслужаваше”. Исках да й кажа, че няма нищо лошо в това да каже, че е била изплашена или че я е боляло, че това по никакъв начин не я прави по-малко майка, нито пък значи, че не би направила всичко за детето си. Това заключение сякаш кара новите майки да се чувстват сякаш не могат да страдат, защото биха звучали неблагодарно.

Смъртността сред родилките, особено сред чернокожите, е най-висока в Щатите сравнение с всяка друга развита страна. Трябва да спрем да караме жените да се чувстват сякаш болката им е нещо, за което трябва да се извиняват.

Защо всички само се оплаквате?

photo 1530031665520 57dab9ab1ec9

5. Преди “любов” беше само дума

Нямах идея, че мога да обичам някого толкова много. Случвало ми се е да сравнявам дъщеря си с нова играчка, която никога, ама никога, не ми омръзва. Когато съм с нея ме обзема онова въодушевление, характерно за новите преживявания, но вече сме заедно от 10 месеца и то не е изчезнало, даже си мисля, че я обичам още повече, ако въобще е възможно това.

Всяка фаза от развитието й е като ново ниво, сякаш става все по-“човек” с всеки изминал ден. Зашеметяващо е колко свързан може да се чувстваш с някого, който не може да комуникира вербално с теб. Страдам по малко с началото на всеки нов период. Въртележка от емоции е - радостта от бързината, с която расте, в комбинация с тъгата, че дните, в които се гушкаме по цял ден, намаляват.

Всички казват, че времето минава толкова бързо, защото детето се променя с всеки изминал ден и изглежда сякаш животът тече на бързи обороти. Сега обаче разбирам защо жените искат още бебета. Ако ме бяха попитали дали искам второ на втория месец, когато кърменето все още беше предизвикателство, когато се будех на два часа през нощта и приличах на истинско зомби, учтиво щяха да кажа “Не, благодаря!”. Сега обаче знам, че след година или две бих минала отново през началния труден период. Не бързам. Особено ако има кой да ми помага през нощта!

6. Научаваш се да цениш хората

Установих, че съм късметлийка, защото съпругът ми е роден за баща, той е абсолютна рок звезда в родителството, истински татко мечок. Най-близките ми хора идват, когато ги помоля, семейството ми пътува стотици километри само и само да прекара няколко часа с дъщеря ми, а аз и майка ми сме по-близки от всякога.

Докато преди се съсредоточавах върху негативните неща, сега осъзнавам, че някои хора си тръгват от живота ни с причина. Желая им най-доброто, но съм благодарна за останалите, които показаха колко са прекрасни покрай детето ми.

7. Прави това, което те кара да се чувстваш добре

Късметлийка съм, защото първите няколко седмици прекарах с дъщеря ми, мъжа ми и семейството ни вкъщи. Сменях два чифта развлечени панталони, които комбинирах с тениски, лесни за кърмене. Не беше много шик, но това време беше за гушкане, храненете и грижа за новия човек, а не за фешън тоалети.

В началото пропуснах факта, че може би след раждането летните рокли и сандали на ток няма да са най-удобното нещо, и се сдобих с много дрехи, които не носех. В редките случаи обаче когато успявах да облека някоя рокля за разходка навън, се чувствах отново себе си.

Какво обличам е голяма част от идентичността ми. Ако гримовете, литературата, научните журнали или реалити предаванията ви карат да се чувствате добре, отделяйте поне малко време за тях през тези първи месеци - това ще ви помогне да съчетаете миналото си с настоящето без да изгубите себе си. Това да изглеждам по най-добрия начин не беше за другите, а за мен самата.

8. Новото бебе е страхотна причина за почивка от социалните мрежи

Не си вдигах телефона почти две седмици след като родих, а след това го използвах минимално. Не исках да прекарвам време с никой друг освен с най-близките ми. Радвах се на тишината, държах телевизора изключен и четях само хубави книги. Единствено съжалявам, че този период не продължи по-дълго.

Какво му трябва на човек

photo 1523881542461 305ab566932f

9. Съществува нещо наречено “клъстерно кърмене”

Защо никой не ме предупреди, че в началото на кърменето бебето може да те окупира за часове? Нито една книга не споменаваше клъстерното хранене, сигурна съм. Това значи, че бебето може да настоява (демек да плаче неутешимо) да се храни почти постоянно с часове.

Бях подготвена да храня на всеки 2 - 3 часа, но за това не бях. Естествено веднага се ориентирах към форумите за майки, сайтовете за кърмене, както и мамешките блогове, а те всички казваха едно и също нещо: отпусни се и се пусни по течението. С други думи - бебето е шефът за момента и е най-добре да му се доверим, да се настаним удобно и да си намерим някоя много интересна книга за четене. Докторът ми ме увери, че е нормално и че трябва да спра да го гугълвам. (Сякаш нещо може да накара новата майка да спре да гугълва…)

10. Вината винаги я има

Върнах се на работа след няколко месеца майчинство. Първият ден се разплаках истерично, когато колега ме попита как е бебето.

Чувствах се абсолютно не на място първите няколко седмици. Но както и с всичко останало - свиква се. Обичам работата и хората, с които работя, но също така ми липсва бебето през цялото време. Моят подход е да работя здраво и съсредоточено, когато съм в офиса, а когато съм вкъщи, да държа телефона и компютъра изключени, докато дъщеря ми е будна.

11. Няма как да знаеш каква майка ще бъдеш

Преди да родя си купувах книги за това как да приучиш бебето да заспива само и смятах да използвам методите описани в тях. Казвах на хората, че ще се опитам да кърмя, но няма да е на всяка цена!

Но след като дъщеря ми се роди, осъзнах, че мисълта да я оставя да се наплаче и да заспи, ме ужасява, а искам повече от всичко да я кърмя - и го правя вече 9 месеца, надявам се да успея поне година. Има толкова много начини да бъдем добри, отдадени майки, аз просто не знаех кои ще са моите.

Автор: Кери Пиъри

Източник: Harper's Bazaar

Препоръчваме ви още:

Отговорът на Вселената

 

 

 

 

 

Последно променена в Събота, 29 Септември 2018 09:49
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам