Какво му трябва на човек

Или в случая - какво ѝ трябва на една майка. 

Спомням си, че преди да родя в отчетната група, в която членувах, през ден се обсъждаше какво точно ще ни е нужно. Колко чорапчета, шапчици, пелени, колко пакета памперси, шишета и биберони. Аз, благодарение на депресията, нищичко нямах желание да купувам и дори не ми се мислеше за това. Добре че двете бъдещи баби се бяха развихрили, та да има някакви дрешки детето. За биберон дори не бях помислила, докато моята баба не ме попита какво ще правим без и аз ѝ отговорих със свиване на рамене и изсумтяване. Два дни по-късно ми подари биберони, два на брой, синичък и зелен, първите и единствени, които Борис използва. Шишета имам общо три, две от тях дойдоха с помпата, третото ми го подариха в един магазин. Борис ги мрази със завидна страст и както казва баба му, искрено се обижда всеки път, когато някой се опита да го храни от шише.

С Теодор стигнахме до заключението, че за второто дете ще сме много помъдрели и няма да купуваме разни ненужни глупости (като двете бебешки корита, които в момента само заемат място). Той даже стигна до там да каже, че и количка може да си спестим, след като така или иначе само го носим и я ползваме за стол, когато сме някъде навън.

Вижте защо смятам, че бебеносенето е мега яко! бебеносене3

По този повод ето един доста опростен списък на нещата, които според мен ще ви трябват през първите месеци с бебето вкъщи.

1. Столче за кола. Или кошница, както искате му казвайте. Това, за мен, е единственото абсолютно задължително нещо, което трябва да купите. И да проучите. Да, бебенцата са много сладки, да, много е готино да ги гушкаме, но когато сме в колата мястото им е в кошницата, със затегнати колани. Борис никога не се е возил извън столчето, дори и за две минути, и няма и да се вози. Гледайте краш тестове, четете ревюта, питайте консултантите по магазините. Но задължително го купете и то преди да си доведете бебето вкъщи от болницата. 

2. Няколко чифта дрешки. Не се увличайте. Помолете приятелите и семейството да не се увличат. Новородените растат много бързо! Борис въобще не влезе в най-малкия размер дрешки. Продължавам да намирам из гардероба необличани, дори неизпрани и още с етикет дрешки, до които въобще не сме стигнали. Сега пазаруваме доста по-обрано и реално успява да носи всичко. А старите дрешки ще раздам с кеф и ще се надявам някое друго бебенце да ги носи!

3. Еднократни или многократни пелени. Така де, трябват си памперси и това е. За ужас на бабите (всички баби - и моите, и тези на Борис) бях обявила, че ще ползваме многократни пелени. Така се развиха нещата обаче, че така и не започнахме, което още ме човърка и се чувствам малко виновна. Във всеки случай обаче - не забравяйте пелените. Ние използваме мокри кърпички само навън, вкъщи директно мия дупето на чешмата, но памперсите са си нужни навсякъде.

4. Храна и вода. Колкото и очевидно да звучи, напомняйте си. Сложете в списъка за пазаруване лесни за хапване неща, които са и хранителни. Аз си държах в халата по две бисквити - много големи, единично опаковани, с мюсли, фурми и куп други вкусни и хранителни неща. Често се случваше да кърмя (а в началото кърменете отнемаше цяла вечност) или Борис да е заспал върху мен и да не мога да стана, а да усещам, че ми прималява. Кърменете гори до 500 допълнителни калории на ден, а за да имате кърма и да се чувствате добре, а не като парцали, трябва тялото ви да е получило достатъчно гориво, че да функционира. Разнасях си и една стъклена бутилка вода с мен навсякъде и си напомнях да пия. Бях помолила и Теди да ми напомня, защото постоянно забравях. Ако има и кой да дойде и да ви сготви, още по-добре.

bebeitedi

Невидимо присъствие 

5. Половинката. Знам, че не всеки може да си позволи да вземе този първоначален болничен по бащинство. Но ако има как, направете го. Първите две седмици вкъщи са.. много сюрреалистично преживяване. Нашите бяха безмерно щастие. В същото време обаче трябва да свикнеш с новото си тяло (аз поне го чувствах като ново), с новото същество вкъщи. Всички освен Теди ме дразнеха. Признавам си го, колкото и да помагаха и мама, и Мими, и Иван... много ме дразнеха. Исках да сме си сами, да се гушкаме, да обсъждаме колко са му малки крачетата, ушите, нослето. Само с него можех да споделя цялата си радост и уплах, и удивление. И наистина имах нужда да е с нас през това време. А и искрено вярвам, че това допринесе за желанието му да се грижи за Борис наравно с мен - да го къпе, да му сменя памперсите, да го успокоява и приспива.

6. Почивка. Каквато и да е тя. Може и да не измиете чиниите. Може и да не сготвите. Може да не пуснете пералнята. На фона на адекватността и спокойствието ви, това са дребни работи. Да, приятно е да живеем в чист и подреден дом, но не и за сметка на собственото ни спокойствие, а и на това на бебето. Имало е дни, в които въобще не сме ставали от леглото. Имало е и такива, в които съм приготвява тристепенно меню, изчиствала съм цялата къща, даже съм успявала и да се среша. Нещата се нормализират и влизат в ритъм, но в началото най-важното наистина сте вие и бебето. А не чиниите.

7. Спокойствие. Това го приемете по-скоро като пожелание от мен за вас. Аз съм страшен непукист и трябва да се случи нещо наистина страшно, за да се притесня (за разлика от Теди, който се притеснява за всичко!). Та в това отношение съм много спокойна майка. Всички ми казват, че заради това Борис е спокойно бебе. Не знам дали е така, може и да е, може и просто така да се е случило. Това, което искам да кажа е, че.. няма нужда да се притеснявате излишно. Бебетата не са толкова чупливи, колкото изглеждат. Истината е, че имат нужда от много малко - храна, прегръдки и мама и тати. Нямат нужда от скъпи дрешки, модерна количка и хиляди играчки. Имат нужда от грижи и спокойствие, за да бъдат и те спокойни. Естествено, има по-плачливи бебета, има боледуващи бебета, има кисели бебета, има социални бебета и бебета, които не обичат непознати хора. Но ако сте здрави и заедно, всичко ще бъде наред и абсолютно страхотно, сигурна съм!

 

Това е. Нищо друго не ми е трябвало в самото начало. Леглото в стаята на Борис и до днес се използва за склад на изпрани, но неприбрани дрехи. Двете вани само заемат място в банята. Помпата за кърма използвахме само когато искаме да се поглезим и да излезем двамата за няколко часа, но ни е страх Борис да не огладнее. Играчките в началото са абсолютно ненужни, с времето ще разберете кои ви дразнят и кои са ви симпатични и нямате против да ви се търкалят в краката.

Снимайте се много и често. И бебето, и себе си, и всички останали с него. Гушкайте се, колкото можете - бебетата не се разглезват, те имат нужда от топлина и близост, за да са спокойни. Махнете негативното от живота си, доколкото можете - осъзнах, че толкова много време и нерви хабя по негативни хора, негативни фейсбук групи, негативни неща, които гледам, че не ми остава време да си почина и да се отпусна. Като цяло... колкото и безумно сектантско да звучи, отдайте се на майчинството през тези първи месеци. Няма нищо лошо единственото, за което мислите, да е бебето. Няма нищо лошо да не искате да сте далеч от него, да не искате да излизате все още. И, надявам се, няма нищо лошо в това да се чувствате сякаш точно това е най-щастливият период от живота ви..

Поне с мен беше така. И продължава да бъде.

Автор: Яна Пеева

Препоръчваме ви още: 

Бебешка аптечка

Плевел и плява

Бащите, които пълнят морето

 

Последно променена в Събота, 18 Август 2018 09:15
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам