Емоционални последици от спонтанния аборт

Автор: доц. Диана Димитрова, д-р по психология

Една от пет бременности завършва със спонтанен аборт. В повечето случаи причините остават неясни или съмнителни. Когато бременността е планирана и желана, освен физически последици, остават и епизодични (а нерядко и дълготрайни) емоционални неблагополучия.

Веднага след прекъсването на бременността, жените могат да преживеят буря от емоции - скованост, недоверие, гняв, вина, тъга, депресия, затруднена концентрация. Дори ако бременността е приключила много рано, чувството за свързване между майката и бебето би могло да е необичайно силно. Усещането за голяма и непоправима загуба може да владее емоционалния живот на жената и да парализира ежедневието й. Често се наблюдават физически симптоми: умора, проблеми със съня, загуба на апетит и епизоди на плач.

Етапите на скръбта са известни на научните среди.  Медицинските специалисти и близките трябва да са запознати  с тях, за да са в състояние да окажат адекватна и навременна помощ. Какво трябва да се очаква?

Първи етап: шок и отрицание.

Той се владее от мисли като: "Не може да се случи точно на мен, аз се грижа за себе си"; „Вероятно има някаква грешка.”;

Втори етап: гняв /вина /депресия

"Защо точно на мен? Винаги съм искала бебе толкова много, това не е честно. Какво направих, какво сгреших? Животът ми никога няма да е същият”.

Трети етап: приемане

"Трябва да се справя с това, аз не съм единствената, която е преживяла загуба. Други жени са успели да се справят, ще се справя и аз."


Всеки следващ етап е по-дълъг от предходния.

Голямо значение има обкръжението и помощта на близките, особено на бащата на детето, майката и приятелския кръг.

Разумно е да се потърси професионална помощ, за да се облекчи емоционалното напрежение, да се даде вербален изказ на чувствата, да се извадят на повърхността онези индивидуални защити, които биха помогнали на жената да преодолее загубата.

Важно е да се отчете и фактът, че мъжете тъгуват различно. Жените са по-изразителни (по-склонни да говорят) за своята загуба и е по-вероятно да потърсят подкрепа от другите. Мъжете са ориентирани към действията, предпочитат да събират факти и така рационално да разрешават проблемите. Поради това често не желаят да участват в групи за подкрепа, в които се споделят чувства. Това не означава, че те не скърбят. Те се заравят в работа, изолират се, изглеждат отчуждени и незаинтересовани. Затова не трябва да се бърза с преценката и обвиненията в „нечувствителност”.

Трябва да се има предвид и факта, че двамата родители изпитват различни нива на свързаност с бебето. Връзката между бременната и бебето, растящо вътре в нея, е уникална. Една жена може да започне да се привързва от момента, в който види положителния тест за бременност. Свързването с бащата може да започне, когато той се увери във „физическото” му съществуване: усещане на детските движения, ултразвукова картина, аускултация на детските сърдечни шумове. Ето защо мъжете може да изглеждат по-малко засегнати, когато загубата на бебето е в началото на бременността. Тези разлики могат да причинят напрежение в отношенията между партньорите. Комуникацията между тях трябва да се насърчава, те трябва да останат чувствителни към нуждите си, емоциите им трябва да бъдат уважавани и да се насърчават да говорят за тях. Най-голямата грешка е загубата да бъде омаловажавана и да се следва максимата „времето лекува”. Не трябва да се допуска чувството на вина у майката да ерозира отношенията в двойката. Понякога негласни или вербални подмятания могат да „присадят” усещане за неспособност на жената да бъде майка. Това е изключително увреждащо и може да повлияе както интимността, така и способността за нова бременност.

Съветите, които трябва да се следват са строго индивидуални. При някои жени работи ефектът на отвличането – връщането на работа, рутината на ежедневните ангажименти подпомагат ”връщането във времето”. Избягването на спомените за случилото се понякога се оказва неефективна стратегия, затова родителите могат да бъдат посъветвани да посадят дърво, да откликнат на покана за благотворителност или да се включат в кауза, която им импонира.

Всеки човек има свои собствени психични механизми за справяне с житейските трудности. Ако някоя жена продължи напред след преживян спонтанен аборт, без емоционални последици, това не означава, че е коравосърдечна, безчувствена и потенциално лоша майка. Обратното също е валидно – дълбоката скръб, депресията и чувството за вина не бележат живота на жената с безвъзвратност и безнадеждност. Всеки път, когато се почувствате загубени, безпомощни и обезверени е добре да потърсите професионална психологическа помощ.


За автора:
diana
Доц. Диана Димитрова е завършила Полувисшия медицински институт – Варна, специалност „Акушерка". През 1989 година придобива професионална квалификация по педагогика, а през 1999 година завършва ВСУ „Чернорузец Храбър" с ОКС „бакалавър по социални дейност" и специализация по Социална психология. През 2003 се дипломира в магистърска програма на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий" със специалност „Психология". През 2013 година защитава дисертационен труд на тема „Страх от раждането и пренатална подготовка" и придобива научна степен „доктор". През 2015 получава магистърска степен по Управление на здравните грижи в Медицински университет-Варна. През 1999 година създава и ръководи първото в страната „Училище за родители". Понастоящем е директор на Филиал Велико Търново към МУ Варна.


Препоръчваме ви още:

Подходящият момент за второ дете

Между гнева и безсилието

Безумието в Полша – затвор за аборт и жестоко погазване на правата на жените

 

Последно променена в Петък, 02 Март 2018 10:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

#thessaloniki #theoldport #justloveit

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на