Мама и спортът

18 Апр, 2016
0 коментар

Водя Алекс на градинка, той с чадър на самолетчета, аз с чадър на калинки, помотваме се и си бъбрим под дъжда. Подминава ни съседка в розов анцуг и яке, устремена напред в енергичен джогинг. Алекс: „Мамо, тя що бяга?
– За да е здрава, мамче.
– Болна ли е?
– Не.

Кратко мълчание и въпросите продължават.
– Мамо, ти бягаш ли?
– Не, мамче.
– Болна ли си?
– Не.
Още минутка мълчание и тогава.
– Начи няма бягаш, мамо.