Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Уринирай трудно

Автор: Цветелина Цекова

Нали знаете, че темата за приучаването към гърне е много актуална сред младите майки? Сигурна съм, че ако има майка, открила вълшебната рецепта за безпроблемно приучаване, ще си отнесе Нобелова награда. Аз от своя страна ще стоя на първия ред и ще пускам сълзи, при връчването на наградата, наистина. За мен това все още е Mission impossible. Ще ви разкажа защо...

Моят Тони е на 2 години и 7 месеца и до този момент имам няколко неуспешни опита, завършващи с търкане на подове, пране на дивани и полу-истерични пристъпи. Успокоявах се с това, че не му е дошло времето и си продължавах живота спокойно, с няколко пакета пелени в шкафа. Добре, де... но моето дете е доста едричко и отстрани изглежда като 4-годишно хлапе, със закачливо подаващ се памперс през панталонките. И хората ме гледат наистина странно. Сякаш 30-годишен мъж се разхожда с плюшено мече, сещате ли се? Затова реших да се взема в ръце и да направя последен опит, наистина последен, с пълното уверение, че няма да се откажа, каквото и да ми коства. Ставаме рано сутринта. Махам приятно напълнената нощна пелена и обувам малки гащички на голото дупе. Ръцете ми треперят, толкова е вълнуващо! Детето е в шок. След две минути реве за памперса си, а аз набутвам всички запаси в кофата за боклук със злорада и леко налудничава физиономия:

- Няма вече памперси! Край! Сега ще пишкаш на гърне!

Слагам го на гърнето. Той се държи така, сякаш съм го поставила на нажежен шиш. Няма да стане така. Водя го в тоалетната и обяснявам като полуидиот, че трябва да пишка там: „Пишкай...тук! Чуррр! Тук! Пишшш! Тук! Вода, вода!“ Детето ме гледа с искрено и неподправено притеснение, сякаш се пита къде е отишла майка му и кой му е довел тази, неадекватната, с кървясалите от напрежение очи. Поглежда си атрибута, побутва го няколко пъти, оригва се и пуска водата. Аз се отчайвам и започвам нова лекция, но той се отегчава и отива в хола. Изпикава се пред холната масичка. Не! Няма да се предам. Аз съм майчината версия на Брус Уилис в „Умирай трудно“. Аз съм в „Уринирай трудно“ и няма да се откажа. Той успя, ще успея и аз! (междувременно някой напикава десния ми крак).

Следват няколкостотин опита, през 19 минути, повечето от които завършват с безкомпромисно напикани мебели, но нито един с оползотворена тоалетна. Пот се стича по челото ми. Явно нямам подход. Явно не съм в „Умирай трудно“, а в „Мисията невъзможна“. Но не, няма да се откажа! (междувременно гледам към бутилката с розе на най-горния рафт) Денят е минал. Не сме излизали никъде. Цялата къща блести от чистота, сякаш не е пишкано (и не само) навсякъде, а сериен убиец се е развихрил с дърворезачка по-рано и е прикрил следите си. Аз седя на пода, а Антон пикае до мен. Вече нямам сили и парцали. Идва ми на ум да бръкна в кофата за боклук и да извадя изхвърлените по-рано пелени. Той осъзнава тежестта на момента, отива си в стаята и ми носи една пелена, вероятно завряна в някой ъгъл преди време. „Мамо, ето ти памперс.“ Чувствам се победена и унизена. Слагам памперса и си лягам. Детето да се оправя... Явно е по-умен от мен.

Препоръчваме ви Как се прави свирка - само за мами с чисто подсъзнание :) от същия автор. А кога детето е готово за приучване към гърне, може да прочетете тук.

Последно променена в Четвъртък, 01 Юни 2017 20:44
Прочетена 3581 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook