Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Записки по българското образование

Автор: Янка Петкова

(из дневника на една начална учителка)

Понеделник, 7 часа

Аз, Георгиева, Недева, Василева и Матеева сме на полигона. Днес ще имаме стрелба. Започнахме курсовете за преквалификация, заради въвеждането на начално военно обучение (НВО). Началният курс сме първи. Налага се да преподаваме, защото запасняците не проявяват интерес – оскъдни им се виждат заплатите. Чухме, че към Софийския университет започва записване за курсове за начална военна подготовка. Мислехме, да запишем и ние. Обучението е доброволно, по споразумение между университета и военното министерство. Ще видим. Днес обаче сме на стрелба. Дадоха ни по десет патрона. Георгиева, като най-млада, я пуснахме на вишката, понеже по-бързо вдига….мишените. Стреляхме 5 минути, после търсихме гилзи един час. На излизане от полигона се засякохме с колегите начални от 365-то СОУ. Питахме ги за резултатите – били отличници. Хвана ни спортната злоба, пуснахме „подводници“ тук-там и се разбра, че те са използвали връзки и са стреляли по мишена № 8 (фигура в цял ръст), а нас са ни прецакали с „картечар“ – най-кофти мишената, № 10. Стана скандал. Дочухме, че пиарката на новия министър на отбраната била женена за втория братовчед на една колежка от 365-то. Тя, разбира се, отрече подобна връзка. Да, живеела с брата на колежката от 10 години и имали две деца, но не били женени и информацията била подвеждаща. Както и да е. Нахъсваме се за строевата подготовка, там ще ги надминем. Колегата Георгиев, по физическо, навремето всяка година печелеше първите места с нашите ученици, на прегледа на маршовата песен.
Нямам търпение да се прибера и да си разказваме с мъжа ми казармени спомени.

Вторник, 7 часа

Днес сме на курсове по оказване на първа помощ. Това е по линия на Междуинституционалния план за действие за превенция на агресията и за засилване на сигурността в образователните институции. Трябваше да изберем на кого да окажем първа помощ и Матеева се прежали. Жената и без това бере душа. Вече е на 65 години, отдавна трябваше да се пенсионира, но няма кой да я замести. Упражнявахме изкуствено дишане и сърдечен масаж. Така я реанимирахме и живна, че обеща да преподава поне докато навърши 70. После отработихме няколко техники за самоотбрана, нищо че сме в началния курс….
След курса ще трябва да направя едно домашно посещение. Имам едно трилингви (триезично) в класа – Сарасвати Мин Чо – майката ромка, бащата китаец от Илиянци. Детето е вече четвърти клас, но още не е проговорило. Работя с него в извънучебно време. Не се отчайвам, според изследвания на учените, ще проговори изведнъж на трите езика. И да не проговори до края на учебната година, не се тревожа, така или иначе ще премине в пети клас, нали не е разрешено в началния курс да повтарят. После да му мислят колегите в прогимназията. От друга страна, какво да му мислят. То е ясно – с тия делегирани бюджети, кой ще се лиши от Сарасвати. Още някоя и друга като нея и ще почнат съкращения на учители.
Да не забравя да си преговоря „Основи на пазарната икономика“.

Сряда, 7 часа

Днес е курсът ни за кариерни консултанти, раздадоха ни Наръчници по кариерно ориентиране. Нас ни касае първата степен – „Изграждане на нагласи“. Работим по модула „Запознаване с професиите и труда на хората“. Основно заниманията са насочени към „себеразбиране, себепредстава и себеприемане“, защото това е първата стъпка към професионалното ориентиране в бъдеще. Малко се себеобърках…По тази програма ще работим за „постепенното разгръщане на личностния потенциал и установяване на естествените влечения към определени дейности“. За другия път ни възложиха да направим проект за кариерното развитие. Позатрудних се. Не знам децата как ще се справят, но щом от министерството са го одобрили сигурно ще се справят…От нас се иска да създадем „пространство за открито спонтанно общуване“.

 

Четвъртък, 7 часа

Сарасвати не дойде на училище вчера, щяла да се жени. Трябваше да направя домашно посещение. И без това, по програмата за интеграция на малцинствените групи, работим с родителите. Тя, Сарасвати, нали не може да говори, комуникирах с младоженеца – Динко. Аз го познавам. Той е от 6 А клас, на Андреева. Знае около 20-30 думи, но успяхме да се разберем. Щял да я краде, ако техните не я дадат….малката булка. Дръпнах настрана майката на Сарасвати, казвам й: „Гинка, не може така. Дъщеря Ви трябва да завърши четвърти клас, задължително е. Ето сега имат национално външно оценяване. Резултатите са важни за …училището. Ще има наказания, ще Ви спрат ваучерите.“ Тя ми казва: „Ами нейните да ги спрат, аз имам още пет деца, ще изкарваме месеца. Пък и тя е бременна, какво да я правя у нас. Малко са ми другите.“ „Как бременна, ами тя е малолетна! Не си ли говорите за предпазване, за вредата от ранния полов живот. Даже в училище имахме час „Какво се случва с мен“ още във втори клас!“. Гинка ме гледа, примигва и казва (цитирам дословно): „Ма ти къде си видяла циганин да пази, ма госпожа!“.
Вдигнах ръце. Подозирам, че ще имам разговор с директорката.

Четвъртък, 7 часа

Днес е курсът ни за психологическа подготовка по "Поведение и реакции при инциденти в училищата", във връзка с кампанията „Стоп на агресията“. Ще ни учат да броим до 100, когато в стаята нахълта разярен родител с пистолет. Предполагам, че ще е интересно. Лекторът ни е психолог към МВР, който преговаря с престъпници, взели заложници. Надявам се, да сподели някои полезни практики. Човекът е подготвен за работа при кризисни интервенции, освен това е от Националната мобилна група към нашето министерство. С колегите обсъждахме създаването на клубове по интереси за превенция на насилието. Ще прилагаме подхода „връстници обучават връстници“. Още никой няма яснота какви точно интереси се има предвид, но сме понахвърлили някои проекти. Добре, че е рутината от учебните планове. От друга страна, и плановете, и проектите са с условно съдържание от години, така че няма да се затрудним особено.

Петък, 7 часа

Днес организирах лекарска среща. Часът е малко неудобен, но хората са на работа. Трябваше да се видя с личните лекари на учениците…според новите изисквания. Преснимала съм медицинските картони на децата и изучавам диагнозите на тези, които са диспансеризирани. Една позната лекарка ми обеща да ми обясни за кодовете на заболяванията, понеже се вписват в медицинските бележки, които ми носят учениците, а аз не мога да ги разчета. Но това съм го оставила за почивните дни. След лекарите ще трябва да отскоча до курса за рехабилитация и работа с деца със специални образователни потребности (СОП). Няма ресурсни учители и ще трябва да покрием този дефицит.

Почивни дни, 7 часа

Мисля да наваксам с учебния материал. В четвърти клас няма ново учебно съдържание, но винаги отварям учебниците като за първи път. Колегите от министерството не спират да ме изненадват. Трябва да сме много внимателни с учебното съдържание, което е твърде актуализирано, да не кажем битовизирано. Покрай скандала с примера от учебника по информационни технологии: „Мама пие бира (Ариана).“ сме под напрежение. Казаха ни да следим за продуктово позициониране, защото това било нарушение на закона.
Ще трябва и да подготвя няколко ролеви игри, пак във връзка с агресията. В Часа на класния ще разиграваме диалози „учител – ученик“. Темата е „Приятели завинаги – да се научим да общуваме с мирни средства“.
Ще трябва да преговоря и фигурната маршировка за индивидуалните занимания по НВО в понеделник.
Решила съм да довърша „Капитала“ за бизнес курса по кариерното ориентиране. Каквото и да ми говорят, всичко се свежда до едно: пари-стока-пари прим.
Вече нямам търпение учебната година да свърши. Има някакви слухове, че за лятната ваканция ни готвят нови курсове, дано не се потвърдят. Защото имам крещяща нужда от почивка. С този извънреден труд. Но се успокоявам, че не съм само аз…и колегите от министерството работят извънредно, както стана ясно от …бонусите им преди време.

За безумията в учебниците можете да прочетете в Глупости на килограм, а гледната точка на един родител на ученик е споделена тук

Последно променена в Вторник, 16 Май 2017 09:28
Прочетена 51903 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

Откритото писмо на една майка

Откритото писмо на една майка

24 Ное, 2017 Образование

Иван ще да е

Иван ще да е

24 Ное, 2017 Блог

Ако детето се изгуби

Ако детето се изгуби

24 Ное, 2017 Възпитание

Невярната болест

Невярната болест

23 Ное, 2017 Добра форма

Майстор Джепето гостува в LIDL

Майстор Джепето гостува в LIDL

23 Ное, 2017 Актуално

Преди и ние бяхме като вас

Преди и ние бяхме като вас

23 Ное, 2017 Истории

Facebook