logomamaninjashop

Обичам те > ∞

Автор: Ния Йотова

В нормалните времена ние с мъжа ми имаме един основен проблем – той смята, че аз нямам нужда от него, защото съм можела да правя всичко сама. За мен това е положително качество, но той страда от него. На родителите ми пък, като че ли, в нормалните времена, не им казвам, че ги обичам, просто някак си съм смятала, че се подразбира.

Днес, ден ен-ти от карантината обаче, нещата драстично се променят.

Сутринта започва като всяка сутрин под карантина.

Бързам да поработя малко преди да се събудят децата и да започнат да учат дистанционно, преди да се активизират мамите в груповите чатове на родителите и на двата класа, както и преди най-важното – преди мъжът ми да се излюпи. Мъжът ми, също е като мен хоум офис, но за разлика от мен е държавен служител, и неговият хоум офис се свежда до това той, поради липса на по-неотложни служебни ангажименти,  да се разхожда със скръстени на гърба ръце из къщата и да следи за мои нарушения. Като включа телевизора – Генерал Мутафчийски бди да не излизам от вкъщи. Като го изключа – самоназначилият се Генерал Йотов бди за домашните ми нарушения. Мира нямам никъде.

А домашните ми нарушения се състоят в това, че цял ден съм вкъщи, но нито съм изчистила, нито съм сменила чаршафите, дори не съм изхвърлила боклука, а вместо това : „ тц, тц, цял ден си цъкаш нещо на компа - "ей, в частния сектор живот си живеете, ей“! 

За да разсея вниманието му от прегрешенията ми, обещах на Генерал Йотов днес да ходим да пазаруваме ( най-голямото ни развлечение), което удоволствие ще свършим в обедната ни почивка. И двамата запазваме за себе си мнението, че „обедна почивка“ е разтегливо понятие, тъй като всеки от нас смята, че целият ден е една безкрайна почивка за половинката му. 

Снощи с майка ми си писахме, тя ми изпрати едно стикерче във Вайбър, което казваше „Обичам те“. Аз й върнах следното:

Screen Shot 2020 04 08 at 9.58.54

Сега тя ми звъни и ми съобщава , че извънредното положение много ѝ харесва. Тя е на 67 и когато отива да си пазарува в интервала 8.30-10:30 не я пускат, защото я взимат за 50-годишна.  Искат ѝ лична карта. 

Много се радвам за добрите гени на майка ми. Поне на един човек да му харесва извънредното положение. Дано да съм ги наследила тия нейните гени, въпреки че засега няма такива изгледи. Тайно се надявам, че може би младоликият ген се активира след 45. Само още 5 години ми остават. Въпреки че майка ми ми обеща, че на 40 космите по краката ми ще опадат сами от възрастта, но това така и не се случи… Прекъсвам размишленията си, когато в магазина с Генерал Йотов се нареждаме на опашката, а червендалест Господин в отлично на вид здраве, бодро прережда всички ни на опашката.

Изнервено, но според мен любезно, му обръщам внимание, че всички чакаме на проклетата опашка.

Господинът ме оглежда, (мъжът ми е клекнал и разглежда някакви бургии, които са изложени до касата), и решава, че съм сама жена, което го окуражава да бъде по-отворен, отколкото ако например бях мускулест батка, или ако знаеше истината – че Генерал Йотов бди над мен. 

„Е, мен какво ме интересува, че чакаш. Твой си проблем“ – казва Господинът и смело продължава към касата.

Така не се говори на жена, която е била толкова дни под карантина  и която е преживяла онлайн уроците  и домашните на шестокласник и на второкласник. Така не се говори на жена, на която се налага да работи от вкъщи, под строгия взор на Генерал Йотов, който недоумява толкова ли е трудно докато е в конферентен разговор с Англия, да метне една кофа вода и един сапун на пода на балкона. 

Всъщност, така не се говори на никоя жена.

Със замах извадих най-мощния си коз  - нищо неподозиращия Генерал Йотов, който кротко си беше клекнал и ровичкаше нещо в Лавицата-на-отвертките-и-бургиите.  Победоносно го позиционирах между мен и отворкото. Чувствах се толкова всемогъща, все едно съм намерила аптека, пълна с маски и дезинфектант. 

90653665 10156760791717484 7560118425033375744 o

-Държите се арогантно, понеже си мислите, че съм сама жена и няма кой да ме защити, нали? Е, не сте познал, с мен е и мъжът ми! Ха, сега да Ви видя, дали няма да се заинтересувате кого предреждате!

Господинът се стряска и сменя тона – той само се бил шегувал, ха-ха, с мъжа ми да сме си изберели на коя каса да отидем, той ни пускал!

Това двуличие ме ядосва още повече, и подхващам с най-невротизирания си глас да редя изявления за двойните стандарти в обществото.

През цялото време зад мен опашката (която защитих) въздишаше през маските си „всички сме изнервени“,  „много ни дойде на всички“, „важното е да сме живи и здрави“, както  и „ горкото момче, то хубавите ябълки прасетата ги ядат“ ( последното очевидно отнасящо се за мъжа ми, поставяйки ме незаслужено в ролята на  невротизираното прасе). 

Отиваме към каса 6, това е касата, на която Господина „ни пусна“.  Докато редим с мъжа ми продуктите на касата, той си разменя погледи с моя враг - Господинът, който реди топове тоалетна хартия на каса 5 и оттам подвиква на Мъжа ми: „Вземи на жена ти Кзанакс, получава се със зелена рецепта“.

Мъжа ми клати пръст към Господина, но виждам, че това е театър за пред мен и знам, че той вече си прави ментална отметка да провери за Кзанакс в аптеката. 

Извън магазина, за мое учудване мъжа ми ме прегръща: „ Акулката ми тя! Как се бори за справедливост! Сладката ми блюстителка на реда! Разбра ли сега колко много нужда имаш от мен!“

Целувам го, сладкото ми самозвано Генералче – разбира се, че имам нужда от него! Виж как като работим заедно в екип, преборихме една малка несправедливост.

В колата, обаче – ново 20. Майка ми ми пише във Вайбър:

- Преди малко забравих да те питам - защо ме обичаш толкова малко? 

Това пък сега откъде? Последното нещо, което ѝ изпратих по Вайбър беше стикерът със сърцето. И тя, горката, се е побъркала от седене вкъщи. Склонна съм да се съглася с хората от опашката – „на всички ни дойде много.“ Звъня ѝ. Тя вдига слушалката и повтаря въпроса си. 

Питам я защо така е решила. 

- Е, ми цяла нощ съм ти разшифровала съобщението – оплаква ми се тя. - Защо ме обичаш „по-малко от три“?

Помислям си, че едно Кзанаксче всъщност не е толкова лоша идея, дано мъжът ми вече да ми е купил тайно един блистър от аптеката. 

Моля я, разчленявайки думите, все едно говоря на бавноразвиващ, да ми обясни кога съм ѝ казала, че я обичам „по-малко от три“. 

Бясно превъртам варианти през главата си. Снощи, вярно, бях на три чаши вино, да не би да съм ѝ казала, сред винените изпарения, че я обичам по-малко от три чаши вино? Всичко е възможно в самоизолацията, а три чаши вино в момента са ми много нависоко в класацията „Кого най обичам“.

Не – майка ми настоява, че не съм говорила за вино. Тя е разшифровала мое съобщение към нея и оттам е разгадала кодовото „По-малко от три“.  Да си погледна сама какво съм й пратила снощи:

Отварям Вайбър - Срещу мен се блещи познатият стикер:

Screen Shot 2020 04 08 at 9.58.54

-Ето го, майка ми казва, след сърчицето си ми написала < 3 – това е знакът за „по-малко“ и след това има цифрата 3. 

Ах, това ли било! 

Предлагам на Вайбър да направи нов стикер, на който да пише

Обичам те > ∞

Можем всички заедно да го изпратим на родителите си, които в момента дори не можем да видим на живо. Те да си сложат очилата, цяла нощ да разшифроват стикера и сутринта да са разчели тайния код. 

Обичам те повече от безкрайност.

Снимките са от личния архив на авторката. Вижте още от Ния: Лара

                                               

Последно променена в Сряда, 08 Април 2020 10:34
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Тежкар

Тежкар

02 Сеп, 2020 Забавно

Изгубени в превода

Изгубени в превода

29 Авг, 2020 Татко Калоян

Инициативи за мечтатели

Инициативи за мечтатели

04 Сеп, 2020 Възпитание

Разговор за образование - кога?

Разговор за образование - кога?

31 Авг, 2020 Образование

Три морски разказа: Тя

Три морски разказа: Тя

08 Сеп, 2020 Истории

Три морски разказа: Той

Три морски разказа: Той

07 Сеп, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам