Не (,) мога повече!

Тя:

  • На дивана ми има животно. Пораснало е там. Сляло се е с шарките, впило се е в дунапрена, облакътило е възглавниците, обменило е материя с дамаската. Искам да го вдигна с все цялата мебел и да го разбия в земята. Жал ми е. За дивана.

Той:

  • Толкова е хубаво да съм си вкъщи. Спокойно ми е. Тя е в стаята. Тихо е. Ако има нужда от мен ще ми каже. Явно всичко е наред.

 

Тя: 

  • Разговорите ни са се превърнали в списъци – списък за магазина, списък за пътуване, списък за аптеката. Аз цялата съм един списък с булети. Нищо друго не го интересува.

Той:

  • Да живеят списъците! Нищо не съм забравил, нищо не съм объркал. Тя е щастлива и спокойна!

 

Тя:

  • Как е възможно да се вдетинява толкова, докато си играе с детето? Та той е неврастеник! Не мога да му имам никакво доверие.

Той:

  • Толкова ми е забавно да играя с малкия. Давам всичко от себе си. Тя ни гледа. Не показва нищо, но съм сигурен, че в очите й изглеждам страхотен баща.

 

Тя:

  • Може да прекара с часове на телефона или компютъра. Няма търпение да приспи детето. Няма желание да говори с мен. Аз съм по-скучна от телефон с бутони.

Той:

  • Ядосаха ме в работата. Идва ми да крещя и блъскам. Не мога дори да й разкажа. Тя си има достатъчно проблеми покрай детето, само аз й липсвам. Добре, че е тази игра, да не мисля поне малко.

 

Тя:

  • Детето заприличва все повече на него. Прави нещата точно толкова нескопосано и мудно. Не мога да понеса всичко, което ме дразни да е двойно. Карам се на детето, а всъщност крещя на баща му.

Той:

  • Защо му се кара сега? Толкова му е тъжно личицето. Гадно ми е, по-добре на мен да вика.

 

Тя:

  • Искам време за нас. За нас. За нас

Той:

  • Искам време за нас. Ако й кажа, ще реши, че не обичам детето

 

Тя:

  • Изкрещях му всичко накуп. Тръшна вратата и излезе. Не мога повече!

Той:

  • Защо очаква да се сетя за всички тези неща сам? Нали затова всяка свободна минута съм вкъщи, до нея! Да ми каже какво иска! Никога не знам кое е правилно и кое не.

 

Тя:

  • Върна се с роза и билети за кино. Не можах да спра да плача. Толкова е хубаво!

Той:

  • Донесох й цвете, а тя избухна в рев. Защо плаче пък сега? Никакви цветя повече. Явно се е обидила, че минавам толкова тънко. Ще я водя на спа, на басейн, на почивка...

 

Тя:

  • Всяка събота и неделя пътуваме някъде. Хотели, спа, басейни. Уморих се. Искам да си останем вкъщи един ден поне. Не мога повече!

Той:

  • Това ли било! Защо не ми е казала по-рано? Всеки уикенд сме някъде. Тя си крие ентусиазма, но аз знам, че е щастлива. Вече съм измислил следващата дестинация. Мога и много повече!

 

 

Автор: Ина Зарева

 

Последно променена в Неделя, 12 Февруари 2017 17:34
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам