Тези луди, луди майки

Автор: Ева Димитрова

Всеки родител на тийнейджър ще ме разбере. Както чистите, готвите, перете или изнасяте концерт пред многомилионна аудитория в банята, на прага цъфва бозайникът с мутирал глас, който ви нарича по малко име, въпреки че сте го отгледали от парче месо и ви снася информация, която трябва моментално да смелите, че и да реагирате правилно, за да не се получат психологически травми в по-късна възраст. Така се случи и при нас.

Цъфна на прага и с нетърпящ възражение глас изрече:

- Ще ходим на фестивала Голока!

В главата ми моментално се появява сцена, в която всички ходят голи на фестивал. Отсичам:

- Само през трупа ми! Голи никъде няма да ходите!

Ч1 превърта очи като че ли съм най-смотаната майка на света и с леден глас пояснява като на тригодишна:

- Никой не ходи гол, това е хип-хоп фестивал.

- Супер и ние идваме. - казвам аз и изстисквам прането, сякаш ще го удуша.

Легендата: Ч1 = Чудовище 1 - нашето дете, а Ч2 = Чудовище 2 - е нейната най-добра приятелка.

Характерно за този тип чудовища е, че фамилията им е или "дай пари", или "дай да ям". Спасение няма.

- Това - вика - ще ме развие като творец, а и музикално.

- 'ма, как, бе - отвръщаме ние с баща й като истински макаци- няма да спираме твореца в детето, ще го подпомогнем даже!

- Аз не съм спал на палатка - замисля се благоверният.

- В казарма нали си бил? - коварно го парирам аз. - Същото е. Бракът е казарма, разбери.

Той мигновено разбира.

Ляга на дивана като мумия, за да смели новата семейна мисъл, аз уреждам хотел и събирам багажа, като почти успявам да не се спъна в котката, Ч1 цъка на телефона и проверява за грешки - взели ли сме зарядно, сипали ли сме храна на котката, имаме ли винетка, според каква нечестна карма сме й се паднали за родители и т.н.

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

cdbf366d9f51982d2973fefc5c0ec9b1 XL

Багажът позорно ни чака, докато се караме кой е виновен, че закъсняваме и никой не знае къде е шипегелната котка. Взимаме Ч2 от тях и с развети коси се отправяме за палатки и чували. Докато умувам кой чувал е по-здрав, Ч-тата вече са на щанда с фенери и се спукват да флиртуват с някакъв служител. Простират пипала към всеки артикул, попаднал пред кръвожадните им очища, но аз съм гърмян заек и с лазерния си поглед и мантрата "няма пари", режа от корен. Поглеждам гръмотевично момчето, то се свива като стафида от кобра и само две палатки, четири чувала и един фенер по-късно сме на магистралата.

Ч1 и Ч2 са разположени като кралици на задната седалка, със забучени в ушите слушалки, някаква музикална акупунктура явно, разбират се с ръчни знаци и телепатични субтитри. Главатарите го играем обслужващ персонал - той шофира и сменя радиостанциите, а аз подавам води, карти на България, мокри и сухи кърпички и съм часовник, календар и gps по всякакви житейски въпроси.

След множество губеници и всякакви перипетии пристигаме на уреченото място. Ч1 излиза от колата и застава като екстрасенс от филм на ужасите, с ръце на кръста, за да усети правилното място, на което да разпрегнем катуна. Няколко минути шумно спорим и направо се караме за "точката на кипене" и накрая постигаме известно съглашателство. Вадим палатките и започваме да почистваме мястото, за да не спим на ръбчета. После все пак спим на ръбчета. Опитваме се да разпънем проклетите палатки с шипегелните рейки, аз с ръце на кръста, благоверният вече пръска слюнка, Божезащосеоженихме, аз не оставам по-назад отидемиманикюрът,мародителствотоизискважертви, и изведнъж Ч1 е осенена от извънземна мисъл:

- Отдръпнете се, некадърници!

Махва два пъти с ръка и пред очите ни изникват две палатки, същи Тадж Махал, но по-малки, сини и от плат.

- Брей, така да можеше да изкарваш шестици - се кокоря.

Правим "маса", "шкаф за храна", "кош за отпадъци", то в къмпинга всичко е в кавички, и се притаяваме в очакване на концерта.

Първата вечер се търпи. Пищят, крещят, но ние сме епегелсипичовете и нас това не ни вълнува. Разбрали сме се ние, възрастните, да не ходим на концерта (не, че не надникнахме тайно няколкостотин пъти), той спи, аз си дзеня на "балкона" и обследвам живота, децата пищят на концерта, намацани като маймуни, попаднали в гримьорна погрешка... Обичайните неща. Накрая децата се прибират и питат как да си измият зъбите, но от толкова много дзен, освен "просто си оближете зъбите и лягайте" нищо друго не ми идва наум.

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе

d9640fd356a2fdd2860810454b9f9005 L

Съпружеската драма започва на сутринта, когато клелите се във вечна вярност се събуждат с лумбаго, повредена простата (дори и аз, честно!), възпалени яйчници (дори той, кълне се!), натъртени като брулени сливи за ракия, въпреки че "почистихме" терена. Аз искам да му извадя предните зъби без упойка, а той на мен апендикса през ушите. Шалтетата се оказват поредната илюзия в живота ни, която се налага да преглътнем. Надяваме се, че малките гадове ще спят до обяд, за да имаме време да се поразтегнем, но още в девет подават свирепи зурли от разпраните ципове на палатката и искат конкретна храна. Точно конкретната храна я няма и ние двамата отпрашваме към Търново, за да я набавим, надявайки се, че ще се измием тайно в някоя бензиностанция, защото смърдим на немити глигани. Час по-късно храната е доставена и Ч-тата прежИвят еко-биото, а ние си казваме, че животът не е толкова лош и ухаем на течен сапун. Денят минава безоблачно, аз съм си изпила кофеиновата доза и съм далеч по-сговорчива, правим фотосесии, радваме се на паячетата, слънцето щедро раздава лъчи... идилия.

Втората нощ не е като първата. Благоверният не се е наспал и е кисел, мрази хип-хопа, с Луната се гледаме и вдигаме рамене, а малките носорози отново са на купона. Предупреждават ме, че искат да им направя фотосесия на концерта и аз чинно чакам на "вълшебното килимче", с фотоапарат, заврян в носа и бира на прага. Докато размишлявам над въпроса как Вселената да е едно по-приятно място за живот, започвам да чувам текстовете на песните от концерта и, о, чудо, в тях не се разказва за любов, родителство, живот, кофти политици, пегел, а за... истински ПЕГЕЛ, гинекологични пегели и ситуации от филми, които не се славят с Оскар, а с оскъден немски. Усещам, че стискам фотоапарата по-силно от необходимото, и ако беше жив, щеше да изпищи, но с последни сили сдържам родителската си ярост, защото все пак съм обещала да не навлизам в концертното пространство на Ч-тата като подивял орангутан. След като до слуха ми достигат възвишените трели относно белодробните способности на жените, осенени от идеята да ги използват по най-унизителен начин обаче, негодуванието ми се превръща в буйна ярост и пресичам горичката, която дели палатките от сцената, за минути, като робот. Все пак имам дъщеря! И нейна приятелка! На входа се сблъсквам с охраната, но по погледът ми личи, че нито имам билет, нито е животосъвместимо да го поиска и той отстъпва "разсеяно" крачка назад. Минавам като танк през група опиянени, отмузикаталиотнещодруголинезнам хора, които някак се разцепват като шпалир пред мен и заставам лице в лице с "врага". Нали ви казах, че на палатка всичко е в кавички. В този миг ние сме като двама титани - всеки със своята кауза! Той казва: "Аз имам власт над детето ти с това оръжие - микрофона". Аз казвам: "Аз съм майка и знам какво точно да направя с микрофона, ако злоупотребиш с него!" Понеже в цялата шумотевица няма шанс да ме чуе, започвам да показвам със средни ръце и пръсти какво мисля за тези текстове. Поглеждам ръба на сцената и виждам хората, които изглеждат като негови приятели. Решавам да ги питам по-късно за фейсбука на майка му, към която съм приготвила поредица от зловещи родителски въпроси, например: "Какво мислите за сексистките текстове на сина си?" или пък "Защо не му дадохте достатъчно любов, когато бе малък?". Изпълнителят съвсем други ги пее вече, но аз не съм вчерашна и няма да му простя! Накъдето и да отмести глава, аз съм там и показвам ли, показвам, какво мисля за текстовете му. Изблъсквам беззащитни хора по кожа и дънки, само защото искам да покажа на тъпото копегеле, че няма да възпитава децата ни в такива "ценности". Изпълнителят или не иска да ме види, или се чуди на какво съм, или е свикнал с всякакви изроди и изобщо не ме отразява. В този миг проблясват светкавици, но не от небето - това са обеците на Ч1. Същото като ядосаните змии от косата на приятелката на Майк от "Таласъми ООД". Следва по-лошо - просъскването:

- Всичко свърши! Тръгваме си!

Пубертетът - неизбежното зло

602cca0e1dfd35c8ee0525f2c335bb65 XL

Аз съм кротък психопат, не се плаша от охрана, мога да изпържа с поглед двуметров тигър, да назидавам триглава ламя, да опердаша змей, но не мога да устоя на тийнейджърско разочарование. Удря мъ в сърцето, нанася ми непоправими щети. Вървим към палатката, а обиците й дрънчат като окови. Стигаме и аз нахвърлям оправдателните щрихи на своето престъпено родителско обещание - да не надничам в света на младите. Отговорът, който получавам, ме удря в носа:

- Това бяха ПРЕДИШНИТЕ изпълнители. Докато стигнеш от палатката до концертната част, изпълнителите се смениха и ти през цялото време се държа непристойно пред човек, който няма нищо общо с ОНЕЗИ текстове. Показва пръсти и лакти точно на него, който пееше за прости, хубави неща в живота! "Браво"! И уж нямаше да ни следиш! "Благодаря ти", мамо!

Този път им казах да си измият зъбите, използвайки ментови дъвки, далечпо-цивилизованоспоредмен, и отидох да си легна, защото и Луната нямаше да ми помогне. Тотална родителска кокошкност.

На следващия ден нашите малки ангелчета Ч1 и Ч2 кротко прегръщаха възглавниците по пътя към дома, ние НЕ объркахме пътя, а на мен някак ми се искаше да се извиня на това момче - Fo, въпреки че се надявам да не ме е забелязало в тълпата, и да му кажа, че да бъдеш любимец, особено на млади хора, е най-отговорното нещо на света. Затова му пожелавам Нейно величество Музата да му носи послания, с които някой ден да се гордее пред децата си!

P.S. А догодина пак сме на Голока, разбира се, но с дюшеци, бидон с нахут и диспенсър, 'се пак. И ако видите подивяла майка с фотоапарат между зъбите, не й се сърдете, едва ли е "подпалила" случайно.


Препоръчваме и още:

Изгубени в превода

Тийнейджърът днес

Пубертетът не е битка на живот и смърт

 

Последно променена в Сряда, 09 Януари 2019 17:03
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

8 часа насаме със себе си

8 часа насаме със себе си

28 Дек, 2018 Възпитание

Обещайте си

Обещайте си

31 Дек, 2018 Истории

Пожелайте им лош късмет

Пожелайте им лош късмет

04 Ян, 2019 Образование

Всички обичат Лего

Всички обичат Лего

17 Дек, 2018 Развлечения

Зодиак 2019

Зодиак 2019

03 Ян, 2019 Забавно

Това не е библейско!

Това не е библейско!

15 Ян, 2019 Блог

Наздраве за мъжете

Наздраве за мъжете

14 Ян, 2019 Отношения

Аз съм баба и съм номер 2

Аз съм баба и съм номер 2

13 Ян, 2019 Отношения

Минути като часове

Минути като часове

12 Ян, 2019 Възпитание

Как свалих 15 килограма

Как свалих 15 килограма

11 Ян, 2019 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам