Любов Даскалова и компютърното моделиране

Автор: Любов Даскалова

Гледам, напоследък колежките доста реват на постовете ми. Мили колежки, моля ви се, недейте рева! Всичко това, което четете редовно, си е един обикновен тюрлюгювеч и го обръщайте на смях. И аз така правя, особено като пиша тези буламачи, пада голям хилеж. А сигурно се досещате, че е много смешно да се посмееш на себе си, та винаги изхождайте от тази позиция и си се заливайте предимно в кодошлийска посока, не в депресивната.

Аз пък тази година се захванах с компютърното моделиране, защото лятото нямаше кого да пратят на курсове. А те едни курсове, нали ме разбирате? Добре че кредити раздават на тях, та като дойде Националният инспекторат да ни преглежда, да има какво да брои.

Помня криво-ляво, че ни учеха с една котка, ама котка истинска не е имало, а само една дигитална идентичност. Не знаете ли какво е дигитална идентичност? А физическа идентичност случайно да знаете? Ако тръгна да ви го обяснявам, се притеснявам, че някой може да си поиска обратно кредитите, а друг да ми вади актуално медицинско от психодиспансера.

Обаче учебната година стартира и навъртя вече оборот и половина, а с нея отметнахме и част от учебния материал по Компютърното моделиране.

Новото школо

c8acd7ea9b8dd89aa305f168b456d7cd XL

Урок първи

Отивам с класа в компютърния кабинет, децата сядат по две на компютър. В този урок учениците трябва да се запознаят с компютъра и аз да им обяснявам как да го включват, изключват и къде да си включват кабелите за зареждане на смартфоните. Ако ми се налага да им разказвам как да включват периферни устройства, ще ме удари някое заболяване на периферната нервна система. Днес трябва само да ги науча да включват и изключват всякакъв тип устройства. Сещам се, че децата носят телефони, таблети, майки-часовници и два калкулатора. Приканвам да извадят цялата техника по масите и да започнем да я включваме и изключваме. Четири деца изключват компютрите от копчетата, казвам „НЕ“, ама късно. Други три трудно работят с бавния показалец на мишката, дванадесет си изключват телефоните и компютрите. От три различни места в стаята ми се задава въпроса: „А каква ми е паролата на телефона? Иска я при включване.“ - Аз поглеждам изразително и с искрена емпатия казвам: „А де?“ - Половината клас предлагат варианта с четири нули, при двата телефона проработва, третият се блокира. Пускаме пак старите компютри с уиндоус седем, учениците питат може ли малко да си поровят в интернет, отговарям им с „НЕ“, защото днес само трябва да пускаме и да спираме компютрите. Казвам им, че трябва да включваме към тях и периферни устройства, ама нямаме нито кабели, нито периферни устройства освен мишки и клавиатури. Това отключва у учениците желанието да включват и изключват кабели, други натискат копчетата на компютрите, всички си изключват и включват телефоните. Едно отива и святка и гаси лампите в класната стая, за да бъдело всичко наред.

Кибер сигурност за деца

9f6d22dec5a20bcdd01cd84e98637764 XL

Урок втори

Ще уча учениците да познават здравните норми за работа с дигитални устройства. Чета им инструктаж за работа в компютърен кабинет. Инструктажът е писан вероятно при внедряването на Правец 8С и монохромен монитор с трептене от 50 Hz , а днес е ден от края на 2018 г. Както се казва, след хиляда години, когато влезем в уроците по история, няма да прави такова голямо впечатление. Иска ми се да разкажа на децата, че сега ще слушат едно в инструктажа, а ние ще правим друго и да не им пука, но не събирам кураж. Знам ли кое часовниче-телефонче е включено и коя ли майка ме слуша в захлас в момента, а след малко мога да я накарам да припадне, да си шибне главата в лъснатите плочки в кухнята и да стане беля.

Учениците трябва да са на разстояние от монитора поне 50-70 см, те питат как да измерят. Казвам им с ролетка, бъркам в джоба и вадя една. Започва разпъване на ламаринената лентичка, мерене и смях. Децата сядат като замръзнали и не смеят да се обърнат, за да не изместят точната позиция. Прочитам в инструктажа, че учениците не трябва да работят дълго време на компютър. Шест деца ме молят с тъга в очите това да не го чета на родителите им, защото следобед играели на Fortnite и щели да си пропуснат мисиите. Алоу, защо не направите един Fortnite за образователни цели, бе? Аз лесно ще им давам мисии вместо домашни работи. Учениците и този час гледат от разстояние компютрите, питат дали може поне да си пуснат по някое любимо клипче в YouTube. Съвестта ми проговаря, че аз все пак обръщам часа по компютърно моделиране в час с историческа насоченост, в който съм чела за монохромен дисплей, а те не знаят какво е това. И поради тази причина разрешавам YouTube, тъкмо в инструктажа е разписано нещо за безопасното ниво на звук. Секунди след това се чуват двадесет гърла ревящи в няколко близки тоналности – „НИЩООО НЕ СЕ ЧУВААА!“ - Ами много ясно, няма колонки. А клиповете без говор ги владееха само Бени Хил и Чарли Чаплин. Пет деца вадят от раниците слушалки, другите само гледат. Четири деца гасят компютъра от копчето, аз им обяснявам, че така не може. Добре че часът свършва.

Любов Даскалова и малките матури

598b431dd52aecdb7af226f303ba1598 XL

Урок трети

Днес ще управляваме дигитална идентичност. В дебелите книги по психология не пише нищо за идентичност у 9-годишните, ама в разпределенията вече го има. Дано попадне някое такова в ръцете на университетски преподавател, пък да рестартираме психологията и да внесем в тая наука някоя революционна новост. Както се казва, Фройд и Юнг да идат на заден план най-накрая. А някой да каже какво знаят третокласниците за своята физическа идентичност – ЕГН, паспортни данни, постоянен и настоящ адрес? Абе то масовият народ си изважда личната карта, за да си прочете ЕГН-то, а ние ще учим третокласниците на физическа и дигитална идентичност. А за закона за личните данни няма ли нещо в разпределението? Аз също не мисля да разменям часа за компютърно моделиране с правни справки в стил адвокатска кантора „Всезнайко Бележков“. Превключвам на първа учителска и започвам беседа за профилите, които децата си създават на различни места, когато работят на компютър. Изброяваме различни програми, платформи, портали, форуми, чатове, игри, а също и инсталирани приложения по телефони, таблети и компютри, които също искат потребителско име и парола. Така вече всички ме разбират. Обещала съм си думата „идентичност“ да я забравя, а да си говоря с децата за любимите им местенца, които посещават в интернет. Така всички разказват, че вече имат профили във фейсбук, за които родителите им знаят. Три деца вадят смартфоните и пускат видео разговори с майка, дядо и баба. Имат интернет в плановете на мобилните карти, браузват с лекота. Едно дете се изправя и рецитира някакъв национален телефон за безопасност на децата в интернет 124-123. Супер, а аз умея да си преправям гласа на детски и ще мога да звъня чат-пат за консултация.

Любов Даскалова е квестор

25c1574e8e6a7de12f717ac56a926ad5 XL

Урок четвърти

А вие знаете ли как да се предпазвате от травми и да предотвратявате физическата умора след продължителна работа в дигитална среда? Аз лично не познавам учител, който да се е обзавел с болничен, защото се е травмирал тежко, изпращайки лайкове и емотикони на седемстотинте си приятели във Фейсбук. Да не говорим, че милиони хора успяват да сърфират в световната мрежа и в момента, без да прилагат правила за реакция при заплахи в дигитална среда. Ако нещо не ви звучи много … така, сори, нямам нищо общо с тези формулировки и си признавам, че нямам толкова ядра в главния мозък и толкова висока тактова честота в няколкото останали мозъчни клетки, за да сътворя нещо толкова гениално. Пет деца веднага гасят компютъра от копчето, осем затварят браузъра, две се обаждат на майките си, защото ставало страшно, три играят на телефоните си Critical Ops и не им пука. В този час трябва да беседвам с учениците как да не предоставят информация на чужди лица в интернет. Децата питат дали това важи и за учителките, защото са си забравили запаметените профили на компютрите от обучението, което се е провело вчера. Сега дечурлигата можели да разглеждат електронния дневник на училището и да пишат оценки на когото пожелаят. Две деца разказват, как са им откраднали паролите и героите от някаква игра. Едно дете обяснява на целия клас как лоши хора са успели да изхарчат крупна сума от кредитната карта на баща му.

И докато вървят разкази като от полицейската сводка, аз се чудя за какви правила да говоря на децата, когато те са поизпреварили със знания, умения и опит въжделенията на някого, който може би си няма представа какво се случва в детския свят днес и сега.


Препоръчваме ви още:

Записки по българското образование

Денят на един учител някъде в България

Глупости на килограм

Последно променена в Неделя, 11 Ноември 2018 21:12
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам