Ами аз изкарвам парите…

Ние сме много радостни, че равноправието и двустранно отговорното родителство стават все по-обичайно, нормално явление. Все повече двойки отглеждат децата си, споделяйки схващането, че двамата родители носят еднаква отговорност за благополучието, здравето, възпитанието на детето. Това е супер! Но все още битува и разбирането, че отпускът по майчинство е време, в което жените си СЕДЯТ с децата, и че да обясняваш какъв труд е това е досадно и тъпо. На привържениците на тази гледна точка е посветен текстът на млада майка, която предлага лека размяна на ролите.

За авторите на репликите „Аз изкарвам парите.“, „Днес нещо съм изморен.“, „А ти какво прави цял ден?“

Кой знае защо се е наслоило впечатлението, че в повечето случаи майката „СЕДИ вкъщи“, докато бащата работи. Не усещаме кога настъпва моментът, в който таткото започва да бърка нещата, ляга на дивана след работа и забравя какво точно е да прекараш цял ден с малкото дете. Наша грижа е да му напомним, в идеалния случай да го поставим на наше място, за да го ориентираме малко в ситуацията. Което и ще направим. Да си представим…

Да си майка означава да работиш на две места и половина

razmyana

Сутрин. Будилникът звъни за 10-и път, спал си пет часа, вече закъсняваш за работа, обличаш се за минута, за тоалетна, зъби и закуска няма време, сериозно, нямаш такава опция. Ти трябва да изтърчиш при шефа си, за да го нахраниш и преоблечеш. Момент! Той лежи до теб и ти бърка в носа. Аха. Време е за закуска. Готвиш пред очите му, предлагаш варианти – не яде, даваш йогурт с гранола – хвърля лъжицата, пъхаш в устата му кроасан, обличаш му костюма, въпреки крясъците, хващаш го под мишница и тичаш, докато реве, към колата.

Все пак мисля, че в реалния живот татковците намират време за тоалетната, душа и могат дори риза да си изгладят…

През целия път шефът реве, защото му е скучно, топло, студено, не обича да седи и въобще… той иска да си догледа сериалчето. Ти си мечтал да си допиеш кафето в тишината на задръстването, но реалността е друга. Отиваш на работа и шефът от вратата заревава с пълно гърло, нахвърля се да те блъска и хапе. Какво да се прави, има криза на „средната“ възраст, дупето го боли, и изобщо той е твоят шеф, само си напомняй, че непременно ще го израсте.

Забележително е, че това продължава през всичките 8 часа на работния ден, с малки прекъсвания. Не е като да кажеш „добро утро, колеги“, да си включиш компютъра и да си пуснеш кафе.

Не забравяй през пет минути да сваляш шефа от масата, да измъкваш остри предмети от устата му и да не му позволяваш да рисува с химикал по секретарката. Не се впрягай, той просто тества границите на позволеното.

Към обяд, по традиция, е време да отскочиш за нещо за хапване или да направиш пауза за по цигара, но не бива да забравяш да облечеш шефа, който тича като луд наоколо, опитва се да ти се измъкне, и упорито се мъчи да свали дрехите, които си успял да му наденеш. Трябва да успееш и да го натикаш в асансьора и да следиш да не избяга, когато вратата се отваря по етажите.

Или как ти се случва обикновено? Все пак успяваш да се поразсееш в почивките или поне да пообщуваш с други хора, без да се налага да ги гониш?

Идва ред на обяда, но не обядваш ти, първо трябва да нахраниш шефа, да жонглираш с вестника, айфона или спинъра и в крайна сметка да му позволиш само една серия от любимото филмче и да седнеш да хапнеш, изпитвайки чувство на вина, че пак си се спасил с анимации.

Някога си бях съвсем наред

pazmyana2

А когато накрая този адски ден свърши, твоят любим и най-скъп шеф се прибира вкъщи заедно с теб, защото работният ден не свършва никога. Но не е ли яко, че все пак можеш да смениш картинката, да се прибереш у дома и да забравиш деловите ангажименти за малко?

И ето, ти си почти до входа, главата ти кънти, защото шефът пак е ревал през целия път, защото сокът му е бил портокалов, а не ябълков. И колата ти е червена, а не синя и това буквално го довежда до истерия. В главата ти се рее само една мисъл, по-скоро да се включи жена ти, да ти помогне малко, да поеме този изверг за известно време иначе ще гръмнеш някого.

Влизаш вкъщи, съпругата ти те посреща и казва, протягайки се, че днес е мнооого изморена.


Препоръчваме ви още:

За мамнезията и други отклонения

Мразя разходките

Млъкни и яж каквото ти дават!

 

Последно променена в Петък, 05 Октомври 2018 14:34
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам