Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

- Коце, ела да се облечем и да отидем заедно за милинка!

Коце казва не.

Четири пъти.

Гледа също и на панаир.

Трийсет кандърми по-късно пак го заставям да дойде с мен, да му купя закуска. Той пак казва не. Щял да остава тук. Сам. Сигурен бил.

- Добре - казвам - щом е така, отивам до закуските, връщам се по най-бързия начин, а ти ме чакаш тук. Знаеш къде са ножовете, можеш да си отвориш терасата, няма да ти включвам телевизора, за да не се разсейваш. Ок?

- Мамо, всичко ще бъде наред! Отивай. Чакам те тук.

Знам, че всичко ще бъде наред, та нали другия месец ставаш на пет години. На твоите години децата оттатък Вала правят маратонки и тениски.

Набивам крак и вземам разстоянието до закуските за три минути.

Черна котка ми сече пътя.

Братовчед ми ме видя и спря.

- Нели... Ако ти сега си тук... Кой гледа детето?

- Виж – казвам - нямам време за small talk точно сега. Излизам да му взема закуска! Милинка! Телевизорът гледа детето. Дадох му и три шуслерови соли преди да тръгна. Ще се оправи!

Супер, няма никаква опашка. Приготвям лев и двайсет, вземам щафетата и се прибирам.

Трябват ми и вода, картофи, магданоз, яйца, но ще отидем после заедно. Нямам време сега.

Прибирам се. Бързам. Още не е горещо, а ситни струи саламура капят по лицето и гърба ми.

Самосъжалявам се. Ако имах цици, щях и между тях да имам саламура.

За кво ходя? Да изяде три хапки от милинката. Забравих си телефона вкъщи. И да го бях взела, все едно мога да му се обадя. Имам му доверие. На тръгване ме попита:

- Мамо, може ли още една бонбона да си взема (разбирай шуслерови соли номер 3, 6, 7)?

- Коце, можеш да изпиеш цялото шише! Няма нищо да ти стане!

Отключвам вратата. Тихо е. Туинпийксово тихо!

- Коце?

Туинпийксова депресия.

- Коце! Върнах се! Нося милинката! Къде си? Не е смешно!

Бърша с финес саламурата, вървя и свалям дънките, които са станали на чорапогащник.

Няма го в кухнята. Няма го в спалнята. Няма го в детската. Няма го в хола. Няма го в банята.

Стефан Вълдобрев пее в главата ми "Аз ли съм или не съм", онази готина балада със зловещия клип.

- Коце, на минутата излез!

Отваря леко вратата на гардероба и излиза оттам. Първо показва ръката си. Сетне вика:

- Бу! Исках да те стресна и ти хвърлям паяжина, за да замръзнеш.

И тъкмо искаш да му струпаш три бича в зъбите, но вместо това го прегръщаш, сърцето ти бие лудо, сякаш е на концерт на Металика, обвиненията изчезват и даваш милинката в спайдърменските ръце.

Всичко това, за да чуеш след втората хапка репликата:

- Мамоооо... (дълга пауза все едно се е задавил с буркан кисели краставици)... наядох се!

Препоръчваме ви още:

Утрешен

Децата не са точка, те са двоеточие

Стокхолмски синдром