Коце, на минутата излез!

Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

- Коце, ела да се облечем и да отидем заедно за милинка!

Коце казва не.

Четири пъти.

Гледа също и на панаир.

Трийсет кандърми по-късно пак го заставям да дойде с мен, да му купя закуска. Той пак казва не. Щял да остава тук. Сам. Сигурен бил.

- Добре - казвам - щом е така, отивам до закуските, връщам се по най-бързия начин, а ти ме чакаш тук. Знаеш къде са ножовете, можеш да си отвориш терасата, няма да ти включвам телевизора, за да не се разсейваш. Ок?

- Мамо, всичко ще бъде наред! Отивай. Чакам те тук.

Знам, че всичко ще бъде наред, та нали другия месец ставаш на пет години. На твоите години децата оттатък Вала правят маратонки и тениски.

Набивам крак и вземам разстоянието до закуските за три минути.

Черна котка ми сече пътя.

Братовчед ми ме видя и спря.

- Нели... Ако ти сега си тук... Кой гледа детето?

- Виж – казвам - нямам време за small talk точно сега. Излизам да му взема закуска! Милинка! Телевизорът гледа детето. Дадох му и три шуслерови соли преди да тръгна. Ще се оправи!

Супер, няма никаква опашка. Приготвям лев и двайсет, вземам щафетата и се прибирам.

Трябват ми и вода, картофи, магданоз, яйца, но ще отидем после заедно. Нямам време сега.

Прибирам се. Бързам. Още не е горещо, а ситни струи саламура капят по лицето и гърба ми.

Самосъжалявам се. Ако имах цици, щях и между тях да имам саламура.

За кво ходя? Да изяде три хапки от милинката. Забравих си телефона вкъщи. И да го бях взела, все едно мога да му се обадя. Имам му доверие. На тръгване ме попита:

- Мамо, може ли още една бонбона да си взема (разбирай шуслерови соли номер 3, 6, 7)?

- Коце, можеш да изпиеш цялото шише! Няма нищо да ти стане!

Отключвам вратата. Тихо е. Туинпийксово тихо!

- Коце?

Туинпийксова депресия.

- Коце! Върнах се! Нося милинката! Къде си? Не е смешно!

Бърша с финес саламурата, вървя и свалям дънките, които са станали на чорапогащник.

Няма го в кухнята. Няма го в спалнята. Няма го в детската. Няма го в хола. Няма го в банята.

Стефан Вълдобрев пее в главата ми "Аз ли съм или не съм", онази готина балада със зловещия клип.

- Коце, на минутата излез!

Отваря леко вратата на гардероба и излиза оттам. Първо показва ръката си. Сетне вика:

- Бу! Исках да те стресна и ти хвърлям паяжина, за да замръзнеш.

И тъкмо искаш да му струпаш три бича в зъбите, но вместо това го прегръщаш, сърцето ти бие лудо, сякаш е на концерт на Металика, обвиненията изчезват и даваш милинката в спайдърменските ръце.

Всичко това, за да чуеш след втората хапка репликата:

- Мамоооо... (дълга пауза все едно се е задавил с буркан кисели краставици)... наядох се!


Препоръчваме ви още:

Утрешен

Децата не са точка, те са двоеточие

Стокхолмски синдром

Последно променена в Петък, 22 Юни 2018 19:25
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам