Не, не мога, ще разкажа!

Една голяма, луда, арменска сватба

Автор: Нора Ардашева

На стената вкъщи имам една малка фотогалерия със снимки от важните моменти в живота ни. Днес гледам едната снимка и... не, не мога, ще разкажа!
Имам си приятелка от детството. От онова приятелство, дето и бабите ни са приятелки. Живее в София и решава да се жени. Естественият избор за кръстници сме ние, защото и с младоженеца си паснахме още от първия миг (дано да не си внушавам, Ицо, защото ако е така, или си много, ама много търпелив човек, или безумно обичаш Марга, че още ни търпиш). 
Та, идват двамата във Варна, канят ни, приемаме и ... ако си мислите, че нататък е лесно - в грешка сте. В нашето семейство имаме един член, който излиза доброволно от къщи навън, само при бомбена заплаха. Минимум! Ясно ви е, че това не съм аз! От позицията си на Кръстник, човекът започва кандърма:

- Не може ли сватбата във Варна да я направим?
- .......
- Ами ако аз я платя?
- ......
- Абе, защо бързате сега? Почакайте малко, може пък да ви мине…

А те, не та не - Ще се женим!

Ей тъй на, слънцето изгря и на моята улица! С безгранична радост и екзалтация започнахме приготовленията за поредното въстание в тайфата. В La Sposa (къде другаде) ушиха прекрасни рокли на булката и на моя милост. Партитата си вървяха регулярно с всяка проба, докато правехме планове за всичко и така, в смях и закачки, неусетно дойде големият ден.
Тръгнахме за София 4 варненски коли. Все хубави хора! Настанихме се в хотел, изтряскахме моминско и ергенско парти в едно (едно беше, ама бамбашка) и на другия ден започнахме от ранна утрин изпълнението на предварителния план.

Всичко започна още като си обличах роклята. Отдавна беше, бях слаба и млада, и се харесвах. Аз и сега се харесвам, но тогава имах основание. Та, заставам пред огледалото за последен поглед и доволно прекарвам ръка по плата. Това, което видях, ме накара да изпищя като смъртоносно ранен заек. Нали знаете онези млека за тяло, дето имат златисти частици. Е, те точно с такова се бях намазала малко преди да се отдам на нарцисизма си. Ама какво ми се правиш на важна, мааа! Петното върху роклята ми беше колкото Тексас.
Поне на мен така ми се видя. Добре че творецът на тоалета беше до мен, та ме спря малко преди да го превърна в Австралия. След бързи консултации и тревожно сноване от стая в стая, един от тайфата (голям "майтапчия" няма що) ми подаде чантичката и ми каза:

- Ако не размахваш много ръце, не се забелязва!

Познавате ме и разбирате, че откровено ми се подиграваше тоя, а другите се забавляваха от сърце. Както и да е, кавалкадата тръгна. Наредени бяхме в колона и се готвехме да купуваме булката, за което си бяхме намислили подробен сценарий, още в предишната алкохолна нощ. Сценарий, на който, в един прекрасен момент, на едно от софийските кръстовища, се срина из основи! Последният в колоната, просто не спря! Забихме се, като по учебник един в друг.

Балканска сватба

svatba

Сега, внимавайте - слизаме един по един от колите, като онодени кокошки (на арменски по-интелигентно звучи), започваме да се оглеждаме мълчаливо, а хората немедлено се събират, надушвайки голям сеир. В момента, в който и последният слезе, и видяхме, че върви в права линия, избухнахме в такъв неистов смях, че сеирджиите сериозно се замислиха, дали да не избягат с писъци. Един от тълпата все пак събра смелост (естествено, не за да помогне), приближи се до нас и с едно едва прикрито удоволствие просъска:

- Сега ви чака едно бягане по застрахователи, едно мъчение, мани, мани!

Откъде да знае човекът, че в първата кола се возеше този, който е застраховал 3 от четирите коли. А нашият "майтапчия", оня с чантичката, леко ме побутва:

- Хм, Норче, мисля, че петното на роклята ти вече не те тревожи толкова.

Прав беше да ви кажа. Та, идва полицаят и, слизайки от колата си по оня така добре познат ни самодоволен начин, изпъшква:

- Дайте си документите, да ви запиша имената!

Зълва ми, горката, след като разбра, че всички сме добре, си ритна високите токчета и взе нещата в свои ръце:

- Дайте аз да ви ги напиша, че ще се затрудните.

Оня я поглежда в очичките и просъсква:

- Диктувай, не ме учи!

Тя вдига миролюбиво рамене и започва:

- Това Ауди го кара госпожица ТцхдгфърсйьнкжЯН, абсолютно невинна, защото я блъсна този Мерцедес, който го кара госпожица НйнзцжхдгсдднцкьЯН, абсолютно невинна, защото я блъснах аз - госпожа ПнхйасгдеъфивеейдявндвфгрхфидйфбдхЯН с оная Тойота, ей там виждаш ли я, а всички нас ни насмете, ей тоя - Господин ШндйсхфевкйеуЯн с файтона си (човекът караше фолксваген Фаетон). Пиши, пиши, защо спря?

Полицаят се почесва по оня, също така познат ни, безпомощен начин, подава си химикалката, бумагите и плахо пита:

- Че къде пък се намерихте 4 варненски коли, да се нанижете така една в друга?

А тя го поглежда от висотата на всичките си 1.52 (това се получава само при нея) и отсича:

- Как къде? Не ми ли виждаш пайетите и бижутата? На сватба сме тръгнали!

Предстватбено

svatba3

Повече не знам какво е станало, защото ние с кръстника и смарангясания младоженец, откъснахме букета от булчинската кола, метнахме се на едно такси и ги оставихме да се оправят, зер булката беше примряла от съклет. Влизаме при нея с целия шум, на който сме способни, а в апартамента тихо, майка и я прегърнала с увиснали рамене, всички мълчат и ни гледат сконфузено. Учудено и съвсем искрено питам:

- Какво стана, нещо лошо ли се случи, Марги?

- Как какво стана, Норче? Чаках да дойдете, за да ви видя, че сте живи и здрави, че после да отменим сватбата!

Милата, никога няма да ги забравя двамата с бъдещия съпруг, как се гледаха. Хем щастливи, хем някак като ощипани, разбийш. Подозирам, че сериозно преосмисляха избора си за кръстници. Малко късно. Седнах до нея, прегърнах я и обещах, че ще има най-веселата сватба, която сме способни да й осигурим! И най-запомнящата се, естествено!
Така и стана! Веселихме се от сърце, танцувахме, пяхме и се смяхме до зори. Лайтмотивът на дисководещия беше:

- Хайдееее, варненската група с верижната катастрофа е отново на дансингаааа…

Впоследствие изречения като: "Искаш ли да те подпра отзад?" и "Карайте отпред, аз ще ви следвам, за да се движим в колона." - добиха друг смисъл за нас. Оказа се, че на нас едни ламарини не могат да ни провалят празника. Дори напротив.
Слава Богу, всички коли, освен нашият изстрадал Мерцедес, бяха нови и не им се наложи голям ремонт. Освен на него. Оставихме го на сервиз там. Той, милият, беше най-смачкан, но в това също имаше хубав момент, защото кръстникът се вдигна втори път, да иде в София, за да си го прибере!
Познайте кой го придружи?


Препоръчваме ви още:

А защо да не предложите вие?

Сватба в Тоскана

Сребърна сватба

 

Последно променена в Събота, 09 Юни 2018 18:24
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам