Човек и добре да живее, тръгва на йога

Автор: Нина Василева

Човек и добре да живее, тръгва на йога. Много е готино. Два пъти ходих, чудесно беше. Ако се чудите как изглеждах отстрани - ами драгалевският Мистър Бийн на йога. Е така.

Първия път отидох леко притеснена, щото на йогата можело да се... пръцне, така да се каже. И цялото ми същество беше подчинено на самоконтрол!

"Отпуснете се", казва мастърката. Викам си, почна се с провокациите, аз хубаво ше се отпусна, ама ако се отпусна, ще взема да пръдна. Никакво отпускане!

После вика: "Спрете вътрешните разговори!"

Невъзможно! Просто искам да видя некой, който може да ми спре външните, та какво остава за вътрешните! 

Разговори, диалози и борба със самата себе си.

Едното ми Аз вика - "Отпусни се, бе, нема да пръднеш, па и да го направиш, ни ше си първата, ни последната." 

Другото ми Аз, просто и то като фасул и крещи - "Никакво отпускане!"

И така мина първата тренировка, на финала ме болеше главата от концентрация да не би да се изпусна.

yoga

Отивам на втората тренировка и си викам, е сега вече ше се отпусна и ше прекратя всички вътрешни разговорииииии. Даже и да пръцна, вече ги чувствам хората като семейство, а там си е нормално.

Добре, ама стигнахме дотам, дето Прамаяната ни е бременна с ОМммммммм и вдишваме през едната ноздра и издишваме през другатааааа.

Аз не знам, и не съм взела предварително осторожни мерки по тотално прочистване, и един сопол ми заседнал в едната ноздра. И като вдишвам и издишвам през нея свири-и-и-и-и. И айде наново вътрешните диалози. Първо си викам, сега ще изсвиря всички ноти от музикалната стълбица, а като загрея, може да изкарам и „Танц със саби” на Хачатурян. Другото ми Аз по това време се опитва да налее малко акъл и го чувам да казва - "Не можеш ли поне веднъж да се съсредоточиш и да престанеш с простотията?".Леко се засрамвам и спирам да слушам сопола.

yoga3

 

Изобщо, аз съм кошмарна.

Други проблеми, които възникнаха, бяха от вече механичен характер, като например проблем с ляво и дясно и съответно коя ръка е лява, коя дясна и респективно крак. И през цялото време, вместо да съм със затворени очи, аз бех с едно отворено, друго затворено, за да гледам хората кой крак и ръка вдигат, но вместо да ги редувам очите, аз стисках затворено само едното и на финала бях с лицево схващане и временна слепота на едното око, не знам лявото или дясното.

Иначе ми харесва и няма да се откажа, докато не се усъвършенствам.

Вечерта баба вика: "Така се съпех и паднах у коридоро, че се уплаших да не съм си спукала черепо, ама не, само имам цицина. Обаче хернията ми се прибра откак паднах, и почнах да чувам по-добре! Освен, вика, да се утепам пак, ега сичко ми се оправи." 

Викам си, глей жената как радикално се оправя, а аз - на йога. Дали да не взема и аз да се утепам и да ми мине сичко, а и другите да не страдат покрай мен!

Или пък да взема баба на йога?


Препоръчваме ви още:

Сатурнова дупка на 36

Карма

Най обичам

Последно променена в Петък, 20 Април 2018 17:09
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам