Това не е живот!

Автор: Ина Зарева

Ама как съм се изтупала само! Лъщящата рокля така ме е прискрипала, че мязам на човечето Michelin. Обущата ми тропат кат` конски копита по паважа. Герданът с големите топки подскача гордо върху едрата ми гръд. Добре че се метнах поне на нея, на мама, ми не на татя ми. От него всичко друго взех – т`ва шкембе, гърбица, мустак. Всичко!

Колкото и да съм хубава, моят върви крачка пред мен и все него гледат. Аз го догоня, изпъча се, раздрънкам топките над пазвата и тамъъън някой да ме забележи, виждат го и пак към него се втурват. А аз все отзад.

Като ми се затръшкат жените с техните проблеми. Като кокошки си скубят перата и рият в краката си. Ревнували били ония техните. Да дойдат те на мойто, та да видят! Това цял живот се мъчиш, топорчиш коси, приглаждаш мустак, пъчиш гърди, гълташ корем. И те пак само него гледат, бе! Как се не намери един нормален човек в тоя град да види веднъж и мен?! Ненагледаха се пусто! И то да беше само гледането. Ми искат да го заговорят, да се здрависат. И моят вече ще се разтопи. При всеки да се спре. С всеки да говори. На всеки внимание да обърне. А мене кучета ме яли!

Кучета не знам, ама тия обуща ми изядоха краката. Не издържам вече! Хващам го за ръкава и плътно до мен. В галоп го подкарвам по улицата. Хората пак понечват да го спрат, ма аз гледам на кръв и не пускам! Той едва диша, дробовете му кат` стафиди останали, не може звук да измъца, само подтичва до мен и скърца с тия негови 40 кила.

Таман се мерна наш`та улица и отпред изскача една девойка – такава хубава, хубава, чак да ти прилошее. Краката ѝ не мога стигна, ако ще да се катеря цяла нощ, косата ѝ гъста като мустаците в целия ни род до 9-то коляно и едни òчи – като две сини луни се опулили. Седи отпред, впила си луните в моя и не мърда!

- Може ли – вика – да Ви пипна някъде, че много важен изпит имам днес?

Рипвам като на бясна кобила и се изтъпанчвам между двамата:

- Къде – писвам - искаш да го пипаш? Отде да те знам к`ъв изпит имаш. Може някой урологически да е. Айдееее и без пипане ще минеш днеска.

Впивам се още по-люто в моя и право вкъщи! Не си е живот това - да си жена на коминочистач.

 

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Най обичам

Как Цола Ц. отслабна за лятото

Последно променена в Събота, 28 Април 2018 22:33
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Кога да го пратиш при майка му

Кога да го пратиш при майка му

16 Авг, 2018 Отношения

Не ни дават внучето

Не ни дават внучето

16 Авг, 2018 Отношения

Тийнейджърът днес

Тийнейджърът днес

15 Авг, 2018 Възпитание

Добра домакиня или добра майка

Добра домакиня или добра майка

13 Авг, 2018 Възпитание

Мама е сухарка

Мама е сухарка

13 Авг, 2018 Блог

Много „трябва“

Много „трябва“

12 Авг, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on