Нашата луда българска Коледа

Автор: Траяна Кайракова

Не ме разбирайте погрешно, обаче зададе ли се този празник, един месец по-рано косата ми се изправя и накъдря сама през ден. У нас се струпва цялата рода, плюс който откъдето се сети. Ами то няма лошо, ама и на мене ми се ходи у някого. Ще хапна, ще пийна и си отивам по живо по здраво. Даже няма да искам и в кутийки да ми слагат за вкъщи.

Ама нали съм била по-млада, можела съм още да шетам, не ми тежи да домакинствам и т.н., 2896423 причини да сме у нас. 20 дена по-рано почвам да чистя, бърша, въртя перални, подреждам стаи, вадя дюшеци, надуваеми и походни легла, кресла, пуфове и някой друг палет за всеки случай. На децата изрично е забранено да пипат, разместват, цапат, ядат и дишат! Всичко това се случва, разбира се, вечер след работа, после изпадам в кома, пак хуквам на работа и вечерта пак газ до дупка. Съпругът пазарува една седмица по-рано, за да избегне опашки и задръствания, в последния момент се оказва, че някое хлапе е изяло нещо жизненоважно за вечерята/ като маята например/, и той пак хуква, ругаейки с всичка сила.

Денят преди Коледа почва рано сабахлям, къде 03:00. Сарми, бобове, чушки, орехи, баници, питки, катми, кълнове/ имаме и вегани/, бъдник, небъдник, леща, ориз, картофи, салати и накрая/ прости ми, Господи/ пържоли, пилета, пуйка и един заек за разнообразие, защото имаме и месоядни, които не ядат постно. Не мога да рискувам да ги оставя гладни, ще изядат мен. До обяд всичко е наготвено, отлежава във фурни, тенджери и гювечи и… си лягам ли? Да бе, да! Това да не ви е коледен филм. Всеки хуква в различни посоки. Едните идват с кола, ама не помнят адреса – някой трябва да ги чака на края на града. Другите са с влак, следващите с автобус, по-следващите с такси и т.н. Потни, прашасали, червисани от толкоз целуване, се струпваме като голяма италианска сватба на входа и почва едно безкрайно точене до 12 етаж, защото по празниците асансьорът задължително се разваля, а техниците празнуват и не работят. Гостите пощипват децата, търсят си дюшеците, за да полегнат от толкова път, а аз започвам да оправям струпаните им багажи и торби. Прибирам бурканите от село, дюшеците – армагани, свинския осолен бут и живата кокошка на терасата. Поглеждам надолу, сещам се, че няма да се хвърлям, само ще прибирам багажите и влизам бавно и измъчено обратно. Моля се да не сме забравили нещо преди вечерята, защото ако сляза още веднъж до магазина, ще се скрия между рафтовете и ще спя, спя, спя, докато отвори след празниците. Към 18 часа вече всички са бодри, свежи и отпочинали и готови за хранителни подвизи. Питат имам ли нужда от помощ за слагането на масата. На всичкия зор, който е минал досега, слагането на масата ми се вижда, като да си туря китката на ухото за няколко секунди. Отклонявам вежливо поканата, нареждам и се почва…

Сервиране, наливане, отсервиране, махане на опаковки от подаръци, наздравици, вадене на зърно от ноздра на някое хлапе, бинтоване на порязан от счупена чаша, миене на чинии, не стигат понеже, подсушаване и пак сервиране и така до припадък. Народът се весели, хапва и пийва, аз седя като мумия - жълта и съсухрена, и сънувам матраци с няколко вида пух. Краката ми треперят неистово, ушите ми бучат, болят ме костите, кокалите и ноктите даже. Мъжът ми гледа като бухал, децата вече дишат спокойно и разпердушинват цялата къща, щото няма как да им се караме пред хората. Към полунощ купонът се вихри здраво, пеят се патриотични песни и се вият къде хора, къде кючеци, добре, че няма кютеци!

Коронният номер на мъжа ми е “Аз отивам до тоалетната.“ Как ли пък не! Повече никой не го вижда, защото още по пътя е заспал и се е тръшнал на спалнята с обувките и очилата. От кумова срама стоя и аз още половин час и се изнизвам с оправданието, че аз пък ще ползвам банята. В 5:00 на другия ден ставам, сякаш съм пила цяла нощ, при положение, че даже не съм яла и почвам пак да навъртам километража. Пускам няколко миялни, чистя, оправям и подпалвам печката. В казана забърквам мекици, в един варел кафе и в една кофа чай с ром. За тези, които не искат, има бира, вино и ракия от снощи. Народът става отпочинал и наново гладен и се мята пак под и на масата. Ако работеше асансьорът, всички щяха да се разходят, да позяпат из пазара, ама не! Де тоз късмет! Закуската преминава в обяд и песни и танци на народите. Започва се великото преселение на народите – най-после! Слагат се храни и напитки по торби и по кутии, зарежда се гориво, на някои се подаряват духалки, защото къщите няма да са отоплени, докато ги е нямало. Изпращането е като посрещането, но с изключително голям ентусиазъм. Едните в края на града, другите на влака, на автобуса, в таксито и най-после с разчекнати тела и физиономии пълзим тържествено към 12 етаж. Къщата прилича на гръмнал бункер, ще е нужен още един месец да заприлича поне само на бункер, но това са бели кахъри. С мъжа ми лягаме безпаметно и оставяме децата да опустошат и малкото здрава покъщнина. В просъница усещам как се моля шефовете да ми дадат поне един месец отпуск, за да мога да спра да пелтеча и да стоя права за повече от няколко секунди. 

Честита Коледа!

Прочетохте ли тези забавни истории: 

Баница с късмети

Късметът на Явашеви

Апъл и бокс

Последно променена в Петък, 29 Декември 2017 20:22
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам