Късметът на Явашеви

Автор: Калоян Явашев

От 10 дена сме със сополи и кашлица. Не сме излизали, понеже е студено. На ръба сме на граждански бунт и масови безредици. Тайно ходя в гардероба да си блъскам главата и да плача. Не знам къде ходи Росито, но често я засичам с глава във фурната. Близнаците са в страхотна форма, въпреки симптомите. Това ще е много гаден вид бактерия. Имат сополи и кашлица, не можем да ги пратим на ясла, но енергията им е на познатото ниво. Идват празници, а нашето настроение е като на гладно коте пред затворен рибен магазин. Трябват спешни мерки и решаваме да се отървем от децата. Не, бе няма да ги изоставяме на автогарата, а ще ги закараме за една седмица при баба и дядо. Отиваме, оставяме ги с дълъг списък инструкции, преспиваме една вечер и без да се бавим бегом обратно.

Нека поне Коледа да празнува съседката отдолу спокойно. В началото я съжалявях и се извинявах всеки път като я видя, но размислих. Не може Кармата да е толкова несправедлива и да прати нас за съседи на свестен човек. То ние сме Божи бич и най-вероятно тя е била много, много лош човек и сега изкупва стари грехове, търпейки нашия тормоз. Освен това ни омръзна като идват хора вкъщи да задават глупави въпроси - "Защо елхата ви е на терасата? ", "Защо нямате маса?", "В това бебешко кошче, качено най-отгоре на секцията, нали няма бебе?". 

Събирането на багажа ни е като няма черно-бяла комедия. Росито пълни куфар след куфар, а децата вадят и бягат. Всеки е решил, че ще пътува с точно определени дрехи. Проблема е, че са взели по 5 панталона и 8 фланели и тръшкайки се настояват да им бъдат облечени наведнъж. След 15 минути преговори и убеждаване, успяваме да свалим до 1 панталон с 3 фланели. Събирането на багажа продължава. На Арктика да отивахме да се заселим, щяхме по-малко да помъкнем. Невинната ми забележка, дали да не вземем и пердетата, ми печели безплатно почистване на осрания задник на сина ми. Веднъж приключили с опаковането, започваме изнасянето. На междуетажната площадка избухва скандал с левия или десния асансьор да слезем. Той рита вратата на асансьора и крещи - "Укаааааа(тука) ". Нейната тактика е да хване дръжката на другия асансьор и да имитира бавна, болезнена, но много шумна кончина, виейки като чакал. Набутваме багаж и в двата асансьора и се разделяме по двойки. Стигаме някак си до колата и почваме товарене. Постоянно се сепваме и питаме къде е бебето, щото често го забравяме някъде. Натоварваме се с крясъци и закани, паля и тръгваме. Крайната цел ми дава сили и се усмихвам. Все пак отиваме да ги оставим и после една седмица луксозен бездетен живот. На бензиностанцията всички са усмихнати и вежливи, на пътя другите шофьори спазват правилата усмихвайки се приветливо, дори соколите около магистралата имат празничен вид.

Усмихнати и спокойни, постоянно зареждаме задния ред с бисквити, за да има тишина. Децата хапват бисквитите и тихичко реят поглед по заснежените хълмове, музиката по радиото е досадно празнична, а ние таим надежда, че ще е така през целия път. Абе нещо се хилят отзад. Браво, на тати послушните и весели деца. Абе и разходът на бисквити се вдигна рязко. Сигурно са изгладнели на тати коледарчетата. Намествам огледалото да погледна какви ги вършат и усещам как се вкопчвам във волана. Защо бе, говеда такива? Затова ли сте кротки и мирувате? Организирали си състезание да целят бебето с бисквити. Горкото мълчи и се мъчи да види едно парче бисквита на челото си. Мислено поздравявам стрелеца за точния изстрел, но външно съм много ядосан. Спираме, пренареждаме интериора, конфискуваме бисквитените амуниции и продължаваме усмихнати. Дори и това няма да ни развали прекрасния ден. 

Пристигаме с чувството на близък триумф и веднъж предали внуците в ръцете на бабата и дядото, се чувстваме с по 20 кг по-леки и 15 години по-млади. Сега са тяхна грижа, а ние сме нормални хора с едно бебе и живот осеян с рози пред нас. 

По времето, когато Дева Мария е получила първите контракции, ние се събираме около масата. Сега можем относително спокойно да пийнем и хапнем. Вадят се подаръци за децата. За нея - кухня, за него - влак. Сбиват се. Първо за кухнята, после за влака. 

Усмихвам им се нетрезво. Животът е прекрасен, бийте се на поразия, ние утре изчезваме. Идва време за баницата с късметите. Започваме весело да теглим и споделяме, кой какво го очаква. Дядо щял да учи много следващата година - хахаха, на баба й се падна здравето - браво, за да може да бяга след вас, на вуйчо - нова кола, на мама -печалба от лотарията, на братовчеда - работа, на братовчедката - нова къща. Посмяхме се, а аз все отлагах. Никога не ми е вървяло на хазарт. Мога да падна на "Не се сърди, човече" и от бебето. Протягам ръка и вземам с безразличие най-близкото парче. Колко лошо може да е?! Не вярвам тъща ми да е сложила късметче - удар от мълния, фалит или падащо пиано. Ухилен и замаян от алкохола, отварям листчето и чета. Хм, нещо не разбирам. Я пак да прочета по-бавно! Аха, да. Разбрах! Изтрезнях, разтреперих се, на Росито й приседна сармата в устата, като ме видя. Със студена пот по гърба и треперещ глас зачетох: "Ще ти се роди дете, приготви се и за две". 

Всички избухват в смях и аплодисменти. Усмихвам се и аз безпомощно. Чувствам се като Софи Маринова излязла да подгрява "Металика". Защо ми се смеят тези хора, толкова ли ме мразят? Росито ме гледа ужасена и се премества с половин метър. Трябва да изляза от това положение. Лапвам парчето и без да дъвча, го гълтам. Давайте другия късмет, сега ще оправя нещата. Внимателно оглеждам тоя път. Забърсвам най-далечното. Отварям и чета на глас - " И да бягаш през глава, пада ти се брак сега". Росито пада на колене, кръсти се и повтаря в транс - "Друга да му ги ражда, няма да съм аз". 
Пълня чашата догоре. Размишлявам напрегнато. Каква стана тя сега?! Развод и пак близнаци. Заричам се повече баница, бюрек, милинка да не хапвам. Ако си сменя религията, късметът смята ли се още?

*******************

Четохте ли Стокхолмски синдром от Калоян? Препоръчваме ви и коледните пожелания на Траяна, които са само за хора с чувство за хумор :)

А у нас, Пееви, също се прави баница с късмети, само че за Нова година. Много внимавам какви късмети пишат момчетата, че Теди една година беше сложил и късметче "болест", даже и "смърт". Мамо, казва ми, късметът може и да е лош. Тук може да видите какво ни се падна миналата година.

Последно променена в Четвъртък, 30 Август 2018 14:48
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам