Явашеви на почивка

Автор: Калоян Явашев

Семeйствата Явашеви и Джендови сме на почивка в беш йълдъз отел Тюркие. Четирима възрастни и 3 деца се опитваме да не се избием взаимно и съответно - да не нараним фатално другите гости.

Денят ни започва към 7:00, с викове и крясъци. Представата за добро начало на деня за сина ми, е да прескочи в кошарата на сестра си и скубейки я, да й скача по главата. Тя толкова е свикнала да я будят така, че дори и брат й да пропусне тормоза, по навик се разкрещява точно в 7:00. Аз си измивам каквото мога в банята и започва техния тоалет. Смяна на памперса и обличане... 40 минути минимум. Незнайно защо нашите деца ожесточено си пазят памперсите и сутрешния им пълнеж. След като се справим със смяната, трябва и да ги обличаме.

Сьомга с епилепсия и осем крака е по-лесна за обличане от сина ми.

Само той ми коства към 1500 калории, докато го облека. Щерката е по-лесна, въпросът е да си хареса боди, рокля и обувки... 35 минути.

Всеки, който е ял в ресторант "ол инклузив", знае за каква шумна, анархична, предвъстаническа атмосфера говорим. Отвсякъде крещят гости, деца, сервитьори, тракат и се чупят чаши, чинии, кратуни... изобщо ние се вписахме като бацили в блато. Грабнахме детски столчета и решихме да учим децата да ядат сами. Идеята да хване нещо и да го сложи в устата си, за да се наяде, е очевидно чужда за сина ми. Иначе лапа всичко: фасове, бъркалки, гуми на колички, буболечки, но храна - не. Щерката обаче яде стабилно. Домати! Направо с касетките. И макарони. Хотелът е „вътре“ от нейния апетит. Когато спрем да й даваме да яде, ходи да проси от другите маси като си вдига рокличката. Абе, туй лапе оправно излезе.

93064455 l

Следва плаж. На басейна вече ни е забранено да ходим. Тук борбата загрубява и залозите се вдигат. Тримата дразнители са в непрекъснат конфликт, който отблъсква евентуални съседи и ние се ширим на 8 шезлонга. Не че сядаме често. Малки войни се водят за кофички, гребла, джапанки, лопати, бира, пясък, сламки, топки, вода, слънце, но най-жестока беше за метлите на персонала. Синът ни често решава, че сме му под нивото и се приобщава към други семейства, вероятно с надеждата, че те ще го оставят да прави каквото си иска. Те бързо ни го връщат, без изключение.

След плажа решаваме да се съвземем в лобито.

Там всички ни познават, но не се гордеем с това.

Най-често се случва да крещим и бягаме след питомците си, като стресираме дори и рибите в аквариума. За обяд обстановката е същата, но този път първо трябва да изчистим пясъка от устите им. Много пясък. Точно преди първата лъжица с храна, мъжкото започва да крещи, хвърля и буйства абсолютно безпричинно. Това ме изкарва извън нерви, аз започвам да крещя, а няколко руски майки ме осъждат на смърт. Женското набива домати в несвяст. Сигурно ще се омъжи за агроном, специалист по доматите. Привършваме обяда и се приготвяме да ги приспим. Уморени са и заспиват бързо. Най-накрая имаме време и ние да се насладим на хотела, бара, басейна. Заспиваме.

В 18:00 дъщеря ми е влязла при брат си и му скача по главата. Той пищи, майка му почва да крещи, а аз си мия зъбите. Трудно ги мия, защото ги стискам. Преди вечеря руските и немските майки организирали подписка да ни отнемат децата.

Утре почивката свършва. Но това утре. Сега отиваме на вечеря, а аз нещо нямам апетит.

****************

Препоръчваме ви още:

Тъмни сили
Родителите, които ни вбесяват
Как отгледах първото си дете

Последно променена в Неделя, 25 Февруари 2018 21:08
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on