Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

На ти тебе „Селпарк“!

Автор: Траяна Кайракова

Ей, изпукахме от жега туй лято. Разпльоскала съм се кът медуза на пясък и все ме мота главата. Казаха ми, че една ракия вдига кръвното, че мий ниско в тез горещини. Стана сабахлям, ударя една парцуца и не знам дали ми оправя кръвното, ама ми завърти главата, туря си китката на ухото и тука ли си, там стой. Вика ми оня ден комшийката, че съм миришела на ракия от рано. Ма ти луда ли си викам, ма, аз дето алкохол не близвам и на празник, пък сега ще пия. Мажа се зарад комарите и мухите, че в тоз горещинлик много се навъдиха напоследък, и зверски хапят. Айде де, алкохоличка ще ме изкарва. Не знай ли тя, че лоша жена и ракия на гладно вдигат кръвното. Аз не съм лоша, затуй карам с второто.

Тъз година няма да се ходи на море, то е ясно, ами казаха, че нов басейн направили нейде до града, насред къра. Ама парк ли му викаха, аквариум ли му викаха, не разбрах. Взех децата, мойта дружка с нейния малкия и айде с колата на парка. Брей, то голяма красота, голяма работа! Аквапарк да било, ама аз нали съм от село, от тез купешки думи не отбирам. Взела съм голямата чанта, че цял ден ще откарваме там, наблъскала съм я с домати, пържоли, мамули, сливи, баници, боза, малко ракия за кръвното, хавлии, чадъри, семки, чаши, чинии, дини, телевизора и две-три рокли за преобличане. Тъй както ходим на морето. Добре, ама още на входа викат 15 лева, да влезете. Брееей, сви ме под лъжичката. Аз и децата – 45 лева. Бе ти, викам, знаеш ли аз колко домати и краставици на пазаря трябва да продам, доде ги изкарам тез пари, бре серсемино. Не мой, вика, толкоз е! Ми платих, де ще ида. Толкоз път съм била и нафта изгорила, де ще мърдам. Ха сега отворете чантите. Че що? Ти ядене не си ли носиш бе, момче? Не само не носел, ами и мойто да съм оставела на багаж, да ми го пазят. Телевизор не можело, ракия не можело, нищичко! Не щеш ли, викам, само по организъм да вляза, че да ви събера очите? Нали ще се вкисне туй ядене, ще ми вземе някой телевизора „Рубин“, да се чудя догодина с какво ще ида на море. Там и хладилника носим, качен на покрива на москвича, щото в бунгалото няма. Оставихме торбите и само по хавлии и джапанки влязохме. Ей тъй се живей сто години! Бе фонтанчета, бе басейнчета- кеф ти детски, кеф ти за възрастни, бе барче във водата, жакузи, пързалки, едно, дето кът море, вълни му пускат. Пууу, кът на киното! Ама тез всичките работи не ги пускат едновременно, ами с прекъсвания – едно по едно. Сигур бая вода плащат и не им излиза сметката. Нашмулваме се на шезлонзите и залягаме. Преди туй обаче стриктно и стратегически съм избрала мястото. До една леля съм, дет мяза на кит, щото аз, като застана до нея, съм жива фиданка с моите 123 килограма. И на морето тъй правя. Избера си някоя по-тежичка, легна до нея, че и аз да добия самочувствие. Децата се изтупурдяха във водата и им казах, хич да не се връщат, щото за тез пари и денонощно да стоят там, пак не можем ги изби.

Мойта дружка държи малкия на шезлонга, не го пуска до водата да припари, че да се натоплел и напечал, щото простинал. Марсолят му тече на умиране и затуй във водата няма влизане. Бе луда жена си ти ма, Пено. Фърли го туй лапе в басейна, ама по надълбокото. Хубаво да се нагълта с вода, в носа чак да му влезе и туй ще тий цялото лечение. Що да даваш пари за капки? Нали викат, че те били с морска сол. Ми в тоз басейн, дето мяза на море с вълни, и сол има, малко ли народ пикай вътре, и минерална вода, че и хлор. Само кът го наближиш, залютява ти на очите. Изчакай една байлям голяма вълна, па го мятай вътре! Тъй ще му изгори синусите, барабар с гърлото и сливиците, че дорде е жив, сопол няма да му се яви. Таман и малко ще спре да се дере, докат се осефери, че ми проглуши ушите. На туй му викам аз лечение, не на онез ми ти биотици, проидиотици от по сто лева. Тя баба ми на село все тях е пила едно време, докът копай с мотиката. Фърлихме го ний, ама явно бая сме го засилили, че сетне не можем да го намерим сред другите лапета. За малко да го удавим барабар със сополя.

Мина що мина, застърга ми нещо. Бре, ами сега! Чантата мий на входа, тука кебапче и кюфте по два лева, сякаш пред теб ще колят свинята и ще ги пекат. Чакай викам да се поразходя малко, да ми мине гладът, че и москвича да видя, някой да не го подкара, докато ни няма. Там си беше и на сауна станал. Тя поне безплатна. Излизам аз и какво да видя – седнал народът, разпънал по едно одеяло и набива. Ей, светна ми, че чак ми блесна. Я, викам, момче, дай ми торбите, да ги занеса в колата, да не се развали нещо. Извиках дечурлигата и Пена с нейното. Да си пазите билетите, вика младежът, че пак да влезете с тях обратно, иначе няма да ви пуснат. Ма как няма да ги пазя, лелиното. Аз в рамка ще ги туря и цял живот не мога ги забрай, недей ми бра кахъря. Че га излязохме, че га разпънах месаля – ядене да видиш. Бе пържоли, бе мамули, бе ракии, като бели хора и ний да се почувстваме и яденето зян да не става в тая жега. Само телевизия не можахме да гледаме, ама карай. Ако някогаж си въобще пак дода тука, вече ще си знам програмата. Даже от сабалям ще изям една глава чесън, че оня на входа, като му дъхна, да го усмъртя за тез пари, дет ми взе.

Наплющяхме се, както си знаем, дадохме си пак билетите и айде в парка. Пък то жега, не се трай. Я, Керо, влазяй вече в тез басейни, че кога пак ще дойдеш и хем храната да ти се слегне. Аз, като хапна малко, качам два – три килограма. Ама не дебелея, щото после до вечерта ги изкарвам, като ме напъне. Най ми се видя хубаво на пързалките. Тъй извити, инак накривени, от дете не съм се качала. Нямах ролетка да видя ширината, ама на око прецених, че ще вляза, без да я задръстя. Пуфтя и се качвам, пак пуфтя по тез хиляда стълби. Разгеле, стигнах. Отдолу свири едно мършаво момче, маха кът бясно, ама де да го знам на кого вика. Ако е за мене, не е познал! За тез пари и да я счупя пустай пързалка, не мога да я мисля. Да си си правили сметката. Не могат всички да са кът щъркели и с ръбати кокали. Че като се лъзнах, че като полетях, душата ми запя и без ракия! Ма туй чудо много бързо бе! Хем на завоите се задръствах и пак бая скорост развих. Тресе, та се пука таз пластмаса. Накрая вече на една права отсечка, като ме засили тъз ми ти струя, че като се бухнах в басейна, отидоха ми и ролките, и червилото. Хубавичката се нагълтах и аз с хлор /барем и мене хремата ще ме подминава няколко години/. Свири пак тоз спасител и вика – излизай! Вече разбрах, че е за мене. Саде аз бях останала в басейна. Половината му вода беше заляла шезлонгите, децата бяха разхвърлени по чадърите. Излизай, ама как се излиза тъй бе, алоууу? Горнище търся аз и нищо не видя. То да се завърти триж на врата ми кът сватбения наниз, пък аз във водата го търся. На долнището цял кратер се откъснал отзад, зарад тез грапави тръби, че да се чудиш как да го скриеш. Наместих се, отръсках се и напъчена кът Женифер Лопес излязох на брега. С мойте извивки таман на нея докарвам, ама с две-три кила отгоре. Била съм изкарала всичката вода от басейна. То пък голям праз! Таман да я сменят, че сигур цяло лято карат с нея.

Бая ни напече и викам на Пена да ходим на бара във водата. Тез столове вече бяха по-стабилни. Едно младо девойче джвака една дъвка и маже по един жиесем. Я, викам, мойто момиче, дай по едно Дай Кире. Ко? Дай Кире де, не го ли знайш? Тц. Хубу, че го имаше на един плакат, в едни стъклени подбъзикнати чаши с по една ягода отгоре, че й го показах. Ааааа, дайкири. Проста работа, ей. Даже името му не знай. С малък или с голям ром? Бе тъй, кът ме гледаш, аз за малки чаши ли съм? Тъз ракия, дет я ударих от сабалям, знайш ли откога изветря и я изхвърлих в басейна? Джурка, квото журка в един Нутре булет/и аз гледам реклами, нищо, че съм от село/ и го изля в едни прости пластмасови чаши. Бе дай ми на мене от ония, дето са на плаката. Няма ли такива? Че за какво го събирате тоз космически вход, кога пари за чаши нямате? Направо ми развали кефа. Ударих го на два пъти и се прострях на сянка. До нас една другарка не спря да се дере. Две момченца с нея от водата не излизат. Ама голямото не играй с малкото, ми с едно момиче.

- Викторе, Викторе! Ти с кого си дошъл, бе? Искаш ли ей ся книга да четеш, а? Искаш ли? Вземи брат си с тебе, да не реве!

Ма жена, остъй детето. Сега ако не гони мацките, кога? Кът стане на мойте години и кила ли? Забръй таз песен любовна. Направо си й го казах, щото ми пречи малко да дремна. Намуси се и се премести. Да съ сърди, аз кво й преча. Че като съм откъртела, чак вълните в басейна съм заглушила. Ми кво да напрая? Уморих съ от толкоз лежане. По едно време ме заръга един спасител. Станало 6 часа, щели да затварят след малко. Викам му, като мине малкото, тогаз ще си ида. Да изпратят другите, аз най-подире. Първа съм дошла, последна си отивам. Да не дигам панаир, щото за тез пари трябва и тука да ма остаят да нощувам. Събрахме след един час багажите и айде към село. Децата на пожарникарски коли бяха замязали, че сетне две недели ги налагах с мляко и свинска мас, ама и те аквапарк видяха.

Ся, като съ върна, сипвам си една ракия и давам строга нота на Кирето. Почиства помийната яма и я разширява малко. Слага два – три найлона вътре да задържат вода, около нея чадъри за дъжд, няколко стола и да върже стария душ с кладенеца, че да хвърля вода. Земаме пързалката от детската градина, тя и без туй лятото не се ползва. Туй с вълните само още не съм го измислила, ама смятам да сядам вътре и с двата крака да цопам. Бая вълни ще дигна. Сетне пълня кофите, топля ги с бързовар и те ти, булка, селпарк. Сейно си на Шейселските острови, ама без пари. Вапсам името на една дъска, дето се отпра лани от курника: „Селпарк“! И Дай Кире имам, и елитни чаши, а не прости, и яденето няма кой да ме спира да си нося. За акъл мене да ме търсиш еееей, за акъл само!

 

*****************************

От същия автор:

До сина ми 

До дъщеря ми 

 

Може би ще ви хареса още:

Багажът - драма в три действия 

Ангелче ли? Жив дявол

Последно променена в Четвъртък, 31 Август 2017 17:40
Прочетена 18700 пъти

Свързани статии (по етикет)

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook