Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Мая Цанева

Скъпи мой бъдещи съпруже,

Обичам те. Знам, че вече сме обявили датата на сватбата, майка ти си е купила рокля, моята – също, но ми се струва удачно ти прочета какво пише с дребен шрифт на моя „етикет“. По-добре сега, отколкото после, когато след като сме се „взели“, връщането става по-трудно.

И така, любими мой, както знаеш аз не готвя с удоволствие. Няма вълшебна целувка, подпис в общината или пръстен, които да ме накарат да стана втора Марта Стюарт. Да, същата онази от кулинарната телевизия, не баба Марта. Спомняш ли си онази спаначена супа с плаващи като лодки листа над водата... Да, вече знам как я обичаш, но и двамата има още много да готвим, да ядем и шедьоври, и странни манджи, и да се учим. Знаеш къде е содата за хляб, нали... Ако смяташ, че стомахът ти няма да ме понесе, имаш време да се откажеш. Не очаквай чудотворна промяна и продължи да готвиш с удоволствие, за да се храним, за да живеем щастливи.

Знам колко мразиш да пипам техниката вкъщи. Няма как да предвидиш дали няма да изтрия харддиска на лаптопа по случайност или дали няма да разбъркам програмите на телевизионния приемник. Съжалявам, че изтрих флашката ти с последния проект. Случвало ми се е, и ще се случва, да причинявам технологични бедствия, макар че се опитвам да стоя далече от техниката. Считай се за предупреден и си купи допълнителен диск, ако решиш да рискуваш да останеш с мен.

Писмо до бъдещата ми жена

7ba5e11106dd7feb7611e06f19eb9d6d XL

Готов ли си наистина да се сродиш с моето СТРАХотно семейство? Помниш ли как столът под теб се счупи на първото ти гостуване вкъщи... При толкова дъщери всеки потенциален зет преминава изпитание. Е, вече седиш стабилно на масата ни, но ще ти отнеме още време да свикнеш с нашия английски хумор, понякога остри мнения и вицове за адвокати. Понякога ни е трудно и на самите нас, а камо ли на теб...

Когато се оженим, те ще станат и твое семейство. За твоя радост чичо ми разказва без свян вицове за тъщи, но аз не ти препоръчвам да правиш същото. Ако нямаш търпение да чуеш от алфа до зет доказателство на математическа теория, също помисли дали не искаш да се откажеш. Ако приемеш, ще спим на дивана в хола у мама за Коледа, а децата ни ще имат любими баба и дядо, които знаят и как да ги обичат, и как да им се скарат.

Сега идва трудната част. Спомняш ли си кога станахме гаджета? Първо бяхме приятели. После те направих домашен майстор вкъщи и ти поверих любимите си цветя, а после те разкритикувах рязко за облеклото ти. Междувременно те отблъснах, а накрая се влюбихме.

Наясно си, че аз не съм лесна. Дълго говорих за „теб и мен“, не за „ние“. Но вече сме заедно достатъчно дълго време, а колкото по-дълго гледаме в една посока, толкова повече ми е трудно да продължа сама. Вече сме „ние“, но винаги ще запазя моето лично пространство, мнение и една малка, но силна част воля да остана свободна, дори и с пръстен на ръката.

Ти не искаше жена тип „боса, бременна и до печката“ и няма да я получиш. Ако си размислил по този въпрос, сега е времето да кажеш. Ако се оженим, ще споделим любов, уважение, подкрепа и предизвикателен живот, в който едва ли ще мога да ти закърпя качествено чорапите, но ще знам къде да намеря любимото ти вино или да организирам почивка за един час.

И накрая, най-важното. В дъното на „етикета“ ми пише: „Не мога да ти обещая, че ще те обичам вечно. Ще съм с теб дотогава, докато виждам в теб мъжа, повярвал на 100% в мен, който ме приема, такава, каквато съм, уважава свободата ми, и ме прегръща така опияняващо, както онази вечер преди няколко години.“ След онази вечер ти пратих съобщение: „Ако ме целунеш, ще отвърна“. Днес мога да ти кажа: „Ако останеш, ще те обичам“.


Препоръчваме ви още:

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято

10 неща, които щастливите двойки НЕ правят

Думите, които спояват връзката ни

 

Навън е 2019-а, а хората все още спорят за феминизма и продължават да живеят със стереотипите си. Уморих се и реших да разкажа за феминизма на тези, които все още не вдяват.

Какво изобщо е феминизмът?

Феминизмът е обществено движение, което се бори за равноправие между мъжете и жените.

В какъв смисъл равноправие? Сега всичко е ок. Жените могат да работят и да правят всичко, което искат. Какво не е наред?

Само на пръв поглед изглежда, че всичко е наред. Но ако задълбаеш, в която и да е сфера на човешкия живот, можеш да видиш неравенството между мъжете и жените.

60% от жените ежемесечно страдат от силни менструални болки (нарича се дисменорея), при това 15% от жените страдат от тежката й степен, болките са съпоставими със сърдечен пристъп. Дисменореята обаче се среща в научни изследвания 42 хиляди пъти, а импотентността 250 хиляди пъти. Дори мигрената се описва в 630 хиляди изследвания, макар че от нея страдат 4 пъти по-малко хора. Колкото по-малко изследвания, толкова по-малко помощ и лекарства.

Жените печелят с 25% по-малко от мъжете на същата длъжност. На жените между 20-30 години им е по-трудно да си намерят работа.

През 2017 г. (б. р. по данни за Русия) са регистрирани повече от 4 хиляди изнасилвания (при това едва 10% от жертвите търсят помощ и защита). През 2016 г. са регистрирани около 15 хиляди случая на насилие в семейството, при това в 9,7 хиляди от случаите пострадалите са момичета и жени.

В парламента жените са 14 %. В политиката не са повече. Нямa кой да опонира на мъжа политик, който смята, че осакатяващото женско обрязване е нормално.

Принцеси има само в приказките

1b9499731f0cfbb7e7f5f5b826330424 XL

Ето, аз съм жена и никога не съм се сблъсквала с дискриминацията. Струва ми се, че проблемът е измислен. Ако си умна и трудолюбива, всичко ще постигнеш!

Наистина много жени постигат успех, въпреки дискриминацията, но ако на някой му е провървяло и не се е сблъсквал с нея, това не е основание да смятаме, че другите са имали същия късмет. По същия начин повечето хора никога не се сблъскват с крадци и убийци, не боледуват от рак и не попадат в самолетна катастрофа. Освен това имаме закони и правила – престъпниците ги задържат, болните ги лекуват, пострадалите ги спасяват. Можем да разглеждаме феминизма като създаване на такива правила. Няма значение, че в момента не са нужни (все пак не четете Наказателния кодекс за лека нощ). Важно е да сработят тогава, когато е трябва. Всичко може да се случи. Днес момичето уверено работи и постига успех, утре тъпият му шеф не го назначава в мечтаната компания, защото е на 28 и „часовникът Ви тиктака толкова силно, че сигурно ще ви задържат на летището, ха-ха-ха“. Късно ще е после да пишем постове във фейсбук.

Вижте, не трябва да се говори, че мъжете и жените са еднакви. Жените също имат някои свои особености – предменструалния синдром например.

Разбира се, мъжете и жените се различават физиологично, но това има значение само в бокса или за местенето на камъни, а не в офисната работа. Няма никаква женска загадъчност или особена женска логика. Жените не се различават от мъжете емоционално дотолкова, че това да влияе на деловите или личностните им качества. Женските странности са резултат от стереотипите в рекламите и културата.

Мъжете също страдат от стереотипи. Плешив и дебел? Ти вече не си алфа мъжкар! Не изкарваш много, не разбираш от коли и спорт? Ти не си с нас! Не можеш ли да се защитиш? Ти какво… плачеш ли? Парцал! Сигурно и пенисът ти е малък!

Мъжете се раждат с бодли

d4ae67bb81032f6add66be1c1df07be9 XL

Като стана дума за рекламите… какво като рекламата е сексуална? Защо феминизмът се бори против това?

Сексуалната реклама всъщност подхранва стереотипите за жените. Благодарение на рекламите, у много хора се създава усещането, че жената е капризна, вятърничава, непостоянна, фиксирана в сексуалността (но се пречупва). Тя обича скъпи розови красотички и козметика, обича да бъбри с приятелки. После жената става майка, после свадлива свекърва, а след това грозна бабичка.

Стереотипите от рекламите проникват в живота. Хората се стараят да живеят като в рекламите и копират образите им. Част от жените смятат, че трябва да живеят тихо, че най-висшата им ценност са женската енергия и традиционните ценности. Част от мъжете смятат, че пияната жена задължително е плячка, а мъжете са самци и трябва редовно да правят секс.

По-горе писах, че мъжете също страдат от стереотипите. Представете си, че сте мъж и започвате работа в екип, в който 70% от колегите ви са жени. По време на събеседването жената HR ви казва: „Знаете ли, вие сте много подходящ за нас, но ни притеснява, че сте твърде млад.“ Агресия, разпуснатост, разбирате ли ме? Бихме искали да избегнем това… " Навярно ще се почувствате неудобно и ще ви се прииска да кажете: „Какво говорите? Аз не съм такъв…“

Добре, ами радикалните феминистки? Те са вбесяващи! Защо тровят хората непрекъснато?

Действително, във феминизма има радикални направления. Някои например възприемат всеки секс с мъж като насилие (и всички мъже като потенциални насилници). Радикалните феминистки смятат, че основен проблем на съвременните жени е патриархалната система. От тяхна гледна точка тя потиска жените. Радикалните феминистки често атакуват брандовете, които според тях са неетични, преследват политици и общественици. На мен самия това невинаги ми харесва. Често действията на радикалните феминистки ми изглеждат като рекет, някои дори ги наричат тероризъм.

Но аз разбирам защо действат така и смятам, че действията им в глобален аспект са полезни. И досега светът е силно несправедлив към жените. Светът е като танкер, има огромна инерция. Не можем просто да го избутаме и да кажем: „И така, сега ние уважаваме жените!“ Това нищо няма да промени. За да настъпят истински промени, танкерът трябва да се бута в правилната посока с повече сила, отколкото е нужно. Когато курсът му се промени, натискът може да престане.

Живеем в общество, което се променя, в него има по-малко дискриминация по пол, раса и произход, по религия и сексуална ориентация. Когато светът се промени, натискът на радикалния феминизъм и другите радикални движения ще отслабне от само себе си – светът вече няма да има потребност от това. Така че, ако ви вбесява радикалният феминизъм, ще е по-лесно просто да почакате.

Да отгледаш син без предразсъдъци

e77c42b294824a0fd96615ce3f0632e4 XL

О`кей, а откъде е това неравноправие? Защо им е на мъжете да ограничават жените?

Женската дискриминация има богата история, за която са написани много книги. Ако ви е интересно, можете да започнете с „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар.

Струва ми се, че в съвременното общество дискриминацията е следствие от стереотипите. На едни хора още в детството се внушава, че жената е дете в сексуално тяло. Други се страхуват, че утре феминистките ще победят и всички жени наоколо ще станат лесбийки с небръснати крака. Трети живеят със стереотипите си за феминизма.

Едни пичове обаче ме притесняват най-много. Удивително е когато трийсетгодишен мъж може да се ориентира в най-сложните IT системи, но не може да си напише „домашното“ и да вникне в явлението, което яростно критикува.

Добре, стига. Какво е важно да знаем за феминизма?

В съвременния свят жените са 2/3 от човечеството.

Феминизмът се бори за равни права на мъжете и жените.

Ако не сте жертва на дискриминация, това не значи че тя не съществува.

За да постигнем равни права, трябва в политиката, икономиката и културата да има повече жени.

Жените нямат физиологични или психични особености, които им пречат да бъдат наравно с мъжете в повечето ситуации.

Жената може да прави с тялото и живота си, каквото иска.

Стереотипите в рекламите са нещо лошо.

Феминизмът и освобождаването от стереотипите са полезни са всички хора – и мъже, и жени.

Преди да критикуваме нещо, първо трябва да се опитаме да го разберем по-добре.

*Авторът е Сергей Король - „пишещ редактор, медия директор, копирайтър-призрак и гонзо-журналист“


Препоръчваме ви още:

Кукла за момчето, кола за момичето

За стереотипите във възпитанието

Истинска жена

 

Един от най-обичаните съвременни автори – Добромир Банев, ще отпразнува 50-годишен юбилей на 30.01. Броени дни след това ще бъде премиерата на най-новата му книга с интимна лирика „Любов до синьо“ (издание на „Персей“). Някои от стихотворенията му, включени в нея, вече предизвикаха фурор в социалните мрежи. Премиерата ще се състои на фаталната, но щастлива за поета дата 13.02. от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Добромир Банев е любим поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017).

lubov do sinio korica ok

Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници.

Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно. Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно.

За това става дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.


Препоръчваме ви още:

Стената

Жената с търсещия поглед

Обикновената жена

"Пътуващи приказки“ е колекция от 15 детски приказки, събрани от цял свят и написани от деца, принудени да напуснат своите домове в търсене на по-спокоен и безопасен живот. Освен оригиналните текстове, всеки разказ е преведен на български и английски език и е допълнен от автентична детска рисунка, вдъхновена от историята. Нестандартният формат на книгата я прави още по-интересна за малките читатели, като освен магията на детските приказки, тя предлага и интерактивна част, в която те ще могат сами да довършат рисунките. 

ЗА МИШКАТА И КОТКАТА

Един ден една малка мишка казала на своята майка:

- Аз вече съм голям, остави ме да изляза сам и да си поиграя навън.

Майката мишка била много грижовна и винаги била близо до своето мишле, но като видяла колко е пораснал синът ѝ и колко много искал да опознае външния свят, тя най-накрая се съгласила.

Мишокът бил повече от щастлив – той изтърчал горд, защото вече се чувствал пораснал мишок. Обикалял напред-назад, изпълнен с радост. Изведнъж пред него изскочило малко котенце. „Ура! Ще си имам дори и нов приятел!“ – помислил си той.

 Котенцето също било за пръв път само навън. Щом видяло малкото мишле, то се приближило бавно и очаровано казало:

- Искаш ли да си играем? - Котенцето веднага се съгласло.

Двете малки животинки започнали да се забавляват. Боричкали се и се въргаляли по земята, боксирали се с лапичките и си хапели ушичките, после си гонели в кръг опашките и увлечени в играта, забравили за всичко останало, докато слънцето не започнало да залязва. Тогава  те се разделили като си обещали утре пак да се видят да същото място.

Двете животинчета се прибрали вкъщи и нямали търпение да разкажат на майките си. Първо започнало мишлето:

- Ако знаеш колко се забавлявах само! Запознах се с нов приятел и си играхме през целия ден. Когато излизам вече няма да съм сам!

  Майката се замислила и казала:

- Това е много хубаво, синчето ми, разкажи ми повече за твоя приятел. Как изглежда той?

- О, мамо, само ако можеше да го видиш! Малко е по-голям от мен, козината му е мекичка като коприна и има дълга и рунтава опашка. Когато говори, казва „мяу, мяу“.

Майката мишка спряла да слуша какво говори сина ѝ. Тя почуствала, че ще припадне, било цяло чудо, че детето ѝ било още живо!

Мое малко дете, приятелят ти е котка! Тези създания ядат мишки. По-добре си стой вкъщи, за твоя собствена сигурност.

Мишлето не разбрало и дума от това, което казвала майка му. Как може такова сладко малко приятелче да яде мишки?!  

Когато котето се прибрало в своята къща, то също заразказвало превъзбудено. Майката котка била много доволна да види сина си толкова щастлив и поискала малкото котенце да ѝ разкаже повече за своя нов приятел.

- О, мамо, само ако можеше да го видиш! Той е много по-мъничък от мен, има малка тънка опашчица и не говори като нас, а само казва нежно „църрр, църрр“.

- Малък глупак! – извикала майка му - И ти не го изяде? Това е било мишка, а мишките са това, което ядем. Котките ядат мишките. Винаги е било така и винаги ще бъде така. Утре трябва да го намериш и щом го видиш, да го хванеш в лапите си и да го удушиш! Разбра ли ме?

Котенцето не можело да повярва на ушите си. Да го изяде?! Но тогава с кого ще си играе? То се обърнало към баща си за помощ, но и той потвърдил казаното:

- Мое дете, послушай майка си. Котките ядат мишки откакто свят светува. Утре трябва да ни покажеш що за котка си ти. Веднага щом малкият мишок се приближи до теб, трябва да скочиш върху него и да го победиш. Докажи ни, че си истинска котка!

Когато утрото настъпило, котенцето излязло навън, за да търси мишлето, но от него нямало и следа. Тогава то видяло малка дупчица и когато погледнало в нея, разпознало малките блещукащи очички, които го гледали. С най-сладкото си и нежно гласче, котето казало:

- Здравей! Излез навън да си поиграем, както вчера.

Но малкото мишле отговорило тъжно:

- Никога! Всичко, което твоите родители са ти разказали вчера, моите го разказаха на мен.

И така, историята, в която котето научило за мишките и мишлето, което научило за котките, свършва тук.

Лина Салех Али, 11

Иман Салех Али, 12

Алжир

travelling stories1 ok

About the Cat and the Mouse

One day, a little mouse said to his mother, “I’m big now. Let me go outside and play on my own. It’s not fair to keep me cooped up in this hole.”

The mouse’s mother had always watched over him carefully. She feared the dangers that threaten small mice. Most of all, she feared the cat, who would pounce on her child and eat him.

But at last, seeing how much her son had grown and how keen he was to explore the outside world, she agreed. “Very well, but don’t stay outside too long, and, above all, beware of the cat. He is our greatest enemy.”

The little mouse was thrilled. At last his dream was coming true. He was going outside alone, with no parents to scold him.

He ran outside, cheerful and proud. He felt like a grown-up mouse. He could go anywhere he wished, all by himself. He scurried around. Sometimes he stopped and raised his head, looking to the left, then to the right. Then he ran back and forth, delirious with happiness.

He was full of his new-found joy when he saw a little cat. “Oh, hooray,” he said to himself. “I can have a nice friend if this pretty little creature will play with me.”

The kitten was also out on his own for the very first time. As soon as he saw the little mouse, he said to himself, “What a pretty, sweet little creature. If only he wants to play with me!” He approached the little mouse as softly as he could.

The little mouse was delighted. “Do you want to play with me?”

The cat replied, “Yes, I do!”

The two young animals began to play tag. They wrestled and rolled on the ground. They boxed with their paws. They bit each other’s ears. They ran around in circles, chasing each other’s tails, but always gently, delighted with their game.

They forgot everything else until the sun began to set. The little mouse said to the kitten, “That’s enough for now. I’m afraid Mama will scold me. Goodbye.”

The kitten replied, “I’m sorry we have to stop. Goodbye. But tomorrow morning we’ll meet again and play like we did today.”

The little ones returned to their homes. When the mouse saw her son, she was relieved.

“Where were you, my child? I was so afraid for you. You were gone the whole day. I was very worried. I was afraid the cat had devoured you. Never stay outside such a long time! It’s not safe.”

But the little mouse was full of the day’s fun. He was impatient with his mother’s warnings. Finally he interrupted, “Oh, if I told you everything… I made a friend. We played together all day long. Oh, Mother, if you could see how cute he is, how handsome, how friendly. I’m sure you would like him. From now on, when I go outside, I won’t be alone. Now I have a friend to play with, from morning till night.”

His mother grew thoughtful. “Yes, my son, that’s good. But tell me a little more about your friend. Can you describe him to me?”

“Oh, Mama, if you only saw him! He is a little bigger than I am but not too much. And his head is a little large and round. And his fur is as soft as silk, so nice to stroke. And he is yellow, and his tail is about that long and thick. And he doesn’t talk the way we do. It’s so pretty to hear him. He says, ‘Me…ow! Me…ow! Me…ow!’ Or he says, ‘Me…ew! Me…ew! Me…ew!’”

Mother Mouse was no longer listening. She had nearly fainted. What she had dreaded most had happened. It was a miracle her child was still alive.

“My dear child, your little friend is a cat! Creatures like that eat mice. He must still be very small and not yet know that mice are his daily food. But beware. His parents will tell him. Don’t go near him again.”

The little mouse didn’t understand a thing his mother said. How could such a sweet little friend ever think of eating him? He turned to his father.

Father Mouse laughed softly. Finally he said, “My little son, cats are our most dangerous enemies. Listen to your mother. Stay inside, safe from the cat. We’re warning you for your own good.”

That was the scene in the mouse’s home. Now let’s see what happened when the kitten went home. His mother was also upset and asked why he had stayed outside so long.

The kitten said, “Dear Mother, if you’d only seen the little friend I met. He’s so handsome, so cute. We played together all day long. We pretended to fight. He bit me; I bit him. He made me fall down. I made him fall down. I’m so lucky to find a good friend. I’ll never be alone when I go outside to play.”

Mother Cat was delighted to see her child so happy. Finally, she said, “Tell us about your pretty little friend.”

Oh, Mama, if you saw him! He is little, much smaller than I am. He has a pretty, thin little tail. His little head isn’t round like mine. But he has such a pretty nose, narrow and pointed. His ears are pointed too, and so small. And he doesn’t talk like us. He says softly, ‘squeak, squeak’.”

“Little fool,” said his mother. “And you didn’t eat him? That was a mouse! And mice, you little nitwit, are what we eat. Do you understand? Cats eat mice. Always. And you actually had a mouse between your paws and let it get away and are proud of yourself? I am ashamed to have such a stupid child. Tomorrow, you must look for him. As soon as he is near, pounce. Grab him and gobble him up. Do you understand?”

The kitten could not believe his ears. “Eat him? But why? And then who would I play with?”

His father burst out laughing. “My son, listen to your mother. Cats eat mice and have since the world began. Tomorrow we will see what kind of cat you are. As soon as the little mouse comes near, jump on him and devour him. Show us that you are a real cat.

When morning came, the kitten went outside in search of the little mouse. But there was no trace of the mouse anywhere. Not in the courtyard. Not in the street.

Then the kitten saw a tiny hole. He watched it carefully and recognized the shiny eyes of his little mouse friend, safe inside his home.

In his sweetest, slyest voice, the kitten said, “Hello. Come on out, and we’ll play as we did yesterday.”

But the little mouse cried out, “Never! Everything your father and mother told you yesterday, my father and mother told me.”

And so the story ends, of the mouse who learned about cats and the kitten who learned about mice.

Lina Saleh Ali, 11

Iman Saleh Ali, 12

Algeria

travelling ok

Набраните средства от книгата ще отидат в подкрепа на деца бежанци и техните семейства.

Препоръчителното дарение е на стойност 25,90 лв. като книгата може да бъде закупена от:

Магазин Modeteka ул. Петър Парчевич 62

Fox Book Café: ул. Уилям Гладстон 32

Магазин Canali, ул. Алабин 54

Можете да поръчате книгата с доставка от фейсбук страницата Пътуващи приказки.


Препоръчваме ви още:

Цветята на Марс

Джар и когато мама я няма

Веселият готвач

Любка Янева – Бубето е 45-годишна самоковлийка с много романтична професия – сватбен агент. Сред красивите декорации, които изработва с екипа си, са си казали „да“ десетки млади двойки. Не е чудно, че е щастливо омъжена и дори вече има прекрасна 2-годишна внучка (подарък от дъщеря й). Както самата Любка казва за себе си – „нормален човек, който се грижи за семейството си, доколкото може.“

Оказва се, че може много. Много повече отколкото й позволява състоянието.

През 2010-та се появяват първите симптоми на заболяването, което белязва следващите години от живота й. След оток и силни болки в краката, тя посещава личния си лекар. В продължение на 6 месеца упорито маже всеки изписан мехлем, но състоянието й не се подобрява. Болките не стихват, но според лекуващия лекар, пациентката му си внушава. Месеци по-късно дясното й стъпало изстива и я приемат в болница по спешност. Оперират я 30 минути след приема. Любка дори не предполага, че състоянието й е толкова тревожно. Следват още две операции в опит да отпушат артериите й. Диагностицират я с Болест на Бюргер – автоимунно заболяване, което засяга кръвоносните съдове. Оказва се, че организмът й реагира при стрес и след всяка операция артериите се запушват с нови тромби. Въпреки усилията на специалистите се налага кракът й да бъде ампутиран над коляното. „Общо 6 операции. Не съм си и мислела, че може да ми се случи такова нещо.“ – казва Любка.

На следващата година я протезират, но се оказва проблемен пациент заради некачествено извършената ампутация. Затова все още се движи с помощни средства.

bubeto2

Независимо това ежедневието й не е по-различно от това на всяка друга жена – поддържа домакинството си; работи – „въпреки че екипът ми ме е сложил на стола и очаква от мен само да командоря“. По-трудно й е с любимата внучка, не може да я хване, защото е бърза „като куршум“. С болката е свикнала.

От центъра по протезиране, който посещава, й предлагат електронно коляно, с което няма да се налага да мисли за стъпките си и създава усещането, че кракът ти е цял. Това коляно би върнало пълноценния й живот.

Цената му е 58 500 лв.

Можем да помогнем като изпратим дарителски SMS с текст на латиница

DMS LYUBKA на номер 17 777

(за абонати на Telenor, VIVACOM и A1)

Другите възможности за дарение вижте тук.

bubeto3

„Иска ми се някой ден да мога да правя отново простичките неща. Искам да се кача в планината.“ – признава Любка.

Да й помогнем да осъществи мечтата си и… да улови в прегръдките си внучката.


Препоръчваме ви още:

Животът не е само 16 горчиви медикамента

"Искам да преборим тази тежка диагноза, да я тръшнем на земята и да я стъпчем."

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Щастливите млади майки, които са успели да привлекат бабите към възпитанието на детето, знаят, че помощта им е безценна. Тази подкрепа спасява работещите родители. На кого, ако не на бабите, можем спокойно да оставим любимото детенце и да изтичаме в офиса? Кой ще ни помогне и ще остане вкъщи, ако то внезапно се разболее? Кой ще забавлява внуците с четене на книжки, ще ги разходи в парка или ще им разкаже интересна история за гладната „армия“, която живее в коремчетата, за да ги мотивира да се хранят по-добре? Кой ще посрещне с радост децата по време на ваканция и ще прекара лятото с тях на вилата? Разбира се – скъпите ни майки и най-забележителни баби на света. Но муха можеш да намериш във всяка каца с мед. Нашите баби имат своя гледна точка за възпитанието на внуците, която малко или много (на когото, какъвто му е късметът) се различава от нашата. Днес събрахме смелост да кажем на нашите майки и свекърви всичко, за което отдавна си мислим, но мълчим, за да не ги обидим.

1. Не прехранвайте внуците

Можем да поставим равенство между думите „храна“ и „баба“ без да си кривим душата. Баба винаги ще те нахрани вкусно, прясно, с любов и от сърце. Но възниква въпросът за количеството и полезността на тази храна. Бабите са склонни да прехранват, при това изхождайки от най-добри подбуди ("толкова е слабичък"). Кюфтенцата на пара и зеленчуковото рагу за тях не са нормална храна ("той да не е крава, че да дъвче само трева" ), а домашните питки с извара, с размерите на човешка ръка, щедро поляти със сметана са точно това, от което имат нужда децата.

Майка от женски форум разказва:
„Случи се така, че бях принудена да пратя двамата си синове за лятото на село при баба и успях да отида при тях едва след два месеца. Повярвайте ми, едва ги познах! Бяха качили минимум по 5 килограма. Направо се уплаших като ги видях! Когато попитах мама с какво ги е хранила, какво ми чуха ушите! При това не ставаше дума за вредни храни – всичко беше натурално и вкусно, но толкова мазно и в такива количества, че ми прилоша от мисълта, с какво е трябвало да се справят панкреасите им. Разбира се, мама се обиди от моята реакция, защото прави всичко с най-добри намерения. После децата стояха три месеца на диета, за да влязат във форма, за всеки случай посетихме и гастроентеролог. “

2. Не принуждавайте детето да яде, ако не иска

Този съвет произтича от предишния. Днешните майки вече са загърбили практиката със страданията над чинията и вариантът „ако не искаш – не яж“ заслужено се установи в кухнята. Никой не възприема липсата на апетит у синовете и дъщерите си като вселенска трагедия или поне се опитва да реагира адекватно на поредното детско „не искааам“. Бабите често хранят децата по стария принцип „докато не си изядеш всичко, няма да станеш от масата“. Така закуската бавно прелива в обяд, обядът в следобедна закуска, а тя във вечеря. На детето му се струва, че животът му минава край масата, над чинията.

Скъпи баби, стига! Вашите любими внуци наистина няма да умрат от глад, ако не изядат всичко до троха. А ако са гладни, ще дойдат и ще ви кажат. Да се принуждава детето да яде е лошо и вредно.

Лекар гастроентеролог разказва:

„Прехранването, тъпченето, когато детето не иска, убива позитивното възприемане на храната като цяло. Насилственото хранене може да хипертрофира - в анорексия или затлъстяване. Нека детето яде толкова, колкото иска, не бива да го принуждаваме. По-добре по-малко, но с апетит. Не издигайте храната в култ.“

Лято при баба

1ffa195cdeeb76f2d2a1684583cdd193 XL

3. Не навличайте детето вкъщи и навън

Навън е 15 градуса, а баба увива внучето във ватирано одеялце. Ами ако внезапно задуха вятър и се простуди? А и шапката не бива да се забравя…

Скъпи баби, грижата е нещо хубаво, но детето много по-лесно ще се разболее, ако се изпоти, отколкото ако замръзне. Затова много ви молим да запомните: детето няма нужда да бъде облечено повече от възрастния, а хладните ръчички и нослета не са повод да обличате космонавтчета през пролетта.

4. Не се страхувайте от всичко ново

В живота на днешните майки има такива удобни придобивки като бебефон, уред за готвене на пара, блендер, нагревател, стерилизатор за шишета, овлажнител и йонизатор за въздуха. Баба се плаши от стерилизатора, не може да се справи с електронния термометър и е категорична, че с козирката за къпане бебето по-скоро ще се удави във ваната. По-старото поколение трябва да разбере, че времето на емайлираните купички и мокрите пелени е минало. Ние имаме късмета да живеем в друго време и искаме максимално да се възползваме от възможностите, които ни предлага съвременният свят. Все пак дори най-скептично настроената баба е принудена да признае предимството на памперсите, удобството на слинга и ергономичната раница, дори на възглавницата за кърмене, която е толкова удобна на дъщеря й.

Днешните играчки леко ви шокират? Да, и ние изтръпнахме като видяхме новата колекция чудовища и пришълци в детските магазини. Но децата харесват тези чудовища и не бива да ги укоряваме за това. По-добре им разказвайте истории, показвайте им други играчки, четете им приказки, рисувайте и правете фигурки от подръчни материали. Това го умеете отлично.

5. Позволете на децата да се движат

Движението е живот и ако е трудно осъществимо на 60 години, на 1-3-7 е нужно на 200 %. Разбира се, трудно е да се следи дете, което не се свърта на едно място, но това не означава, че всяко негово движение трябва да бъде съпроводено с укори и забележки.

Скъпи баби, вероятно вашите деца не са били такива, сигурно са били значително по-спокойни и са можели с часове да мълчат в ъгъла. Но сега не само децата са по-активни. Забелязали ли сте? Животът е много по-динамичен. Внуците ви просто са отражение на живота. Нека детето тича, скача, колкото иска. Важното е да приберем от полето на неговата активност всичко, което може да се счупи или да го нарани. За останалото – дайте му свобода и си почивайте.

6. Оставете децата да изразяват емоциите си

Да, по-рано не беше прието да говориш на висок глас или да се смееш на улицата, да се целуваш с някого пред очите на хората, а да изпадне детето ви в истерия в магазина, беше равносилно едва ли не на престъпление. Времената се промениха. Децата могат свободно да изразяват емоциите си и не само позитивните.

Позволете им да се радват, да тъгуват, да се ядосват и огорчават, да се смеят на висок глас на абсолютни глупости (според вас), да общуват емоционално с приятелите си. Не ги спирайте, не им шъткайте, не се оглеждайте сконфузено наоколо в очакване някой да направи забележка. Всичко е наред! Емоциите може и трябва да се изразяват, при това е добре по-често да се присъединявате към детето.

Аз съм баба и съм номер 2

1f7e297d21162397381775605c0f3649 XL

7. Позволете на детето да не е като всички

„Ето Митко вече може… “, „ А Елена вече премина… “, „Кирил вече знае… “ – оставете това в миналото. Внуците ви са такива, каквито са. И точно такива трябва да ги приемете и обичате. Може да не свирят на цигулка, като съседското момиче ("ужас, нашето няма никакъв слух") и значително по-често да вдигат шум от внука на ваша позната ("държи се направо непоносимо"). Възможно е да обичат да танцуват повече, отколкото да четат, и технологиите да ги интересуват повече от книгите. Това е тяхно право. Те имат право да са различни. Повярвайте ни – днес това е важно, без това качество сме заникъде. Уравновиловката „да бъдеш като всички и да не се набиваш на очи“ остана в миналия век за щастие. Сега на мода са креативността, умението да мислиш оригинално и да виждаш това, което убягва на другите. Този подход се възпитава от детството!

Искате ли след 20 години с гордост да събирате публикации за успешните проекти на внуците си? Тогава позволете им да не са като всички останали.

8. Не глезете децата

Дори ако виждате внуците си много рядко, това не е причина да им позволявате всичко. Килограмите бонбони и чипс, храненето без всякаква система, безконтролното гледане на телевизия и пълното отсъствие на дневен режим не са това, което децата трябва да получават от общуването с баба си.

Скъпи баби, придържайте се към препоръките за хранене и дневен режим на родителите, когато внуците ви гостуват. Това наистина е важно, защото заради съвременната екология гастритът, алергиите, дори анафилактичния шок и други „прелести“ на градския живот се проявяват при децата много по-често, отколкото преди 30-40 години. Егоистичното ви желание да нахраните детето с козе мляко или ранни ягоди може да стане причина за сериозен пристъп.

Телевизорът, компютърът и телефонът без ограничения са прекият път към носенето на очила. Будуването по цяла нощ може да причини нервен срив у детето, което не е успяло да си почине. Това ли искате за внуците си? Сигурни сме, че не. Затова оставете амбициите и бъдете разумни.

9. Бъдете в един отбор с родителите

Дъщеря ви или синът ви изискват спазването на определени правила от внуците ви? Например да не обиждат по-малките, да не разхвърлят вещите си, да изпълняват задълженията си вкъщи. Дори да имате възражения по подобни ограничения, не бива да ги изричате на глас, още повече пред детето. Искате да разберете какъв е проблемът или да изразите мнение ("като порасне цял живот ще работи")? Поговорете с родителите, когато децата ги няма. Възрастните трябва да са на едно мнение, само тогава ще постигнат успех. Ако мама казва на детето едно, а баба открито заявява, че това е глупост, ред няма да има.

Задачата на бабите е да подкрепят авторитета на родителите, обяснявайки на внуците важните моменти, които поради заетост, младите може да са пропуснали. Искате ли да виждате внуците си щастливи, здрави и успешни? Тогава бъдете в един отбор с родителите им!

10. Не казвайте на родителите какво и как да правят

Не бива да говорите за това какво е длъжна да прави дъщеря ви или снаха ви. Ако с връщането си от работа тя поиска да си почине, това е нейно право. Не е длъжна ден и нощ да стои край печката, да мие чинии без прекъсване или да пере на ръка бебешките дрешки. Понякога може да се възползва от готовите храни в супера, а пералнята и съдомиялната са отлични помощници в домакинството. Освен това са икономични.

Майката на внуците ви смята, че мъжът й не отделя достатъчно време за възпитанието на децата си? Това е нейно право. Нали не мислите сериозно, че мъжът трябва само да носи пари вкъщи? А да храни, разхожда, възпитава, проверява домашни и да се занимава с развитието на децата е длъжна само майката?

Скъпи баби, за щастие светът се промени и никой вече не сочи с пръст бащата, който приготвя вечеря, връзва опашки, води детето на фризьор или на лекар. По-скоро е обратното, това е признак, че мъжът се грижи за детето си, интересува се от живота му и иска да прекарва повече време с него. Това е само от полза за детето. А въпросът кой с какво и на кого е длъжен нека остане в компетенциите на родителите, все пак вашите внуци са техни деца.

Бабите са нужни, за да обединяват семейството, да го обичат и да го сгряват с топлотата си. И ние сме сигурни, че се справяте отлично с това.

Източник: uaua.info


Препоръчваме ви още:

За бабите с любов!

Поколението на НЕбабите

Бавачка или баба

 

 

 

Попаднахме на това интересно писмо в популярна женска група. Авторът провокира доста противоречиви коментари и реакции. Решихме да го споделим с вас и да чуем мнението ви.

Здравей, любима!

Ще бъда откровен. Искам нещо от теб. Може да ти се стори, че искам твърде много. Но когато прочетеш това писмо докрай, ще разбереш, че не е така.

Първо, ще те помоля да се откажеш от амбициите си. От желанието да ме покоряваш, променяш, да успяваш, от желанието да се реализираш извън пределите на малкия свят, който ще създадем с теб. Разбери, успехът в семейството се дели на две. Ако ти изнесеш своята енергия някъде другаде, ще остане по-малко вкъщи. А на мен си ми нужна на 100 %. На по-малко не съм съгласен.

Не, не казвам, че трябва да стоиш вкъщи. Напротив, търси си всякакви източници на вдъхновение. Ще те подкрепям във всичко. Ти можеш всичко. Но не търси реализация навън. Тя не е там, поне не в този обем, в който ще я получиш в семейството. Това е твоят дом и твоето огромно поле за творчество.

8-те женски качества, които мъжете ценят

0001626de6aa8ef5b99196e5ea11b990 XL

Моля те, избери ме за най-добър приятел. Когато ти е трудно, не звъни на майка си. Не тичай при приятелката си. Не бягай на тренировка и не се хвърляй в домакинстване. Ела първо при мен. Повярвай ми, никой няма да те утеши по-добре. Ще те прегърна, ще те скрия от всички призраци на миналото и страхове от бъдещето, ще отнема всяка болка от настоящето. Кой друг трябва да направи това, ако не мъжът ти?

Не се бой да бъдеш слабо, беззащитно, малко момиченце с панделки, когато си с мен. Подари ми сърцето си, живота си и кажи: „Вземи. Вярвам ти. Ти по-добре знаеш как да ме направиш щастлива.“ И аз ще го направя. Знам, че ще те е страх, особено след всичката болка, която си преживяла. Но само така можем да спечелим в тази игра, разбираш ли? Бъди смела.

ОбъркАл си сметките, пич!

f964ddc910acbc5c426350c1b152e08d XL

Вярвай в мен и ме надценявай. Представяй си ме по-добър, отколкото съм. Не ми е нужна обективна оценка. В живота ми има твърде много съдници. Така в трудните моменти няма да се предам, а ще се боря да заслужа представите ти.

И още нещо – мечтай. Мечтай силно, смело, ярко. Спомни си всичко, което си искала от най-ранно детство. Споделяй ми, като на Господ, вярвайки, че ще мога да изпълня всичко. И тогава аз наистина ще мога всичко. Както виждаш, не искам толкова много, колкото ти се стори в началото. Ти самата искаш същото.

Вие бихте ли се омъжили за съпруга си, ако ви напише такова писмо? Трябва ли жената да се откаже от амбициите си, за да има щастлив брак? Трябва ли винаги и безусловно да подкрепя съпруга си? Трябва ли да разчита на него да сбъдне всичките й мечти?

И накрая последният въпрос, който може би е най-важен. Наистина ли повечето мъже искат точно това от една жена?

 

Препоръчваме ви още:

17 неща в съвместния живот, които ни вбесяват

Никога не занижавай критериите си за мъж

129 начина да се сдобиете със съпруг!

Автор: Надя Брайт

„Ама ти тази година излезе с доста мъже... Просто не ги помним вече всичките“. Така ми казва моята най-добра приятелка и другар по оръжие и чукваме чаши за наздравица. Декември е - месецът, в който всеки търси или домашен уют, или възможност да се обеси на спокойствие. „Да си ги припомним“, казвам аз и отпивам, колкото мога. А мога горе-долу, колкото е нужно, за да ми се върнат спомените без да ми избухне мозъкът през ушите в голямо „защо“...

Януари 2018г. Месец на надежда и дояждане от декември. Тъкмо съм се разделила с мъжа си и съм отслабнала по най-ефективния начин – от нерви и шоколадена диета с вино. Изглеждам невероятно. Искам да кажа – невероятно е, че още функционирам по някакъв начин в обществото. Все пак още имам два дълги крака и някакъв речников запас, с който да се опитам да пофлиртувам. Много ми се пуши и за да не запаля цигара (или нечия черга направо), си инсталирам Tinder. Всички, които харесам, са ме харесали и те. Даже някои от тях ми пишат. Уреждам си срещи.

Животът на 30+-годишната жена

d8fc8a359accd7894dcbd989398acc9d XL

Пия 40 минути какао с първия. След това той започва да ми пише, че иска да спи с мен. Не успява да ме изненада с желанията си, само с наивност. Питам го дали си представя как такива съобщения ме палят жестоко и отивам в тях. Оказва се ваксиниран от ирония и отговаря, че точно това си представя. След известно мълчание от моя страна, се извинява и казва, че от разговора с мен, ще си вземе поука. Направих света малко по-добър.

Аз съм много висока жена. Всички го приемат спокойно, защото цялостно е добра композицията – тяло, кръст, лице... Срещам се с мъж, който е половин глава по-висок от мен (това е много). Обаче той е втрещен от моя ръст, не може да повярва. Пита ме как се е случило това. Налага се да го успокоявам. Казвам, че биологичните ми родители са жираф и кентавър, но осиновителите ми са ме интегрирали много добре в обществото. Питам го, дали нещо друго му прави впечатление в мен. Не може да намери такова нещо по цялата ми дължина. Почва да се мята като риба на сухо как изобщо да продължи. Пита ме, дали искам да ми се обади, като излиза „да се напива с приятели“. Казвам му, че ако изляза с приятелите му, ще си обуя обувки с токчета. Плаща и бяга. Давам му преднина, протягам дългия си крак и го спъвам. Направих още едно добро на света.

Как да си намерим смислен партньор за секс

0990257def9e36e39ea94b2cedd7baef XL

Елегантен млад мъж с роза в ръка. Добър избор на заведение. С жена му (и майка на децата му) са разделени, но живеят в една къща. Мисля, че тя не е разбрала, че са разделени. Но като цяло тя много не го разбира. Любим типаж ми става този – жена му не го обича, но той е егати пича. Пише поезия и проза. Искам ли да прочета? Разбира се, пратѝ ми на мейла. А дотогава – какво обичаш да четеш? „Не обичам много да чета“ - ми казва той. Разбирам, четенето не е за всеки, а и отнема много от времето за писане... По-късно ще получа авторска поезия на мейла си. Ще проклинам едновременно образователната система, липсата на адекватни грижи за менталното здраве и конкретни думи от българския език.

Завършвам месеца неволно връзвайки тенекия на един младеж. Аз бъркам супа по домашни дрехи, а той ми звъни и казва, че току-що е седнал „до входа на заведението“. Ох, много съжалявам, извинявай, къде ми е главата... Той се сърди много сърдито. Цупи се, настоява, че съм постъпила ужасно. Става по-драматично, отколкото мога да понеса. Затварям телефона и го хвърлям в тенджерата. Може би ще преглътна месеца по-лесно с крем-супа от броколи и чаша вино. Наздраве.

Предстои ми припомняне на още 11 месеца, в които галерията от образи стана... ами стана тя каквато стана.

(следва продължение, а Надя може да гледате на живо на 15 януари в Студио 5. Ето линк за събитието.)


За автора:

nadya brait
Надя се занимава с Човешки ресурси, психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият й сър Пратчет - имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори.


Препоръчваме ви още:

Рекламации - само на касата

За "Дедовия комплекс" или връзката между любовта и парите

Как да го пратиш при майка му

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам