Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Янка Петкова

В Съвета за електронни медии са постъпили сигнали по повод участието на рап певеца Ванко 1 в риалити формата VIP Brother, съобщи dir.bg. Пред медията Вирджиния Савова от регулатора е потвърдила наличието им, без да уточни колко на брой са и на какъв етап е проверката. По-рано пред „Дневник“ председателят на СЕМ София Владимирова е заявила, че съветът ще се концентрира върху участието на Ванко 1 в предаването, но не и върху изказванията му в къщата.

В Мама Нинджа първи публикувахме отвореното писмо на Клуб „Не си сам(а)“, в което бе изразено възмущението от показването в прайм тайма на националния ефир на доказан международен престъпник, с противозаконна дейност в България, Франция, Белгия и Испания.

ВИП престъпници в националния ефир

41827813 10156342497602605 4885885402142998528 n

Припомняме, че провъзгласеният за VIP Иван Главчев бе задържан и обвинен в сводничество, организиран трафик на жени и незаконно притежание на оръжие през 2003 година. Присъдата му бе 12 години затвор. След поправка на чл. 155 от Наказателния кодекс (внесена от тогавашния депутат от БСП Татяна Дончева), с която са намалени наказанията за сводничество, Главчев излежава само 4 години и половина. Според въпросната поправка, наречена от председател на Народното събрание по онова време Георги Пирински „парламентарен гаф на 2006“, сводниците получаваха до 3 години затвор, а присъдата от 10 години беше само за случаите, когато склоняването към проституция е осъществявано чрез употреба на наркотици. Година по-късно парламентът отмени поправката.

По-рано тази година, 24 часа написа, че скандалният рапър отново е в затвора, където излежава 3-месечна присъда за шофиране в нетрезво състояние. През ноември 2017 година Главчев бил е спрян за рутинна проверка от полицаи в Студентски град. Химическата експертиза е показала наличие на 1,3 промила алкохол в кръвта му. Задържан е за 24 часа и му е отнета шофьорската книжка. Месец по-късно той и адвокатът му Виктор Михайлов (бивш вътрешен министър) се споразумяват с прокурор Елица Василева да няма дело по същество. Така Ванко 1 едно се оказва в Пловдивския затвор, където трябва да излежи 3 месеца, а книжката му е отнета за една година. Решението буди недоумение, тъй като по закон за шофиране с над 1,2 промила алкохол в кръвта се полагат затвор от 1 до 3 години и глоба до 200 000 лева.

Прясно излязъл от затвора рапърът влиза в къщата на VIP Brother, където с охота споделя възгледите си за мястото на жената: “Женско царство съществува само по книгите. Искат изкуствено да ни наложат, че половете трябва да се изравнят. Аз не виждам нищо срамно в това жената да стои по-ниско от мъжа. Нека всеки да си знае мястото в крайна сметка. Всеки да си знае ролята в живота.”

Рапърът, според чийто житейски опит мястото на жената явно е на магистралата, се ползва с най-гледаното време в национален ефир, за да популяризира имиджа си. Единственият логичен въпрос е - какво изобщо търси там?

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Участвам активно в отглеждането на децата откакто се родиха, но не защото се прояви някакъв дълбоко скрит бащински инстинкт, а защото чисто физически беше много трудно за майка им да се справи сама. Сменям памперси, мия задници, крещя, пасирам супи, давам антибиотик и пробиотик, крещя, правя инхалации, водя разследвания и дела, а накрая и присъди издавам, крещя, къпя, подсушавам, обяснявам, крещя, чета приказки, крещя, водя на градина, крещя, крещя... всички родителски задачи не са ми чужди и няма проблем да обслужвам сам децата. Останеш ли сам с тях обаче, в един момент се изморяваш чисто психически, понеже ти си единствената жертва, която им е под ръка, и цялото им токсично внимание е съсредоточено в теб. "Ти баща, ти майка" е израз, който усещаш твърде реалистично и болезнено, а към теб се прокрадват зловещи нотки, които предвещават неизбежни житейски неволи. Казано по-простичко - вероятно много кофти неща ще ти се случат.

Аз съм с близнаците и бебето вече няколко часа (8 часа, 19 минути, някакви секунди) и съвестно изпълнявам обещанието си да ги гледам сам цял ден, което поех пред майка им. Изнервен съм, мръсен съм, гладен съм, но съм си така от раждането им, така че не обръщам внимание. Напротив, ако някога се почувствам наспан, нахранен и чист, ме обхваща необяснима и силна параноя. Майка им се обади да пита дали всичко е наред и дали сме ходили скоро в Спешното. Ха, ха, ха (към 5 декара сарказъм и презрение), много се дразня като ме подценяват така! Обясних й, че много ме слушат, спали са като къпани, чисти са, още не съм изгубил никого и на обяд сме яли варени броколи на пара с безглутенови моркови и киноа (тук май малко прекалих!). Попита ме дали ми трябва помощ. Пфффф, на мен ли, бе?! Алоооооу, мойто момиче, когато батко ти Калоян е гледал деца, ти си бляла "Бенджи, Закс и звездния принц" по "Хиляда и едно желание" на телевизор "Велико Търново" с осем канала! Всъщност докато обяснявах всичко това на скептичната ми съпруга, зад гърба ми Микаела клекнала и се изпикала, но забравила да си свали пликчетата. Боримир нахранил бебето с пръст, а то будалата се мръщи, но мляска. Бебетата опознавали света около тях като пъхали всичко в устата си. Е, благодарение на брат си, Габриел опозна състава на почвата в градинката, урината на котки и кучета, малко листа от слива и доколкото успях да видя един или два фаса. Като го заведа в болницата за инжекция против бяс, тетанус и чума, дали да нося проба от градинката или ваксинациите му са достатъчни, за да го предпазят?! Много беше хубаво, че майка им не поиска да включа камерата!

Децата най-лесно се приспиват с крещене

zoo gradina

Стоим долу пред входа и отново трябва да мисля къде да ги заведа. Минава ми набързо през главата мисълта за посещение на зоологическата градина в Айтос, но набързо се осъзнавам след като се сещам за последния път. Тогава в безумен изблик на добро настроение, аз и Росито оставихме Мегито и Робърт (съседите) да ни убедят, че това е добра идея и всички заедно отидохме в зоопарка. Съвсем очаквано децата първо се залепиха на клетката със себеподобни, тоест при маймуните, а диалогът протече така:

- Тоз мамун много голям, бе! - дъщеря ми се впечатли.

- И Болито е голям! - Борето се подразни от забележката.

- Ти си неголям, мамуна е голям! - дъщеря ми забива още един пирон в ковчега на самочувствието на брат си.

- Аз съм голяяяяям, щото си ядох куската и имам мускулиииии! - познавам сина си и щом крещи така, боят е съвсем близо.

- Мамунът е голям и има опашка - Микаела му се озъбва доволна.

Край! Липсата на опашка, която Боримир осъзнава, че не може да компенсира колкото и закуски да изяде, го вбесява и нанася първото кроше. Тя отвръща с добре насочен шамар, но той я издърпва за косата и тя губи равновесие, изтървайки пакета със солети. Това я разярява (малка е, но мрази да се прахосва храна) и с мощен фронтален шут го уцелва в коляното. Ревейки, той вдига ръка за техничен ключ през рамото, но тя се усеща и се просва на земята в защитна партерна поза, предоставяйки задните си части незащитени и удобни за атака. Забелязва разсипаните солети и това я разсейва за момент. Боримир е опитен състезател и със светкавичен шут й намества глистите, а маймуните отдавна са спрели да се занимават с друго и са наредени по оградата да гледат. Усетила мощния удар в тила, Микаела бързо се изправя и с великолепна контраатака в областта на стомаха, събаря брат си по гръб. Той се изправя бързо и по погледа му разбирам, че е готов да изпълни заучена комбинация, чийто резултат ще бъде осем счупени ребра, три изкълчени глезена, изкарано око (впоследствие вкарано в ухо), усукан гръклян, дискова херния, обикновена херния, цистит, вода в лакътя и прехапан език. Независимо че пораженията ще са и за двамата, познавам добре сина си и знам, че е готов да рискува. Обичам да ги гледам как си играят заедно, но прекъсвам вълнуващата битка, признавайки майсторството и на двамата бойци. Със строг тон ги наричам говеда, маймуни и прасета без да съобразя, че някои животни ще ме чуят и ще се засегнат.

Обичам лятото по ред причини

zoo gradina2

Продължаваме нататък, но ситуацията не се подобрява особено. Диалогът е абсурден и съм склонен да виня затова илюстраторите на детски книжки. Съгласен съм, че децата трябва да правят разлика между рисуваните герои и реалния живот, но някои грешки бяха фрапиращи:

- Тате, тате, тате, тате, тате, тате - от първото "тате" го гледам с очакване, но той си има норма от петнадесет "тате"-та и докато не я изпълни не продължава изречението – тате (14), тате (15), виж космата овца!

- Абе, тате, не знам как да ти го кажа, но това е щраус - ококорен съм и за всеки случай пак поглеждам да не съм в грешка и някоя овца да се е качила на кокили. Вярно, пилето не е виждало баня откакто се е излюпило, но да го сбъркат с овца! Пикасо на бутилка абсент щеше да го нарисува по-правдоподобно!

- Тате, тате... виж мишка.

- Ама, тате, това е овца - аз ли съм зле, децата ли се натровиха от нещо?!

- Тате, тате, тате... плоститулка!

В този момент усетих натрапчив поглед да опипва гърба ми, а собственичката му беше омъжена за мен и вероятно живо се интересуваше откъде са чували децата тази дума. Аз много старателно взех да чета табелата за муфлоните, имитирайки проблем с възприятията и говора. Обаче децата захапят ли една тема, не пускат докато не покажеш, че си ги разбрал. Само че аз упорито не исках да ги чувам, виждам или разбирам:

- Татеееее, татееее, татеееее, бе - Микаела е на път да изпадне в истерия, че не я чувам - виииииж, плоститулкаааааа!

- Ела тука, тате! Ела да видим муфлончето как си играе с еленчето - опитвам се да възбудя интерес към рогатия добитък.

- Татеееееееееее - Боримир крещи отчаяно към мен - ела да видиш плоститулкатаааааа!

- Значи, Боре! Ти знаеш ли, тате, че муфлонът е вид овца. Дааааа, тате! И аз не знаех. Могат да се срещнат в свободно състояние, а също така се развъждат и в дивечовъдни стопанства - четях отчаяно от табелата и се молех да им стане интересно - мъжките се бият помежду си, за да установят право на харем над женските.

Тук млъкнах за момент, защото не ми хареса накъде отива разговора. Трябваше да продължа, но предвидливо не исках да се задълбавам в темата с харема и чифтосването. Обаче:

- Тате, то тия животни не са хубави. Как така харем?! Да не живеем в Средновековието все пак? Виж пингвините са друга работа! Сериозни животни, отговорни. Мъжките пингвини също мътят и помагат на женските. Моногамни са и не поглеждат други женски, камо ли проститу... такова де, пингвинки. И папагалите са моногамни, тате! Това са интелигенти животни, умни същества, а не като тия рогати чукундури. Нали знаете, че тате има папагали? Бял папагал, червен папагал, син папагал... - май успях да замажа положението и да продължим нататък. Ако пък някой пингвин или папагал имаше наоколо, щях окончателно да ги омая.

- Татееееееееее - Боримир се вкопчва в ръката ми и опъва назад - искам пли плоститулкатаааа!

- Тате, остави я леличката сега! Какво ще правиш при нея? Ела тука да видим другите животни - последните ми думи ги изрекох с подчертан баритонов тембър и работата отиваше към скандал.

- Искам пли плоститулкатаааааа - Микаела ревливо започваше да вие и няколко вълка наостриха уши.

Обичам лятото по ред причини - продължението

zoo gradina3

Писна ми! Ядосах се и стиснах зъби от яд. Каква е тая жена, дето е дошла да работи в зоологическата градина? Няма ли магистрали, клубове или барове където да си търси клиенти? Та това е зоологическа градина и тук идват семейства, а не разгонени и похотливи мъже. То и такива идват, но са с жените си (прекрасни и сексапилни същества) и... в смисъл, че... не бе, не говоря за себе си... май не се разбира както трябва! Искам да кажа, че е абсурдно и нелепо да се предлагат подобен тип услуги на такова място. Все едно да продаваш бутилирана минерална вода на риби. Не стига това, ами и най-вероятно ще трябва и да обяснявам откъде я знаят тази дума и напълно да отричам разговора с Робърт, който (не)проведохме докато бяхме в колата с децата и минахме покрай няколко магистрални труженички. Обърнах се ядосан и смятах да я навра в кучи гъз тая... Опааа, грешка! Първо, трябва да се замисля за речника, който използвам пред децата и въобще. Все пак писател ще ставам (издателство " СОФТПРЕС " са виновни, книгата е редактирана и очакваме корица всеки момент) и вече не ми подхожда да показвам толкова очевидно пропуските във възпитанието ми. Второ, не трябваше така бързо да се паникьосвам и да се оправдавам като ученичка. Та аз съм мъжът в това семейство! Голяма работа като съм изпуснал някоя дума и децата са я запомнили. Не може да ги гледаме в саксия и да не им показваме нещата от реалния живот, такива каквито са! Трето и много важно! Трябваше да се уверя, че жена ми наистина е чула, а не се беше заплеснала по някакъв паун, който си разпъваше самодоволно опашката пред нея. Беше на около петдесет метра и изобщо не даваше вид да е чула или разбрала за душевните ми терзания. Аз се огледах предпазливо, а щом децата ме видяха, че най-накрая се обърнах, ревнаха в един глас:

- Татеееее, ела пли плоститулкатааааа!

- Добре, тате, но само за малко и после си тръгваме.

Така те ме заведоха пред една клетка и щастливи взеха да подскачат пред нея. Аз погледнах и гузно им се усмихнах:

- Браво, деца! Това е костенурка - отдъхнах си, че не съм развратил невръстните си деца и не съм замърсил невръстните им умове. Нещо, което вероятно ще направи телевизията, когато пораснат.

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

zoo gradina 4

После ми стана криво, че всеки хранеше животните, макар и да имаше навсякъде знаци да не го правят. Солети, чипсове, вафли се подхвърляха към клетките без да се съобразяват и дори една баба се ядоса, че не донесла от домашното кьопоолу за мечката. После осъзнах, че е нормално да не се зачитат правила и забрани по тези географски ширини. Представете си как прабългарите прекосяват Дунав и виждат табелите на траките - " Забранени са палатките, къмпингуванено и паленето на огън" или " Чадър - 10 лв., чадър + шезлонг - 20 лв., чадър + шезлонг + мохито - 30 лв. ". И какво да направят, да се върнат ли? Смело потъпкват правилата и започват да строят комплекси затворен тип, магистрали и спортни зали. Светлооките и светлокоси траки са първоначално шокирани от брадясалите и тъмни прабългари, но после решават да ги интегрират и да им дадат шанс. Днес виждаме резултатите, а гледайки хората, които се появяват във "ВИП БРАДЪР", можем безусловно да заключим , че кръвосмешенията и содомията са били честа практика при формирането на нацията.

Не ми се ходеше отново там сам, а и нямах достатъчно време за шофирам до Айтос.

Реших да отидем отново в Морската градина. Разтоварихме се от колата и след кратко, но интензивно минискандалче, целящо да възпре имотните претенции на сина и дъщеря ми спрямо количката с бебето и концесията за бутане, тръгнахме по алеите. Навлизах в последните часове на самотното ми бащинство и каквото и да се случеше щях да издържа. Сега си представете мен и децата, а над главата ми е нарисувано бяло балонче като в комиксите или карикатурите. Аз изглеждам тъповато-оптимистичен, а в балончето пише: "Останаха няколко часа. Какво толкова може да ми се случи?! ". Представете си и една огромна женска фигура, с неясни контури и очертания, която е надвиснала над мен. На гърдите й виси лента на която пише "СЪДБА" и гледайки ме, тази жена се смее истерично и ме сочи недвусмислено. Явно имаше различни планове от моите, но това не бива да ви изненадва, тъй като съдбата рядко се съобразява с вас, а моята дори открито ми се подиграваше.


Препоръчваме ви още:

Децата се приспиват най-лесно с крещене

Когато жена ти е делфин

 

Алфа мъжкар

Автор: Мария Пеева

Днес в пощата ни пристигна това писмо от Иванка Тодорова:

По принцип съм много миролюбив и кротък човек, който винаги навежда глава и замълчава, когато нещо не ме засяга пряко, но този път не искам да е така. Вчера, докато чаках на червен светофар за пешеходци, две момчета на възраст около 8, 9 години ''прелетяха'' с тротинетки пред много коли, които щяха всеки момент да тръгнат на зелено. Децата не просто минаха на сантиметри пред колите, но и карайки бързо, гледаха към шофьорите, показаха им среден пръст и се плезеха. Винаги съм мислела, че при една автомобилна злополука по-голям процент от вината е на шофьора, но какво се предполага да направи той в една подобна ситуация? Не знам къде трябва да се търси причина за поведението им - дали в родителите, които не са ги научили или децата са ''усвоили'' това поведение далеч от дома, където няма кой да им прави забележки, но е факт, че може да стане голяма беля. Много ми се иска родителите да ''обновяват '' постоянно съветите и препоръките към децата си да са много внимателни навън. Прекалено много деца загинаха, прекалено…

Темата, която Иванка повдига, е много важна и неведнъж сме я обсъждали. Но нека отново да поговорим с децата си, особено сега, когато учебната година започна и много от тях ходят сами на училище. Да им припомним правилата за поведение на пътя. Да им напомним още, че улицата е място със строги закони, чието неспазване може да ни струва скъпо. Може би е добра идея да извървим отново с тях маршрута, по който преминават редовно, като им посочим особено опасните зони. (Например пешеходна пътека, в близост до която паркират неправилно коли и отнемат видимостта на шофьорите на платното). И да не забравяме личния пример. Ако майката пресича на червено, ако бащата не си прави труда да измине двайсетте метра до близката пешеходната пътека, най-вероятно и детето ще постъпва така.

За цицините и сълзите - 10 съвета за малките ни колоездачи

veopravila

Основни правила на пътя, на които уча моите деца:

1. Пресичай само на зелен светофар.

2. Пресичай на пешеходна пътека.

3. Винаги спирай и се оглеждай и в двете посоки, преди да пресечеш.

4. Не тичай по улицата.

 5. Когато пресичаш пътното платно, се движи бързо, но спокойно.

 6. Не върви по велоалеята.

7. Когато се движите в група, не се закачайте и бутайте един в друг.

8. Не стъпвай по пътното платно, придвижвай се по тротоара.

9. Децата до 12 години не карат колело по пътното платно.

10. Когато ползваш градски транспорт, стой на безопасно разстояние от улицата или релсите, докато трамваят/влакът спре.

11. Ослушвай се за клаксон.

12. Не пресичай на завои, защото колите няма да те видят.

13. Задължително носи колан в кола, автобус.

14. Не си гледай в телефона, докато вървиш.

15. Ако има паркирала кола там, където трябва да пресечеш, имай предвид, че колите по улицата не те виждат зад нея. Изчакай да преминат, огледай се и чак тогава можеш да пресечеш.

Всяка сутрин изпращам три деца - две на училище, едно на градинка. И най-голямото ми притеснение не е за двамата по-малки, които все още не се придвижват сами, а за големия, който ходи с велосипед до училище. Миналата година го карах да ми пуска съобщение, когато пристигне. Обръщам се със специална молба и към шофьорите. Пазете децата! Всички бързаме за някъде, всички имаме важни задачи, но няма по-важна задача от това да стигнем закъдето сме тръгнали живи и здрави. И ние, и децата ни.


Прочетохте ли

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете 

 

Автор: Росица Бонева

Ако някога сте се запитвали: „Колко точно са големи 9-годишните деца?“, то от МОН вече имат отговор за вас. И той е - толкова, че да могат да имат по 6 учебни часа (по 40 минути), 1 голямо междучасие (20 минути) и 4 малки междучасия (по 5 минути). И не просто да ги имат като учебна програма, а да се предполага, че след това ще бъдат способни да учат и следобяд – било в занималня или у дома.

Разбира се, МОН удобно си е измило ръцете, упоменавяйки в Наредба 10, чл. 9 (2) междучасия „с продължителност не по-малко от 10 и не повече от 30 минути“. Като са си оставили вратичка за изключения, когато в същата наредба, в чл. 9(4), се казва: „За училищата, в които няма условия, обучението на всички паралелки да бъде само преди обед, по изключение на ал. 2 две от почивките могат да са с продължителност не по-малка от 5 минути по решение на педагогическия съвет и със съгласието на обществения съвет.”

Въз основа на така цитираната наредба, аз имам следните въпроси:

1. Колко са училищата (СУ, а не ОУ), които могат да осигурят обучение на всички паралелки само до обяд?

В условия, в които масово не достигат места за ученици в начален курс и ежегодно се разкриват нови паралелки, а където това не се прави, тези по план се раздуват до безобразие, няма как да се осигури обучение на всички паралелки само до обяд. Не го позволява материалната база, не го позволява и учителският капацитет – и всичко това е добре известно на МОН. И тук те прехвърлят топката на училищата.

2. Колко са училищата, които доброволно биха намалили броя паралелки, за да успеят да вкарат обучението на всички само в 1-ва смяна, при положение, че годишната държавна субсидия за ученик е в размер на 1 400 лв.?

По груба сметка, дори само от една паралелка от 20 деца, училището би загубило 28 000лв. за година. А в повечето СУ далеч не става дума само за 1-2 паралелки повече. Следователно, няма държавно училище, което доброволно да се лиши от финансови субсидии. Пък било то по решение на педагогическия съвет. Пък било то и в името на децата.

Какво искат родителите?

9 godishni

3. Ако на горните 2 въпроса няма икономически издържани отговори, то да минем на по-екзистенциалните въпроси:

Какво се предполага да се случва с децата в тези 5 минути междучасие – да отидат до тоалетна, да пият вода, да хапнат, да излязат на въздух или да си починат психически преди следващия час? Аз откривам възможни положителни отговори само на първите 2 въпроса и то, само при добра организация и достатъчно на брой близки тоалетни. Тук, в скоба, оставям вие да си припомните ученическите години и броя тоалетни на всеки етаж. И на практика, единственото, което децата могат да си позволят, е да пият вода между часовете. Разбира се, по този начин децата са принудени да излизат по време на час до тоалетна, което прекъсва учебния процес и намалява концентрацията. Но това са вторични ефекти, за които надали някой се замисля, когато пише наредби и гласува субсидии.

За финал искам да попитам експертите, въвели матурите след 4-ти клас:
Как се очаква децата в 3-ти и 4-ти клас да научат материала, върху който ще бъдат изпитвани в края на 4-ти клас, с така определената ежедневна натовареност и междучасия, на ръба на санитарния минимум? С риск да бъда лош пророк смятам, че отговорът на този въпрос все повече клони към драстично спадане на възрастта, при която се случва т. нар. burnout (б.р. емоционално прегаряне).


Препоръчваме ви още:

Детето ми недоучено

Искаме едно и също

Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието

По време на форума, организиран от Puls.bg, родителите ще се срещнат с водещи специалисти, а една бременна жена ще спечели безплатно раждане

Деветото издание на най-голямото специализирано събитие, посветено на бременността, раждането и отглеждането на детето, се завръща в Пловдив. След огромния интерес към "Форум бременност и детско здраве" през 2017 г., на 7 октомври градът отново ще е домакин на събитието. Форумът се организира от водещия здравен сайт Puls.bg.

На сцената му отново ще присъстват водещи български специалисти в областта на майчиното и детското здравеопазване, които ще дадат ценна информация и практически съвети на бъдещите и настоящи родители в мисията им да отгледат здрави и щастливи деца. Събитието ще се проведе в Гранд Хотел Пловдив, от 10.30 часа.

В рамките на три панела "Форум бременност и детско здраве" ще се фокусират върху важни моменти, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето и детето. В първата част „9 вълнуващи месеца“ акушер-гинекологът д-р Васил Даскалов и ембриологът д-р Мариела Даскалова ще представят развитието на бременността от два важни аспекта – от гледна точка на промените в организма на жената и проследяването на бременността, и развитието на новия живот. Д-р Райна Стоянова ще коментира особеностите на храненето по време на бременността. Във втория панел специалисти от различни сфери ще представят най-важните моменти, свързани с раждането. Акушерката Катя Павлова от Пловдив, която спечели класацията на Puls.bg “Специалистите, на които имам доверие”, ще представи своята професионална гледна точка за постигане на спокойно раждане. Адвокат Мария Шаркова ще засегне една от най-деликатните теми в общественото пространство „Раждането - имам ли право на избор“. Третият панел „Светът на бебето“ ще бъде посветен на грижите за новороденото след изписването от родилния дом. Петя Запрянова от Алианса на българските акушерки ще даде отговор на най-горещите въпроси на бъдещите и настоящи родители относно кърменето. Международно известният лекар и лектор д-р Василка Юрукова ще предостави своя опит в справянето с най-срещания проблем на родителите – честото боледуване на малчуганите в ранна детска и предучилищна възраст.

"Форум бременност и детско здраве" е подготвил и специална изненада - томбола с награди за гостите. Голямата награда ще бъде безплатно раждане в болница в Пловдив. Бъдещата майка, която ще спечели, ще получи безплатни консултация с анестезиолог, упойка, избор на лекарски екип и престой в болницата. За да участват в томболата, дамите трябва да се регистрират и присъстват на събитието.

Повече подробности за събитието, програмата, информация за лекторите и регистрация за участие във форума, може да откриете тук. 

Деветото издание на "Форум бременност и детско здраве" се провежда с подкрепата на  Болница „Селена“, CryoSave, Алтерко, Ficosota, Ganchev, Медийни партньори на събитието са Bulgaria ON AIR, Dnes.bg, az-jenata.bg, списание „9 месеца“, Новите родители, Първите седем, Mama Mia, Bebok.eu, Дневникът на мама и татко, Mama Ninja, Plovdiv24.bg.


Препоръчваме ви още:

"Форум бременност и детско здраве" стъпва и в Пловдив

За специалистите, на които се доверяваме

Препоръките на д-р Масларски

 

  

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Клуб “Не Си Сам(а)”

До Нова Броудкастинг Груп, Съвета по електронни медии, Old School Productions и българската общественост

Уважаеми Г-н Дидие Щосел, Г-н Никола Тупарев, Г-жа София Владимирова, Дами и Господа,

Клуб „Не си сам(а)“ е самоорганизирана общност от жени, обединени за оказване на дискретна взаимопомощ срещу насилието от позицията на бивши и настоящи жертви на насилие, както и с обострена чувствителност по темата. Стремежът ни е да постигнем положителна промяна на меко казано нерадостната картина в нашата страна, а именно – всяка трета жена в България е жертва на насилие, при отчитане на безпрецедентен скок в броя на убитите от началото на годината.

На този наболял фон, през последните няколко дни наблюдаваме как в прайм тайм в национален ефир шоково е героизиран като VIP (много важна личност), доказан международен престъпник, с противозаконна дейност в България, Франция, Белгия, Испания.

41827813 10156342497602605 4885885402142998528 n

Не искаме и не можем да представляваме всички жени, станали жертва на дейността на Иван Главчев. Но можем да се поставим на мястото на всяка една от тях, застанала пред телевизионния екран, за да бъде зашлевена от предоставената му на всеослушание трибуна за изразяване на “VIP” мнение срещу няколко хиляди лева хонорар за това какво е мястото на жените в обществото!

В един от епизодите на предаването - между 2:30 и 2:50 минута Иван Главчев изразява следното мнение: “Женско царство съществува само по книгите. Искат изкуствено да ни наложат, че половете трябва да се изравнят. Аз не виждам нищо срамно в това жената да стои по-ниско от мъжа. Нека всеки да си знае мястото в крайна сметка. Всеки да си знае ролята в живота.”

Не искаме и не можем да бъдем лично отговорни за възпитанието на всяко дете и подрастващ, чието съзнание се сблъсква с явлението Иван Главчев и то без никаква цензура. Но можем да се поставим в ролята на будната гражданска съвест и да заявим категоричното си несъгласие с лансираните в национален ефир престъпни „примери за подражание“ по отношение на това как се става много важна личност.

Настояваме престъпният статут на лицето Иван Главчев да бъде изрично и широко огласен, а националният ефир да се явява неизменно пространство за критично разобличаване на насилниците, не тяхна високоплатена трибуна!

Призоваваме всички солидарни с каузата ни да предприемат съответни мерки съобразно своите отговорности и възможности. Подкрепете ни! Заедно срещу насилието!

Клуб „Не си сам(а)“

#НеСиСама


Прочетохте ли

Не си сама

 

Автор: Невена Басарова-Дичева

Първият учебен ден винаги е изпълнен с много емоции - вълнение, трепет, нетърпение, неизвестност, очакване на нови отговорности и много въпроси, търсещи отговор.

Деца, родители и учители се стараем всичко да върви по вода и с лекота и учебният материал да се учи и усвоява с желание. Затова обаче е нужно да се спазва не само реда в училище, но и етичните правила и добрите обноски.

Ето няколко важни правила за добро поведение в училище, които ще помогнат на вашето дете да се чувства комфортно и по-спокойно в училище, а с това и да го посещава с желание.

1. Бъди усмихнат и ще имаш много приятели!

2. Не си прави с другите шеги, каквито ти не би искал някой да си направи с теб!

3. Пази чисто в сградата на училището и в двора!

4. Не хитрувай, когато общуваш със съучениците и учителите си!

5. Бъди винаги с чисти дрехи и ръчички!

6. Не яж с чужди прибори и не забравяй да ползваш салфетка!

7. Не се присмивай на някого, ако е по-различен от всички останали!

8. Смело казвай "извинявай", когато сгрешиш, и "прощавам ти", когато някое другарче се разкайва за постъпката си!

9. Ако намериш загубена чужда вещ, колкото и да ти харесва, предай я на класната и бъди героят на класа!

10. Ако някой те дразни или обижда, не се гневи или натъжавай, а го остави сам и отиди при дете, което се усмихва!

11. Не се бутай и пререждай на опашката в лафката!

12. Междучасието е за разговори и бързи игри, а не за клюки и сплетни!

13. В училище се ходи бавно, без да тичаш, но пък на двора може да е много забавно и да изявиш своите спортни възможности!

***

Невена Басарова-Дичева е основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски. Тя е специалист по социален етикет и коуч по емоционална интелигентност, майка на 9-годишен син, с опит в общуването с родители и деца от всички възрасти. Повече за Академията и програмите й може да видитетук.


Препоръчваме ви

За добрите обноски и либералното възпитание

Автор: Милена Макавеева

Странни дни са тези, които се нижат след като изпратим август. Потръпвам, потегляйки рано сутрин, а с напредването на деня се наслаждавам на ласките на слънцето и акумулирам топлинка за следващите месеци. Колкото повече нарастват цифрите на деветия месец, толкова по-забързано става ежедневието и се налага да се окопитя и мобилизирам за новото начало. Какво ново... освен сезона, графика и нещата, които чакат да ги срещна. А аз срещам доста контрастни светове през септември. Сякаш стоя на паянтов въжен мост, чиито два края са ми много близки, но съществуват паралелно, без да се поглеждат. Единият наблюдавам от шест години насам покрай дъщеря си. Там процесите са динамични и бързи. По това време на годината суетнята е голяма: всички се готвим (образно казано) за първия учебен ден. Раници, учебни помагала, подвързии, разбира се, и дребните неща: несесер, цветни моливи, маркери, етикети. Всеки път се изумявам от ентусиазма, който кипи, включително и у дома. Нещата се вадят отново и отново, пренареждат се и се смеем как след две седмици отново ще цари творчески хаос. Учителите са решени да материализират поредните нововъведения в учебните планове, които при цялото ми уважение, ми напомнят на речта с фразата „петилетката за четири години“.

Посланията, които отправят към родителите са хем умиляващи: „Пораснаха и тези деца, какви фарфалаци само бяха... “, хем отрезвяващи: „Става все по-сложен и тежък материалът, дано сте се погрижили за литературата и дисциплината през лятото, че ще се стягаме“. И на тях не им е лесно… давам си прекрасно сметка за това, сещайки се за безкрайната документация, неспирния шум и гонитбата на вечно променящите се изисквания от неуспешната толкова години образователна реформа. Проявявам разбиране и се отпускам на чина... и изведнъж чувам репликата, че учителите днес нямат кой знае какъв избор и се водят по „високата летва“. Оживявам се внезапно, за да не пропусна последвалото пояснение: “Дечицата работят, кой колкото може“. Думите на преподавателката бяха казани вероятно да успокоят страстите и да покажат прогреса на българското школо по отношение на толерантността. Замислих се... ако трудно се съобразят с различното темпо на възприемане в класа, как ще погледнем към другия бряг, там където притихнали чакат децата, които не учат бързо. Онези, от които всички отвръщат глави или чукат на дърво. Онези, антиподите на „високата летва“, дето трябва да учат с другите от забързания бряг. Рамо до рамо. На теория звучи фантастично. Въпросът ми е как? Отговорът с малки, но значими изключения е мигновен и ясен – никак. Всички стартираме с добри намерения, но бързо става ясно, че гоним нормативи, скорост и постижения. А децата от другия бряг, онези различните, имат нужда от три неща пристъпвайки прага на масовото училище – подкрепа, социализация и качествено подадена информация, поднесена алтернативно. Учителите, при цялото ми уважение, не могат да носят еднолично отговорността по реализацията им. Ясно е, че нито те са подготвени, нито децата, камо ли родителите. Какво тогава?

Усмихнато различни

razlichni

Наскоро си говорих с майката на дете с множество увреждания как ще отпразнуват първия учебен ден. Тя ми сподели, че би се радвала децата от помощното училище, където учи синът й, да бъдат със здравите си връстници. И двете родителски групи обаче, се смущават от подобен 15-и септември. Едните се притесняват, че ще ги обсъждат. Другите, че трябва да гледат учтиво настрани, да си говорят общи приказки, без да са излишно щастливи, и да са готови да обсъдят после видяното и преживяното. Е, вероятно и двата бряга са прави, странно би било. Такова ще е, докато отлагаме подобни инициативи. Колкото повече години минават, толкова по-трудно осъществимо е за подрастващите да приемат различността, за нас - да не извръщаме глава.

Та, откровено казано, на мен не ми е никак празничен първият учебен ден. Но бих се зарадвала от все сърце, ако видя тези, на които им позволява състоянието да са до другите, пък и не само в дните, в които ще ни показват образованието по телевизорите. Би ми станало хубаво да видя майките на децата с проблеми, облечени с цветни дрехи, а не с черните тениски с надпис „Системата ги убива“, да се усмихват заедно с другите. Пожелавам си първият учебен ден да ни е трамплин към по-добри бъднини. Образование, което е повече качествено, отколкото количествено и скоростно. Цели, насочени към всички деца, не само към „високата летва“. Възможност да се даде изява на онези страни у всяко дете, с които се гордее, пък били и недотам академични. Пожелавам си ние, като родители, да не сме толкова фокусирани с какво ново оборудваме децата си, а как да ги направим добри хора. Да ги научим да откриват неща, които ги свързват с другия, в различността – тя е повече от нормална и необходима.

Поздравявам учителите с празника им и им пожелавам вяра, надежда и любов, не е случайно, че тази година съвпадат датите... те ще ги водят по пътя към децата ни.


Повече за Милена:

logoped ok
Завършила е бакалавърската си степен като логопед в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“ на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.

Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.


Препоръчваме ви още:

Майките, от които нищо не зависи

Синът ми е по-умен от мен

Истинските хора раждат истинската история

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам