Децата най-лесно се приспиват с крещене

Автор: Татко Калоян

(Продължение)

Някъде из Фейсбук бях засякъл сърцераздирателния цитат - "Най-големият страхливец е мъжът, който събужда любовта на една жена, без да има намерение да я обича." - Боб Марли. Харесвам тоя рошав напушляк, но явно тук се разминаваме драстично в мненията. Според мен страхливец е мъжът, с когото имате деца (три в нашия случай) и няма никакво намерение да помага в отглеждането и грижата за тях. Вероятно вече разбрахте колко благороден и всеотдаен съпруг съм и как няколко часа се мъча да не затрия децата и себе си нейде из улиците и парковете на Бургас. Ся, разбирам, че тези, които ме познават, веднага ще заподозрат нещо гнило в цялата история, понеже по мнения на най-близките ми хора и предмети, аз съм благороден и всеотдаен колкото е пъргав един чугунен радиатор. Всъщност съм взел децата понеже се разтревожих, че жена ми полудява, макар че много хора настояват, че и преди си е била чалната щом се е омъжила за мен.

Вече бе около един следобед и аз се чудех на кое безопасно за околните място да ги пусна. Бургаският затвор, една изоставена кариера за пясък или психодиспансерът бяха най-добрите ми попадения засега, но на последното място рискувах да се срещна с други многодетни родители и съвсем да се отчая. Накрая се прибрахме, за да поспим и евентуално майка им да се смили над мен и да ги поеме за остатъка от деня. Обаче вкъщи зловещо нямаше никой. Проверих за всеки случай дали дрехите на Росито са тук и се успокоих, че все някога поне ще се върне. Евентуално!

Обичам лятото по ред причини

lyato31

Реших, че трябва да спят. Все пак не съм от вчера и знам как да си гледам децата. Обяд, следобеден сън, лека закуска след като се събудят и после пак навън, за да се изморят за нощния сън. Относно обяда постъпих доста демократично и оставих те сами да изберат какво да ядат. Боримир яде хляб с банан и солети, а Микаела краставица или с боровинки, или с много стари праскови, не бях сигурен какво е. Бледоликият пинчер (така наричаме бебето, щото много хапе по краката) обра всичко, което падна под масата и не се наложи да чистим и да го храня. След обяда трябваше да се преоблечем за сън, но аз реших, че това е безсмислено и долна манипулация от производителите на пижами, тъй като след три часа пак ще излизаме. Забраних да се събуват сандали, свалят рокли и панталони, като направих единствено изключение за памперса на бебето, който така се беше надул, че му стоеше като спасителен пояс.

Важно е да разберете, че децата се възпитават и отглеждат с крещене. Независимо дали им се карате или радвате, вие трябва да крещите. Питате се защо? Този човек нормален ли е? Дали няма проблеми с нервите и чакрите, а децата си да използва за отдушник на насъбраната си злоба към света? Разбира се, че сте прави, но важното е да осъзнаете, че аз го осъзнавам, но пак не мога да го спра и това ме плаши до смърт. Не обичам нервните хора, които избухват лесно и шумно изразяват претенции и мнения, а превръщането ми в такъв е насилствен акт, за който държа отговорни изцяло моите деца.

Всъщност за мен истинският мъж и глава на семейство не крещи и когато повиши тон го прави рядко и на място. Той е стабилната основа на семейството и рядко се влияе от настроения и прищевки. Когато някой има нужда от нещо, той е насреща и с трезвен ум и успокояващ глас решава всеки проблем. Запазва хладнокръвие при всички детски капризи, има неизчерпаем ресурс от енергия и дори успява да отмени съпругата си в домакинската работа, докато я разсмива и й обяснява колко е красива днес и как всъщност се разхубавява с всеки изминал ден. Обаче животът не е точно такъв низ от прекрасни моменти, романтични вечери край камината и разтърсващи оргазми. Напротив, дори не усещате как сте загърбили идеалите си и сте се превърнали във вечно дерящ се и нервен ротвайлер, пред който Куджо изглежда като домашно коте. Аз исках и бях убеден, че ще съм уравновесен родител, но след като дълго време устоявах, накрая минах към Dark side. В моя защита ще кажа, че бе въпрос на оцеляване.

Обичам лятото по ред причини - продължението

lyatoto

Знаете, че ако таите стрес в сърцата си, неминуемо това ще започне да ви разяжда и да ви погубва. Затова е наложително да изкарвате всичко негативно на момента, за да се предпазите от редица болести, мигрени и дори от кокоши трън. Сигурно сте забелязали в самолета, че когато се наложи да ползвате кислородните маски и сте с дете, инструкциите ясно ви казват да сложите маска първо на себе си и после на детето. Това се прави за доброто на детето, тъй като вие трябва да се погрижите за себе си, за да сте в състояние да се погрижите за детето. По същия начин, ако не крещите и задържате натрупаното напрежение (в моя случай бяс), рискувате да се разболеете, да загубите психичното си здраве и да не може да се грижите за децата си. Следователно вие им крещите за тяхно добро.

От мен да знаете, децата най-лесно се приспиват с крещене. Никакви разкази, приказки и истории. Почна ли да разказвам за Пинокио например, заваляват въпроси, спорове и мнения, а спалнята заприличва на коментарно студио между Тити Папазов и ято папагали:

- Имало едно време един майстор на играчки, който се казвал Джепето.

- Той е на Пинокио татко му - Микаела прескача в сюжета още на момента.

- Да, тате. Той бил много самотен и...

- Джипето го набил Пинокио, щото не слуша - Боримир също не може да се сдържи и решава да сподели личен опит.

- Чакай бе, за да го е набил трябва първо да го е сглобил - опитвам се да не губя хронологията.

- А Кумчо Вълчо изял бабата - настоява Микаела.

- К'ва баба, ма Микаело! Ти съвсем изтрещя. Къв е тоя вълк? - почва да ми трепери клепача и аортната ми клапа вдига оборотите.

- Ловецът ще отлеже колема и ще излязат тлите пласенца - ококорен заявява сина ми.

- Чакайте малко, бе! Я млъквайте и слушайте. Разказвам за Пинокио, а вие стискате очите и заспивате, ясно ли е?! - кресвам, но усещам, че малко съм закъснял.

- На Пинокио му поласнал носа - коментира важно Микаела и ми напомня на бабите пред входа, които със същия тон биха казали, че на Робърт (домоуправителя) му е пораснала трета вежда на езика.

- Добре де, ама още не сме стигнали дотам - опитвам се да запазя самообладание.

- Феята имала плъчка - синът ми.

- К' ва фея, бе?! Откъде тая фея, сега?! За Джепето говоря и че е самотен - става ми горещо и ми отеснява стаята.

- Джепето е на Пинокио татко му - настоява Микаела.

- Знам, нали и аз това казвам - вече говоря на висок тон и се потя.

- Тате, Кумчо Вълчо бил гладен и чукал на влатата на пласенцата - Боримир е на прасешка тема и нищо не може да го отклони.

- И? Ял ли? - опитвам се да съм саркастичен и да наподобя банциг с гласа си, но ефектът е повече от нулев.

- Ял супа - отвръща Боримир.

- А ракийка пийнал ли? Мусака не ял ли? Биричка? - тук ми се напълни устата със слюнка и се задавих.

- Абе Кумчо Вълчо изял бабата, бе! Не мусаката и биличката - Микаела започва да се нервира, че не сме в нейната приказка.

- Ще слушате ли за Пинокио?

- Искам кускус - Боримир се включва.

- Моят нос голям ли е? - дъщеря ми си опипва подозрително лицето.

- Искам да ми купиш зелена кола - синът ми си въобразява, че съм го питал какво иска.

- Тате, искам и аз - Микаела също иска.

- Зелена кола ли? - подозрително я пита брат й.

- Не искам кола.

- Какво искаш, Мики? - учудващо галантен въпрос от сина ми.

- Искам да чишкам.

- И аз искам да чишкаааааам - крясва Боримир.

- Майната му и на Пинокио и на Джепето и на приказките. Край! ЗАСПИВАЙТЕ!

След 2 минути се обажда Микаела:

- Тате, боли ме главата и колемчето.

- Ще ти идва - отвръщам по инерция.

- Пинокио ли ще идва? - Боримир взе да се оглежда подозрително.

- Ъхъ, Пинокио ще идва. После с трите прасенца ще калайдисват джезвета в кухнята, а вълкът и бабата ще асфалтират коридора - почват да ми хвърчат слюнки от устата, докато ехидно съскам.

- Асфалт ли? - Микаела не можеш да я трогнеш с ехидно държание.

- В колидола ли? - нито Боримир.

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

lyatoto21

Затова не си губете времето с празни приказки, а започвайте да крещите още от вратата. Хубаво е и едно сурово яйце да изпиете, за да не си загубите гласа. Ако започна да ги приспивам с приказка ми отнема около половин час, а ако крещя отиват към шест минути. Защо изобщо трябва да съм в стаята докато заспят - не знам, но и не смея да попитам. Когато накрая се унасят, аз имам време да седна и да си събера мислите. Мога да прегледам ръкописа, който предадох на издателството и да направя последни корекции преди да го редактират и отпечатат. Още не мога да повярвам, че "Софтпрес" решиха да издадат моя книга. Какво написах в нея и защо се ентусиазираха толкова, когато прочетоха ръкописа?

Аз имах мечти, които бяха толкова живи и пълнокръвни, че понякога ги чувах как ми говорят. Исках да стана футболист, да стана рок певец, да спра да се губя, когато се напия и т.н. Изпълних само последната, като си купих медальон с името и адреса ми. За съжаление един много хитър лабрадор ми го открадна и сега често го водят вкъщи вместо мен.

На 22 г. заминах за Испания почти без пари и се озовах на Канарските острови. Научих се да дресирам папагали и започнах да изнасям представления с тях. Не се шегувам! После животът ме отведе до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет и други интересни места.

Успях да се оженя като мрънках, умолявах, заплашвах и убеждавах седем години едно невинно момиче. Не знам доколко я убедих, но жената, която ни ожени я попита три пъти дали е сигурна и по своя ли воля стъпва в този брак. Явно ме познаваше отнякъде!

После ни се родиха близнаци, които преобърнаха света ни. Изобилие от безсъние, телесни секрети извън телесата им, хаос, отчаяние, любов, магнезий, потрошена покъщнина и живот, който те вмусква като торнадо. Не знам как изглежда и какво върши перфектният родител, но ние имаме общо с него, колкото скарида с Моцарт. Учим се в движение и между уроците успяхме неволно да заченем и третото ни дете. Сега имаме три деца, никакво свободно време и солидни запаси от презервативи.

Когато майка ми разбра, че ще издавам книга дойде вкъщи и по стар бургаски обичай ми каза с мекия си и успокояващ майчин глас - " Слушай, маняк! Ако си окепазил нещо родата в книгата, ще има кирки в тавана на колата. Прави си сметката, лице!". Не било лесно да си творец!

Старите ми блянове се изхабиха и сега рядко се сещам за тях. Нови мечти се появиха и взеха, че се сбъднаха. Сега всеки ден са с мен, носейки моята фамилия и разрушавайки малкото ми останало психично равновесие. Не съм перфектен съпруг, татко или дресьор, но винаги ще искам да надмина себе си, макар че имам чувството, че дори и прахосмукачка ще се справи по-добре от мен.

Събуждането на нашите деца е различно като самите тях. Боримир става, идва в хола, носейки поне един камион, автобус и кола, сяда на дивана и мълчи, гледайки в една точка на стената. Първите пъти си помислих, че е сомнамбул-социопат и внимавах да не го събудя. После изкрещява внезапно и пронизително (все едно оперна певица е видяла мишка в гащите си) и това е сигнал, че е буден и в съзнание. Микаела се събужда бавно, тягостно и шумно. Все едно тигри дерат котки, които свирят на гайда. Плаче, вие и реве с неподправено старание, а фалцетът й почиства улуците на блока и отпушва мивките на входа.

Събираме се в хола и решавам пак да излезем. Следва последната и най-тъмна част от този дълъг и тягостен ден...


Прочетохте ли

Когато жена ти е делфин

 

Последно променена в Четвъртък, 13 Септември 2018 20:51
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Рецепта за кекс

Рецепта за кекс

24 Авг, 2018 Забавно

Да спасяваме Марти!

Да спасяваме Марти!

29 Авг, 2018 Истории

Обичай се, момиче

Обичай се, момиче

26 Авг, 2018 Добра форма

Да помогнем на Любчо

Да помогнем на Любчо

24 Авг, 2018 Истории

В една далечна галактика...

В една далечна галактика...

23 Сеп, 2018 Забавно

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Обичам те, есен!

Обичам те, есен!

22 Сеп, 2018 Истории

(Пред)училищни премеждия

(Пред)училищни премеждия

21 Сеп, 2018 Истории

На баба ти зодията

На баба ти зодията

20 Сеп, 2018 Забавно

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам