Чайковски, Бейби ТВ и свински жулиен

Автор: Калоян Явашев

Четейки моите словоблудствени изповеди, нормален човек би се запитал дали общият коефициент на интелигентност на мен и Росито е двуцифрено число. Все пак трябва да се справяме само с отглеждането и възпитанието на два шушляка по на 2 годинки, а не да пращаме совалки в Космоса. Колко сложно да е туй? Сядаш, гледаш, възпитаваш и то расте здраво, щастливо и пълноценно. 

Така си мислехме преди да се родят и твърдо убеждавахме всеки, който издържаше да ни слуша, какви невероятни родители ще сме. Ще ги храним здравословно, ще им пускаме класическа музика, ще четем приказки, няма да гледаме телевизия и така ще ги подготвим да се изкачат на върха на обществото.
Получи се малко по-различно. 

Днес ядат от земята и не сме сигурни какво точно. Прилича хем на хляб, хем на пълнежа от пантофите за гости, хем на мокет. Без да познават Хензел и Гретел, инстиктивно маркират маршрута си с трохи хляб, парирайки в зародиш нашите планове да ги изоставим в някоя гора. Не си мислете, че ние им даваме хляба, крадат го. Ако свърши, се оказва, че са скрили филии зад диваните и шкафовете, а веднъж видях щерката да се опитва като хъски да зарови един крайжник в ламината. В името на тишината и спокойствието сме се предали и даваме каквото поискат: солети, бисквити, зрънчо, живи врабчета... Само с шоколада сме устискали, щото ни е страх, че ще им подейства като ракетно гориво. Много ни е страх! 
С музиката не можем да се разберем. Обясняваш му търпеливо, че тоя чичко Чайковски е гений, то те гледа и вика " пати". Абе стига с тия патки и танците им, бе! Това е за простолюдието, ние тука опери, класици, сонати, а то се радва на елементарни сюжети със замаени бели зайченца, скъсани копчета на джобчета и кокошки под хамбаря. Днес това, утре Шушани, Издиславовци и Крисковци. 
Телевизия гледаха една седмица. Залепнаха за Бейби тв и ние с жена ми се прегърнахме и просълзихме. След това им омръзна, но не дават да я сменим. Може да не я гледат, но трябва да върви за фон и ако посмееш да погледнеш само резултата на мача, изоставят всякаква дейност и те поглеждат все едно са те поканили на кралския бал, а ти си повърнал в чинията на кралицата. Поне английски понаучихме енд нау уи ноу уеар дъ игуана изидора лийвс енд уот ши ийт. Капиш? 

Интернет е отговорът. Там ще ни кажат как да си гледаме и възпитаме децата. Там има всичко за всеки, а аз се настаних и започнах да изучавам, как аджеба другите народи си гледат наследниците без кръв и драми. 
Тибетците например давали на децата до 4-5 годишни да правят каквото си поискат, стига да е безопасно за тях. Т'ва разреденият въздух не прощава. Какво пият, какво пушат тия хора?! Абе как ще ги оставя произволно да рушат, късат, палят... Аз да им кажа на тибетците, че нашите са като вирус и като започнат от апартамента в Бургас, след някой друг месец са цъфнали в Тибет. Да ги видя тогава, как ще ги оставят да правят каквото искат?! Да не видя Далай Лама да търчи и псува след тях с пръчка и да се моли да му върнат телефона, портфейла или ключовете. Симпатяги са тибетците и нямам желание да им обърквам представите за живота, затова ще гледам да не припарваме до тях. 
Японците от малки мъкнели потомството си върху тях и така децата рано се научавали да говорят и мислят логично. Майката пере, готви, кара кола, а лапето вързано за нея да зяпа и попива. Защо тогава нашите се държат, все едно ние сме членували в анархистка групировка и боксов клуб едновременно? Мъкнахме, обяснявахме се и накрая вместо да се научат как се ползват уредите, те се научиха да ги разглобяват. Първия път така разглобиха микровълновата, че я събирах 20 мин. за да си стопля супата. Сега първо сглобяваш всички бутони на мястото им, стопляш си каквото ти трябва, разглобяваш си ги и си ги прибираш в шкафа на сигурно място. Всичко друго е качено на 1,80м. от земята, с изключение на пералнята по разбираеми причини. 
Шведите, втълпявали на децата си от малки, че са изключителни и ги превръщали в център на внимание. Само това ни липсва! Все едно да научиш бяла акула да потапя кораби. И ние им втълпяваме, че са изключителни... диванета. Не знам какви са шведските деца, но да превърнеш нашите деца в център на внимание е като да практикуваш зловещ култ към някакво разглезено, агресивно, ненаситно божество. 
Опирайки се на опита на балканските ни предци, нашия подход към децата е високодецибелен с преобладаващ физически контакт. При невъзможност да осъщестя физически контакт с някое от тях(бързи са, мамка му!) , прибягвам до артелерийски обстрел с чехли, топки и плюшени играчки. Най-точен съм с едно куче, но се усетиха и го разкъсаха горкото. Боя се, че те не възприемат нашите похвати като възпитателен план, а като военен лагер, в който усъвършенстват криминалните си умения. Изобщо не разбираме къде грешим и сме убедени, че отглеждаме бъдещи нинджи с афинитет към безмислено насилие и огнеупорни каси. Някакви хибриди между Чък Норис, Крали Марко, Ал Капоне и Леонсио от "Робинята Изаура". Голяма гад беше Леонсио! 

Решихме, че трябва да им говорим повече. В главата ми се оформи въображаем диалог. Отивайки да ги взема от градината, дишах дълбоко и се съсродоточавах като свиня пред коприва. Преговарях си репликите, възкликвах на точните места, а хората пъргаво бягаха на отсрещния тротоар и се кръстеха. Щях да ги умилостивя и запленя с интересни въпроси и забавни коментари на отговорите им. С перфектна подготовка и желязна воля, влязох в градината и позвъних на вратата. 
Не знам как са вашите, но нашите след градина са като заредени акумулатори. Трябва 5 минути да ги оставя да търчат и крещят, за да им се разреди заряда и да седнат за 20 секунди. Бързината с която ги преобувам и преобличам е в норматив за Формула 1. Толкова съм бърз, че сам ще сменя четирите гуми на болида, а ако се налага и памперса на пилота. Веднъж предложих на възпитателката да монтираме големи въртележки, като на хамстерите, и да пуска децата да въртят 15 минути преди да ги взема, барем се поуморят малко. Погледна ме, все едно съм повърнал жив заек в краката й. 
Нахлузвам по една шапка на всеки и тоалетът е завършен. Тръгваме към дома и аз задавам първия развлекателно-дълбокомислен въпрос:
- Тате, хубаво ли беше на градинката? 
Отговорът на мъжкото е:
- Ъ. 
Така отговаря на почти всички въпроси и може да означава както положителен отговор, така и прогнозата за времето в Сандански, никой не знае.
Обръщам поглед към женското:
- Какво правехте, тате, днес на градинката, а? 
Нейният отговор е:
- Е. 
Усещайки, че губя почва под краката се, започнам да импровизирам:
- Ядохте ли днес, тати? Какво ядохте, а? 
Женското презрително отговаря:
- Ам-ам. 
А сега, де! Паниката леко ме обзема. Опитвам пак с мъжкото, направо почвам да му се подмазвам:
- Утре ще ходим ли пак на градинка, а? Кажи, тате, нали ще ходим, а? А? А? Нали тате? - тонът ми е като на пропаднал комарджия, молещ за заем. 
Той обаче хич не ме слуша, а се опитва да ритне една задрямала котка. Дърпам го в последния момент, а той сърдито ми се тросва:
- Мяу! 
Ей ся ще те омяукам аз тебе. Насилието над животни е сериозен грях в нашето семейство и е строго наказуемо деяние. От спокойния ми тон вече няма и следа:
- Що риташ котето? А? Що, бе? Котето не се рита, котето се гали и целува - една преминаваща жена се подсмихна засрамено и видимо се съгласи с котешката ми теза. 
Взех котето и започнах да показвам какво да се прави:
- Ей така, виждаш ли? О, о, о, коте. Не го блъскай, бе. Гали го! А така, леко. Не му дърпай опашката. Пусни я, пусни я ти казах. Ако не я пуснеш, ще ти шибна един шамар. А така, браво! Не му бъркай в устата, чеши го между ушичките. Браво, тате! И в дупето не му бъркай! Браво! 
Оставих котето на безопасно разстояние, а то изглеждаше потресено от опитите да го разчленят и да му прегледат простатата. Тръгнахме си обратно по пътя, но нещо ми се струваше неуточнено:
- Обаче, тате, прасенцата ги ядем. И кокошките ядем и патетата ядем. Ама не ги бием, а само ги ядем. - тука вече и аз не знаех какво искам да кажа. Те обаче видяха реклама на някакъв колбас, а там беше изтипосано прасе. Веднага го посочиха и попитаха:
- Ам-ам? 
- Да бе, тате. Ам-ам. Точно така, браво! 

И оттук се започна. Куче, гугутка, гларус, кашон, велосипед, кошче за боклук. Всичко се посочваше с въпроса - "Ам-ам? ". Докато се приберем, бях издал разрешителни да се ядат около 12 вида животни и над 3000 категорични забрани, да се вкусват най-различни предмети, растения, еднородни и разнородни смеси, асансьори, както и конкретна шамарена заплаха, целяща да възпре щерка ми да яде кабел за високо напрежение. Вкъщи пороят от уточняващи въпроси продължава, а накрая аз одобрявам или забранявам без дори да поглеждам какво ми сочат. Бях се заплеснал да им топля манджа и съвестно си сглобявах микровълновата. Прекъсването на въпросите и възцаряването на тишина ме правят параноичен и започвам да ги издирвам. Намирам ги да дъвчат парцала, с който си лъскаме обувките. Около устите им е черно, все едно са се опитвали да изядат пиратка, но е гръмнала. Отварям гърляга и смятам да ги помета с рева си, но се сепвам. Сигурно са ме попитали дали се яде, а аз съм разрешил без дори да погледна. "Децата не са виновни!". Тая иначе омразна фраза, започва да звучи все по-истинска в главата ми. Кой знае какво друго съм разрешил да ядат и правят?! А следва ядене, смяна на памперси и дрехи, почистване на устата, поне едно акане на калпак, пак смяна на памперси. Майка им в другата стая кърми бебето спокойно и безметежно, а аз сам в тоя библейски потоп. Справедливо ли е? И аз искам да го кърмя по цял ден. Даже съм съгласен аз да го родя наново, с три операции наведнъж. Четири бремености ще изкарам, не ме е страх. Готов съм! 
Вече са заспали и животът е прекрасен. Аз мислено умолявам Вселената, да не ми се вързва на простотиите за забременяването, раждането и кърменето, щото бяха изречени в състояние на дълбок афект. Решавам да не повтарям грешките и с бебето, така че докато се събличам в тъмната спалня, се надвесвам и му казвам:
- Животните ги обичаме и не ги бием, но някои ги ядем. Особено прасенцата. 
От дъното на кошарата се чу звук като на акаща жаба и проклетникът ревна. Майка му стана и демонстративно напусна стаята с думите: "Ако искаш и рецепта за жулиен му кажи, но аз три часа съм го приспивала, а сега се оправяй сам! ".
Вече не знам кой е виновен! А вие как мислите?

Искате ли още смешни истории с близнаци?

Прочетете: Стокхолмски синдром и Тъмни сили

Последно променена в Четвъртък, 30 Август 2018 14:49
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам