Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Моят разказ за доброто

Моят разказ за доброто
Автор: Мария Хорозова – 10 г. София - победител в групата до 10 години

Доброто е това, от което всеки има нужда. Добрите думи ни докосват сърцето, добрите постъпки ни трогват, а добрите мисли ни правят по-добри хора. Доброто винаги ни предизвиква и ние да се представим добре, и да направим нещо хубаво за някого.

Представям си доброто като красива многоцветна дъга. Тя се появява внезапно. Радва ни с цветовете си. Блести и ни прави деня по-хубав и весел. Дъгата е като доброто. Голяма или малка, тя ни дарява щастие, топлина и надежда. Пъстра е, като добрите хора. Те са много различни, големи или, малки, възрастни или млади, мъже или жени, черни или бели, но с благородни постъпки. Хубаво е, че има добри хора по земята, които да помогнат в труден момент и дори да сбъднат мечти.

Познавам един добър човек. Това е моят дядо. Мама много пъти ми е разказвала за някои негови добрини. Веднъж, когато работел в едно училище, успял да спаси децата от падаща мазилка. Друг път помогнал на съсед да поправи трактора си и да прибере житото от полето. Когато един щъркел си счупил крака и не могъл да отлети с ятото си, моят дядо го прибрал и го гледал цяла зима до пролетта. Щъркелът оздравял и отлетял. Така отлита и доброто на дядо, при тези, които се нуждаят от него в труден момент. Още безброй много добрини е направил дядо. Винаги е готов да окаже помощ на всеки,  който се нуждае. Той ме учи и аз да съм добра и състрадателна. Учи ме да съм честна, да обичам животните и хората. Да помагам, да върша добри неща и да имам хубави, добри и красиви мисли.  Казва ми, че всеки има нужда от помощ понякога и ако мога, трябва да помогна, защото може и аз да се нуждая от помощ някой ден. 

Има много добри хора, като моя дядо. Винаги, когато видя дъга се усмихвам, защото знам, че където и да съм по света доброто е с мен и около мен и винаги има надежда, светлина и доброта. Вярвам, че доброто е навсякъде около нас, защото така ме учи дядо.

Герой
Автор: Димитър Костов, 8 г., Сливен

Когато бях на осем години с моето семейство, отидохме на море в село Крапец. Пътят беше дълъг, но усилията на татко да ни докара до тук се възнаградиха с топло кафе и кифлички, веднага щом пристигнахме.

На обяд, когато слънцето печеше най-силно, отидохме на плажа. В началото не видях никакви хора, но като се огледах по-добре  видях, че всички са струпани на брега с фотоапарати и телефони. Когато успях да си пробия път през тълпата с ужас видях, как едно малко делфинче изхвърлено от морето се бори за живота си.

Беше ранено. Обърнах се и се развиках: „ Как може да снимате това !? ” Измъченото делфинче, се мяташе по пясъка, а няколко чайки кълвяха, гладката  като коприна негова кожа. Бързо прогоних чайките  и се наведох да разгледам раните, за да разбера как мога да му помогна. Докато правех това една вълна придойде и отнесе животното обратно в морето.

Уплаших се! То нямаше да оцелее с тези рани. Скочих  във водата, но не успях да видя нищо от надигналия се пясък. В този момент се появи татко, който беше добър плувец и двамата с общи усилия издърпахме делфинчето обратно на брега.

Мама се обади в делфинариума, за да им разкаже какво се е случило и да помоли за помощ. Оттам отговориха, че тръгват веднага. Покрихме животинчето с мокро одеяло, докато дойдат служителите от делфинариума. Не мина много време и ето, че  те пристигнаха. Отнесоха делфинчето с носилка. Щеше да ми е много мъчно за него.  Един от служителите забеляза тъгата ми и ми предложи да ги придружа до басейна. Грейнах от радост. Скочих отзад на камиона, за да поливам животното с вода, докато пътуваме. Когато стигнахме бях спокоен, че съм го оставил в сигурни ръце и с татко тръгнахме обратно за Крапец.

Прекарахме добре почивката, мислите ми постоянно бяха заети с това дали делфинчето е добре. Когато престоят ни свърши и тръгнахме  обратно за Сливен, гледах през прозореца на колата, и си мислех, какво ли ще се случи с него.

Пристигнахме и аз бях зает да си разопаковам багажа, когато чух от всекидневната: „Митко пред телевизора бързо!“ Помислих, че се е случило нещо лошо, но точно обратното. Там вместо трагичен случай предаваха, че ще пускат моето делфинче в морето, отново на  свобода.

Казаха, че са му дали име  - Герой. Приготвихме се бързо и тръгнахме.

Пътят беше дълъг, но пристигнахме навреме. Когато ритуалът започна всички затаихме дъх и когато Герой вече беше в морето и всички ръкопляскаха аз извиках, и скочих при него. Играхме дълго, а когато той отплува и хората ми ръкопляскаха се почувствах горд, че съм помогнал на живо същество.


Доброта
Автор: Гюргена Димитрова, 7 г., с .Казичене

Веднъж в моя клас се случи така, че едно момиче не получи подарък за Коледа и го сподели с целия клас. На другия ден, нейна /и моя съученичка/ и донесе специално опакован подарък и каза, че това е нейният подарък за Коледа. Според мен, съученичката прояви състрадание към момичето, което не беше получило нищо за Коледа, а състраданието е вид доброта и е важна за разбирателството между хората.

Прошката също е вид добро дело. Важно е да простиш, за да бъдеш щастлив.

Един ден, когато бяхме на репетиция за тържество, бяхме оставили раниците си в стаята, за да ги пазят двама съученици. Те направиха нещо много лошо. Разбъркаха чантите ни и ровиха в тях, обаче лошото им дело се забеляза. Двамата "пазачи" бяха накарани да се извинят на другите деца, които им дадоха прошка. Това ги накара да се замислят и да се почувстват по-добре. Това също е вид доброта.

Състраданието и прошката са два вида добро дело. Те правят света по-добър.  Прошката прави света и хората в него по-добри!


История за доброто: Бързащото костенурче

Автор: Данаил Михов, 8 г., Бургас

В един слънчев пролетен ден срещнах един истински Франклин – вярно, беше много малък, но затова пък си беше истинско бебе костенурче.    

Аз и семейството ми се прибирахме от древното светилище Бегликташ към Бургас. Ние бяхме в колата, а пред нея беше – то. Добре, че татко караше бавно и успя да спре. Слязохме бързо. И разбрахме, че е искало да премине от пясъчните дюни до отсрещното блато. Костенурчето се беше излюпило сред пясъците, но знаеше, че трябва да прекара останалите години от живота си в блатото. Взехме го, защото идваха и други автомобили и го отнесохме до водата. Направихме си няколко снимки с мъника и после аз и татко го пуснахме в блатото. Бях много щастлив. когато го видях да се шмугва между водните лилии. Разбрах колко беше важно за моя малък Франклин да стигне от другата страна на пътя, когато миналата година намерих подобно костенурче в пясъка на бургаския плаж, но то беше изсушено и мумифицирано.

Всеки има нужда от помощ понякога и от някой, който да му я даде. Когато помагаме творим добро, дори спасяваме живот. И най-важното е, че това прави света по-добро място за живеене!

Ето го и моят малък приятел:

 kostenurka ok


Моят разказ за доброто
Автор: Ясен, 9 г.

Добротата е качество, което не се възпитава в човека. Тя идва отвътре и не може да бъде забравена. Истински добрите хора никога не обиждат или нараняват другите. Те се отнасят с уважение към заобикалящите ги личности. Добрите хора помагат в беда дори на непознатите, ако те имат нужда. Човекът, който е добър няма лоши мисли към някои хора. Отнася се еднакво добре с всички.

Добротата е най –хубавото качество у човека, затова щеше да е прекрасно, ако всеки я притежава.

Моят разказ за доброто

Автор: Стоян Стоянов, 10 г.

Доброто е качество на хората, което те не използват особено. Затова в училище ни учат на доброта и много други качества. Навън хората не са възпитани и добри един към друг, което им пречи да живеят добре. Добротата е средство за добър живот. Хубаво е да правиш добрини без да искаш нещо в замяна.

Например:

Една приятелка спаси едно пиленце от беда. То седеше безпомощно в един храст. Кучетата го бяха надушили и искаха да го извадят и осакатят. Докато приятелката ми не го спаси. Тя го взе в дома си и го отгледа заедно с папагалите си. Като порасна го пусна на свобода.

Или пък:

Веднъж помогнах на едно детенце да стане, защото се беше спънало в топката, с която играеше. Но това не е много голяма добрина за мен.

Добро също е да успокоиш някой, на когото му е тъжно или да заобиколиш мравката, за да не я настъпиш. Дребни неща, но .... важни.

Хубаво е да помагаш на другите! Мама казва, че винаги добрината се връща – може да не е когато очаквам или когато искам, но все някога и някъде ще се върне.

Моят разказ за доброто
Автор: Стефани

Всички хора трябва да са добри. Доброто е прекрасно човешко качество. Който го притежава ще бъде добър, харесван и избиран от всички. Аз познавам добри деца, но и лоши. Бих избрала добрите за приятели. Ако видим някой лош, трябва да го променим с добро. Дори за доброто има поговорка, която гласи, че то отваря железни врата. За да получаваш всичко, трябва да показваш на хората добро. Би било прекрасно всички българи да са добри.

Спасителят Джорджи 
Автори: Ема и Вяра
jordji ok3

На едно дърво се качила една котка. Тя не могла да слезе. Много се уплашила. Един човек си минавал и видял котенцето. Той се обадил на 112 и повикал пожарна да свалят котето. Пожарната пристигнала. Пожарникарите качили стълбата и спасили котето. Котето било много благодарно и решило да му върне услугата. И искало да се запознае с него. Когато пожарникарите си говорели с Джорджи котето разбрало името. Пожарникарят казал: 

- Благодаря, че ме извика, за да сваля котето!
Джорджи отговорил:
- И аз ти благодаря!
Джорди се срещнал с негова приятелка и се влюбил в нея. Той и написал картичка и я поканил на среща. Тя приела. Те се харесали. И станали семейство.
Край.

Мила
Автор: Калина, 3 клас

В класа има много деца, но една от най-добрите ми приятелки е Мила. Ние с познаваме от градината. Още като я видях разбрах, че ще ми е приятелка. Тя има зелено-сиви очи, които са игриви и са като небето и тревата. Мила има кафяво-жълта коса, която е мека като възглавница и прилича на мед. Лицето и е беличко, а усмивката и е слънчева като слънце. И е ниска на ръст. Тя има модерни и чисти дрехи.
Мила е добродушна и мила към приятелите си. Също е много ученолюбива и красива. Според мен, човек ще е тъжен без приятели, защото това е най-ценното нещо на света.

Моят разказ за доброто
Автор: Катрин Радославова, 9 г, 3 клас

Ах, доброто! Това е най-прекрасното качество. Да си добър е важно. Моите представи за доброто са това, че например трябва да съм толерантна с всички деца и възрастни. Трябва да помагам на старците да пресичат. Важно е да подавам ръка и на непознати. Не трябва да се подигравам на друг, че не се справя в дадена дейност, защото всеки има талант, но няма човек, на който всичко да му се отдава. Веднъж едно момче ми каза, че не иска да е добро, защото според него добрите все губеха. Обясних му, че добрите хора живеят (не се разбира) честно и че е по-добре да спечелиш честно. Даже и да загубят добрите хора се радват, защото са играли по правилата. Това е моята представа за най-ценното богатство – доброто.

Последно променена в Сряда, 31 Май 2017 11:18
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Детето ми е обикновено

Детето ми е обикновено

21 Ное, 2017 Възпитание

Изкуството да отглеждаш рози

Изкуството да отглеждаш рози

20 Ное, 2017 Отношения

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Моята приятелка Болестта

Моята приятелка Болестта

20 Ное, 2017 Истории

Киселото грозде

Киселото грозде

19 Ное, 2017 Истории

Love.net или нашата история

Love.net или нашата история

19 Ное, 2017 Истории

Ти ще си добър баща

Ти ще си добър баща

18 Ное, 2017 Отношения

Facebook