И победителите в конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари“ са…

Сватбена агенция „Кадифе“ и Мама Нинджа са на вълната на наградите „Оскар“ и с вълнение обявяват победителите в конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари“. Журито в състав Мария Пеева, Генка Беломачева и Мая Цанева дълго въздиша от любов, смя се и се вълнува до сълзи от всички разкази, които получи от читателите участници. И макар че любовта е над всичко, все пак в конкурса има първо, второ и трето място.

И така, с единодушно решение, първа награда отива при… Моника Далекова с разказа й „Три пъти „Да“. Честито на Моника, която ни разказа за своя път към решителното „да“ и още нещо от две различни гледни точки! Тя печели 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г., подготовка на прическа и маникюр в деня на събитието, предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.

Второ място е за Тина Сълчева, която е получила зимно предложение за брак на връх Царевец! Пожелаваме й любовта им, калена при минусови температури, да гори силно като в тропическо лято! Тина печели 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г. предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.

Третата награда е за Стела Шулте, която отвори кутията си със спомени за нас с история, която ни стопли сърцето. Нейната награда е 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г., предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.

Честито на победителките! Благодарим ви за споделената любов!

Насладете се на красивите истории на победителките!

minika

Три пъти "ДА" - първо място - Моника Далекова

Тя

Никога не съм мечтала да бъда булка. Шестгодишна бях шаферка на съседска сватба. Бяла тюлена рокля, пантофки, венче, кошничка с бонбони и конфети - с това се изчерпа целия ми интерес към сватбената стилистика.

И така, след навършване на съответна възраст, след няколко връзки ей така, за житейски опит, започнах да се оглеждам за онзи, единствения, заради когото бих започнала да ставам рано, за да пия кафе с него и чиито чорапи бих простирала с удоволствие. Както е казано - търси и ще намериш, искай и ще ти се даде. Открих го не къде да е, а в Уелс. Всеизвестна и неподлежаща на съмнение истина е, че най-желаните ергени са от там - я вижте Уилям и Хари.

Моят човек напусна Англия в една студена зима и пътува три дни из заснежена Европа, изгубвайки се междувременно в снеговете на Румъния, за да живеем заедно. От самото начало и двамата знаехме, че сме с правилния човек. Останалото беше просто въпрос на време. Това същото време, през което сменихме два града, две квартири, три коли и още толкова работни места и фирми. Важна стъпка в общия ни бит беше решението да си осиновим куче - за ужас на хазаите и съседите.

Аристократът Мосю дьо Рош - накратко Рошо - попаднал кой знае как в приюта в Долни Богров, благоволи да ни приеме за своите хора и изпълни всекидневието ни с емоции, мебелите с косми, а дома ни - с първичен хаос.

Времето си течеше и многобройните ни приятели някак неусетно се прегрупираха по двойки, започнахме да получаваме покани за сватби, момински и ергенски партита, впоследствие за  погачи и кръщенета.

Ние като че ли стояхме някак си над тия неща, но от самото начало знаехме, че един ден ще имаме деца. И сега си идваме на думата.

От известно време получих сърцебиене. Като един интернет образован индивид прочетох съответните статии и изпаднах в тих, но всепоглъщащ ужас. Записах си час при кардиолог, впоследствие при ендокринолог, направих си изследвания по всички възможни пътеки и пътечки, само за да установя, че съм в отлично здраве. И през ум не ми мина да отида на гинеколог - откъде-накъде? Споделих притесненията си с колежката, а тя изстреля: ”Бе, ти, що не си направиш тест за бременност?”

Накратко, тестът беше положителен. Датата беше 14-и февруари. Аз стоях в къщи права - въобще не се сещах да седна - гледах двете чертички и си мислех само едно - тестът е вносен, от Китай, просто не може да бъде. Оставих го на масата и се тръшнах на дивана, без никаква мисъл в главата. Рошо се разлая - той се прибираше, влезе, Рошо се нахвърли върху него, той започна да го гали и тогава погледна към масата, отмести поглед, погледна втори път и каза : „Значи  това е денят.”

Извади кутийка, отвори я пред мен и каза „Ще се омъжиш ли за мен?” Извиках „Да!”, кучето залая яростно, и тримата излязохме на вечерна разходка.

Той

Аз, като бивш поданик на Нейно Величество и ценител и последовател на традициите, бях взел важното решение да предложа на любимата пръстен с диамант, в комплект със сърцето си. Никакви кристали, никакви цирконии. Това беше доста трудно начинание предвид общия бюджет - налагаше се да крия премии, да поработя в уикендите и да хитрувам. И не, не бях го планирал за 14-и февруари, от чуждите традиции ценим само Хелоуин. Бяхме замислили пътуване до Южна България, представях си как спирам на Шипка, наоколо тишина, величествена гледка, кучето си гони опашката в пухкавия сняг, а аз на коляно, като един Ланселот, изричам заветните думи. Точно този момент обаче беше доста неясен в представите ми, затова проведох консулт с приятел младоженец.

„Виж сега - ми каза той - просто вадиш кутийката и я отваряш. Тя си знае какво да прави.”

Нооо, събитията се развиха доста встрани от моя сценарий. Прибирайки се от работа, кучето ме посрещна треперещо от ентусиазъм, което означаваше незабавно извеждане. Хвърлих ключовете на масата, при телефоните, зарядното, цигарите, дистанционното на телевизора, тест за бременност, запалка... ТЕСТ ЗА БРЕМЕННОСТ!!!

Тя седеше, подвила колене на дивана и се правеше на безучастна, но явно е следила всеки мой жест. Направих единственото правилно, извадих пръстена и я помолих да се омъжи за мен. Тя каза единствения правилен отговор- „Да!”

После двамата изведохме кучето и купихме още тестове - и те показаха същия правилен резултат.

Третото „Да” ли? - Каза го семейството ѝ, когато в съответствие с всички източни и западни традиции, поисках ръката ѝ от него.

Сега... сега следва сватба, по-скоро сватбичка, защото няма желаещ да си продаде бъбрека, за да я финансира, а кредитирането е за ситуации от рода на жилище, примерно казано. Понеже Меган и Хари си заплюха 19-и май, за нас остана последната неделя на май.

Чиста случайност беше, че това стана на 14-и февруари. Но Господ, природата и Свети Валентин си знаят работата, и каквото има да става, просто се случва.
tina

И тогава кралят предложи на кралицата - второ място - Тина Сълчева

14 февруари… Денят на влюбените… и ние, като много двойки, решихме да заминем на малка почивка до Велико Търново. Как ми предложи ли? Случи се миналата година. Денят беше 13-и февруари. Много хора ни питаха: „Ама защо не на 14-и? 13 е фатално число, не ви ли притеснява?“. Не, не ме притеснява и за мен беше перфектният начин и перфектният момент (предполагам всяко момиче казва това за своето предложение.., че как иначе).

Учудващо (дори за мен) никога не бях си представяла как ли ще ми предложи моят любим, нямах набелязани сценарии в главата или идеални места, на които това да се случи. Бяхме заедно от малко повече от 5 години, но някак се бях оставила по течението и не правех предварителни планове за съвместното ни бъдеще. Не че не съм го искала, разбира се… просто си ми беше хубаво заедно и се отдавах на момента, не мислех за „после“.

Та да се върнем на предложението. Ще вметна само, че като студенти на един 8-и декември (бяхме колеги в университета) пак бяхме на екскурзия до Велико Търново и нямаше как да не се качим на Царевец. И качвайки се нагоре към върха, си измислихме една малка сценка и си представяхме, че ние сме крал и кралица като от приказките и това е нашият замък, а градът, който остава в краката ни, е нашето кралство. И така на 13.02.2017 г. ние сме на същото място, качваме се към Царевец. Имаше много сняг, беше страшно студено с пронизващ вятър и освен нас, и още двама-трима заблудени души, нямаше почти никой навън. Но ние сме упорити (да приемем, че любовта ни е топлила) и сме си наумили да се качим. По пътя нагоре аз го попитах: „Скъпи, помниш ли на онзи 8-и декември как се качвахме нагоре и си представяхме, че сме крал и кралица и това е нашият замък…“. Съвсем бегло си обсъдихме тази случка и понеже беше наистина много студено, решихме, че май е по-разумно да не говорим много. И така лека-полека, внимавахме да не се подхлъзнем някъде по заледените и неособено почистени стъпала до върха, бавно, но славно стигнахме до върха. Влезнахме в малката църквичка - хем да разгледаме, хем да се стоплим. На излизане моят любим се спря, хвана ме за ръката и заедно излязохме през вратата. Направи ми впечатление този жест, но не отдадох много по-голямо значение на това, че е решил да бъде мил и сладък предвид предстоящия празник.

Вече сме отвън, пред нас се беше разкрила невероятна гледка на приказно побелялото Велико Търново, той се спря (държейки ме още за ръката), обърна се към мен и ме погледна. Аз продължавам нищо да не подозирам и да не се усещам… След което започна една (предполагам) дълго обмисляна реч, която беше изпълнена с много емоционални думи. Тук вече усетих накъде вървят нещата, но всичко се случи толкова бързо, а в същото време все едно гледах на забавен кадър и се опитвах да осъзная случващото се. Той коленичи пред мен, извади една кутийка от джоба си, отвори я, а аз вече бях останала без думи и, разбира се, със сълзи на очите.

Останалото е ясно, аз казах заветното „ДА“ (дори приятелят ми ме бъзика, че съм казала „ДА“ преди той още да попита точно думите „ще се омъжиш ли за мен“). Следваха много целувки, прегръдки, въздишки и сълзи, стичащи се по лицето ми. Така се случи нашето предложение и беше наистина вълшебно за нас двамата.

За всяко момиче това е най-емоционалният момент и наистина емоциите те връхлитат и са адски силни. Една много важна подробност е и фактът, че годеникът ми е поискал предварително позволение от баща ми и татко всъщност е бил първият (и мисля единствен) човек, на когото е споделил намерението си, преди то да се осъществи. Това ме впечатли и разчувства още повече (ако изобщо беше възможно).

И сега, макар и година след предложението, си спомням всичко, сякаш се е случило вчера и се вълнувам всеки път щом се сетя за него. Мили дами, това е най-съкровеният и мил момент между двама влюбени и пожелавам на всяко момиче да го изпита и да бъде вълшебно. Аз се радвам, че нямах предварителни очаквания, защото начинът, по който го беше замислил и реализирал моят годеник, беше невероятен, емоционален и наистина приказен момент, който ще помня винаги и ще се усмихвам широко.

stela

"ДА" - трето място Стела Павлова Шулте

Преди... 18 години... Кюстендил

9-и февруари. Сутринта излязох и се разходих до работата на Ирена - приятелката ми, исках да ѝ споделя моите очаквания и вълнения от предстоящата среща. Мислех оттам направо да отида на гарата, за да хвана влака за София и след това с такси или автобус до летището. Но се отбих първо вкъщи. Татко Павел, бръснейки се, изскочи от банята и ми каза: "Няма смисъл да тръгваш." Изтръпнах. Какво ли можеше да се е случило? Оказа се, че Томас е изпуснал самолета и следващият полет е след 2 дни. Още 2 дни в очакване.

След 3 месеца се видяхме за втори път.

На 14-и решихме да останем вкъщи и не отидохме в "Мистрал". Дойде и въпросът: "Ще се омъжиш ли за мен?" След утвърдителния отговор последва и халката, сребърна, "Есприт" и с надпис. На другата сутрин се хвалех на баба и майка. Почерпихме се с пица вечерта, както и с вълнения, примесени с вино, очаквания и време тепърва да се опознаем...


Препоръчваме ви още:

А защо да не предложите вие?

Моят разказ за доброто – победителите!

Мравчо, Непородистото куче, Добрата магьосница и други истории

Тийнейджъри пишат за доброто

Последно променена в Сряда, 30 Май 2018 13:38
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

#thessaloniki #theoldport #justloveit

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на