Ако бях булка

Автор: Мая Цанева

Отдавна не съм ходила на сватба. Приятелите или се ожениха, някои се и разведоха, или си намериха половинки, с които споделят едно жилище, деца и куче, но не и фамилия, или пък останаха трайно необвързани. Затова и годините, в които ходих на сватби често, отдавна си отидоха.

Преди няколко седмици ме поканиха в журито на конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари?“, в който една от наградите е и подготовка на булката в големия ден. И така, аз се размечтах…

Ех, каква булка бих била, ако сега се омъжвах…

Всъщност конкурсът можеше и да ме направи отново булка, ако имах право да участвам. Защото има и хартиена, тенекиена, сребърна, златна, диамантена… сватби да искаш!

Като начало щях да си направя сватбата в парка. На голямата поляна в парка, където ходят и всички кучкари. И йогите също. Щеше да е интересно преживяване. Облечените според случая гости и ние вероятно щяхме да настъпим някое а.о, но нищо. Може би щяхме да прекъснем нечия медитация, но любовта е над всичко.

Ако бях булка, щях да си поръчам гълъби. Но ако сме в парка, гълъбите щяха да ми бъдат гости и без да им пращам покани, или да ги крия в кафези до момента на тържествената брачна целувка. За повече късмет в любовта, вероятно или аз, или младоженецът, или някой гост щеше да е благословен от птиците отвисоко и в бяло.

Да не забравяме роклята. Омъжих се в къса коктейлна рокля в кремаво и ниски обувки, които ми хлопаха. Косата ми не пожела да стои мирно под армията от фуркети, забучени жестоко в кока ми.

Ако днес избирах рокля, щях да опитам с бяла рокля за принцеси, каквато никога не съм обличала. Макар и да не харесвам идеята за безпомощните принцеси, които мечтаят единствено за спасител на бял кон, и на мен ми се иска поне веднъж огромна тюлена пола с обръчи, под която да мога да събера младоженеца и всички малки шафери, и стъклени пантофки. Решено! Дано след целувката не се превърна в Пепеляшка все пак.

Относно косата – този път никакви кокове. Свобода за косата и нека любовта е във вятъра и въздуха!

Тортата… това ще е най-важното – искам шоколадова торта, но без фондан. Нека да е поне три етажа. И да има еклери… И целувки… И фонтан от шоколад… Мммм…

Музиката също е важна. Мечтая си за изненада, подобна на тази, която героят от „Наистина любов“ организира за сватбата на най-добрия си приятел. Сещате се, нали - „Аll you need is love“. Малко е ретро, но ако Ед Шийран го изпълни, ще направи нов успешен кавърхит.

И така, ако бях булка… Ако и вие имате подобни нереализирани мечти, и сте казали „да“ на 14 февруари, имате своя шанс да ги осъществите. Пишете, участвайте в конкурса и... късмет! Мама Нинджа, сватбена агенция „Кадифе“ и аз сме готови да потънем в море от любов!


Препоръчваме ви още:

Каза ли „да“ на 14 февруари?

Балканска сватба

Нещичко за любовта

Последно променена в Понеделник, 26 Февруари 2018 12:14
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам