Игри и играчки през втората година на детето

Автор: Милена Макавеева, логопед

Втората година от живота на детето е период, който в литературата е описван като „сензомоторен“, тъй като движението и стимулирането на сетивата са необходими условия за оптимално развитие. Това е време на активно изследване на средата. Малкият човек открива триизмерното пространство, склонен e да преминава през определени препятствия, за да достигне до целта си. Налице е избирателност към определени играчки, най-атрактивни са тези, които са ярки, движещи се, или издаващи звук. Детето става изобретателно в опитите да привлече вниманието на близките и да въвлече някой от тях в съвместна дейност. Интересува се от „работите“ на възрастните или на децата около себе си, и пресъздава част от тях в играта си. Вниманието на малкото дете е неустойчиво, но тенденцията е то да се насочва към онези действия, които носят определен интересен и бърз резултат. Открива функцията на предметите от заобикалящата среда, а също и това, че някои действия променят обектите – свършило е млякото в купата и тя е празна, крачетата са мокри, след като е изляло водата от чашата върху тях, блузата е мръсна, защото си е избърсало в нея ръцете, с които е бъркало в калта и т.н. Това е важен опит, който ние като родители е необходимо да предоставим. Посредством него, децата се научават да правят причинно-следствени връзки между действията и събитията. Полага се началото на символната игра, разбира се, в много опростен формат, но може да се наблюдава поведение „наужким“, като например: как тате говори по телефона или как мама слага бебето да спи. Детето развива своите комуникативни способности, разбира повече от езика на възрастните и увеличава активния си речник. 

Ето предложения за типове дейности, игри и занимания, които са подходящи и стимулиращи развитието в този период:

Цел: движение, изследване на средата посредством тялото, достигане на обект с промяна на позицията на тялото.
Това е важен сегмент за втората година от живота на детето, тъй като в нея движението е водеща дейност. В наши ръце е от една страна – да осигурим безопасна среда за изява, от друга, да направим движението целево, смислено, за да може да се повтори след време самостоятелно от малчугана, в търсене на интересния ефект, който ние сме заложили в началото.

- използване на детски съоръжения навън – пързалки, люлки, катерушки, тунели, при които се изисква различен моторен модел. Детето наблюдава другите и има желание да имитира действията им, важно е да демонстрираме нужните движения и да предоставим възможност на мъничето да опита, като го окуражаваме и постепенно във времето оттегляме асистенцията си. Деликатен е моментът с намирането на баланс между желанието на малките за самостоятелност и нашия усет за безопасност, но трябва да спомена, че не е редно да изземваме инициативата им. Това би им дало послание, че не се справят достатъчно добре, че да ни се харесат, и би се отразило на желанието им да опитват трудните неща.

igr plosh

- люлките и съоръженията, създаващи вестибуларна стимулация са препоръчителни, известна е връзката между този вид стимулиране и развитието на слуховото внимание, особено важно в следващите години за ученето.

- игрите, провокиращи баланс на тялото също са подходящи - ходене по различни по големина и плътност възглавници, придвижване по пясъчната ивица на плажа по боси крачета и др.

- възможно е въвеждането на кола за отбутване с крачета, с която мъничето да се придвижва, да се научи да управлява, завива, спира, отчитайки промените в релефа и движението около себе си.

- интересни за малките са вече и тези катерушки, съдържащи повече от едно предизвикателство, например комбиниращи качване по стълба, пропълзяване в тунел и спускане по пързалка. Промяната в позицията на тялото е важен адаптивен отговор, който се изработва на момента спрямо условията и е насочен към желаната цел, а това са базисни умения за стимулиране на моторното планиране у децата.

- добре е да се въведе игра с топка навън, като в началото е препоръчително тя да е голяма и да се търкаля (ако играта е в седнало положение) към детето и съответно то да я бута към партньора обратно. В края на периода се очаква мъничето да може да хвърля топка по посока на възрастния, ако е голяма, с две ръце отдолу нагоре, ако е малка – с една ръка отгоре, а също и да се опитва да я хване. Тази наглед елементарна игра е прекрасен начин да се стимулира зрително-моторната координация, изключително важна за развитието на детето.

- игри с пясък и вода, при които детето да трупа сетивен опит.
rozvitok

Цел: развитие на манипулативни и конструктивни умения:

Кула с рингове: алгоритъмът на играта включва това кръговете да бъдат последователно извадени, разгледани и прибрани обратно на основата, като в началото детето не може да прецени големините. Вие трябва да назовавате и да помагате на малкия човек да опипва и сравнява ринговете. Не е добре да бъдат изсипвани с обръщане на кулата, вместо изваждани един по един.

Чашки/ кубчета, които се прибират една в друга: с тях детето може да експериментира с големините. Не му отнемайте тази възможност с подаване на следващото по ред, нека то го открие през опита си. С тази играчка можете да се занимавате по много начини: да строите кула, да прибирате едно в друго (от голямо към малко) или да скривате малките с големите, обърнати с дъното нагоре, да криете малка играчка под една от две чашки и малчуганът да я търси и намира.

„Низанки“ - най-лесният вариант е дъска с няколко стълбчета с кръгла форма и разпределени в основните цветове кръгчета. При тази игра има един тип манипулиране при подреждането и внимание при сортирането на цветните кръгове. По-усложненият тип игра изисква въртене на ръката при прибирането, тъй като стълбчетата на основата са с различна геометрична форма - триъгълник, полукръг, квадрат и т.н. Детето трябва да гледа и усети при кое завъртане ще прибере съответните форми.

Сортери - добре е в началото те да бъдат основните геометрични форми - кръг, триъгълник, ромб и т.н. От малчугана се изисква да съотнесе форма към съответния отвор, за да прибере всички части. Играейки и отработвайки това умение се подобрява пространствената ориентация, която е важна за „бъдещо ползване".

Пъзели с дръжки - началните, които се въвеждат, са на безцветна дървена (триъгълна или правоъгълна ) основа, с малко части и с големи дръжки. Изискването към детето отново е да съотнесе формата на отделната част към тази на дървената основа. За най-малките деца са подходящи и т.нар. „музикални" пъзели, при които отделните части са с изобразени животни и при прибирането им се чува звукът, който издават. Следващите пъзели, които се въвеждат са с по-голяма основа, отново безцветна и респективно с повече части, а най-сложните са на цветна основа като фон. Те са предназначени за възраст 18-24 месеца и са подходящи и за назоваване и разказване на изобразеното.

18425962 10211570375108715 2071627600 n

Игри с пресипване - малчуганите експериментират с това действие в пясъчника, в банята и на брега на морето. Можете да се упражнявате с пресипване от една чаша в друга на различни семена или да дадете на детето лъжица и така да подобрите зрителномоторната му координация, контрола на ръката, стабилизирането на по-добър захват.

„Шиене наужким“ - тази игра е подходяща за края на възрастовия период. Добре е в началото връзката, на която се пришиват отделните елементи, най-често, да е с фиксиран твърд край, за да е улеснено детето. На нея се нанизват различни геометрични фигури или животни. Играта подобрява координацията между двете ръце и фината моторика.

Конструктор – добре е в началото да бъде с големи елементи, които лесно се сглобяват и разглобяват, с тях мъничето ще може да развива конструктивните си умения и усета за стабилност на изграденото, силата на натиск при сглобяване, може да се „одухотвори“ сградата, да стане дом за някое животно или кукла, т.е., да се обвърже  със символна игра.

Игри, изискващи завиване и отвиване, тип болт и гайка, при които е необходимо спиране на въртеливото движение на ръката и наместването й за следващия оборот. Тези игри подобряват сръчността и зрително-моторната координация.

maxresdefault

Цел: развитие на комуникативните и говорни умения:

Заложете на книгите от различен тип:

Сетивни, с релефни части на изображенията - така детето може да усети чрез тактилната си сетивност различни повърхности. Тези книжки са чудесна възможност за родителите да обяснят например как изглежда някое животно (кучето е покрито с козина, рибата - не), да фокусират вниманието на малчугана върху детайлите.

С подвижни части - те са изработени така, че детето само да издърпва, отваря или натиска, за да открие скрита картинка. Тези дейности определено се харесват в тази възраст, предвид факта, че децата се интересуват от движението.

С типични за нашата култура и бит предмети и обекти, с изобразени извършваните с тях действия в типична ситуация (например строеж на къща и багер, който копае голям ров за основите). Предимството на този тип продукти е, че фокусът е върху езиковата и социално значима информация, която получават децата.

С изобразени причинно-следствени връзки и отношения. Картинките в тях представят ситуация в действие, например детето бута чашата си с мляко, разлива я и цапа дрехите и покривката на масата, следствието е, че отива да се преоблече, за да не е мокро, а изцапаните дрехи и покривка се слагат в пералнята и се перат. Този тип книги предоставят възможност за коментиране на онагледените ситуации, малчуганите могат да задават въпроси и да получават още допълнителна информация, която е от значение за интелектуалното и социалното им развитие. Подходящи са за края на възрастовия период. 
Книжки за четене с малко текст, най-добре е да е римуван.
605431

Игри, при които обектите се подбират по даден признак например: „Хайде да приберем всички кубчета!“, или „Ще хвърляме само големите топки в коша!“ и т.н.

Игри с частите на тялото, при които да се учат техните названия и положение, например, главата е горе, а краката – долу, да се посочват при запитване и назовават частите на лицето и тялото на друг човек и на кукла.

Задаване на въпроси по време на играта, свързани с настоящия опит и дейността в момента, без обезателно да търсим вербална обратна връзка, а по-скоро да засвидетелстваме внимание и заинтересованост към заниманието на мъничето. То може да ни даде обратна връзка с жест, звукоподражание, мимика и т.н.

Игри и дейности, включващи повече информация за функцията на предметите и обектите от заобикалящата среда – с това подпомагаме езиковото декодиране и "даваме материал“ за игра „наужким“, в която детето не разполага с подходящи обекти, за да играе, имитирайки нашата дейност.

Предоставяне на информация за това как решаваме проблем, стъпка по стъпка, обяснявайки кратко. Това има за цел разширяване на връзките между извършваните действия и получените резултати от една страна, а от друга – за предоставяне на стратегии за изпробване при среща с аналогичен проблем. Влизайте в ролята на „неможещи“ в края на периода така давате възможност на малчугана да се справи сам и да остане в играта с усещането, че е необходим и способен.

Социални игри: поощрявайте малкия човек да имитира поведението ви, като обгрижва любима играчка или кукла (дори и ако е момче) - нека я храни, завива, приспива и вози. Тези игри еволюират с времето и със съзряването на детето му позволяват да влиза и в други социални роли.

Времето между 12 и 24 месеца е динамичен период с много промени и предизвикателства. Нашата роля е да предоставяме възможност за самостоятелна изява и игра, но също и да бъдем партньори в общата дейност, и „големи“, отсяващи безопасните и целеви дейности. Често се увличаме в това да предпазваме децата си от опасностите в заобикалящата среда и в този смисъл сме доста рестриктивни: „Не ходи там, ще паднеш!“, „Не пипай това, ще се изцапаш!“ и т.н. Така, от една страна лишаваме мъничето от ценен сетивен опит, от който то има нужда, а от друга, отнемаме инициативата му и отправяме послание: "Правиш все неща, които НЕ трябва.“. Факт е, че компромиси с безопасността не бива да има, като и с това да сме единни помежду си като възрастни, но е важно да осигурим достъп до среда, в която детето да опитва различно поведение и да наблюдава последиците от него, вместо ние да му да му казваме да спре и какво ще последва. Това е период, в който мъничетата имат нужда да обследват материи, текстури и консистенции с ръце, да изпробват различни двигателни модели в играта, да опитват различни стратегии за решаване на проблеми – ако им дадем тази възможност, ще отглеждаме уверени, любопитни и спокойни деца. Втората година е и време, в което те искат да са по-самостоятелни. Много важен момент от социалното развитие на детето представляват все по-настойчивите му опити да се храни само. Да, това умение е показател за нивото на самостоятелност, но не бива да забравяме, че храненето като процес е общуване и комуникация. Малкият човек имитира поведението на възрастните на масата, защото иска да участва в този процес. Затова не бива да изолираме детето да яде само и да приема изключително бебешки пюрета. Ако няма установена дисфункция на орофациалните механизми (свързани с храненето), то може да приема спокойно нехомогенна, преходна храна, а в края на периода и от тази на възрастните без силни подправки. Позволявайте му да опитва от вашите гозби, хвалете го за начина, по който яде само, въпреки че цапа себе си и всичко наоколо, нека да пипа и мирише храната. Ако мъничето има желание, позволявайте му да събува обувките и чорапките, да носи обувките си при останалите, да помага според възможностите си в домашните дейности, като се включва активно в тях.

Играта е най-мощното средство за развитие на сензорната интеграция през втората година, както и на двигателните, езиково-говорни и емоционални способности на детето. Когато играта е с ясна и обозрима във времето цел се превръща в нещо, което то ще е склонно да прави още и още, да удължава времето, в което остава в тази дейност и да извлича информация от това.

Весели игри!

Как играта подпомага развитието на детето през първата година можете да прочетете в тази статия.

16807015 10206188372387167 722673998224669429 nПовече за Милена: завършила е бакалавърската си степен в СУ "Св. Климент Охридски", а магистърската в Нов български университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София" на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва практиката й като част от екипа на терапевтичен и обучителен център "Пумпелина", в продължение на 5 години. По-късно стартира частната си практика в Логопедичен кабинет "Светулките".
Професионалните й интереси са свързани с ранната превенция, интервенция и терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Последно променена в Вторник, 08 Август 2017 10:25
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on