Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Хранителни алергии

Хранителната алергия е необичайна, патологична реакция на имунната система, в резултат на попаднали в храносмилателния тракт алергени.

Най-честите хранителни алергени са: краве мляко, яйчен белтък, фъстъци, соя, риби, морски дарове, житни растения, месо, някои зеленчуци и плодове, ядки.

Алергия и псевдо-алергия

Съществува и хранителна псевдо-алергия, известна още като хранителна непоносимост или нетолерантност. Тя обхваща различни реакции на организма към храни и добавки, в които не участва имунната система, но почти не се отличават по начина на протичане от хранителната алергия. Хранителната псевдо-алергия е свързана с освобождаване и въздействие на специфични вещества, например от храни богати на хистамин или тирамин, храни усилващи хистаминовата синтеза в организма или храни освобождаващи хистамин. Симптоми може да провокира и приемът на различни добавки към храните като: оцветители, консерванти, емулгатори, ензими и др. Като хранителна непоносимост се определят и различните вродени или придобити ензимни дефицити. При хранителна алергия приемът и на най-малкото количество храна-алерген предизвиква реакция, докато при псевдо-алергията, ефектът се появява при консумация на по-големи количества.

Рискови групи

Хранителната алергия се среща много по-често в кърмаческа и детска възраст, честотата ѝ намалява в юношеска възраст, при възрастните засяга около 1-3% от населението. Обикновено с възрастта алергията се преодолява при правилно проведена индивидуална схема на захранване с храните–алергени. По-голяма вероятност от развитие на хранителна алергия и псевдо- алергия има при деца с други атопични болести или със заболявания на храносмилателния тракт. Рискът за изява на алергия при е децата е:

- 50-80% при двама родители с алергия;

- 20-40% при алергия на един от родителите;

- 15 % при родители без алергия.

Какво трябва да се има предвид при бременност?

При наличие на генетична предразположеност е възможно още по време на ембрионалното развитие, хранителни алергени от майката (най-често от краве мляко и яйчен белтък) да попаднат в храносмилателния тракт на плода и да го сенсибилизират. Докато преди се смяташе, че бременни с атопия (предразположеност) трябва да спазват строга хипоалергенна диета, сега преобладава схващането, че това не се налага. Някои проучвания посочват предпазващ ефект на такава диета по време на бременността по отношение на хранителната алергия, но не при дихателни и други алергии. Според други, не е напълно доказана ползата от избягване на краве мляко и яйца, те може да бъдат консумирани в разумни количества ( 3 яйца седмично, 1-2 чаши мляко на ден), а тяхното ограничаване може да доведе до хранителни дефицити и спадане на теглото на бременната и плода. Препоръчва се да се отстранят фъстъци, ядки, шоколад и някои морски дарове, което не би довело до неблагоприятни последици. Добре е бременните с алергии да бъдат наблюдавани и при необходимост да се подхожда индивидуално. Ако обаче в семейството има алергични заболявания, профилактиката на хранителната алергия може да започне по време на бременността и да се изключат и други храни( мляко и млечни продукти, риба, яйца, соя, и др.), освен това - да се консумират качествени храни, да се избягват консерванти, оцветители, ароматизатори, стабилизатори и други добавки в храните. Когато се налагат по-големи ограничения в храненето трябва да се приемат хранителни добавки съдържащи витамини, минерали и микроелементи.

Кърменето – превенция срещу хранителните алергии

Причината за по-честите хранителни алергии в ранната детска възраст е незрялостта на бариерната функция на храносмилателния тракт и на имунната система. Ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор у предразположени деца.

Препоръките за кърмене поне до 6-месечна възраст, а най-добре до 1 година, важат с още по-голяма сила при алергичните деца.

При естествено хранене на новороденото само с майчина кърма се стимулира развитието на т.н. орална толерантност (специфична имунологична реактивност към предварително попаднали в храносмилателния тракт хранителни алергени) и се предотвратява появата на хранителна алергия и атопичен дерматит. В коластрата се съдържат глобулинови антитела, които са предпазени от разрушаване в стомаха на новороденото. През първите часове след раждането протеините на коластрата попадат директно в лимфата и осигуряват пасивен имунитет на новороденото. Водеща е ролята на имуноглобулин, който се секретира от лимфната тъкан на млечните жлеза и е 30 пъти повече в кърмата в сравнение с кравето мляко. Той е устойчив на чревните ензими и се открива в изпражненията на естествено хранени деца. Особено висока е концентрацията му в коластрата, по-късно спада, но това намаляване се компенсира от увеличаване количеството на кърмата.

Освен това в майчиното мляко се съдържат и разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира собствени антитела. Естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени.

Фамилно обременените деца и особено новородените с генетична предразположеност към алергия трябва да бъдат на естествено хранене с майчина кърма, така е по-малка вероятността да развият алергично заболяване. Установено е, че естествено хранените кърмачета по-рядко имат повръщане, диария, свиркащо дишане и тези прояви са толкова по-редки, колкото по-дълго е продължило кърменето, препоръчва се изключително кърмене поне до 6-ия месец.

Нужен ли е специален хранителен режим за кърмещата жена?

Въпреки че e възможно в организма на детето да преминат хранителни алергени от кърмата, и тук съществуват различни мнения по въпроса дали трябва кърмачката да спазва строга ограничителна диета. Препоръките отново са за изключване на ядки (фъстъци), а в някои случаи яйца, мляко, риба като се предвиди допълване на храненето с подходящи хранителни добавки (калций, витамини и др.) за избягване на хранителни дефицити. Добре е да се ограничи консумацията от наситени (животински) мазнини, които може да причинят сенсибилизация (алергизиране) при бебетата, а също и полиненаситените n-6 мастни киселини (съдържат се в олиото), които могат да провокират продукцията на вещества, подобни на тези при възпаление. Предпазващ ефект имат приетите с храната антиоксиданти (витамин С, витамин Е, бета-каротин, селен ,цинк).

 

Изключение

Изключително редки са случаите, при които бебето може да прояви алергия към майчината кърма. Дори тогава не се препоръчва спиране на кърменето. По преценка на лекар-специалист кърмачката се поставя на по-строга диета. Кърменето се преустановява за около седмица, лактацията се поддържа чрез изцеждане, а бебето се храни с хипоалергенно мляко. След като тялото на майката се освободи от алергените, кърменето продължава.

Ако кърмата не достига

Ако кърмата на майката не достига, добре е кърменето да продължи колкото се може по-дълго и да се дохранва с диетично мляко или донорска кърма (често се случва да има дарителки, които спазват диета, заради собствените си деца). При невъзможност за естествено хранене кърмачетата с алергии трябва да се хранят със специално предназначени адаптирани формули. При тях белтъците на кравето мляко са раздробени чрез хидролиза до по-малки частички с цел по-ниска алергенност. Съществуват млека на базата на хидролизиран казеин и на базата на хидролизиран суроватъчен белтък. В много редки случаи на тежки алергични реакции, включително и към описаните диетични млека, се налага включване на елементно мляко, което се състои от свободни аминокиселини. На последно място се прибягва до соево мляко, тъй като 30% от кърмачетата, алергични към белтъка на кравето мляко, са алергични и към соевия белтък. Соевото мляко не се препоръчва на деца до 6-месечна възраст, фамилно обременени деца, когато алергията е свързана с храносмилателния тракт. Широкото използване на соевите млека се дължи на ниската им цена, както и на значително по-добрия вкус. Съществуват и адаптирани формули с добавени пробиотици. Смята се, че те участват в контролирането на физиологичните процеси при развитието на алергични заболявания и ги повлияват благоприятно. Пробиотиците подобряват обработването на хранителните антигени в червата, а също така и бариерната функция на чревната лигавица, усилват и синтезата на антитела. Какво мляко да се подбере в конкретните случаи преценява лекар-специалист, адаптираните формули се предписват с протокол и се поемат от здравната каса.

Подробно за захранването на алергичното дете можете да прочетете ето тук.

 

 

Автор д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

РусиноваД-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

Последно променена в Неделя, 05 Март 2017 22:34
Прочетена 978 пъти

Forum Puls

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook