Детето яде твърде много сладко

Как да го отучим – 2 изпитани метода

"Нищо не яде. Хапва само сладко." – подобни реплики са ежедневие за много родители. Журналистката Светлана Колчик, майка на малък любител на десертите, решила да провери какви са традициите в храненето на децата в различните европейски страни. Резултатът от проучването бил книгата „Любов и броколи“, в която има специална глава, посветена на отучването на децата от сладките храни. Оказва се, че има работещи методи. Един от тях авторката дори изпробвала лично, със сериозен успех.

Обсъждам прекомерната консумация на сладко по скайп с Би Уилсън, автор на книги за храненето, известен кулинарен критик във Великобритания, колумнист на Guardian и Telegraph и майка на три деца. Би обяснява, че ние получаваме афинитета си към сладкия вкус от природата. Заслугата е на много фактори: индивидуалните особености на вкусовите рецептори, генетиката, храненето на бъдещата майка през бременността, хранителните навици от детството и т.н. Сладкият вкус ни е познат още от раждането – от майчината кърма или от млечните смеси, които я заместват. Затова сладкото мляко най-силно се запечатва и остава у всеки човек за цял живот. Особено уязвими според Уилсън са децата, за тях, в последните десетилетия, е създадена цяла индустрия fun food (храна за забавление), които по правило са високо съдържание на захар, сол и мазнини – всички тези плодови млека, десерти от тесто, снаксове, шоколади, сладоледи, чиито опаковки са с изображенията на любими герои от детски филмчета. Попитах Би Уилсън има ли начин да избавим децата от „сладката треска“. Отговори ми с лаконичното:

— Unsweeten their palate. (Премахнете вкуса за сладко от небцето им.)

Какво означава това? Да им помогнем да развиват палитрата си от вкусове, като им покажем, че вкусното невинаги е сладко. Най-добрата възраст за това е до 6 години, в краен случай – до 10, особено когато става дума за кисели и горчиви храни.

За да не страда детето ни от затлъстяване

hrana2

Как да приучим детето към различни вкусове

В своята книга Би Уилсън описва проекта Tiny Tastes, който след години изследвания и експерименти, е бил разработен от д.м.н. Люси Кук, съвместно с водещи диетолози от Университетския колеж в Лондон. Д-р Кук е убедена, че колкото по-рано се захрани детето с разнообразни храни, толкова по-лоялно ще бъде впоследствие към зеленчуците и другата храна за възрастни. И е най-добре, ако това не са умерено сладки вкусове, каквито имат например пюрето от морков и тиква, а по-наситените, леко горчиви пюрета от броколи, спанак, карфиол.

Методът "грахови зърна"

При по-големите стратегията е друга. Вие избирате заедно с детето някакъв зеленчук, който то отказва да яде. Важно е да не предизвиква силно отвращение. След това, в продължение на 10-15 дни, му предлагате малка доза – парченца с размер на грахово зърно, но не по време на хранене. Детето не е длъжно да яде новия продукт, може просто да го близне, за да усети вкуса му. Тогава може да получи малко поощрение – например стикерче. Според експертите възнаграждението в този случай е оправдано. Първо, то не е някакво сладко изкушение, второ, децата наистина смятат, че са заслужили наградата си. Би Уилсън използвала този метод с по-малкия си син, който тогава бил на 4 години и половина. В тази възраст той се хранел много избирателно, нямал апетит и постоянно мрънкал за нещо сладко. Методът дал резултати – след няколко месеца момченцето с апетит изяждало салатата си и друга полезна храна. И много по-умерено се отнасял към десертите.

Интуитивното хранене - нов метод за регулиране на теглото

htana3

"Поставях в малка чинийка дребни парченца зеленчук. Но не по време на обяда или вечерята, а около половин час преди тях. Важното е да няма никакъв натиск. Синът ми знаеше, че това съвсем не е задължително, но ако опита - ще получи стикерче. И опитваше, особено когато беше гладен. Постепенно започна да иска по-големи парченца, защото вкусът им започна да му харесва. Тогава веднага отмених системата с наградите."

Би Уилсън твърди, че повечето методи на хранене са твърде кратковременни: „Ние се интересуваме само какво ще се случи в следващите пет минути, а не в следващите 5 години. Когато заставяме детето да изяде салатата си, ние го учим да не обича зеленчуците. Ако го убедим да опита едно малко парченце (и повторим опита си утре, вдругиден, след два дни) има шанс да му харесат.“

Методът "шведска маса"

По темата със сладкото изразява мнението си и Наталия Стасенко, предпочитан детски диетолог с практика в Лондон. Преди три години тя стартира проекта Feeding Bytes (от всичко по малко). Сега има частна практика и онлайн училище за родители. Огромен раздел в сайта й е посветен на злоядите деца. В него са описани различни начини за сприятеляване с полезната храна. Д-р Стасенко предлага на родителите ефективен метод за подобряване на хранителните навици на децата и намаляване на количеството сладости, което те консумират. В основата на нейния метод е храненето под час и забраната да се носят снаксове в чантите при разходка. Три основни хранения и две междинни закуски, при това желателно е да са на масата – това е напълно достатъчно за децата в доучилищна възраст, смята диетоложката.

30 съвета за злоядо дете

hrana4

Как да нахраним детето здравословно

Собствените ми деца изобщо не проявяваха интерес към здравословното хранене. По-голямата ми дъщеря имаше хранителна алергия и избирателен апетит. Средната обичаше сладкото. Започнах да водя борба с предпочитанията й и бързо разбрах, че губя битката. В крайна сметка намерих компромисен вариант. Започнах да купувам в умерени количества това, което детето особено много обичаше – плодови млека и бисквити. На всяка закуска, обяд и вечеря нареждах шведска маса – няколко ястия, от които децата можеха да си сервират сами, определяйки количеството, което искат. Постепенно отношенията им с тези храни значително се подобриха. 

При всяко хранене включвах поне един продукт, от който детето със сигурност няма да се откаже, ако е гладно, и ненатрапчиво се съчетава с новите ястия. Задачата е да му помогнем постепенно да започне да се храни като останалите членове на семейството, но без принуда и заплаха. По този начин бързо се разширяват вкусовите хоризонти и се снижава нивото на стрес на цялото семейство.

Мога например да приготвя за вечеря любимото си вегетарианско ястие – къри по тайландски, което правя съвсем леко пикантно. Този вкус допада на средната ми дъщеря. Другите две деца засега не го обичат. Но кърито винаги сервирам с ориз, който никога не отказват. Разнообразявам го със зеленчуци, пилешки хапки и др. Децата ядат храната, с чийто вкус са свикнали, после от любопитство посягат и към другата храна на масата.

Мога да сложа на трапезата и плодове или плодово мляко, зелена салата, други зеленчуци и дори остатъците от обяда. Всяка от дъщерите ми избира от няколко неща в количеството, което сметне за необходимо. Понякога предпочитат два-три продукта и може да се откажат от зеленчуците или рибата. Понякога изяждат по две порции ориз и нищо друго. Но след няколко дни сами балансират храната си, дори порциите да ми се струват далеч от желателните за възрастта им.

Храненето като насилие

hrana

Отказах се да готвя само любимите им храни и се съобразявам с предпочитанията на цялото семейство. Важно е да създадем у децата навик да избират от това, което им е предложено, и да се отнасят спокойно към новите или нелюбими храни. Десертът е единственото, което се ограничава в нашето семейство. От всичко друго могат да изядат толкова, колкото искат.

Храненето трябва не просто да засища, но и да доставя удоволствие. Както емоционално (чрез общуването с другите членове от семейството на масата) така и физическо (вкусно приготвена, балансирана храна, която съдържа нужното количество калории) и нещо особено любимо (в ограничено количество). Така, постепенно, у децата намалява афинитетът към сладкото и те се научават да откриват удоволствие както в разнообразната храна, така и в самия процес на консумирането й. Най-важно обаче е да им даваме възможност да опознават себе си, да избират, експериментират, за да си формират собствен вкус към здравословното хранене. Без принуда и без чувство за вина.

На практика всички деца преминават през фазата на капризите и отхвърлянето на дадена храна. Обикновено това се случва от втората до петата година след раждането. Да не харесват зеленчуците е напълно нормално, още повече че в този период организмът им има сериозна нужда от въглехидрати. Ние много експериментирахме. Средната ми дъщеря все пак заобича броколито, когато е приготвено със специален сос. Най-голямата откри свой начин за консумацията на авокадо – с лимонов сок и домати. А най-малката може да изяде сериозно количество бланширан замразен грах, който дори предпочита пред сладоледа. Така експериментът със семейната ни шведска маса завърши успешно.

Кой от методите ще изберете е изцяло въпрос на предпочитания на детето. Но си струва да опитате.

Източник: 7ya


Препоръчваме ви още:

Всичко за захранването водено от бебето

Как се хранят малките европейци

Как да нахраним злоядото дете?

 

 

Последно променена в Вторник, 15 Май 2018 08:40
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам