Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Ninja Editor

Ninja Editor

Стефан Бакалов работи повече от 28 години в митниците, 22 от тях – срещу наркотрафика. Началник е на отдел "Борба с наркотрафика“ в митница Аерогара София. Завършил е „Международни отношения и дипломация“. Обучавал се е в службите на Италия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Великобритания, в Световната митническа организация и академията на ДЕА в Куантико, САЩ. Носител е на наградата „Джовани Фалконе". През последните 16 години, Стефан Бакалов, заедно с неговия екип, реализира срещи с ученици в българските училища, чрез инициативата на Агенция „Митници“, насочена срещу употребата и трафика на наркотични вещества. На тези срещи учениците се запознават с вредата от различните видове наркотици, участват в полеви наркотестове за хероин и кокаин, наблюдават демонстрация на задържане на наркотрафиканти и откриване на наркотици от специално обучени кучета. Задават и много въпроси.

Синтетичните наркотици ли са най-страшната епидемия в момента? Какви са разновидностите, действието им върху организма и какви са мерките срещу тях?

Синтетичните наркотици са бичът на настоящето и бъдещето и това се дължи на много фактори. Първо, този вид наркотични вещества са много разнообразни като действие, задоволяват нуждите на всякакви потребители, тъй като наподобяват и имитират всички познати наркотици. Второ, тъй като са синтетични и не се произвеждат от натурални продукти (мак, кока храст, канабис), те са и много по-евтини. Трето, синтетичните наркотици се продават предимно чрез интернет сайтове, което игнорира уличните дилъри, което от своя страна ги прави по-леснодостъпни. Четвърто, тези покупки в сайтовете за наркотици, се извършват през криптирани браузъри, които правят проследяването до крайния получател от правоохрантелните органи невъзможно и покупката остава анонимна. И накрая, новите синтетични наркотици са с по-висока концентрация и чистота, което дава възможност от един грам да се направят от 10 до 100 готови за употреба дози. Всичко това аз го наричам – Перфектната буря. Синтетичните наркотици се разделят на две – Нови психоактивни субстанции и Амфетаминоподобни наркотици. Новите психоактивни субстанции от своя страна се делят на няколко групи, като най-употребяваните са синтетичните канабиноиди, синтетичните катинони и синтетичните опиоиди. Като това са близо 2000 вида различни вещества. Мерките, които се взимат, са комплексни и включват конкретни стратегии, които водят до намаляване на предлагането на синтетичните наркотици, както чрез контрол по границите и вътрешността на страната, така и към намаляване на търсенето и то най-вече сред учениците.

Какво можем да направим вкъщи? Кога да започнем разговорите с децата на тази тема? Каква трябва да е превенцията в рамките на семейството?

Няма рецепта, която да ни гарантира 100% успех, но от опита, който имам с деца, мога да кажа, че разговорите с децата на темата наркотици, могат да започнат и на 7-8-годишна възраст. Днешните деца на много ранна възраст чуват думата „наркотици“. Затова е важно ние първи да започнем този разговор, а не да го започнат те, на улицата.

Казвате, че: "Колкото и наркотици да хванем, ако децата имат желание да употребяват наркотици, каузата е загубена. Битката е загубена“. Кой и как може да се противопостави на това желание?

Тук съм категоричен, само единна, категорична и осъзната ангажираност на всички институции и всеки един от нас, могат да доведат до обрат в ситуацията. Инвазията на синтетичните наркотици е довела до срив на обществата в много държави и лично аз смятам, че тази заплаха е основен и фундаментален проблем за националната сигурност. В САЩ, през 2016 г., от свръхдози са загинали 71 000 души, много повече, отколкото загиналите във военни конфликти американци от Втората световна война насам.

Вие инициирате срещи с ученици в различни училища. Какви са наблюденията Ви – кои са най-честите причини децата да не разбират сериозността на заплахата и все повече от тях да се поддават на влияние, а възрастовата граница ужасяващо да намалява?

Много са причините, но едни от най-важните са, че децата се влияят много от това да са модерни, да не изостават от другите, модерните и атрактивните. Лесни са за манипулиране и са любопитни, обичат предизвикателствата, както и да експериментират, което е нормално. Би било чудесно, ако им се насочат интересът и свободното време, към спорт, танци, рисуване, забавления и други приятни за тях неща. Това намалява съществено риска от залитане към наркотиците.

По последни данни, ученици стават дилъри за хонорари от по 20, 30 лв. Родителите често ограничават бюджета, именно с цел да не дават пари за „глупости“, но могат ли всъщност така да предизвикат точно обратното?

Да, в момента дилърите на дрога са ученици, които разпространяват сред съучениците си. Що се отнася до бюджета, с който разполагат децата, смятам, че е добре родителите да не дават джобни на децата повече отколкото е необходимо за закуска и вода. Разбира се, децата знаят, че този, който разполага с повече пари изглежда в по-добра социална позиция, а това кара някои от тях, още от ранна възраст, да търсят други възможности. Продажбата на дрога им дава такава възможност и това е сериозен проблем.

Има ли конкретни училища и райони, в които предлагането на наркотици е по-засилено?

Не бих казал, че има огромна разлика между училищата, но да, има някои училища, в които проблемът е по-сериозен от други. Но истината е, че няма училище, което да е застраховано.

Учителите имат ли експертността да разпознаят употребяващи или разпространяващи наркотични вещества ученици? Имат ли работещи инструменти за действие в подобна ситуация?

Доколкото ми е известно, учителите сами се опитват да предпазят децата, но това не е по силите им. Както казах и преди, това трябва да е ангажимент на всички институции и на цялото ни общество.

Кои са първите индикации, че детето ни има влечение или вече е пробвало? Как да постъпим, ако имаме подозрения за собственото си дете или негов приятел?

Различни са, но най-общо казано трябва да следим за сериозни промени в поведението на децата, не толкова на настроенията им, колкото на навиците им и на средата им. Трябва да си имаме доверие, да ни усещат близки и така по-лесно ще разпознаем проблема.

Какво казвате винаги на децата при срещите си с тях?

Казвам им, че не трябва да позволяват на дилърите и на наркотиците да ги направят техни роби и да им унищожат бъдещето. Казвам им още, че животът им ще е по-добър и успешен, когато се борят за него, когато са на страната на доброто!

А на собствените си деца?

О, те са изложени на моето “облъчване“ денонощно! Много неща им казвам, както всеки родител, но най-често им казвам винаги да бъдат на страната на доброто и да не се доверяват на чужди хора!

Интервюто взе Ина Зарева

 

Един добър начин да обсъдите подобни теми с децата си е като гледате заедно филм по такава тема. Ето препоръките ни за подходящи заглавия.

Прочетохте ли Мълчанието е златото на злото

Препоръчваме ви още: 

Пропуснатите моменти

Опасните игри

Защо холандските тийнейджъри не пушат трева

В свят, който се променя с все по-бързи темпове, една човешка институция - традиционното училище - остава почти същата, както при създаването си преди повече от 100 години. Създава се впечатление за промяна с промяна на повърхностни негови елементи. В досегашната си работа, Общност за Демократично образование са установили, че голяма част от хората дори не осъзнават, че образованието може да се случва по друг начин; в общественото пространство. Темата често се изчерпва със скандални негативни новини и постижения на олимпиади. Същевременно именно чрез подходящо образование се създават предпоставки за решаване на всички останали проблеми. Не трябва да забравяме, че решенията и действията се предприемат от грамотни, активни и мислещи хора.

23333935 336018420140379 1368841239276265757 o

Кинофестивалът за документални филми на тема образование (НЕ)ВЪЗМОЖНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, който ще се проведе през февруари, предвижда провеждане на прожекции на филми за образованието, дискусии с участниците след всяка прожекция и работилници за учители за предаване на практически умения в областта на алтернативното и иновативно образование. Кинофестивалът има за цел да адресира дефицита в медийното и обществено пространство на достатъчна като обем и достъпност информация за разнообразните форми, по които образованието може да се случва. Той има амбицията да предизвика дискусии за образованието, насочени към корените на наблюдаваните проблеми, както и да обедини основните субекти в учебния процес: учители, ученици и родители. Търсената промяна е да се повиши разбирането на обществото за това, че има повече от един начин за образоване, че тези разнообразни възможности се практикуват от много години и имат доказани положителни резултати или най-малкото да бъдат предизвикани участниците да мислят за образование и да припознаят темата като изключително важна за бъдещето на всички ни.


Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?

10 причини да не обичаме училището

Часът на Музейко

Автор: Бени Хюбнер

Кучка съм, и овца, и свиня, и пеперуда съм – от онези редките, с огнените криле, които като замахнат и преобръщат живота ти, но преди това съм преобърнала своя… няколко пъти… по няколко начина… всичките неуспешни, абсурдни, катастрофални, но мои си. Женски.

Значи…

съм

нормална!

Ей така се чувствам – нормална, изключителна, съвършена, завършена, жена. Защото „Жената е странно животно“ и защото вчера гледах изумителната Яна, която е безапелационно, шизофренично убедителна. Само едно не можах да разбера – как съм допуснала жестоката грешка толкоз сезона да го пропусна това представление? Може би съдбата е имала план, специален план за женската ми същност и неслучайно стартира културната ми програма’2018 именно с този моноспектакъл. Няма нищо случайно в тоя живот, в тая съдба, в тая Вселена, в:

„Жената е странно животно“

текст и режисура: Здрава Каменова

в главната роля: Яна Огнянова

в поддържащите роли(към 35): Яна Огнянова

в спонтанните роли: Яна Огнянова

в ролята на умиращия от смях, възкръсващия от заблудите, намиращия себе си: публиката, всеки един от нея по своя си начин.

Това не е просто един изкусно написан драматургичен текст, превъплътен перфектно от изящно добра актриса. И това е, да, но далеч не само. Това е едно откровение, което, докато умираш от смях, тропайки с крака, хълцайки неудържимо, влиза дълбоко в теб, разчовърква всичките ти срамни тайни, позорни провали, неспазени обещания, загрозяващи комплекси, излишни килограми, кътани надежди, нереализирани планове, излишни килограми, неслучени очаквания, невзети решения, излишни килограми, счупени огледала… Човърка ги, събужда ги, изважда ги наяве, за да разбереш, че нито са толкова срамни, нито толкова страшни, нито толкова безнадеждни. Да, смешни са. И слава Богу, защото да погледнеш на себе си и на проблемите си с чувство на хумор, е най-здравословното нещо, което можеш да направиш, по-здравословно от салата от киноа и паниран джинджифил, взети заедно. Значи си напълно нормална жена. С цялата си лудост, с всичкото си там… абе с трите банички на екс и тумбата ненормални приятелки барабар.

И какво правиш, когато го осъзнаеш?! Ами много ясно – звъниш на онези ненормалните, шантавите, приятелките за добро и лошо, и им казваш :

скъпи, кучки, овце, кокошки,

стига сте се крили в бърлогите, вили срещу луната по зърнена диета, стригали жална козина, прелитали от трън на глог… и прочее нормалности. Елате да гледаме „Жената е странно животно“ с щурата Яна Огнянова и после ш’съ напием кат свине, пардон – кат японски прасета!

iana

Кога и къде?

5 февруари 2018 г. от 18:30 в Studio 5 на НДК - перфектното място за среща с „кучките“, чаша вино и всичко, както си му е редът. Забравих да спомена, че в спектакъла звучи и една китара, и един глас – Яна е толкова добра в пеенето, колкото и в играенето.

14 февруари, камерна сцена „Сълза и смях“ – там вино няма, но пак има китара, смях и всичко, както си му е редът.

Снимки: artcvartal


Препоръчваме ви още:

Да ходим или да не ходим с тийнейджър на “Хамлет”?

Възвишението на българското кино

Силвия - майката на Сива

 

Автор: Весела Бахчеванова

Детството ми премина в един от най-топлите градове в България – Сандански. За едно дете зимата там е истински кошмар. Представете си радостта в детските очи при вида на първите снежинки и разочарованието в тях след около час, когато спира да вали, а по улиците няма и следа от сняг. Единственият ни досег със снега беше през ваканциите, когато със семействата си ходехме в планината, и никога не можехме да му се наситим. Може би това е причината и до днес да обожавам снега и радостта ми да нараства пропорционално със всеки натрупан сантиметър.

33Спомням си веднъж синът ми беше болен, когато заваля първият сняг за сезона и мисълта, че няма да може да му се нарадва, ме съкруши. Бях готова на всичко. Взех кофата и с нея започнах да качвам сняг на остъклената тераса. Облякох го и с подръчни средства направихме снежния човек. И двамата бяхме щастливи. Но няма да обяснявам как изглеждаше апартаментът след неколкократното влизане и излизане по кишата. Освен това сега е и сезонът на грипните епидемии. Затова ще ви предложа няколко съвета как да запазим дома си през зимните месеци малко по-чист и безопасен:

1. Допълнителни изтривалки

Сложете стари кърпи на входа на жилището. Освен основната изтривалка, която е пред входа, поставете и една-две кърпи в антрето, на които да стъпите с мокрите обувки, когато влизате. След това избършете обувките с тях и ги пуснете на една бърза програма в пералнята. При следващото излизане ги поставете отново.

2. Сушилник за дрехи

Ако имате радиатор в антрето можете да окачите от хромираните сушилки за него и да поставяте мокрите якета, шапки и ръкавици. Ако нямате, поставете няколко празни закачалки или разтегателна сушилка със същата цел.

3. Ски и сноуборд

Поставете кърпа на мястото, където оставяте ските или сноуборда, за да не се цапа.

4. Деца

Преди да излезете с детето, оставете малко столче в антрето, на което детето може да седне след като се приберете, за да го съблечете и преобуете.

dom zima

5. Обувки

След подсушаването на обувките, задължително премахнете от тях солта, която се слага по улиците, с мокра кърпичка, иначе много бързо ще се съсипят.

6. Кърпа за домашни любимци

Оставете чиста кърпа до входната врата, за да забършете лапите на домашния любимец след разходка.

7. Дръжки на врати

Почистете дръжките на вратите с антибактериални мокри кърпички, както и телефоните и клавиатурите на компютрите.

8. Одеяла

Оставяйте одеялата да се проветряват веднъж седмично поне за 1 час.

9. Помощни килимчета

Поставете декоративни малки килимчета или пътеки върху зоните, откъдето най-често се минава във вашия дом. Те са много по-лесни за чистене и дори да има кал по тях можете да ги изперете или изтупате. По този начин ще предпазите пода или основния килим от износване.

И най-вече - забавлявайте се и не мислете колко ще се изцапа после, защото забавата в снега освен радост, носи и незабравими спомени.

Весела Бахчеванова е нашият експерт по грижите за дома от iHelpi. Повече информация относно промоциите и предлаганите услуги за почистване ще намерите на уебсайта и  фейсбук страницата им.


Препоръчваме ви още: 

Добре дошли в клуба на идеалните майки

Как да почистим дома си за един час

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

 

Как да говорим с учителите му?

Ирина Лукиянова е родител на дете със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Опита си от разговорите с учителите на детето й споделя в книгата „Екстремно майчинство“, която все още не е преведена на български. Изводите и наблюденията в нея могат да бъдат полезни и в случаите, когато дете, което не е със състоянието описано по-горе, не може да се адаптира и с поведението си създава проблеми в училище. В такива ситуации според авторката комуникацията с учителите е от определящо значение.

Взаимодействието с училището трябва да е посветено на това как вие и училището заедно да се справите с проблемите на детето, а не на това каква е родителската ви компетентност и какви са недостатъците на детето (реални или измислени).

Първото, което трябва да се направи при един такъв разговор, е да се отдели проблемът от личността на детето. Да не се асоциира с него, защото иначе това автоматично води към позицията „няма дете-няма проблем“.

Каква трябва да е позицията на родителя: „Моето дете е добро, аз го обичам, но признавам, че може да има проблеми с ученето и поведението си.“ Проблеми може да има всеки, затова трябва да се борим не с човека, а с проблемите.

Това трябва да има предвид и училищното ръководство – да не се опитва да се отърве от неудобното дете, а да му помогне да се справи.

Да изключиш конкретното дете не е решение, защото проблемите ще продължават да му пречат. Правилното място на детето в такава ситуация не е до стената с наведен поглед, а пред масата за преговори, където заедно с родителите и учителите ще се търсят подходящи решения. Детето не може да бъде обект на въздействие, то трябва да е активно действащо лице – иначе просто няма да изпълнява това, което ще му наложат възрастните.

Грешки при разговорите в училище

За да има конструктивно взаимодействие, е препоръчително да се избягват квалификациите, оценките, обобщенията, обвиненията и манипулирането на фактите:

"Той е буен и лошо възпитан."

"Държи се неадекватно."

"Никога не ме слуша."

или

"Часовете ви са хаос."

"В това училище е опасно да учиш."

А това са факти:

"Вчера едно момиче го обиди и той го удари в лицето."

"Миналата седмица на въпроса ми: „Защо не пишеш?“, отговори: „Гледайте си работата!“

"Вчера, по време на урока по математика, съучениците на сина ми са подхвърляли раницата му."

"Когато децата са се сбили, в съблекалнята е нямало учител."

Когато водим подобни разговори, е важно да помним каква е целта им. Целта не е да докажем, че всички в това училище са идиоти; да ги заставим да приемат нашата гледна точка, защото сме по-добри, по-умни, по-прави; да демонстрираме, че никой не може да говори за детето ни нищо лошо безнаказано; да изясним кой е виновен, да го накажем и да му отмъстим.

Целта на общуването между нас, като родители, и учителите и училищното ръководство, е да се намери обективно решение на проблема и заедно да помогнем на детето, което изпитва трудности.

Ако родителите и училището заедно анализират ситуацията, в която някой е бил засегнат, първото което трябва да се направи е да се вземат мерки да няма подобни случаи в бъдеще. Преди равносметката, преди наказанието, преди възмездието.

Как да накажем виновния трябва да бъде решено въз основа на това какви поуки си е извлякъл от случилото се, кой и как ще компенсира пораженията, какво трябва да се направи, за да няма рецидиви. Точно тези съображения, а не болката и гнева са ефективни в случая.

Ако детето е в ролята на обвиняем, значи има нужда от адвокат и това е ролята на неговия родител. Но точно като адвокат, а не като приятел, с когото заедно лъжем, заедно манипулираме фактите – това е неконструктивно поведение.

Как да преговаряме в училище

Главна задача в първия етап е да се обедините и точно да формулирате проблема. Ако вие с детето сте съюзници, ще ви е по-лесно да се справите с чувството за вина, с досадата, с гнева и яростта.

Ако точно опишете проблема (детето не се справя с емоциите си, учителят не може да му отделя специално внимание всеки пък, за да го успокоява, не е намерил все още начин да предотвратява такива прояви ефективно) може да бъде разработен подробен план за действие.

Ако на този етап не всичко върви гладко и има противоречия, родителите и ученикът трябва да обяснят в какво конкретно се изразяват трудностите му, какви ресурси могат да бъдат привлечени за решаването на проблема от страна на училището, родителите и на самото дете.

Ще им е нужно:

Да си изградят стратегия за действие.

Да си поделят отговорностите.

Да набележат основните моменти, по които трябва да се работи.

Да се уточни как ще бъде оценяван прогресът или липсата на такъв у детето.

Да се уточни какъв ще е режимът на срещите за проследяване на развитието му.

Да бъде постигната договореност и, при възможност, това да бъде направено писмено.

За съжаление, това е трудно осъществимо, такъв опит имат малко училища и родители, а и е въпрос на добра воля и желание да се намери решение.

Какви етапи може да включва разговорът с учителите или другите представители на учебното заведение?

Обсъждайте проблемите на детето, а не диагнозата му (ако има такива).

Не мисля, че във всички случаи е правилно да се съобщава диагнозата на детето в училище. Ако сте сигурни, че учителите ще проявят разбиране и ще подходят индивидуално – направете го, без притеснение. Ако мотивът ви е да предизвикате милосърдието им и да разчитате на компромиси от тях страна – не го правете. Колкото по-малко се доверявате на учителите, колкото по-малко вярвате в способността им да разберат какво се случва с детето, толкова по-малка е необходимостта да споделяте с тях медицински факти. Последствията могат да бъдат оскърбителни. В моята практика имаше случаи, когато учителите обявяваха публично, че дадено дете е ненормално, че първо трябва да бъде лекувано, а след това да бъде пускано в училище (при деца със СДВХ тази препоръка е абсолютно безсмислена). Моят собствен опит като родител също е негативен. Единственият път, когато реших да съобщя на учителя на детето си диагнозата (в онзи момент "минимална мозъчна дисфункция") педагожката прие това за „фатална умствена непълноценност“ и каза: „Ако детето ви е идиот, дайте го в училище за идиоти.“ А когато аз заплаках, коментира: „Как да бъде нормално дете, щом майка му е истеричка?“ Сега аз вече съм калена, „работила“ съм като майка на ученик цели 18 години. Сега вече не бих плакала, а бих отишла при директора на училището с писмено оплакване от неетичното поведение на учителката. Но не всяка майка е способна да запази самообладание в такава ситуация.

Как да слушаме учителя

Изразете готовност да обсъдите с него проблема и заедно да търсите решение. В този етап на разговора можете да изкажете съчувствието си към педагога и да го уверите, че разбирате колко му е трудно. Изслушайте го, не го прекъсвайте, оставете го да разкаже всичко, което смята за важно. Записвайте си, ако е нужно и отбелязвайте своите въпроси. Задайте уточняващи въпроси.

Забелязвал ли е кога детето се разсейва? Има ли случаи, когато не се разсейва, а участва в урока? Какви са те? Така ли реагира на всяко дете или само на някое конкретно?

Какво има предвид, когато казва, че непрекъснато „не е в час“? Какви са пропуските му? Казва, че детето често плаче – в какви случаи е плакало в последно време?

Какво значи „реагира неадекватно“? Какво има предвид учителят с това, всеки има различна представа за адекватност?

Ако е имало сбиване, постарайте се да изясните какво го е провокирало, къде се е случило, как са се развили събитията.

Ако учителят се оплаче, че детето нищо не прави по време на час, изяснете във всеки час ли е така, има ли значение видът на урока, кои уроци игнорира, кога започва да се държи невъзпитано, по кое време на часа – така заедно ще стигнете до някои изводи: детето се държи зле във втората половина на часа, в края на учебния ден, когато има скучна писмена работа…

Изяснете при всички учители ли се държи така или при определени, опитайте се да разберете причината (можете да привлечете като посредници в диалога тези преподаватели, които нямат проблеми с детето).

Помнете каква е целта на разговора и не се отклонявайте от нея, не позволявайте и на учителя да го прави.

Следващият момент е да направите изводите и да изясните фактите. Може и да обобщите наученото до момента: „Както разбирам, синът ми лесно избухва и трудно се успокоява, когато е възбуден шуми, и не спира, дори да му направите забележка.“ или „Ако урокът е беседа, детето ми става неспокойно след първите 10-15 минути.“ или „Както разбирам, съученик е обидил сина ми и той го ударил. Разбирам, че тази обида се използва много често по негов адрес и той винаги реагира агресивно.“ Колкото по-правилно е описан проблемът, толкова по-близо е решението.

Можете да доуточните: „Значи вие вече бяхте започнали да преподавате новия урок и той влезе в час и започна да пречи?“

Може да обсъждате и варианти: „А ако му посочите мястото мълчаливо и в междучасието си поговорите не е ли по-добре, така няма да прекъсне урока ви със спор.“
„А възможно ли е, когато започне да шуми да му възложите да прави нещо самостоятелно?“

Когато разберете какво иска учителят, формулирайте го: „Вие искате синът ми да бъде по-тих в час..."; "... за да престанат децата да дразнят сина ми и той да се извини на детето, което е ударил“; "... за да участва дъщеря ми в учебния процес“

Убедете се, че правилно сте разбрали учителя и проблемът е точно този, за който си мислите. Възможно е педагогът вече да е във фаза „не знам какво да правя с него“, това е моментът да отговорите „разбирам колко ви е трудно“.

Меко, но настойчиво, пресичайте опитите да ви задават риторични въпроси или да ви поставят клишета: „Вие изобщо занимавате ли се с детето си?“, „А вие кога последно четохте книга?“ Оценката на личността на детето, на вашите способности като родител, не влиза в учителските задължения и компетенции. Затова можете просто да кажете: „Нека се върнем на конкретния проблем!“

След това можете да изразите своята позиция: „Синът ми трудно контролира емоциите си, нужна му е помощ, за да се успокои, да се опитаме да разберем как може да стане това, без да пречи на урока.“

„Да, синът ми реагира бурно на обидите, ще му е по-леко, ако чувства подкрепа. Ако покажете на класа, че подобно поведение е недопустимо, аз от своя страна ще говоря с него как да се държи така, че да не губи достойнството си.“

„Дъщеря ми има твърде малък диапазон на вниманието, трудно възприема уроци в лекционна форма. По-добре работи, когато се редуват различни видове дейност. Можем ли да измислим нещо, за да е по-съсредоточена?“


Бъдете готови да чуете класическата фраза: „Децата са много, а аз съм една.“ На това можете спокойно да отговорите, че вие нямате предвид индивидуален подход към всеки ученик, само това, че детето ви може да бъде включено в някакво по-конструктивно занимание, за да не пречи на другите.

Задължително питайте не само за това, кое е лошо, но и говорете за това, което е хубаво – кое се удава по-добре на детето ви, какви интереси и способности има, това ще разшири представата на учителя за него и може да му даде добра идея как да го интегрира към останалите по-успешно.

Може да попитате педагога какви други занимания би препоръчал, какви занимания вкъщи биха били по-уместни, над какво да работите у дома и т.н.

И така, в процеса на разговор за поведението на детето или проблемите с ученето, вие се солидаризирате с учителя, изяснявате проблема, заедно търсите решение и набелязвате конкретен план за действие.


Препоръчваме ви още:

Червената зона и жълтата зона

Детската психична травма

Да се научим да ги слушаме

 

Статията на д-р Веселин Христов  е част от кампанията на Верея За повече здрави семейства. Кампанията цели да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво, както и да покаже семейната терапия като една от успешните стратегии за постигане на семейно щастие и развновесие. Специалисти по семейни отношения от Българска асоциация по фамилна терапия ще провеждат безплатни практически семинари на теми като: „Какви са различните роли на партньорите в съвременното семейство? Кои събития предизвикват промени и как семейството се приспособява към тях? Как общува здравото семейство?"

 

 

Всяко семейство преминава през трудни моменти, като здравите семейства съумяват да се адаптират към новите условия и да се справят със стреса успешно. Освен промените, свързани с цикъла на семейният живот, съществуват и други сътресения, които могат да повлияят на равновесието в семейната система. Появата на доведен родител e една такава промяна, която може да се окаже допълнително сътресение за системата. При семейства с доведени деца може да се появят конфликти, продиктувани от съперничество и конкуренция за родителското внимание. Проява на зряло поведение е разбирането за отношения, основани на равнопоставеност в правата и задълженията както между родителите, така и между децата.

В семейство с двама биологични родители, партньорите решават и създават дете. То прилича по нещо на всеки от тях и те спонтанно изпитват топли чувства към него като подкрепят по своему развитието му. В семействата с доведен родител се наблюдават специфични динамики и поведения, поради липсата на биологична връзка между доведения родител и децата. Родните майка и баща са дарявани с вродената любов и привързаност на детето още преди то да проговори. От друга страна, доведените родители трябва да преодолеят дистанцията с детето, за да създадат подобна връзка, така както заварените деца трябва да преодолеят предпазливостта и несигурността си, за да приемат някой външен човек за родител. Биологичният родител по презумпция вярва, че след като изпитва чувства към партньора си, то този човек автоматично би обичал и детето му. Това не винаги е така – обичта може да се създаде, но очакването това да е спонтанно и веднага, може да доведе до конфликт.

Често явление е и възникването на т.нар. конфликт на лоялностите, характерен за семействата с доведен родител. Детето започва да формира положителна връзка с доведения родител, но се появяват угризения - ако обича доведения родител, това би означавало, че не обича другия си биологичен родител. Аналогичен конфликт се появява и в двойката на възрастните - ако детето и партньорът се нуждаят от внимание по едно и също време, на кого да се откликне с приоритет? В биологичните семейства, конфликтите по-рядко стигат подобни нива на объркване и невъзможност. При второ семейство всеки в двойката закономерно очаква да заеме главна роля в живота на партньора си, но наличието на доведени деца модифицира ситуацията. Децата са заемали водеща позиция преди появата на доведения родител и често считат, че той или тя не заслужават тази позиция. Освен това, неразбирателството между бившите партньори създава силна несигурност в децата им. От друга страна, ако бившите съпрузи комуникират безпроблемно, новият партньор може да се почувства игнориран.

При доведен родител, биологичната връзка и едновременната нужда от интимност между партньорите може да поляризират отношенията в новосъздадената семейна система. Детето може да се превърне в „ябълката на раздора“ поради невъзможността да се формират равнопоставени родителски роли от новите партньори. Доведеният родител може да изпитва ревност и негодувание от естествената отдаденост на биологичния родител, а последният да се опитва да „защити“ детето си от партньора. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните партньори.

Срещите с липсващия биологичен родител често са разстройващи за всички. Всеки път, когато детето се мести от един дом в друг, болката от травмата, свързана с развода, може да се възвръща. Този проблем се преодолява най-лесно като ясно се планират и съгласуват тези срещи, включително тяхната честота и продължителност. Важно е да се помни, че стабилността не зависи толкова от структурата на семейството – дали родителите са разведени, самотни или има доведен родител. Стабилността зависи предимно от организацията на семейството, която включва грижа, постоянство/предсказуемост, усещане за принадлежност и ясни граници/очаквания.

След раздялата родителите престават да бъдат партньори, но остават майка и баща, които продължават да дискутират идеи и да взимат решения за отглеждането на детето си. Друг човек може да заеме важна роля в живота на детето, но не може да измести майката или бащата в неговия вътрешен свят. Важно за запазване психичното здраве на децата е разделените съпрузи да стигнат до съгласие по въпросите свързани с възпитанието. Необходимо е те да се научат да се отнасят с уважение един към друг и тяхната комуникация да не наранява децата им или да повишава тяхната тревожност.

Чувството на вина и съревнованието между родителите може да доведе до липсата на чувство за граници на децата, което се асоциира с проблеми по-късно в живота. Отсъстващият родител често страда от това, че децата му се отглеждат от някой, когото той не одобрява. Страхува се, че може да загуби връзката си с децата или да бъде злепоставен в техните очи. Този родител – баща или майка, често изпитва нуждата да „наваксва“ като ги „глези“. В случаите, когато родителите делят равни права, децата имат възможността да ги манипулират един спрямо друг, което отново може да доведе до проблемно възпитание. Затова колаборацията и ясните очаквания между партньори и родители са от изключителна важност.

Всяко семейство с доведени членове е уникално по своята проблематика, което се предпоставя от спецификата на новосъздадената система. Наличието на деца и опитност като родител в предишна връзка не предопределя успеха на доведен родител. В семействата с доведени родители партньорите е необходимо да постигнат съгласие не само за модела на дисциплина, но и за това кой какви решения и отговорности може да поема. Осигуряването на структура в отношенията е форма на загриженост към децата. Дисциплината е една от най-често срещаните предизвикателства в семействата с доведени деца или родител. Същността на дисциплината не е в налагането на наказания, а в създаването на структура, сигурност и предвидимост на ситуациите.

Наред с предизвикателствата, добре функциониращото семейство с доведени членове предлага на децата много добри възможности. Предоставя им се по-голямо разнообразие от идеи, концепции и опитности. В същото време доведеният родител печели любовта, възхищението и уважението на още едно дете. Известни са много случаи на доведени родители, които са упражнили силно позитивно влияние върху доведените си деца.

Mamaninja.bg е посланик на кампанията заедно с az-jenata.bg, сп. Grazia, "Дарик радио", сп. Eva, сп. "Жената днес", manager.bg, obekti.bg, в-к „Марица“, в-к "Стандарт", сп. "Програмата", webcafe.bg и Жюстин Томс.

 

Препоръчваме ви още:

Осиновете си татко

Народ от високи хора

6 начина да запазите ума си след развода

За четвърта поредна година фенове на момчето магьосник от цял свят ще могат да споделят увлечението си по невероятните истории на Дж. К. Роулинг, в рамките на Нощта на книгите за Хари Потър, която ще се проведе на 1 февруари по инициатива на британския издател Bloomsbury, организирана в България от издателство "Егмонт". Стотици почитатели на поредицата отпразнуваха Нощта на книгите за Хари Потър миналата година с помощта на множество библиотеки, книжарници, училища и читалища из страната, които подкрепиха инициативата. Сред основните цели на кампанията е възможността да предаде на следващото поколение читатели магията на книгите. Като истински феномен в съвременната детска литература, поредицата за Хари Потър успява да върне интереса на милиони млади хора към четенето. Темата на тазгодишното събитие ще е Фантастични животни.

Магьосници и мъгъли ще могат да организират тематични игри, предизвикателства и състезания, както и да си припомнят любими откъси от книгите, да участват в конкурс за декорация за събитие и да проверят познанията си за вълшебния свят на „момчето, което оживя”.

HPBN Logo4

Издателство „Егмонт“ отправя специална покана към всички училища, книжарници, библиотеки, читалища и фен клубове в страната да се присъединят към инициативата, като организират свои събития, с които да отбележат Нощта на книгите за Хари Потър. Всички те могат да използват специално създадения за целта организационен пакет, който може да бъде свален от сайта на издателството, за идеи и материали за подготовка на един незабравим празник (www.egmontbulgaria.com/621).

Всички организатори на събития ще могат да се включат и в конкурса на „Егмонт” за най-оригинална украса за празника. Избраният победител ще получи специална награда от издателя – книгата „Фантастични животни и къде да ги намерим“ с илюстрации от Оливия Ломенех Джил.

Издателството ще споделя информация за всички тематични събития и призовава организаторите да информират за планираните от тях инициативи на имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Специална интерактивна карта ще обедини всички събития в нощта на 1 февруари 2018 г. в световен мащаб: www.harrypotter.bloomsbury.com/uk/event-map

HPBN Poster

 

* * *

„Егмонт” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории. Сред основните ѝ партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros и Microsoft. „Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън, Джон Грийн, Вероника Рот и Сара Дж. Маас.

 

Препоръчваме ви още:

Две вълшебни детски книжки

Машина за гушкане

Книгите, които децата ни ще обикнат

Автор: Неда Дойчинова

Сигурна съм, че не съм единствената майка в София, която поне по веднъж дневно, поглеждайки към Витоша, да не си помисли: „Ей го, на една крачка ни е планината, а откога не сме водили децата там, срамота... “

Та и аз така. Хич няма да зяпам лилавите кръгчета в различните китайски сайтове, показващи нивата на ФПЧ в София, то и без това през последните дни с невъоръжено око виждам какво дишам. С мъжа ми решаваме – този уикенд вече наистина ще отскочим до Витоша. Ще обявим бойкот на всички домашни, дето има да пише големият ни син; на всичкото чистене, дето ни чака у дома; на всички покани за излизане на по кафе или кино. Ще ходим да съберем малко здраве, дето се казва. Започвам да смятам наум – колко пъти могат да си намокрят чорапите, ръкавиците… Колко пъти ще трябва да влезем някъде да стоплим ръцете, да изпием по един чай. И ми хрумва идея – така и така ще трябва да мъкнем багаж, що пък да не пренощуваме някъде там?

Като всяка майка на дете в градинска възраст, не смея да правя дългосрочно планове. Постоянно съм нащрек. Днес е едва понеделник, ехеее колко вируса могат да се донесат до събота. Я сопол ще потече, я вечерята ще реши да излезе навън. Чукам мислено на дърво, по няколко пъти, само докато си мисля колко ще е хубаво, ако успеем да отидем.

Вече е сряда вечер, децата спят. Здрави са. Остават само два дни до уикенда. Сипваме си по чаша вино с мъжа ми и събираме смелост да отворим картата на Витоша, плюейки по три пъти в пазвите си с думите - „Само да не ни обърка нещо плановете." Разглеждаме сайтове, четем мнения, разучаваме всяко място за отсядане (от времето, когато ходехме по хижи са минали 20-ина години). Едната е твърде ниско (сигурно няма сняг), около другата липсва подходящо място за пързаляне, до третата дали ще можем да се качим без вериги… В четвъртък по обяд няколко хижаря са подложени на кръстосан разпит по телефона – колко струва нощувката, има ли санитарен възел, топло ли е, стаите подходящи ли са за семейство с две деца, лесен ли е достъпът с кола… Вечерта получавам телефонно обаждане от таткото на момиче от класа на големия – канени сме в неделя на рожден ден, на Витоша. Ехаааа, кой като нас, направо там ще ги чакаме. В петък на обяд набързо сменям резервацията, отиваме на хижа точно където ще бъде празникът.

vit5

Петък вечер. Започва голямото събиране на багаж. По 10 чифта чорапи дали ще са достатъчни? А бельо – със сигурност ще си намокрят и дупетата. Пижами, резервни пуловери. Задължително пантофи, няма с обувки да ходим в хижата, я. Камарата приготвени дрехи придобива заплашителни размери. Леле, да не забравя лекарства – като на всяка разумна майка, мобилната аптечка е добре заредена – поне четири вида лекарства за сваляне на температура, капки за уши, капки за нос… Нищо че повечето никога не съм ги ползвала, стоят неотворени, откакто баткото беше бебе, т.е. 8-9 години. (За пореден път си напомням, като се приберем, да прегледам срока им на годност!)

В събота сутринта ставам по тъмно. Докато пия кафе, си поглеждам ръцете – ужас, как ще ходя с този олющен лак? Докато се лакирам, отварям всички уеб камери от Витоша, проверявам подробните прогнози за следващите 24 часа в 3-4 сайта, не можем да допуснем времето да ни изненада. Става и мъжът ми, започва да ме препитва дали съм сложила всичко необходимо. Слага на котлона голяма тенджера – може ли да ходим в планината без чай? А къде ни е термосът? Ами шейните на децата? Облича се набързо и слиза до мазето да изрови всичко затрупано там от миналата зима.

В 8.15 ч. децата са подредени на масата пред голяма купа с мекици. Нямат търпение да тръгваме. Големият ни напомня около 18 пъти – „В 11ч. затварят пътя към Витоша, да не закъснеем!“ Започва голямото пакетиране – клин, космонавт, дебели чорапи. Докато закопчавам последния ботуш, вече се чувствам като в сауна. Точно на вратата малкият простенва – „Мамо, сърби ме коляното.“ Разкопчавам, събувам, събличам, баткото пуфти: „Не мога повече да издържам, станах на печен кебап.“ Таткото прави втори курс с багажа (как ли се справят семействата, на които колата им не е комби?).

viy3

Напъхваме се в колата, препълнена сякаш заминаваме за около месец, и потегляме. След 5 минути с всичка сила ме връхлита синдрома „изключих ли ютията“. Слава Богу, тази сутрин не гладих, значи няма как да съм я забравила включена. А кафемашината, котлона? Замълчавам, ще запазя мрачните мисли само за себе си, увеличавам музиката и започвам да пригласям на радиото. Малко след като сме излезли от София, пада гъста мъгла. Дали да не се откажем? Ами ако ентусиастите, които карат пред нас отбият някъде? Как ще виждаме пътя нагоре без светлините на колата отпред? Добре, че и това не казах на глас, само няколко километра по-нагоре пеква силно слънце. Ето, знаех си – как можах да забравя слънчевите очила? Малкият пищи: „Не виждам нищо от това слънце, махнете го!“

vit2

Паркираме пред хижата. Запознаваме се с хижаря, избираме си стая. Пием топъл чай, обсъждаме къде са набрани билките. Намигам на мъжа ми да разтовари багажа „точно сега“, докато хижарят не гледа. Че най-вероятно ще ни предложи втора стая, където да поберем половината гардероб, който сме помъкнали.

Следват два дни изпълнени с доволни детски писъци и зачервени бузки. Пързалки, търкаляне, бой с топки, снежни човеци. Нощно пързаляне с шейни (и по дупе) и малиново вино за родители. И преобличане, не помня колко пъти. Поне 8 пъти гордо казвам: „Ето, знаех си… Добре, че взех и този анцуг“.

 

Страхотен детски рожден ден в неделя – „малката разходка“, която беше включена в програмата се оказа 10 км преход. Децата геройски издържаха близо 4 км изкачване по планинска пътека. И най-дългата пързалка на връщане – повече от 6 км, с шейните надолу по пътя. Родителите разпределени като в тактическа схема на футболен треньор, двама отпред, двама най-отзад, останалите - равномерно по средата. От време на време някой изкрещява: „Колааа!“ и децата послушно се забиват в най-близката преспа или се мятат отстрани в канавката.

vit4

Прибираме се благополучно в хижата, всички са налице. Чай, скара, торта – компанията е стоплена и нахранена. Някой споменава: „Още малко да се попързаляме?“ Само с татковци, моля – аз багаж трябва да събирам. Естествено, най-доволни са децата – майка им едва ли щеше да им разреши да се пускат с шейните по голямата писта за скиори.

Прибираме вкъщи сак, 6 торби с мокри дрехи и две заспали по пътя деца. Уморени, доволни и щастливи.

Всъщност да отскочиш до Витоша никак не е лошо. Дано само аспиринът, дето глътнах, свърши работа, че не искам да ходя като робокоп заради мускулна треска. Сега ме чакат поне три дни пране, сушене и прибиране на дрехи. И нямам нищо против веднага след това да започна отново да приготвям багаж, ей така, за едно отскачане до Витоша. Само да са здрави децата.


Препоръчваме ви още:

Коледно желание

Как ме обявиха за почетен скиор, без да карам ски

И мама стана скиор

 

  1. Най-популярни
  2. Най-нови