Ninja Editor

Ninja Editor

Автори: Мария Пеева и Люси Рикспуун

Двете с Люси обичаме да пишем заедно. И след като написахме цяла книга така, като две сестри от двете страни на океана, е нормално да се случва едни и същи мисли да ни се въртят в главата по повод и без повод. Когато ми предложи да напишем заедно идеи за добрини, които можем да сторим не само по Коледа, веднага прегърнах идеята. Защото Коледа, старата прекрасна любима Коледа наистина изкарва доброто у всички ни и ни напомня да зарадваме близки и непознати, но не е задължително да чакаме декември, за да го направим.

Предлагаме ви нашите идеи и ще се радваме да прочетем и вашите.

1. Подарете книга на приятел без повод. Няма нужда да е нова. Може да е книга, която сте прочели и харесали. Със сигурност ще е по-добре още някой да я прочете, отколкото да седи в библиотеката ви и да чака някой ден да я прелистите отново.

2. Изпечете сладки(ш) и го занесете на съседите. Бабата на Мими някога казваше, че съседите са по-близки от роднините и наистина е така. Ако имате нови съседи, зарадвайте ги и им помогнете да се почувстват добре дошли. Безценно е. Люси пък пече коледни сладки и ги оставя с картичка на праговете на съседите тайно.

3. Сгответе за приятел. Имате ли приятелки или приятели, които живеят сами и рядко се сещат да си сготвят? Поканете ги у дома на вечеря и им пригответе нещо любимо.

4. Нахранете бездомно животинче. Ей така спонтанно. Всеки ден срещаме по улицата безпризорни или изоставени гадинки. За жалост няма как да приберем всички у дома. Но един кренвирш е по-добре от нищо, нали така?

5. Изберете си кауза за редовна подкрепа. Има кампанийни каузи, например за лечение на болно детенце, но има и такива, които са през цялата година. Прочетете внимателно и изберете някоя, на която да помагате редовно, дори да е с левче. Свекърът на Люси от много години прекарва всяка събота в детското онкологично крило на местната болница – забавлява децата, чете им книжки, разговаря с родителите им. Преди години дори създаде организация в подкрепа на детското онкологично отделение, която подарява одеялце и плюшено мече с надпис „Вярвай!“ на всяко дете, което е прието в отделението.

6. Предложете на приятели или съседи да поливате цветята или да храните котката им, докато са на почивка. Повярвайте, ще са ви благодарни до края на живота си. Макар че вие няма да го направите затова. В зависимост от това къде живеете, това може да им спести много пари и притеснения за домашните им любимци.

7. Вземете приятел от летището. Тази година Мими го направи за нейна приятелка от детинство и видя колко щастлива беше. Досега винаги родителите й са я посрещали, когато си идва от Щатите на няколко години веднъж, но вече са твърде възрастни. Тя, разбира се, може да си позволи такси. Но усещането да видиш усмихнато, близко лице след дългия полет е прекрасно. И за госта, и за домакина.

Писмо до сестра ми

48062937 567287367065710 5987029963600035840 n

8. Заведете на обяд новия колега. Не е нужно да го харесвате или дори да станете първи приятели. Просто си спомнете колко изолирани се чувствахте, когато започнахте работа и никой не ви обръщаше внимание. Малко прекарано време и няколко полезни съвети биха улеснили изключително човек, който е започнал нова работа.

9. Подарете екскурзия на родителите си. Според възможностите си и здравето им, разбира се. Ще е страхотна емоция за тях, а и за вас. Мими го направи за баща си - изпрати го в Йерусалим и сбъдна неговата мечта. Това се случи малко преди да се разболее от деменция и може би е последният му истински спомен.

10. Организирайте парти-изненада на съпруга/приятеля/любимия. Поне веднъж в живота си го направете. Не знаем за кого емоцията ще е по-голяма - за рожденика или за вас. Незабравимо е!

11. Изпечете сладки и ги занесете в старчески дом. Празниците са много тъжно нещо в старческите домове – понякога ежедневието поглъща роднините, или пък роднини просто няма. Още по-добре, заведете и децата си, като ги доставяте. Така ще им дадете личен пример и ще ги научите на милосърдие. Това е планът на Люси за другата седмица.

12. Изслушайте някого. За Люси това е професия, за Мими обаче също е ежедневие, защото много хора търсят рамото или съветите й. Усещането, че имате значение и някой ви дава пълното си внимание, е безценно.

13. Отделете старите детски дрешки и ги дайте на сиропиталище. Не изхвърляйте омалелите детски дрешки, те често са почти нови. Дайте ги на някого, който има нужда. Попитайте деликатно как се отнасят към даването на носени дрешки и обяснете, че други на вас са давали и вие давате също. Така никой няма да се чувства унизен.

14. Организирайте безплатен пазар на стари дрешки и играчки. Организирайте приятелките си да отделят стари дрешки и ненужни играчки и ги изложете на безплатен пазар в някой парк. Идеята е, че всеки може да дойде и да вземе каквото му е нужно. Без да дава обяснения.

15. Направете кутия за прочетени вестници и списания пред дома си. Така минувач може да вземе вестник или списание, което вече сте прочели. Люси обича да чете списания и след това ги предава на съседите.

16. Направете комплимент на някого. Помните ли последния път, когато някой ви направи комплимент? Всички се радваме, като чуем нещо позитивно.

Писмо до сестра ми - Лора

48064153 374172943329064 3080412697162940416 n

17. Направете добрина на себе си и не гледайте новините една седмица. Добрите новини нямат място в новинарските емисии. Трудно е човек да запази вярата си в доброто, когато чува непрекъснато лоши новини.

18. Купете кафе на човека зад вас на опашката. Миналата година това беше популярна инициатива в Щатите. Някой плаща вашето кафе, вие пък плащате това на човека след вас.

19. Направете неочакван подарък на някого. Няма нужда да е скъп, достатъчно е да е от сърце.

20. Напишете писмо на някого и му напомнете за общ спомен и как ви е накарал да се чувствате. Мими и Люси умряха от смях в едно такси миналата година, докато Мими убеждаваше Люси, че трябва да започнат да пишат трилъри. Шофьорът ни слушаше много подозрително. Хубавите спомени топлят в студени дни.

21. Обадете се на някого да честитите рождения му ден. Забелязали ли сте, че вече няма нужда да помним рождените дни на приятели, защото Фейсбук ги помни вместо нас. Обажданията се заменят от смс-и, а истинските цветя – с виртуални.

22. Напазарувайте за съсед, който е трудно подвижен. Тази идея е на майката на Люси, която понякога прави това.

23. Поканете приятелчетата на детето си на обяд или вечеря. За съжаление не във всеки дом има топла храна, или каквато да е храна.

24. Изпратете картичка за Коледа на някого. Помните ли времената, в които изпращахме картички по пощата? Удоволствие е човек да получи красива картичка от някого.

25. Накрая… изречете на глас едно положително нещо за себе си. Самочувствието ни има нужда от подхранване и поливане всеки ден!

48358864 130066547887893 4449922758192660480 n


Снимката е от премиерата ни преди година. Цитатите са от книгата.

Препоръчваме ви още:

Писмо на Любчо до Дядо Коледа

Какво да правим с ненужните дрехи

Умора на съчувствието

Автор: Яна Пеева

Наскоро от LIDL ни поканиха да снимаме видео за бебешките им продукти Lupilu. И двете с Мими не сме спецове по телевизионните изяви и в началото бяхме малко неуверени. Но после си казахме - какво пък, след като така и така пазаруваме постоянно оттам, защо да не опитаме? Беше много забавно, макар и изморително. Мими ще ви разкаже повече за снимките. А аз ще споделя как се справям с майчинството и с работата вкъщи и най-вече как се чувствам като работеща у дома майка.

 

 

Всъщност все още съм в онзи период от майчинството, в който мога да прекарам часове без да се усетя, гледайки как Борис седи и ближе пода. Всичко е ТОЛКОВА интересно, че едва се откъсвам от него в моментите, в които си играе сам, за да свърша нещо. Успявам да работя, докато спи, тогава върша и каквато работа има вкъщи. Вечер често се случва да си доработвам, когато вече е в леглото. С Теодор сядаме един срещу друг на масата с лаптопите, довършваме, каквото ни е останало, и си говорим. Предстои ми и ходене на лекции, което също ще трябва някак да вмъкна в графика, но съм сигурна, че с малко нагласяне, правилни приоритети, помощ от семейството и доста кафе ще успея да се справя и с това. 

Относно домакинстването - нямаме правила все още. Доскоро бяхме само двама и ни беше много лесно да сме импулсивни. Обичам да готвя и да експериментирам и ми е много трудно да се придържам към планове в кухнята. Понякога ме хваща музата и отварям готварските книги, за да намеря някоя засукана рецепта, с която да ни поглезя. Друг път разчитам на любимите спагети карбонара, които се състоят единствено от пармезан, яйца и паста, панчета и много черен пипер. А понякога просто ядем пица. Откакто се появи Борис, се опитваме да структурираме по някакъв начин ежедневието, все още не съвсем успешно. Стремим се винаги да има качествени сезонни зеленчуци, които да му предложим, както и вкусен хляб. Ние сме домошари. И двамата с Теди обичаме да сме си вкъщи. След ден пълен със задачки или срещи с любими хора, най-хубавото нещо е да оставя Борис на земята, където да си бърбори на играчките, да седна на дивана, а кучетата да ми се свият в краката. В края на деня нямам търпение да седна на терасата и да погледам небето, докато нещо вкусно се пече във фурната.

Факт е, че откакто вкъщи има малък човек, който се запознава с храната, се стремим да сме много по-внимателни в избора на продукти. Наблягаме на сезонни плодове и зеленчуци, месо и риба, както и на био продукти. Важно ми е не само защото е по-добре за нас и за сега растящия ни син, но и защото вярвам, че био продуктите са по-добри и за околната среда в дългосрочен план. Нямам възможността да обикалям фермерски пазари и невинаги имаме собствени плодове и зеленчуци, на които да разчитаме, затова съм щастлива, че успях да открия своя магазин и продуктите, в които имам доверие. 

Вкъщи слушаме много музика и танцуваме. Преди само двамата, сега слагам Борис в раницата и той танцува с нас. И пеем, за ужас на съседите. Покрай многото задачи и отглеждането на малък човек, успяваме да си отделим време, за да седнем на терасата и да изпием по едно кафе или чай. Нашето си семейно време обаче е на масата. С изключен телевизор и вкусна храна си разказваме за това как е минал денят ни, докато Борис уж тайно храни кучетата с печени тиквички. 

Обичам да пека за хората, които обичам. Като цяло да готвя. Свързвам храната с времето, прекарано със семейството и обичам да я споделям с близки хора. 

Голямото семейство учи на компромиси и на спокойствие, както и на правилно менажиране на времето. Нямам предвид да пренебрегваш себе си заради другите, а да знаеш, че всеки има нужда от своя собствен миг внимание. Няма нищо по-хубаво от това хората около теб да са щастливи, защото се чувстват обичани, важни и ценени.


Препоръчваме ви още:

Захарче, сготви ми пак!

Тиквена работа...

Пай с мандарини и любов

Автор: Дарина Рангелова/ expatbgmum

Всяка година по това време чета из нета как в България коледните тържества в училище стават все по-пищни. А тази година разбрах, че на първолаци им правят тържество с DJ в нощен клуб, макар и през деня. Да не говорим за подаръците и за деца, и за учители, невероятни суми прочетох. И всичкото това невероятно разточителство на фона на добре известния ни стандарт на живот. За 10 години толкова много са се променили нещата в посока все по-голяма комерсиализация и показност! За всичките години в училище на Теди в България нито веднъж не е имало коледно тържество ИЗВЪН училището, а сега дори правят завършването на детска градина в ресторант!

Завършването на Теди, на детска градина, също беше малко в повече, но поне беше в Националния исторически музей и след това децата играха на детската площадка и разгледаха самолетите. Предвид че е възможно някои деца никога да не бъдат заведени, това си е плюс, което ме подсеща, че не съм водила Тони там.

Ето как се отбелязва Коледа в училище в това така комерсиализирано канадско общество. Общо взето целият месец е подвластен на Коледа: украсяват си стаите, имат разни пижамени дни, базари с благотворителна цел и всякакви такива неща. Тази година цялото училище събира детски играчки и ще ги дарят на организация, която ще ги раздава на бедни семейства.

Коледно джудже

71f8a7b9dfbdfa4a4502ebd60f17d2b5 L

Коледният дух е изцяло и в учебния процес. Тази седмица ще правят джинджифилова къщичка, която после ще изядат, но това всъщност е урок по математика! Докато правят тестото, ще трябва да измерват продуктите. За мерки и теглилки мисля, че учиха миналата година, но може би преговарят, не знам, защото както знаете няма учебници. Ако има някакво тържество, то е за цялото училище, провежда се в салона и не е повече от час. Иначе обикновено в последния учебен ден си правят „купон“ в стаята. Може да гледат някой коледен филм или да пеят коледни песни и да играят разни игри. Родителите изпращат по нещо за почерпка. Обикновено има списък какво да се прати и родителите отбелязват кой с какво ще участва - плодове, сирене, солени и сладки бисквити са стандартните неща.

Интересното е, че нещата, които се правят като курабии и сладки, държат да са домашно направени, а не купени. И не искат сертификат и проба от лаборатория, а само да е написано какви са съставките на съответните курабии, за да не ги яде дете, ако има алергия към някоя от тях. Децата с алергия тук са добре обучени, предполагам и в България е така, то си е необходимост. Моите деца нямат алергии и не знам как става, но децата сами си казват. При малките сигурно е проблем. Просто тук ми направи впечатление, когато Тони ставаше на 6, едно също 6-годишно детенце дойде и ми каза, че има алергия към пеперони. Родителят, като го доведе, нищо не каза, явно разчита, че детето си знае. Стана малко тъпо, защото това е любимата пица на Тони, но в крайна сметка той много добре разбра и сам предложи за всички да е вегетарианска, което е урок по емпатия. Аз пък доста бях изненадана от факта, че някой е алергичен към салам!

Да се върнем на Коледата. В детската градина/училището децата не получават подаръци от Дядо Коледа, това е за вкъщи. За учителите също не ми е известно да се събират пари за огромни подаръци. Който иска подарява, но е нещо символично. Та, вместо да получават подаръци, в училище децата изработват нещо за подарък за семейството си. Това е - учат ги и да дават, не само да получават.


Препоръчваме ви още:

Бай Ганьо ряпа да яде

Традициите не са това, което бяха

Нашата луда българска Коледа

Как да откъснем детето от компютърните игри и технологиите? Можем да опитаме, като му предложим играчките, които сме обожавали в детството си, според възрастта и интересите му.

1. Матрьошка

48356399 300457363907573 2447502575507865600 n

„Дъщеря ми е на 7 години. С удоволствие играе на електронни игри с таблета си, но когато видя матрьошки на един щанд, забрави за всичко друго. Умоляваше ме да й купя. Сега има няколко матрьошки и те са любимите й играчки. Спомням си колко ги обичах в детството си.“, разказва 42-годишна майка.

Гладките, изписани дървени куклички, които по някакъв вълшебен начин се скриват една в друга завладяват детето. Те са не само приятни на пипане, интересни за разглеждане, прибиране и изваждане, те са и уникално пособие за ранно развитие и за обучение в смятане и усвояване на понятията „повече“ и „по-малко“.

2. Неваляшка

 

48219113 232827587609464 8724867621033345024 n

Червената целулоидна неваляшка с лице на бебе е позната на много от съвременните баби. Разбира се, съветска, произведена през 1959 година, първият и най-разпространен модел се нарича Маша. Интересно е, че производството на неваляшки не спира и до днес. Заводът Котовск, Тамбовска област изнася неваляшки за САЩ, Канада, страни от Азия и Европа. Това е доказателство че ярката, гладка, клатеща се и издаваща мелодичен звук играчка се харесва и на днешните деца.

3.  Топка

3d beach ball on sand 58466 1378

Малка, голяма, гумена, кожена, надуваема, прозрачна – без топката не можем да си представим детството. Хлапетата с удоволствие я хвърлят, за да видят как ще отскочи; дриблират с нея, когато поотраснат; използват я за какви ли не подвижни игри. „Колкото по-примитивна е играчката, толкова повече простор има за фантазията на детето. Днешните деца, както и поколението преди тях, не могат да фантазират. За игра с компютрите и телефоните не им е нужна фантазия.“ – твърди психологът Юлия Кондратиева.

4. Кубчето на Рубик

rubik

Магическата главоблъсканица във формата на кубче с цветни детайли е изобретена от унгарския скулптор Арно Рубик и беше истински хит през 80-те години на миналия век. Тези кубчета бяха мечтата на всяко дете. Да можеш да подредиш тази главоблъсканица беше признак на интелигентност над средното ниво. С какво това кубче е полезно за днешните деца? С това, че развива моториката на ръцете, логиката, паметта, дикцията, умението да се концентрираш. Също толкова полезни бяха и събратята на Кубчето на Рубик – змеят и тетраедърът.

5. Училищен конструктор

Неслучайно конструкторът с метални части, окомплектован с гайки и болтчета, беше много популярен в часовете по трудово обучение през миналия век. Днешните деца обаче също могат да оценят възможностите му. „Примитивните метални конструктори развиват фината моторика, която е пряко свързана с речевия център на мозъка.“ – коментира психологът. – „Нито един сензорен екран не дава това на детето. Повече взаимодействие с малките детайли – по-добър почерк. Да не говорим, че възможността да конструираш невиждано превозно средство стимулира детската фантазия.“

47689140 449330648805049 7488065211862089728 n

6. Детска мебел и кукленски съдове

Всички деца изучават света, подражавайки на своите родители и другите възрастни в обкръжението си. Кукленските мебели и съдове, печките с тиганчета и тенджери, комплектът на „Чичо доктор“, инструментите на майстора – добре би било нашето дете да остави настрана смартфона, за да поиграе с тях. А най-добре би било да поиграем заедно.

7. Кукла от хартия с тоалети

Стремежът към творчество не може да бъде задоволен от никой компютър. Картонената кукла с хартиените тоалети сега може да бъде видяна само в някои музеи на играчките. Принципът на тази игра обаче сега се усвоява с ново поколение кукли с дрехи, които могат да бъдат избирани в интернет.

8. Ксилофон

xilofon

Децата обожават музиката. Едно е обаче да слушаш, припяваш и танцуваш, друго е да бъдеш музикант. Детският ксилофон, който издава нежен звук, малките китарки, дайрета и дрънкалки правеха децата щастливи. Нито една китайска пластмасова играчка, издаваща дразнещи звуци, не може да се сравни с възможността да създаваш собствена музика.

9. Калейдоскоп

Всичко е много просто – цветни стъкълца в тръбичка със система от огледала вътре. Това даже не е игра, а медитация – да гледаш изображения, които наподобяват разпръснати скъпоценни камъни. Всеки път с едно леко движение те се променят неповторимо като снежинки. Истинско вълшебство.

48085559 596293764158878 815520869676744704 n

10. Пластмасово конче на колела

„Заведох тригодишния си син на село, при мама. Тя извади отнякъде едно най-обикновено, избеляло конче, което му направи такова впечатление! При положение, че има само най-качествените, отбрани играчки. Седна на кончето и започна да се разхожда с него из стаите. Дори се съгласи да яде, ако го оставим на кончето.“ – разказва 39-годишен баща. С какво едно старо елементарно конче може да бъде интересно на днешните деца? С това че е масивно, стабилно, с него можеш да играеш без да се притесняваш, че ще се счупи. Освен това е било любимата играчка на тате, а това винаги прави впечатление.

11. Плюшеното мече

48123033 591251508011378 7990821671076364288 n

Мекото мече (зайче, коте и т.н.) дори не е играчка, а истински приятел. Него можеш да го учиш, да го лекуваш, обличаш, прегръщаш по време на сън. „Меките играчки са приятни на допир и са много полезни за тактилните усещания на децата. На кого ще му хрумне да спи гушнал лаптопа?“ – пита детският психолог Юлия Кондратиева.

12.  Пумпал

Една от най-старите играчки на света. Нейни разновидности са се изработвали в Китай, в страни от Европа. Много популярен е моделът от тънка ламарина, с прозрачен купол, в който конче преодолява препятствия, докато пумпалът се върти. Тази играчка е интересна и на днешните деца. С нея те развиват координацията на движенията си и се запознават с първите закони на физиката.

13. Фигурки от анимационните филмчета

chebur

Да започнем с най-важното – защо Чебурашка и Карлсон могат да конкурират Човека паяк или Батман? Защото забавните, талантливи и уютни филмчета и досега се радват на успех сред децата. Фигурките на любимците могат да бъдат гумени, пластмасови, текстилни – важното е да приличат на оригинала.

14. Настолен футбол

Какво иска от Дядо Коледа днешното задоволено дете? Настолен футбол, с какъвто някога са се забавлявали дядо му или баща му. И сега тази играчка е много популярна и може да се намери в магазините. Все пак трябва да се има предвид, че китайските й варианти са твърде чупливи.

15. Кубчета

48314903 272173520162191 3999227882495803392 n

Всичко гениално е просто. Точно затова добрите стари кубчета с букви и досега привличат децата. Особено интересни са им дървените, защото са гладки и приятни на допир. От тях могат да строят кули, домове, да съставят думички – не едно, а три в едно.

Източник: Wday


В Крокодил на плажа ви разказваме за интересната игра, която детската градина на Алекс приложи за радост на всички деца.

Препоръчваме ви още:

Моят живот със Спайдърмен

Защо изхвърлих всички играчки

 

 

До майката, която точно в този момент се крие в банята си, защото се нуждае от минутка тишина, докато сълзите й се стичат по бузите…

До майката, която се чувства толкова изморена, че не може да функционира правилно и би направила всичко, за да легне и получи почивката, от която се нуждае…

До майката, която седи в колата си сама, тъпчейки се с вредна храна, защото не иска другите да виждат, че яде такива неща…

До майката, която плаче на дивана, защото току-що е викала на детето си за нещо дребно и сега се чувства виновна…

До майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото много, ама наистина много, иска да се погледне в огледалото и това, което вижда, да й хареса…

До майката, която не иска да излезе от къщи, защото точно в този момент животът навън й се струва твърде сложен, за да се справи…

До майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не се е получила така, както е очаквала…

До майката, която се чувства самотна, независимо дали е сама в стаята или насред огромна тълпа от хора…

Моля ви, кажете на жена ми, че е супер майка!

c6382ecc548febcf9702b41806693739 XL

Ти си достатъчна!

Ти си важна!

Ти си значима!

Това е просто фаза от живота на всички нас. Това е наистина много, много трудна, предизвикателна, луда фаза от живота ни.

Но накрая ще си струва.

Да, в момента е трудно. И е трудно за толкова много от нас, по толкова различни начини. Ние невинаги говорим за това, но е трудно – и при много други е така.

Ти си достатъчна!

Ти даваш най-доброто от себе си!

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те мислят, че ти си повече от достатъчна.

Тези малки ръце, които се протягат, за да те прегърнат – те мислят, че ти си най-силната. Те мислят, че ти управляваш света!

Тези малки усти, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото стомахчетата им са пълни.

Тези малки сърца, които докосват твоето – те не искат нищо повече. ТЕ ПРОСТО ИСКАТ ТЕБ!

Защото ти си им достатъчна, дори повече от достатъчна. Ти си МАМА.

Ти си невероятна.


Автор: Бетани Джейкъбс - Latched and Attached


Препоръчваме ви още този прекрасен текст на Яна - Плевел и плява

Може би ще ви харесат и тези истории:

Момичета, не бъдете просто майки!

Самотата на майчинството

11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка

 

 

 

Автор: Мая Цанева

И така, Коледа е, куриерът носи тайно подаръци за децата, мъжа, кучето, котката...

Аз ги трупам в един уж таен шкаф, докато не дойде заветният 12-ти час на 24-ти декември, когато всички ще проверят дали Дядо Коледа е получил правилното писмо, а не онова за 5 чифта нови чорапи например.

Тази година реших и аз да напиша писмо до Дядо Коледа, но до моя личен, белобрад старец. Не, не до мъжа ми – той е умен човек и знае, че е най-добре да ме попита какво искам, така че там няма интрига. Това писмо е за мен, защото няма по-щедър или по-стиснат Дядо Коледа от мен самата.

Мили дядо Коледа,

Тази година обичах много, слушах умерено, карах се, колкото беше необходимо (може би), усмихвах се щедро и бях тъжна по малко. Не съм първа в класацията ти нито по домакинство, нито по родителство, но детето ми ме обича и аз него, така че май засега се справям. Мъжът ми и той ме обича, аз него също, и не се пускаме нито в щастие, нито в несгоди.

Освен това вече официално съм досадна активна гражданка, за добро или лошо. Не знам дали с това признание няма да намаля подаръците си под елхата, но трябва да съм честна, ако няма къде да паркираш шейната пред вкъщи, заради новите колчета на тротоара, да знаеш, аз съм виновна.

Бих искала да забележиш, че тази година успях да разчистя почти една трета от гардероба, който трупам от близо 15 години... Забеляза ли? А видя ли, че нямам палто в розово – в бебешка розово или в сиво розово, кашмирено и с колан.... Да, знам, имам 4 якета в черно, но както знаеш, за моята безопасност на пътя, и по тротоарите, трябва да нося нещо ярко. Така че ето желание номер 1 – палто в розово.

Желание номер 2 – е, колко съм предсказуема, но дали джуджетата могат да ми осигурят един чифт ръчно правени обувки? Чаках ги първо на намаление, след това моят номер свърши и сега си стоя .... боса. Мога да ти помогна с точен модел, ако трябва.

Сега, след като загря с лесните, да минем към сериозните заявки. Тези двете са като за черен петък, а той мина.

Моето писмо до Дядо Коледа

pismo dyado

Мили Дядо Коледа, искам повече време... за себе си. Главата ми ще експлоадира от проекти, страхотни идеи, но нямам време! Моля те, дай ми 25-ти и 26-ти час, за да мога да сбъдна мечтите си! Обещавам, че няма да го губя в чистене или готвене, а в любов, четене на книги, писане, срещи с истински хора, всичко, каквото е нужно, за да се чувствам цяла!

Също така, моля те, дай ми здраве и нека най-накрая стигна до фитнеса или до стадиона! Тялото ми пищи за повече движение, иска хем да яде киноа с авокадо, хем да погълне цяла торта. Намеси се и реши този кардинален спор. Изкачвам всички стълби, които видя, но няма ефект. Ако искаш, прати ме до Рим.... Испанските стълби са идеални за упражнения. Как да сложа новата си рокля в Италия, ако ту коремчето, ту дупето излизат извън идеалната извивка на кройката?

Не на последно място, Дядо Коледа, подари ми още любов, защото от нея не дебелея, а сияя. Имам прекрасно семейство и дете, но ми липсва малко обич към... мен си. Знам, моето е като „ту му млякото горещо, ту пък друго нещо“, но най-голямото ми желание е да бъда щастлива сама по себе си. Искам да вляза в кожата си, като в дреха, шита по най-точните ми мерки, от мек и стегнат плат, който гали и подчертава всяка извивка любов и прави гънки само от усмивки.

Това е най-скъпият подарък, който можеш да ми донесеш. Ако го получа, ще намеря своя 25-ти или 26-ти час за проектите си, ще бъда майката и жената, от която семейството ми има нужда; човекът, който създава добро; ще бъда завършена, доколкото това е възможно. Е, няма да откажа и розовото палто...

Това е от мен, Дядо Коледа! Ще се видим на 24-ти декември, точно в полунощ. Ще познаеш, че си уцелил нашата къща, ако курабийките в купата ти не са точно еленчета, а извънземни и ако котката ти е изпила млякото за из път. За толкова подаръци – толкова.

До скоро!

Мая


Препоръчваме ви още:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Christmas is coming! (Коледа идва!)

Коледно желание

 

Автор: Валентина Вълчева

От две седмици съм в упорита борба с някакъв вирус, довлечен ми от Престолонаследниците от детската градина. Те вече забравиха, че са го боледували, а аз още се разпадам. Сдобила съм се с юнашка настинка. Носът ми е добил формата и цвета на кралска порода камба, кашлям като междуселски „Икарус”, обонянието ми е в безсрочна стачка. Съответно нямам никакво усещане за вкус и на практика не мога да направя разлика между шоколада и опаковката му. В гърдите ми има надсвирване с гайди вече четвърти ден. Такива дребни неудобства като главоболие, температура и подобните им дори не ги броя. Най-гадна е хремата. Особено откакто лежах посред лято в болницата със синузит.

Една седмица се правя на герой, но накрая развявам бялото знаме и правя телефонна консултация с личната, в резултат на което ми е назначено лечение: чай, витамин С и разтворими противогрипни. Ако искам нещо по-сериозно, трябва да се явя лично, но засега не мисля, че съм чак толкова зле.

Та докато си лафим с лекарката, си спомням за един подобен вирус, който преди няколко години ме направи свидетел на една от онези случки, които впоследствие човек винаги си спомня в моментите, в които е най-неудачно да се хили като ряпа.

И така, годината е… да кажем 2009-та. Бумът на т.нар. свински грип. Яд ме е на тия, дето са му измислили името, щото сега… съгласете се, че е малко неудобно да си признаеш, че си хванал СВИНСКИ грип. То може и да не е това, ама си е грип. И по телевизията само за това говорят, от Белия дом Обама цяла пресконференция е дал по темата съвсем наскоро…

Аз съм с някаква сезонна настинка, но по волята на съдбата се озовавам на опашката в една аптека по друг повод. Току-що са ми вадили зъб и ми трябва обезболяващо. Половината ми лице е изтръпнало, другата половина пулсира и в общи линии ми трябва нещо от семейството на леката дрога. Нямам рецепта, защото зъболекарката ми твърди, че не би трябвало да ме боли „чак толкова”, но мен „не чак толкова” не ме устройва и съм решена да не изляза от аптеката без поне десет аолина. Ако се налага, ще си ги отвоювам.

Лечение на кашлицата с телевизия

ede36c0c0668adb972e7a4fd9edd6ad1 XL

Пред мен има един-единствен човек, който в момента, в който се добира до гишето, подсмръква шумно и отпуска глас балкански:

- ДОБЪР ДЕН!

Аптекарката, аз, още двама зад мен и саксията с фикуса на перваза подскачаме в синхрон, който би докарал Нешка Робева до пълен екстаз. Човекът явно смята, че стъклото пред него е звукоизолиращо, и много държи да е сигурен, че ще бъде чут и разбран правилно. Дори и ако за целта се наложи да се съдере от крясъци. И за да е съвсем сигурен, изговаря всяка буква почти поотделно, та аптекарката в краен случай да прочете по устните му за какво иде реч.

- Добър ден! – кимва тя и понамества очилата си с жест, който в моя репертоар обикновено замества „Просто страхотно! Още един!” – Слушам ви.

- Ми аз сега идЕм от доктора… - започва той малко колебливо и я поглежда в очакване да чуе от нея, че точно така трябва да бъде, няма грешка.

- Мхмм?!

Жената очевидно изпитва сериозни подозрения, че сама се закопава с това „мхмм”, но въпреки това го казва.

- Ми грип имам – обявява човекът.

Нека да отгатна! Свински ще да е.

Не го казвам аз – прочитам го в очите на аптекарката. Тя обаче предпочита да запази геройско мълчание, докато ние на опашката вече тръпнем в очакване на развитието.

Онзи се попипва притеснено по джобовете за кураж, поема си дъх мощно като да се кани да отпочва „О соле мио” и с нова сила изгърмява така, че и стъклата се раздрънкват:

- Ми доктора каза да пием… а-а-а… кАжи го т`ва, бе… Тубофло.

- Моля?! – облещва се аптекарката.

От изумление не забелязва как очилата ѝ се плъзват до върха на носа и – аха! – да паднат.

Признавам си, и аз вероятно съм добила същата физиономия.

Баси! Все съм чувала, че „Тубофло” било много ефикасно за отпушване на канализационни тръби, но за отпушване на носа… Кой да се сети!

- Да. Тубофло беше – кимва настоятелно човекът, очевидно готов да заложи живота си на това.

- Ама, господине, трябва да сте в грешка някаква… - започва аптекарката отдалече.

- Тубофло – едва не тропна с крак онзи. – Докторът рече, че било същото, дето лекувАло и пилешкия грип.

- Сигурно е имал предвид „Тамифлу” – прави тя научно откритие.

- То не е ли същото?

- Не съвсем.

Хайде сега – подробности! „Тубофло”, „Тамифлу”…

Горе-долу това се чете в погледа на пациента в този момент.

Моят приятел сополът

e9ade54bcd41c186f40b423e5c4dc324 XL

Аптекарката отива до стелажа да вземе исканото и, докато търси, прави грешката да попита:

- Само това ли ще бъде?

- `Ми не – изревава пак той като ерихонска тръба, без да пропусне очевидно срастналото се с личността му „`ми”. – Искам и едно от тия… а-а-а… абе дето ги пие жената, бе…

Бас хващам, че когато аптекарката се обърна при тази реплика, в погледа ѝ имаше нещо маниакално!

- Какво пие жена Ви? – просъсква, тръсвайки на гишето опаковка „Тамифлу”.

- `Ми т`ва, бе… ЗабравИх го, ама името му прилича на флекс…

Тук вече изтървах нишката, признавам си. Сравнително богатата ми обща култура развя бял флаг пред това предизвикателство.

Да, този път можех да се закълна, че виждам как някъде от дълбините на душата на аптекарката се ражда нов психопат-убиец. Тя обаче явно притежава завиден самоконтрол, а и познания, защото почти веднага разрешава загадката с флекса.

- Да не би да е „Колдрекс”?

- А! Те това е! – след което моментално добавя. – Ама не баш. Малко по-друго.

Умирам си за тоя израз значи - „Същото, ама не баш.”

- „Фервекс”… може би? – прави нов опит тя, по всичко личи, че е на ръба да посегне към собствените си запаси от барбитурати из чекмеджетата отзад.

- А!!!

Браво! Улучи го, ако се съди по блесналия поглед на пациента.

Бацили, безотговорност, болести

grip

Честно си казвам, аз навремето и в „Стани богат” бях, до 20 000 лева стигнах, ама тази жена направо ме скри в джоба си. Аз нямаше да се сетя, а и със сигурност нямаше да издържа на напрежението на нейно място.

- Колко?

- `Ми едно шише.

- Как така шише? – през зъби пита тя. – „Фервекс” е на прах и се продава на сашета от по една доза.

- А, значи не е т`ва. Жената пие едно такова бЕло… - отстъпва той с изражение, което говори, че я подозира в опит да му пробута най-малкото някой радиоактивен пестицид.

- Когато се разтвори във вода, „Фервекс” става бяла напитка – обяснява тя.

Аз пък се изненадвам, че все още не го е замерила с нещо. Аз бих, признавам си.

- `Ми дай десет тогава! – решава мъжът след миг колебание дали да ѝ се довери, но си личи, че все още не е на сто процента сигурен.

Това беше моментът, в който започнах да се моля аптекарката да не направи великата грешка да зададе още някой уточняващ въпрос, защото тогава не знам какво щях да направя, но със сигурност щеше да е нещо подсъдно.

Слава Богу, не попита нищо! Иначе щях да се принудя да ѝ предложа пари срещу мълчание.

Плащането на сметката се осъществява удивително бързо и безпрепятствено, без повече недоразумения. Човекът тръгва към вратата и идва моят ред.

- Слушам Ви! – въздъхва аптекарката.

- Ами аз… нищо – махвам и излизам ухилена като ряпа.

Минал ми е и извадения зъб, и гадното настроение. Смехът лекувал, казват!


Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

7 причини да смените педиатъра

Скъпи майки...

Скъпи Дядо Коледа,

Аз вече съм голямо момче, вече съм на шестнадесет години. Това е моето първо писъмце до теб (може би и последното, защото знам, че ти никога няма да ме забравиш и винаги ще ме зарадваш с много хубави неща).

Аз не мога да пиша, много искам, но съм с церебрална парализа и баба ми пише писъмцето. Споделям този афиш, дошъл при нас неочаквано и изненадващо. Това е един от многото коледни подаръци, които получавам, благодарение на теб и добрите хора, които вярват в чудеса.

Аз имам страничка, която 5478 хора са харесали, а баба ми има 1015 приятели във фейсбук. Благодаря им за добрината и доверието. Повечето от тях не живеят в моя град, някои също имат нужда от чудеса и помощ, за да бъдат здрави, моля се от сърце за тях.

И така, за какво искам да те помоля: Моля те, мили Дядо Коледа! Покани и ти приятелите ми на този спектакъл, искам да има много хора! Там ще има кутия за дарения, за мен. Предай на всички, които ще дойдат, че аз много ще се радвам, ако в кутията има писъмца и пожелания към мен.

Зная, че е трудно на едно болно сираче като мен да му дадете това, което най-много иска, но все пак опитайте.

Очакваме ви на 14 декември 2018 г.- петък от 21 ч. в бар „Синтезис“, на адрес: бул. ,,Васил Левски" 57, София. Ето и линк за събитието.

Благодаря ти, мили Дядо Коледа !!!

46459404 2768306309861410 4425341397637267456 o


Послепис: Надя Брайт вече ви е добре позната, не само като страхотен комик, но и като автор на няколко текста, които ви разсмяха до сълзи. Може да си ги припомните ето тукИдеята за благотворителната вечер за Любчо е лично нейна, защото Господ е бил твърде щедър с нея и тази жена не само е красива, умна и висока, но има и огромно сърце. Заповядайте в бар Синтезис на 14.12.2018 от 21 часа, шоуто ще е безплатно, а в една кутия ще може да пуснете дарението си за Любчо и да му напишете своето пожелание.

Повече за Любчо може да прочетете тук:

Една забравена история

Тяхната борба

Да помогнем на Любчо

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам