Джар и когато мама я няма

Колко е голяма любовта

Автор: Лени Рафаилова


Когато топлата тъмнина изчезна, Джар усети студа с върха на нослето си. Стана му страшно и точно щеше да се разплаче, когато мека топлина се разля по мъничкото му тяло. Изпълни сърцето му с радост
, а страшното си плю на петите и избяга с подвита опашка. Кой го целуна по муцунката така леко и нежно? Очите му не виждаха, но Джар познаваше тази гальовна топлина. Това беше мама. Неговата мама.

Той се сви при нея и засука сладко своята първа закуска. “Здравей, мамо! Аз вече съм тук!"- облиза нослето си и заспа сгушен в прегръдките ѝ. А колко красива беше тя! В мига, когато тъмното избяга от клепачите му, тя го целуваше по клепналите уши. Беше бяла с красиво черно петно във формата на сърце. Очите ѝ носеха цвета и топлината на дълбока лятна нощ, нощ, в която светът притаява дъха си в очакване на вълшебство, когато цветята не спят, а ароматът им полепва по крилете на пеперудите. Джар обичаше тези очи, в тях се смееше слънцето, в тях луната плуваше като в сънено езеро, в тях звездите трептяха с бляскави вечерни тоалети.

С целувката на мама Джар заспиваше след дълга игра и се събуждаше в звънливото утро, готов за нови бели и геройства. Мама беше всичко за него. Тя го хранеше, тя го миеше, тя го милваше, но най-вече го обичаше с цялото си голямо сърце. Ушите ѝ потръпваха от умиление и радост, всеки път щом го зърнеше да се прибира от двора, целият покрит с треви, бодилчета и прах. Мама. Няма дума по-голяма, за любов! С тази голяма обич растеше Джар и се радваше на света.

Един ден в къщата дойдоха непознати хора. Взеха да го пипат по ушите, да го галят и да му говорят хубави неща. Джар беше възпитано и мило куче и на всички отвърна с целувка. Майка му стоеше встрани и не изглеждаше щастлива. Не след дълго семейството си отиде и Джар се сгуши при нея. Тя близна муцуната му и въздъхна дълбоко. Джар заспа на меките ѝ лапи
. На следващия ден, след закуска, майка му го повика и двамата излязоха на двора. Росата трептеше по младите треви, като тежки бисерни сълзи. В съненото утро Джар научи, че ще трябва да се отдели от майка си. Вирнатата опашка се подви, ушите клюмнаха и очите се напълниха с тъга. Той не вярваше и изобщо не разбираше защо трябва да живее някъде другаде, далеч от мама. Сърцето му се сви от болка.

Същата нощ Джар се сгуши при мама и плака много. Тя го целуваше и успокояваше. Обясняваше му, че така трябва, че кучетата са най-големите приятели на хората и хората не могат да живеят без тях, особено децата. Всяко дете има нужда от своя приятел с четири лапи, за да бъде щастливо. “А, виж Джар, момиченцето, което те целуваше по нослето, колко сладко и добро е. Тя ще те обича много и ще се грижи за теб. Ти ще бъдеш нейното всичко. Ако ти не отидеш при нея, нейното сърце ще се натъжи и няма да бъде щастлива. А нали разбираш, всички деца трябва да бъдат щастливи и ние им помагаме с това. Зная, че я харесваш и искаш да играеш с нея на вашите забавни детски игри. Аз ще бъда тук и ти може да идваш да ме виждаш. Аз никога няма да те забравя, дори и ти да ме забравиш, и никога, никога няма да спра да те обичам, Джар. Успокой се, недей да плачеш, очакват те толкова много приключения и радост. Ела да избършем нослето, сополанко!" Джар гледаше в тъмните ѝ очи как луната се усмихва сред сълзи. Двамата се сгушиха под лекото одеяло и заспаха в тишината на нощта.

След седмица момиченцето дойде отново. Джар възпитано я посрещна на вратата и облиза малките ѝ ръце. Тя го прегърна и целуна нослето му. Погали ушите и главичката му и го притисна до себе си. Джар усети вълнението
в сърцето ѝ и разбра, че майка му бе права. Тя дойде и го целуна. За довиждане. В очите ѝ бе слънцето, къпещо се в утринна роса. Джар замина за своя нов дом. Всичко в него бе прекрасно, светло и уютно. Домът чакаше своя малък пазител. Стените грееха в разноцветни бои и го приветстваха за добре дошъл. Малкото зайче в клетката наостри уши, щом видя своя нов другар. Цялото семейство се радваше. Децата го галеха го, целуваха и му предлагаха всякакви вкусотии. Всички бяха щастливи, Джар размаха опашка. Беше си у дома. Страшното пак си плю на петите. Когато нощта кацна на терасата, две сълзи се промъкнаха в черните топли очи. Джар беше щастлив, но майка му му липсваше много. Заспа сгушен в малкото момиченце. Знаеше, че мама ще дойде в съня му, за да го целуне по муцунката. И целувката дойде. Със звездите.

Препоръчваме ви още:

Джар и лунното топче 
Габи, Мечи и важните приказки 
Джони не обича зеленчуци

Последно променена в Вторник, 26 Септември 2017 16:48
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам