Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Целуни ръка

Автор: Мария Пеева

В началото тази история ме изпълни с гняв, после с тъга заради някои безумно неадекватни реакции, но вече не изпитвам такива чувства. Изпитвам само дълбоко вътрешно убеждение, че е необходима коренна промяна не само в училище, но и в нагласите на обществото като цяло. Не са един и два случаите, в които насилие, измами и грозни постъпки се прикриват, защото училището е елитно, защото участва в кампании против насилието, защото учители и директори са наградени или пък участват в някакви проекти. Оставам с горчивото впечатление, че няма истински стремеж да се решават проблемите. Всичко се прави само привидно, проформа, бутафорно. Семинари и конференции развиват трескава дейност против насилието, докато в същото време психолозите на училищата нямат представа какво се случва, защото класните не смеят да се оплачат и да потърсят помощ, за да не ги скастрят и накажат. Директори прикриват факти и омаловажават скандални нарушения, за да спасят репутацията на училището. Един тънък нюанс убягва на всички участници в тази бутафорна игра. Че проблемът с насилието не е привиден, а съвсем реален. Затова и привидните решения не работят. Крайно недостатъчно е просто да се ходи по семинари и да се вдига шум около него "принципно" или "защото това се случва в някои училища, но не и в нашето". Време е да запретнем ръкави и да си разчистим собствената кочинка, а не да слушаме лекции за генералната свинщина. И да, някои директори го правят, някои учители го правят, някои психолози го правят и им се получава. Значи може. 

Нека е ясно за всички, че няма никакво значение дали сред първокласниците в 17-о училище е имало палави деца или деца с агресивно поведение, или този бил невъзпитан, пък онзи вдигал шум. Проблемът е съвсем друг. Проблемът е в това, че не решаваме казусите, когато възникнат, а ги замитаме под килима. Че когато в класа е имало конфликт, той не се е решил адекватно и навреме, че никой не е реагирал, че психоложката дори не е осведомена за него. Че децата не се учат на уважение и съчувствие едно към друго, че не се стимулира доброто в тях по всякакви начини - с игри, взаимна помощ, общи каузи. Че се назначават некомпетентни преподаватели и грешките им се прикриват. Прикриването не решава конфликтите, само ги задълбочава. И ако сега ответната реакция на училището е да нападнат децата и родителите им и да всеят раздор сред тях, това само ще допълни финалните щрихи на грозната действителност, която трябва да променим. Заради себе си, заради децата си и заради учителите, които искат или не, са пионки в бутафорната игра на образование.

Както ви обещах, публикувам пълната информация, която Цветко Цанковски предостави за случая с първокласниците от 17-о училище. 

За случая има входирана жалба до директора на 17 СУ;
копия от нея и сигнали са входирани в Регионалното управление на образованието, ДАЗД, АСП-Закрила на детето и др.

ИНЦИДЕНТЪТ:

На 28.11.2017 г. (вторник), един цял клас от първолаци в 17 СУ "Дамян Груев" са принудени да стоят „прави с ръце горе до премаляване“, след това „клекнали с ръце напред до изтръпване“, а накрая да целуват ръка на водещата следобедната занималня, едно по едно. Сред тях е големият ми син, на 7 години. Причината за коректива няма значение. Става дума за деца. 

Възпитателката в занималнята е и учителката по френски език на класа. Наказанието е наложена от влязла в класната стая втора служителка на училището. Както се споделя от самата нея на трета колежка по-късно, това било предварително обсъден между първите две опит за респектиране и дисциплиниране на класа. „Не можахме да измислим друго“, а в момента се страхували за "работата си".

Случилото се е обсъдено същата вечер в затворена Фейсбук група на родителите на децата от класа. Потвърдено е от всяко едно дете.

Още същата вечер предложих на групата текст за жалба и бе решено да я входирам на следващия ден (сряда, 29.11.2017г.), както и да изискаме незабавна среща с директора на училището за четвъртък, 30.11.2017г.

В сряда сутрин входирах молбата. Секретарката я прочете и заяви, че ще се разгледа от директора в понеделник, 04.12.2017г., защото шефът й е извън София... на семинар против агресията в училищата. "Какво, да дохвърчи заради вас ли? Нищо толкова не се е случило, умрели няма."
Предложих на следващия ден да отида за час и да го докарам за срещата в 16:30, после да го върна навреме за банкета му в Банско, но не би.

Първата зам. директорка обяви, че няма правомощия да действа по сигнала и ще трябва да изчакаме директора, както и че няма парола за достъп до видеокамерите, а техник би дошъл чак след ден-два. Помолих за името на обслужващата фирма, за да платя за спешна услуга и да докарам, ако е нужно, техник... 
Втората по-късно ме настигна на двора на училището и обеща да уведоми директора, да изгледа видеозаписите от стаята (имала начин да се сдобие с паролата) и да ми даде обратна връзка до края на работния ден (не се обади).

В четвъртък сутрин входирах копия от оригиналната жалба и сигнали в Регионалното управление на образованието (служителката също обеща обратна връзка „до няколко часа, само да говоря с шефа“, така и не-получена, и потвърди, че директорът на училището е в на семинар в Банско заедно с директора на Инспектората), 
в ДАЗД и в АСП-“Закрила на детето“ („проследяването на сигнал може да отнеме до месец“... горките подопечни деца).
Подадох и жалба за престъпно насилие срещу детето ми в 3то РПУ.

Очакваната от нас, родителите, среща в 16:30ч., същия четвъртък, не се състоя. Бяхме държани на „ротативката“ между двете входни врати, зам. директорките си бяха тръгнали още към 16:00, явно след посещението на служител от Закрила на детето (според друг родител, вземал в този момент детето си: разказа, че охраната първоначално не допуснал госпожата). За кратко с нас говори психоложката на училището, която (с неудобство) сподели, че директорът щял да „прекъсне по спешност командировката си и да дойде за среща в 17:00ч., петък, 01.12.2017г.“ (семинарът свършва в петък следобяд...).

Единствените институции, оказали незабавно и адекватно съдействие са Закрила на детето (изпратили служител в рамките на няколко часа след сигнала) и 3-то РПУ (съобщили на училището за предстоящо разследване, с цел съхраняване на видеозаписите от случилото се). Благодарности!

ПЕТЪК (19:50ч.), 01.12.2017г.

Възпитателките при проверките от институции измислили, че са провели "ролеви игри", а не криминализираното в България физическо и психологическо насилие над деца... та, поиграл си и моят син, Борис.

Двете заедно имат капацитет колкото да измислят физическото издевателство и психологическия тормоз с целуването на ръка, 
но не и да боравят с термина "ролеви игри".
Искам да знам дали им е предложен от уклончивата зам. директорка или друг, и какво е участието на директора на училището и тази на Инспектората в очевидните опити за прикриване на случая.

Петък, 01.12.2017г. на родителската среща (обявена от родител в затворената ни Фейсбук група, по молба на класната, по заръка на зам. директорка), на родителите е отказано да изгледат видеозаписите с противоречиви аргументи (трябвало консултация с юристи / АСП забранили...
Фактите сочат, че СЛЕД срещата му с АСП е имало обещание, че видеозаписите ще бъдат показани на родителската среща по-късно, а от Закрила на детето не са го инструктирали нищо подобно)... 
и директорът е призовал да не се пресилват реакциите, да не се ескалира и тръби по медиите, а да се търси решение, да има търпение и разбиране, "кадри няма"...

Административните санкции, които директорът предвижда за нашата възпитателка, са забележка/предупреждение и финансово отражение върху заплатата... Попитал я пред родителите, дали мисли, че ще се справи с изискваното от нея. Тя пък им се извинила... 

На свикана специално заради нея родителска среща от 17.11.2017г., тя обясни на родителското тяло, че:
а) 2+ месеца след началото на учебната година, ПОВЕЧЕТО деца вече могат да броят на френски ДО 10;
б) насилието между деца, гоненето из стаята чрез бутане на чинове със седящи в тях ученици, бягането от час/излизането от стаята без нейно знание и т.н., щели "сами да утихнат до към Нова година".

След предишния ни сигнал за нейни липса на прилагане, учебни резултати и поддържане на дисциплина, дори й бил вменил писане на месечен доклад. На МОН казал, че все още (10+ дни) тече разследване. 
Някога учих философия, наистина е възможно господинът да живее в няколко различни реалности.

На помогналата й колега, наложила престъпните наказания, щяло да бъде забранено да влиза в часовете на нашия клас...

Той, самият, докато е бил на семинар против насилието в училищата, разбрал за инцидента в САМИЯ му ден, но не се върнал в София от Банско, не защото капамата е вкусна или СПА-то чудесно, а защото на третия ден имало важен лектор.

С него е била и директорката на Регионално управление по образованието - София, която със сигурност е узнала за инцидента, ако не от него и тогава, то още в четвъртък, когато входирах в Инспектората й сигнал и копие от оригиналната жалба, а отговорната за 17 СУ служителка ми гарантира, че ще я уведоми и ще ми даде обратна връзка до края на деня (нямаше подобна).
Наистина, важен лектор ще да е бил!

Благодарности на 3то РПУ, които в четвъртък, след подадения от мен сигнал за престъпно деяние, са се свързали с училището и са предупредили да не се изтриват видеозаписите, поради предстоящето разследване.
Закрила на детето също изпратили човек още в четвъртък. Защо, обаче, поне нашата възпитателка не е отстранена до изясняване на случая, се надявам е единствено пропуск в съответните наредби.
Ще променим и тях, вярвам.

Нямам какво повече да добавя към думите на този баща. Не очаквам от вас гняв, тъга, болка и омраза, нито нападки и агресия към учители и директори. Очаквам само непримиримост. Защото всичко си има граници. 

 

********************

 

Още по тази тема: 

За някои учители в училище

Какво искат родителите?

Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник?

Ама къде ви е възпитанието?

 

 

 

Последно променена в Понеделник, 04 Декември 2017 15:20
Прочетена 14853 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Има ли място за бебе?

Има ли място за бебе?

15 Май, 2018 Отношения

Когато не става, не става

Когато не става, не става

28 Апр, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Село за млади хора

Село за млади хора

05 Май, 2018 Истории

Комодо: Игри на страха

Комодо: Игри на страха

22 Май, 2018 Развлечения

Константин и Елена

Константин и Елена

21 Май, 2018 Блог

Учи, за да работиш

Учи, за да работиш

21 Май, 2018 Кариера

Любов Даскалова е квестор

Любов Даскалова е квестор

20 Май, 2018 Образование

Караме ли се пред децата?

Караме ли се пред децата?

20 Май, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм