Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Съвременни училищни неврози

„Ако блестящите домашни и високите оценки се превръщат в диаманти в родителската корона, детето може би несъзнателно ще предпочете да донесе вкъщи корона от тръни, но своя собствена корона все пак."

д-р Хаим Гинът, „Детето и ние"

В различните видове съвременна психологическа и педагогическа литература често се употребява терминът "училищна невроза".

Самият термин е възникнал още през 60-те и е означавал особен вид невроза, която е била свързана с посещаване на училище и се е проявявала с още цял куп симптоми, като доминиращият e бил нежеланието да се ходи на училище. Досега все още не съществува метод за научно или клинично определяне на училищната невроза. Под този термин се подразбира цял комплекс проблеми на съвременния ученик. Най-разпространеното определение на „новата болест" звучи така: несъвместимост на личността на ученика с училищната ситуация. Но това определение ми се струва някак недовършено. Съвременните училищни неврози не се различават кой знае колко от другите неврози, единствената разлика е в мястото на възникване - това е триадата: дете, родители и педагози. Тази невроза е на около 50 години и няма клинично описание, срещат се по-скоро фрагментирани сведения за симптомите и възможните им причини. Но в нея съществува едно любопитно явление - дидактогения, тоест болест, индуцирана от училището и онази система на отношенията, която се е формирала в дадената триада.

Фактически училищната невроза представлява устойчив дискомфорт, обикновен стрес, свързан с отношението към училището; постоянна тревожност, устойчиви страхове, тиха паника, ужас, който изпитва ученикът.

Към най-често срещаните признаци на училищната невроза се отнасят:

 
- нежелание да се ходи на училище;

- често забравяне, нарушения на паметта и вниманието;

- страх пред дъската;

- избягване на въпросите за училището;

- повишена плачливост, неустойчивост в настроението;

- вегетативни симптоми: умора, прекомерно изпотяване, зачервявания на кожата, сърбеж, настръхване, диария, метеоризъм и т.н;

- физически прояви като гризане на нокти, хапене на устни, незадържане на едно място;

- повишена агресия, раздразнителност, която се съчетава с униние;

- епизодични нарушения в апетита и съня;

- чести пропуски, слабо представяне в часовете;

- алергични реакции, чести настинки, главоболие.

 
Това не е диагноза, а по-скоро феноменологично описание на трудностите при адаптацията на ученика, впоследствие водещи към нервно-психично разстройство.

С горепосочената триада се свързват различни проблеми, които варират в зависимост от годините, в които се случват. Най-напред триадата включва обикновени хора със своите потребности и очаквания, определени до голяма степен от духа на епохата, в която живеят.

187621237

Родителите нерядко съществено допринасят за развитието на неврозите. Особено актуално е това в последно време, като имаме предвид съвременното състояние на образованието, скоростта на живота, нивото на амбициите.

Първият въпрос, който се задава на завърналото се от училище дете, е: "Какви оценки имаш?". Но замислял ли се е някой как се чувства детето, очаквайки всеки ден точно този въпрос, особено ако на практика той е единственият, а оценките всъщност не са нещо, с което би могло да се похвали... И още повече, ако след честния отговор за пореден неуспех обикновено следва упрек или многозначителна въздишка.

В последно време много се говори за децата на милениума. Наричат ги АзАзАз-деца, MeMeMe или XYZ -поколението. Те са родени в периода от края на 20 до началото на 21 век. Така се получава, че този период е преходен по отношение на обществото за държавата, в която живеем. Съществено е скочила летвата на всички институции на живота, в страната се е случил рязък скок във всички сфери, което не може да не се отрази върху семейството и образованието. След колективния модел се формира нов и крайно неясен за предишните поколения индивидуалистичен модел на живота и нови феномени на съвременната реалност. Това повлиява и на децата. Сега те се възприемат като някакъв родителски проект, вид инвестиция, Self-Made философия. Много от колегите ми наричат тази епоха – „Разгул на човешкия нарцисизъм", когато личните достижения се превръщат в централен фокус, което е подхранвано от съвременната потребителска култура.

b 3cac240c064e21555923de0560f8a9a31076

Децата и тийнейджърите са се променили много. Останали са си деца, но са в пъти по-амбициозни, което нерядко е много добре - имаме с какво да се гордеем! Но пък ако това е единствената страна на живота им, подкрепяна от родителските грижа и контрол? Тогава постоянно съществува опасност да се възпита перфекционист, самотно дете, фиксирано изключително върху успеха. И тогава такъв ученик се възприема като продължение на родителите, тяхно своеобразно нарцистично разширение, всеки неуспех на което се приема като лична обида.

В тази връзка закономерно се формира и друго възприятие на училищния свят (основано на комерсиализирането на образованието): клиент-родител срещу изпълнител-учител. При тези отношения за ниските оценки на ученика може да бъде обвинен единствено учителят и училището въобще.

Общо-взето в триадата има разнообразни отношения и богат вътрешен свят. Но най-важната част в нея, която е и най-важният й проблем - това е отговорността, станала в съвременната култура на образованието и социалния живот практически неделима между участниците. Всички вкупом се стараят да се откажат от нея, от време на време влизайки в играта, описана от Ерик Берн и именувана от същия – „съд". А Карпман е представил тези взаимоотношения като „триъгълник на властта", в който има „спасител", „жертва" и „преследвач". Ролите в тази игра се разменят всеки път, но същността си остава.

ansiedade

Що се отнася до ориентацията единствено към успеха, то тук винаги съществува риск да се изпадне в крайност и да се създадат условия за спад в самооценката на ученика, защото без необходимата доза реализъм именно тази крайност създава предпоставки за невротичните преживявания. Ориентация има, а изпитът не е взет с „отличен" или "много добър". Тоест успех няма.

Тук, струва ми се, е необходимо да се търси някакъв баланс между приказките за успеха и същите за неуспеха. Съзряването се основава на опит, а има ли опит без грешка? Ориентирайки детето единствено към успеха, ние се заслепяваме само от едната страна на медала. Виждаме само нея, а паралелно и тежките преживявания на учениците, притиснати в ъгъла между собствените си достижения и амбиции.......


Автор: Игор Любачевский
Превод и адаптация: Ирина Янчева-Карагяур

Източник: b17.ru


Препоръчваме ви още:

Умните деца 
Децата не са проект на родителя 
Променят ли тестовете детското мислене?



Последно променена в Вторник, 26 Септември 2017 12:43
Прочетена 1642 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Откритото писмо на една майка

Откритото писмо на една майка

24 Ное, 2017 Образование

Иван ще да е

Иван ще да е

24 Ное, 2017 Блог

Ако детето се изгуби

Ако детето се изгуби

24 Ное, 2017 Възпитание

Невярната болест

Невярната болест

23 Ное, 2017 Добра форма

Майстор Джепето гостува в LIDL

Майстор Джепето гостува в LIDL

23 Ное, 2017 Актуално

Преди и ние бяхме като вас

Преди и ние бяхме като вас

23 Ное, 2017 Истории

Facebook