Как детето се учи чрез движение

  • 30 Апр, 2018

Автор: Милена Макавеева

Когато решим да станем родители, в главата ни изникват безброй въпроси. Докато чакаме появата на малкото човече си представяме как ще го гушнем, ще го разхождаме, ще подкрепяме всяка негова мъничка крачка. Искаме да му подсигурим най-доброто, още повече че в днешно време има невероятен избор на столчета, колички, бънджита, проходилки и др. Те до голяма степен ни улесняват в грижите за мъниците, но дали им помагаме, позиционирайки ги в тях? 

Независимо колко модерен, различен и забързан е животът ни, психомоторното развитие на децата следва едни и същи закони. Бебето се ражда с арсенал от безусловни рефлекси, които подсигуряват физическото му оцеляване. Постепенно, посредством движенията на тялото, тези рефлекси биват интегрирани в по-зрели и осъзнати, контролирани действия. Първото „научаване“ се осъществява чрез тренировка и повтаряне на даден двигателен опит. Впоследствие този опит се запаметява и това позволява на малкия човек да го пренесе и използва в нова ситуация. От нас като възрастни зависи какви възможности за движение ще предоставим и как ще дозираме околните стимули, така че да не са прекалени и да са съобразени с наличните умения. Например бебето, поставено в позиция по гръб с играчка, над себе си, прави редица неуспешни и некоординирани опити да я достигне. Първоначално посягането е предимно странично, постепенно се насочва към средната линия на тялото и колкото повече упражнява тези движения, толкова по-прецизни и успешни са, докато след известно време можете да видите да държи с двете ръце играчката и да се опитва да я приближи до устата си.

Изключително ключово е бебетата да бъдат оставяни повече време в позиция по корем, желателно е на широка и твърда повърхност, а също и да бъдат стимулирани от близките чрез масажи на цялото тяло и игри на голяма топка. Как можем да стимулираме двигателно едно проходило дете и защо, ще опиша накратко в следващите редове.

dvijenie3

Във възрастта между първата и втората година, с прохождането, се овладява хоризонталната средната линия на тялото, т.е., коремната област се оформя като център на тежестта. Малчуганите се научават да се навеждат от стоеж, да взимат нещо от земята и отново да се изправят. Това, което зрително привлече вниманието им, се превръща в цел, подтиква ги към действие. Би могло да се използват тунели, пътечки с препятствия тип легнала стълба или от възглавници с различен обем, по които детето да стъпва, по възможност, босо. Целта на този тип занимания е да се провокира движение в пространството в различни позиции на тялото. Не е задължително препятствията, които поставяме, да бъдат преминавани само с ходене. Ако се получи сериозно разминаване между актуалните умения и трудността на действието, това може да подейства демотивиращо. Идеята на този род игри е детето да изпитва удоволствие от движението и сензорните стимули. След първата година, когато е достигната стабилна вертикализация, е подходящо да се въведат дейности, стимулиращи функцията на вестибуларния апарат, като например люлеене и въртене, слизане по стълби, катерене. Добре интегрираната функция на вестибуларния апарат позволява на детето да има стабилен постурален контрол, да остане спокойно на едно място, да внимава и да задържа фиксиран погледа си, докато се движи. 

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години

dvijenie4

Между втората и третата година движенията стават по-координирани и по-добре организирани в пространството. Малкият човек опитва да скача с две крачета, търкаля и хвърля обект в дадена посока, тегли, носи, бута. Започват опити за кръстосване на лявата и дясната половини на тялото. Подходящи са игри с топка – важни за развитие на зрителномоторната координация: подаване, хвърляне, хващане, бутане на други обекти. Би могло да се направи нещо като „паркур“ - трасе с поредица от различни препятствия като: наклонена плоскост, по която да се катери детето, греда, по която да се придвижва, поставяйки стъпалата си, кухи кубове, през които да се промушва, батут, на който да скача. Използвайте възможностите да стимулирате тактилната повърхност на дланите и ходилата, можете да направите разнообразни сензорни кутии, през които да последователно да преминава босо детето – например с памук, леща, трева, пясък и други. Важно е да отбележа, че през играта в реалното, триизмерно пространство, се овладяват пространствени понятия като: голямо/малко, вътре/вън, отпред/отзад, отгоре/отдолу. В следващият възрастов период може да се въведат игри с цел по време на вестибуларна стимулация (хвърляне на топки в голям кош по време на люлеене например), както и такива на балансиращ диск, каране на колело и други. 

Игри и играчки през втората година на детето

dvijenie2

Ако детето с типично развитие получава достатъчно и разнообразни сензорни стимули и възможности за движение, то ще изгради адекватно схемата на собственото тяло, което е базисен компонент за усвояване на пространствените и времеви концепти. Най-общо казано, схемата на тялото е познанието, което има детето за тялото си, в покой и по време на движение, без задължително да го наблюдава. Това вътрешно усещане се изгражда благодарение на добре интегрираната информация, постъпваща от мускулите, ставите и кожата. Това не е вродено знание, а нещо, което се изгражда посредством кинестетичния и сензорен опит. Ако поради някакви причини не се формира схемата на тялото у детето, това би рефлектирало върху:

  • Познаване границите на собственото тяло и разграничаването от другите;
  • Познаване и контролиране на позите на тялото;
  • Адекватното положение на тялото и частите му една спрямо друга в пространството;
  • Адаптирането на тялото по време на движение спрямо средата;
  • Уменията за подражание;
  • Организирането и правилното насочване на жестове към определена цел;
  • Фината моторика и уменията за самообслужване;
  • Графичните умения.

В световен мащаб има разработени доста двигателни терапии за деца с проблеми в развитието. Те се основават на теорията, че давайки стимул на мозъка през двигателни дейности, се активира т. нар. невропластичност. Предоставянето на повече възможности за движение и обогатяване на сетивния опит в ранната детска възраст е ключът към балансираното развитие и доброто усещане на детето в собственото му тяло. Да го направим!

За Милена

logoped ok
Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.


Препоръчваме ви още:

С какво може да ни е полезен логопедът

Още не говори, но всичко разбира - дали е така?

Последно променена в Понеделник, 30 Април 2018 09:12
Прочетена 2584 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм