С Бобче в общината

  • 13 Мар, 2018

Автор: Яна Пеева

С Теди задачите ги вършим ударно и винаги в последния момент - чакаме да се съберат повечко, отделяме си един ден и правим всичко накуп. Та си бяхме отделили петък за обикаляне по институции и за първа консултация на Бобче при педиатър.

Аз съм абсолютен заплес. Не ме е срам да си призная, работя по въпроса, полагам усилия, но съм си заплес. На телефона си имам 4 планера, ползвам два календара, както и едно приложение, което ми напомня да пия вода, но пак забравям. Затова започнах да се подготвям отрано. В понеделник следобед, когато Борис най-накрая заспа, а кучетата спряха да се гонят из хола и ми се свиха в краката, започнах голямото проучване “Първата консултация - какви въпроси да зададем?”. Смейте се, колкото искате, но аз или си ходя със списъка, или всичко забравям. За цялата бременност може би съм задала общо 10 въпроса и то не на консултация, а по телефона. Та направих си аз един импровизиран списък (Прекалено ли е дебел?; Защо му хрипти носът?; Сигурно ли е, че е окей лудите му родители да го качат на самолет?; Какво да правим, ако се задави?; Кога ще ходим на ортопед?) и се подсигурих, че Теди ще дойде с мен, за да запомни отговорите на въпросите, които успея да не забравя.

В крайна сметка в петък станахме в ранни зори, разходихме кучетата, подготвихме малкия човек и се отправихме на приключение.

Първа спирка - общината. Навън е гадно и кишаво, няма места, предвидливо не сме взели количка, а само столчето за кола. Оставям си момчетата в колата и отивам да взема акта за раждане и да видя как е положението пред гишето за издаване на документи.

borisЗа успешното изпълнение на операцията “паспорт на новородено” са нужни - двамата родители + прилежащите им лични карти (или единият родител + пълномощно), акт за раждане на бебето, бебето, добро настроение и услужливи служители, бонус е ако нито една тийнейджърка не ви пререди, но какво да се прави… Най-сложното в случая е снимането на новороденото, защото то трябва да е изправено, да гледа в камерата и да е на бял/сив фон. Демек, трябва някак да го държите с изправена глава, да го накарате да гледа в една точка, докато се правят n на брой снимки и едновременно с това да не се виждате!

Първо пробвахме Теди да го държи, аз да държа един плакат между тях двамата, а милата дама зад компютъра да дрънка с една дрънкалка. Така не стана, сменихме се, аз взех бебето, Теди взе плаката, милата дама продължи да натиска копчето на фотоапарата. На въпроса ми дали не може просто да се ползва една и съща бебешка снимка за всички новородени, защото с това качество те така или иначе ще изглеждат еднакво, ми се позасмяха и любезно ми казаха, че и на тях им се иска, но няма как. Третата конфигурация беше аз и Теди да седим отстрани прегърнати, треперещи и пред истерия, втора мила дама да ни държи бебето пред сивия фон, докато първата мила дама настиска копчето за хиляден вече път. После трябваше да се обадят “на хората отдолу”, за да получим одобрение на единствената снимка, на която Борис гледа напред и не плаче.

Циркът е пълен, а бебетата бързо се изнервят, така че е хубаво и да е нахранено, наспано и със сменен памперс, ако не искате да плаче до откат, докато вие танцувате пред кабинката и му шепнете на ухото “съжалявамизвиняваймолятенемемрази”.   

В крайна сметка получихме заветното „да“ за снимките, документите бяха пуснати (ръст - 61cm, снимка - леко размазана и сигурно валидна за външния вид на бебето максимум 3 месеца) и стигнахме до болницата, докато аз трескаво продължавах да се извинявам на Бобче.

Докато аз чаках, Теди стоеше в колата с Борис и го вкара вътре чак когато дойде нашият ред (още един бонус на това да се вършат задачите в тандем). Аз, естествено, си забравих всичките въпроси, а Теди се сети единствено да пита дали пъпките по личицето на бебето са от алергия към кучетата (Кучетата са невинни, каза доктора!), както и дали не е много дебел - не, не е, имаме си един здрав българин! Биха му и ваксината, докато Теди го държа, а аз гледах в стената и стисках зъби. Не му дадоха близалка накрая (както Теди се надяваше), но какво да се прави… другият път!

Борис спа цял следобед, ние свършихме разни други неща, а на следващия ден даже се сетих, че е трябвало да питам какво се прави, ако бебето се задави. Ами обръща се и се потупва, добре, че свекърва ми има 4 деца и ги знае тези работи, та имам кого да питам вместо Google!

И ви препоръчвам... разпределяйте ги задачките във времето, не се мъчете като нас.

И един съвсем истински списък с въпроси, които можете да зададете на педиатъра:

1. Колко често ще се виждаме? (През първата година, всеки месец)
2. Какво да правя при евентуален спешен случай, къде да отида, как да окажа първа помощ на бебето си?
3. Какво да очаквам през следващия месец в развитието на детето ми?
4. Храни ли се достатъчно?
5. ... нормално ли е? (В нашия случай беше - нормално ли е да киха и да кашля понякога?)
6. Какъв е имунизационният календар и колко стриктно се спазва той?
7. Какво може да се очаква след ваксината?
8. Как трябва да изглежда акото при хранене с кърма/АМ/смесено?
9. Какво да правим ако детето връща или повръща?
10. Какво да правим, ако бебето има запек или диария?
11. Какви упражнения да правим на този етап?

Не е зле да си ги запишете предварително, защото вероятно иначе ще ги забравите. И най-вече е важно да не се притеснявате да попитате педиатъра на детето си, каквото и да е. Ако нещо ви съмнява, потърсете второ мнение, а ако му нямате доверие, намерете друг.

Няма тъпи въпроси, когато става въпрос за новородено!


Препоръчваме ви още: 

Маркери на детското развитие до една година

Не било чак толкова страшно

Бебешка аптечка

Не случи на семейство, Яна!

Последно променена в Вторник, 13 Март 2018 09:48

Свързани статии (по етикет)

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам