Детето ходи на пръсти. Нормално ли е?

  • 12 Фев, 2018

За родителите това обикновено е тревожен симптом, защото подобен начин на придвижване може да е сигнал за някакво неврологично заболяване. Кога състоянието изисква намеса на специалисти и кога – не?

Детето ходи на пръсти. Това нормално ли е?

Да, в повечето случаи е абсолютно нормално, ако:

  • е здраво и се развива добре;
  • няма изоставане в развитието;
  • ходи на пръсти от време на време и може да се придвижва спокойно на цяло ходило;
  • няма нарушения в координацията и коленете му не се сгъват при ходене;
  • стъпва на пръсти и с двете крачета;
  • моторните му навици непрекъснато прогресират.

В случай че са налице изброените симптоми, ходенето на пръсти се смята за идиопатично (с неясен произход). Както става ясно от формулировката, причините за тази походка са неизвестни.

А защо въобще децата ходят на пръсти?

Според Пар Енгстрьом, д.м.н. от Каролинския институт в Стокхолм малките деца често ходят на пръсти заради все още несъвършената си нервна и мускулна система.

Според украинския педиатър Евгени Комаровски ходенето на пръсти е показател за това, че при децата до три години са много добре развити мускулите на глезените, тъй като ходенето изисква сериозни физически усилия.

Идиопатичното ходене на пръсти често се предава по наследство – ако един от родителите е ходел по същия начин в детството си, има голяма вероятност наследникът му да прави същото.

Ето няколко факти за ходенето на пръсти, които могат да опровергаят притесненията ни:

Около 5 % от децата (в световен мащаб) ходят на пръсти. Половината от тях, самостоятелно и без намеса от страна на родителите и лекарите, се отказват от този навик към петата си година.

Някои деца продължават да се придвижват на пръсти и след навършване на 5 години, в 25 % от времето, в което са на крак.

Често децата ходят на пръсти, просто защото им харесва.

Идиопатичното ходене на пръсти не изисква лечение, ако детето е на възраст под 6 години.

Може ли да бъде отучено от този навик?

Да, ако ежедневно се занимава със специална гимнастика, не прекъсва упражненията при първото постигане на резултат и ако се връща към тях, в случай че отново започне да ходи на пръсти епизодично. Необходимостта от упражнения е безусловна.

Според специалистите дори напълно здравите деца могат да бъдат отучени от този навик, ако започнем колкото може по-рано да му правим масажи и специални упражнения (сядане на столче, на което детето може спокойно да стъпи на земята с цяло ходило; въртене на ходилата в легнало положение, по гръб, със свити колене; стоене върху кубчета или топки за тенис).

Западните специалисти нямат единно мнение по този въпрос. Едни лекари смятат, че до 6-годишна възраст в процеса на ходене на пръсти (ако детето се развива нормално и не е симптом за неврологично заболяване) не е нужна лекарска намеса. Други поддържат мнението, че продължителното ходене на пръсти (над 3 години) може да стане причина за скъсяване на мускулите и сухожилията на стъпалото, недостатъчно развитие на петите, забавяне на растежа на ходилото - затова след на навършване на 2-3 години детето трябва да прави гимнастика.

Специалните упражнения трябва да се изпълняват балансирано. При всички случаи малко физическо натоварване не е излишно. Върху мускулите на крачетата много добре се отразяват плуването, заниманията с фитбол (големи надуваеми топки за гимнастика), ходенето по ортопедични килимчета (подложки). Важно е, разбира се, детето да има удобни обувки, с точния размер на крачето.

В кои случаи трябва да се потърси помощ от специалист?

Обикновено педиатрите препоръчват преглед от невролог и ортопед, ако идиопатичното ходене на пръсти продължи и след третата година. В този случай лекарите преценяват развитието на общата и фината моторика. Установяват дали ходенето на пръсти не е увредило ахилесовите сухожилия и мускулите на подбедриците.
Възможно е да препоръчат детето да премине курс по физиотерапия, да назначат и упражнения и масаж. Оперативна намеса се прилага само в краен случай.

Ако се наблюдават други неврологични синдроми детето преминава през диагностика с цел изключване на аутизъм или церебрална парализа.

Все пак ходенето на пръсти невинаги е без причина. За какви заболявания може да е симптом?

За съжаление, ходенето на пръсти наистина невинаги е безобидно и може да е симптом за мускулно заболяване или особеност на нервната система.

Изследвания показват, че ходенето на пръсти (както и ходенето на пети) може да е едно от проявленията на аутизма и разстройствата от аутистичния спектър. В свое проучване, с участието на 1400 деца, шведски учени са установили, че 41 % от децата с разстройство от аутистичния спектър ходят на пръсти.

След 6-ата година, придвижването на пръсти може да е симптом за скъсено ахилесово сухожилие или скъсени мускули на подбедрицата. Това състояние се лекува оперативно, но специалистите са оптимисти, че в близко бъдеще ще е възможно и неинвазивно лечение.

Ходенето на пръсти, нарушената координация, нарушените моторни функции може да са проявление на мозъчно увреждане, в редки случаи, при някои недоносени деца.

Възможно е и да е симптом за лека форма на детска церебрална парализа при някои недоносени деца.

Споменатите състояния изискват задължително лекарски контрол.


* Статията е с информативен характер. При проблем се консултирайте с педиатъра, който може да ви насочи към ортопед или невролог.

Източник: n-e-n

 

Препоръчваме ви още:

Маркери на детското развитие до една година

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години

Аутизмът не е присъда

Последно променена в Понеделник, 12 Февруари 2018 10:35
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам