Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Моят приятел „болестта“

  • 30 Ян, 2018

 Автор: д-р Антонина Кардашева

Зная, че ви е позната репликата: „Когато около нас има болни хора, често започваме да си мислим, че също ще се разболеем“. Вероятно не знаете, че най-често подобни мисли се формират в съзнанието на студенти по медицина и те са най-предразположени към състоянието “хипохондрия“, наречено – „Синдром на медицинското училище“.

Направете си експеримент и отворете статии за „тахикардия“. Четейки за нея ще усетите, че сърцето ви започва да препуска бързо. Докато изучавате текстове за „генерализирано тревожно разстройство“, дланите ви ще се изпотят или ще се разтреперят. Ако се интересувате от гастрит или гастроентероколит, естествената реакция е да усетите неразположение в областта на епигаструма (подлъжичната област) и позиви за повръщане. Ако някой сподели, че го боли глава, вероятността и вас да ви заболи главата е твърде голяма, ако сте внушаем тип личност.

Сигурна съм, че искате да узнаете причините за това мъчително състояние и как да го преодолеете.

Когато възприема даден стимул - болест, думи, състояния, събитие, картина, звук - на базата на познавателните си процеси, всеки човек оценява тези възприятия. Оценките могат да са различни - вредни, опасни, застрашителни, приятни, полезни или оценки за предизвикателство. Оценяването, като процес, може да се превърне в навик. Много хора не осъзнават, че именно оценките, които правят на стимулите от средата, активират страховете, паническите атаки или състоянието „хипохондрия“. Хората, предразположени към такива изживявания, са изградили опит и са се научили да се тревожат за здравето си по различни механизми – гледали са дълго време болни родители, чести травматични събития с хора, близки на тях, често боледуващи деца, загуба на близък след боледуване и др.

Нашите възприятия са свързани с опита ни, който има емоционален израз – радост и щастие, страх или паника. Най-често помним събития или ситуации, не заради детайлите на случилото се, а чрез емоционалната си памет – емоционални спомени. Затова човек, предразположен към хипохондрия, непрекъснато се наблюдава и най-дребното неприятно усещане, идващо от собственото му тяло, което не разбира и от което се страхува, провокира съзнание за болест. Той става тъжен и унил. Емоционалното му състояние затвърждава убеждението за болест и така се стига до концепцията „аз съм болен“.

Навичното (стереотипното) поведение е автоматично - човек свиква да проявява еднакви реакции при едни и същи стимули от средата, без да има повод или предизвикателство за това. Например когато го заболи глава, човекът има вече изградено убеждение, че не е обикновено главоболие, а тежка болест. В хода на развитието хипохондрията и паническите атаки може да започват да възникват както от спомена, така и дори само от представата за ново преживяване на различна ситуация.

Навичното поведение се основава на заучени ритуали и поведения, фокусирани основно към телесните симптоми. Склонността да се фокусираме върху един и същ симптом или състояния, без съзнателно да знаем конкретната причина, се нарича натрапливост. Често натрапливостите или страховете първоначално възникват само в конкретни ситуации, но впоследствие се развиват в състояние на хипохондрия.

Психологичните обяснения на поведението на хипохондриците се свързва със състоянието заучена безпомощност. Когато човек дълго време неуспешно се е опитвал да се справи сам с трудности или да постигне непостижими цели, се научава на безпомощност. В много ситуации той не е имал възможност да бъде чут, да покаже правотата си и да убеди другите в своята позиция, да изяви себе си. В такива състояния този човек е имал единствено нужда да бъде обгрижен и подкрепен, да получи признание, обич и близост. Тревожното търсене на лекар, който да разбере „болестта му“ и да я локализира в точно определен орган, отговаря на потребността на хипохондричния да бъде признат за болен, т.е. да бъде освободен от отговорности и да се ползва от грижите на друг човек, защото само по този начин той ще получи липсващото внимание и отношение.

Обикновено тези състояния се пораждат и при загуба на близък, изоставяне, самота, както и при преживяване на насилие и агресия. Чувството за самотност или безпомощност много често се соматизира – има физиологичен еквивалент. Болката и болестта стават „приятели“, с които човекът „общува“. Болестта замества липсата на присъствие на близък човек или положителна емоция. Затова чрез физическата си болка този тип хора „алармират“ за психологическите си потребности: „Моля ви, спасете ме, самотен съм!“.

Моля ви, мислете за себе си като здрава личност! Не си създавайте убеждение и не си представяйте, че сте болни! Така активирате целия кръговрат от свързани процеси, които описах! Вместо това, активирайте контактите си с хора, които ви ценят и уважават. Спомнете си колко активни сте били в състоянието преди хипохондрията. Направете списък от успехите, които са ви съпътствали, на радостните моменти в живота си преди да усетите това ново състояние.

Задайте си въпросите: Какво реално чувствам? Какво различно усещам сега? Какви са данните и фактите, че съм здрав? Какво ме характеризира като здрава личност?

Споделяйте недоизказаните си мисли, не премълчавайте чувствата си, говорете с близките си на теми, които ви вълнуват, свободно заявявайте позициите си, движете се повече, спортувайте. Намерете начин да общувате, но не с вашия приятел „болестта“, а с хора, които познават и оценяват вашата личностна стойност!


За автора:

antonina


Антонина Кардашева е психолог, доктор на науките, психотерапевт, лайф и бизнес коуч; магистър по психология по специалностите „Медицинска психология“ и „Психотерапия“ от СУ „Св. Климент Охридски”; хоноруван преподавател в Нов български университет; автор на учебни пособия и монографии, между които две издания на “Психология за родители” и “За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българите”; член на УС на БАТР (Българска асоциация за тренинг и развитие); управлява  консултантската компания Smart Strategies Ltd.

 

Препоръчваме ви още:

Невярната болест

Когато шоколадът загорчи

Ранна диагностика на психични проблеми

Последно променена в Вторник, 30 Януари 2018 14:08
Прочетена 2281 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Апелът на една майка

Апелът на една майка

09 Фев, 2018 Здраве

Моля ви, тръгнете си!

Моля ви, тръгнете си!

14 Фев, 2018 Отношения

Мамо, живей си живота!

Мамо, живей си живота!

27 Ян, 2018 Възпитание

Така, както всички мъже правят

Така, както всички мъже правят

03 Фев, 2018 Отношения

Мразя разходките

Мразя разходките

12 Фев, 2018 Забавно

Гавраджии

Гавраджии

23 Фев, 2018 Забавно

Образова ли ни образованието?

Образова ли ни образованието?

23 Фев, 2018 Образование

Какво се чува в Космоса

Какво се чува в Космоса

23 Фев, 2018 Актуално

Ние, несръчните

Ние, несръчните

23 Фев, 2018 Истории

Facebook